Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№139

град Шумен, 24.03.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова              Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                      Снежина Чолакова

при секретаря В. Р.

и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП

като разгледа докладваното от административния съдия Р. Цветкова КАНД №101 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от ОД на МВР град Шумен чрез гл. юрисконсулт И.С. срещу Решение №42/29.01.2014 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1099/2013 г. по описа на същия съд.

   В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Счита се, че съдът незаконосъобразно е отменил санкционния акт с мотив за недоказаност и за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Неправилно е прието от съда, че не е установено по категоричен начин, че детето е било без придружител в процесната нощ, тъй като решаващият съд е извършил неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Касаторът излага доводи, че за липса на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на въззивния съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо Наказателно постановление №340/26.06.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” град Шумен.

   Ответната страна Б.Г.Г., редовно призована, не се явява. Представено е писмено становище от пълномощника адвокат Г. С. при ШАК, редовно преупълномощен, с което моли да бъде оставено в сила решението на РС град Шумен като правилно и законосъобразно.

   Представителят на Шуменска окръжна прокуратура аргументира тезата, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага съдът да остави в сила съдебното решение.

   Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

  Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

   С атакуваното решение съдът е отменил Наказателно постановление №340/26.06.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” град Шумен,  с което на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД на Б.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева нарушение на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето.

   Категорично е установено, че санкционираното лице е майка на непълнолетното дете Д.Д.Х., който към момента на установяване на нарушението е на 17 години.

   Наказващият орган е приел, което е отразено и в Акта за установяване на административно нарушение от актосъставителя, че на 14.06.2013 г., около 23.45 часа, в град Шумен, пред дискотека „Колизеум”, ответната страна като родител на детето не е осигурила пълнолетно дееспособно лице за негов придружител. С оглед на това е прието, че нарушена разпоредбата на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето.

   Въззивният съд е отмени НП на две основания – поради недоказаност и че нарушението съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като конкретното нарушение и деецът са с ниска степен на обществена опасност. Отчетено е от съда като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че детето е навършило 17 години, пребиваването на обществено място след 22.00 часа е със съгласието на майката и е имало постоянно комуникация между детето и майката.

   В изпълнение на възложения му касационен контрол, настоящият съдебен състав, след като съобрази данните по делото и отчете относимата нормативна уредба, намира, че при правилно установена фактическа обстановка, предходната съдебна инстанция е формирала неправилни правни изводи както за недоказаност на административното нарушение по категоричен начин, така и за наличие на основания за приложение на чл.28 от ЗАНН по отношение на процесното нарушение.

   Доказателствената тежест в административнонаказателното производство действително е за наказващия орган, който в настоящия случай е ангажирал достатъчно доказателства, установяващи по категоричен начин, че детето Д.Х. към момента на проверката не е било с пълнолетно дееспособно лице като придружител. В тази насока ангажираните доказателства от страна на санкционираното лице не оборват констатациите по акта, тъй като на първо место касаят една защитна версия и на второ место дори и те установяват, че пълнолетното лице, за което се твърди, че е било осигурено от майката като придружител на непълнолетното и дете, към момента на извършване на проверката не е придружавало детето.

   Решаващият съд неправилно е игнорирал дадените непосредствено след установяване на нарушението, обяснения както от непълнолетното дете, така и от неговата майка. Изрично Д. е посочил, че в момента на проверката пред дискотеката с него е нямало пълнолетен придружител, упълномощен от майка му, което категорично оборва показанията на свидетеля И.П., за който се твърди, че го е придружавал. Майката в обясненията изрично е посочила, че при разговора с полицая не е могла да обясни дали детето има пълнолетен придружител. Посочила е действително, че е имала уговорката в дискотеката да го придружава неин приятел И.П., но дали е имало придружител на сина и до дискотеката и пред нея не може да каже. В Акта за установяване на административно нарушение санкционираното лице е посочило, че е присъствал придружител – близък приятел със сина и, но не е вписано никакво име.

   Показанията на свидетелите Е.В., Р.Д., И.П.,С.Б., М.М., С.С. и Г.Х. са напълно последователни, непротиворечиви и кореспондират с писмените доказателства по делото. Напротив, за разлика от решаващия съд, настоящата касационна инстанция приема, че показанията на И.П., както и извършената очна ставка, са противоречиви и най-вече противоречат на всички останали по делото доказателства, както писмени така и гласни, поради което в частта, че към момента на извършване на проверката пред дискотека „Колизеум” на 14.06.2013 г., около 23.45 часа, свидетелят П. е придружавал непълнолетния Д.Х..

   С оглед гореизложеното настоящата касационна инстанция приема, че са налице достатъчно доказателства, установяващи по безспорен начин, че санкционираното лице Б.Г., като майка на непълнолетния Д.Х., на 14.06.2013 г., около 23.45 часа, пред дискотека „Колизеум” не е осигурила пълнолетен дееспособен придружител на сина си на обществено место след 22.00 часа, с което е нарушила разпоредбата на чл.8 ал.4 от ЗЗД.

   Възражението на ответната страна, че неправилно е ангажирана отговорността и за „допустителство”, настоящата касационна инстанция намира за неоснователно. Както в Акта за установяване на административно нарушение, така и в издаденото Наказателно постановление думата „...допуснала”, не е използвана като форма на съучастност по смисъла на НК, а като част от описание на нарушението. Изрично в НП е посочено, че нарушението е извършено виновно.

   Както и решаващият съд е посочил правилно, закрилата на децата е основен приоритет както на национално, така и на международно равнище и в този смисъл нормите на Закона за закрила на детето предписват задължителни правила за поведение, като сред тях особено място заема именно правната повеля на чл.8 ал.3 и 4 от ЗЗД. Несъблюдаването на цитираната разпоредба е въздигнато в административно нарушение с правилото на чл.45 ал.3 от ЗЗД, установяващо санкция за родител, попечител или друго лице, полагащо грижи за дете, което не го придружава на обществени места след 22.00 часа и съответно не осигури придружител по чл.8 ал.4 от закона. В казуса е безспорно установено обстоятелството, че ответникът в настоящото производство притежава качеството „родител” спрямо непълнолетното и като такъв е адресат на описаното в чл.8 ал.4 от ЗЗД задължение.

   Настоящата инстанция не споделя тезата на съда, че нарушението покрива критериите за маловажност. Касае е се за учебен период – 14.06., а не за лятна ваканция, в който децата са във ваканция и часът 23.45 не е ранен час. Още повече, че законът изрично е определил като час на нарушението след 22.00 часа, т.е. и в 22.01 часа ще е налице нарушение. Фактът, сам по себе си, че детето е навършило 17 години по никакъв начин не обуславя по-ниска степен на обществена опасност. Това, че майката е знаела, че детето е извън дома си след 22.00 часа, е ирелевантен факт за процесното нарушение, както и че между родител и дете е имало телефонна връзка. Поведението на родителя в случая не би могло да бъде оправдано. Майката не само е могла, но и е била длъжна да се увери, че детето и е с придружител. Извод в обратен смисъл не би могъл да бъде кредитиран, тъй като той не би съответствал на духа на закона и на преследваните с него цели по цялостната защита на интересите и личността на децата. С оглед гореизложеното и предвид тежестта, и обществената опасност на осъщественото нарушение, касационният съдебен състав намира, че законосъобразно наказващият орган е ангажирал отговорността на Б.Г. на основание чл.45 ал.3 от ЗЗД за нарушение на чл.8 ал.4 от ЗЗД, като с налагането на предвиденото в санкционната разпоредба административно наказание „глоба” в минимално регламентирания размер от 300 лева, Началникът на РУ ”Полиция” град Шумен е индивидуализирал наказанието при съблюдаване изискванията на чл.27 от ЗАНН.

   В обобщение на изложеното настоящият съдебен състав приема, че като е отменил атакуваното пред него наказателно постановление, районният съд е постановил обжалваното решение при неправилно приложение на материалния закон. Ето защо и поради наличие на касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 вр. ал.2 от НПК, решението на Районен съд град Шумен следва да бъде отменено и доколкото делото е изяснено от фактическа страна, касационната инстанция следва да се произнесе по съществото на спора, като потвърди Наказателно постановление №340/26.06.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” град Шумен.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

   ОТМЕНЯ Решение №42/29.01.2014 г. на Районен съд град Шумен, постановено по ВАНД №1099/2013 г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

   ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №340/26.06.2013 г. на Началника на РУ „Полиция” град Шумен, с което на основание чл.45 ал.3 от Закона за закрила на детето на Б.Г. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева нарушение на чл.8 ал.4 от Закона за закрила на детето

   Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                  2/п/

         ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2014г.