Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 138

град Шумен, 24.03.2014 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

   Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                                Членове: 1.Татяна Димитрова

                                                                                                                 2.Снежина Чолакова

при секретаря В. Р.

и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова КАНД №91 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

   Производство по реда на чл.63 ал.1 изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), образувано въз основа на касационна жалба от „Г.Т.” ЕООД ***,  със седалище и адрес на управление град София,  представлявано от управителя С.А.С., срещу Решение №710/15.11.2013 г. на Шуменски районен съд, постановено по НАХД №621/2013 г. по описа на същия съд.

   С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Касаторът излага доводи, че съдът не е отчел допуснатите съществени нарушение на процесуалните правила при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, изразяващи се в неговото съставяне без присъствие на представител на нарушителя, както и съставен в без присъствие на свидетели при установяване на нарушението. Тези нарушения водят до отмяна на атакуваното пред въззивния съд НП. Излагат се доводи, че процесното нарушение покрива критериите за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, което не е отчетено нито от наказващия орган, нито от решаващия съд и решаващият съд неправилно е приел, че нарушението не е маловажно. Касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на РС и съответно да отмени Наказателно постановление №38009-0113576/08.02.2013 г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП град Варна.

   Ответната страна ТД на НАП град Варна, редовно призовано, не изпраща представител и не е депозирано писмено становище по касационната жалба.

   Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита касационната жалба за допустима, а по същество за неоснователна. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.

   Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

   С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №38009-0113576/08.02.2013 г. на Директор на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП град Варна, с което на касатора на основание чл.182 ал.1 от ЗДДС е наложена „имуществена санкция” в размер на 2738.76 лева за нарушение на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

   За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че е налице административно нарушение по смисъла на чл.124 ал.5 от ЗДДС и правилно същото е санкционирано по чл.182 ал.1 от ЗДДС, а размера на санкцията е определен по ал.1 на чл.182 от ЗДДС. Съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство, както при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, така и при издаване въз основа на него процесното Наказателно постановление, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решаващият съд обстойно е изложил мотиви в тази насока по отношение възраженията на касатора, които са идентични и в касационната жалба. Районният съд е приел, че това нарушение не покрива критериите за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, тъй като нормата на чл.124 ал.5 от ЗДДС има за цел своевременно ДЗЛ да отразява данъчния документ, което от своя страна гарантира коректното определяне на дължимия данък за съответния данъчен период.

   Спор по установените факти от решаващия съд няма между страните. Спорът е по тълкуване и приложение на процесуалния и материални закон и в частност налице са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на Акта за установяване на административно нарушение, както и налице ли са основания за приложение на чл.28 от ЗАНН.

   Настоящата инстанция намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на всички събрани в хода на административно наказателното производство доказателства. При установяване на обстоятелствата, относими към предмета на доказване, всеки доказателствен източник е подлаган на самостоятелна оценка при съпоставяне с останалите доказателствени материали. От изложеното следва, че районният съд не е извършил съществени процесуални нарушения при установяване на фактическата обстановка по спора, които да са довели до неистинност на възприетите от него фактически положения.

   Всички възражения от касатора са били предмет на съдебна проверка от въззивния съд и настоящата касационна инстанция изцяло споделя изводите на РС в тази насока. Правилно съдът е приел, че не са налице твърдените процесуални нарушения, тъй като актът е съставен в присъствие на законния представител на ЮЛ, както и е съставен в присъствие на свидетел, който е бил при установяване на нарушението. Ето защо съдът е достигнал до правилния извод, че наказващия орган правилно е посочил нарушената норма и санкционната разпоредба. Касаторът не е отразил данъчно кредитно известие №0...42/06.08.2011 г. с данъчна основа „-13693.80 лв.” и ДДС „-2738.76 лв.” в данъчен период, през който е издадено, а именно за месец август 20011 г. При проверката е констатирано, че данъчно кредитното известие не е отразено въобще и в последващите данъчни периоди до 31.12.2011 г., нито и след това до месец юли 2012 г., поради което наказващият орган е приел, че на 15.09.2011 г. касаторът е нарушил разпоредбата на чл.124 ал.5 от ЗДДС.

   Съображенията на решаващия съд за липсата на основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Следва да се отбележи, че в касационната жалба касаторът единствено и само твърди, че процесното административно нарушение е маловажен случай, без да излага каквито и да е съображения за това и в частност за наличието на предпоставките за преценка на конкретния случай като маловажен такъв по смисъла на чл.28 ЗАНН, във връзка с чл.93 т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 ЗАНН. Прилагайки точно правната норма, съдът е преценил визираните в нея примерно изброени обстоятелства, тъй като изчерпателна легална дефиниция на понятието “маловажен случай” в позитивното ни право няма. Съответно на установените факти по делото, решаващият съд е извел извод, че е засегната сферата от обществените отношения, регулирани с данъчните закони и насочени към формирането и несмущаваното разходване на държавния бюджет. Основателен е изводът на съда, че нормата цели своевременно ДЗЛ да отразява данъчния документ, което от своя страна гарантира коректното определяне на дължимия данък за съответния данъчен период, поради което с оглед на така изброените специфики, не може да се приеме, че е налице маловажен случай, още повече, че се касае за не отразена сума в размер на „-13693.80 лв.”, която е данъчната основа и ДДС „-2738.76 лв.”. Прилагането на  разпоредбата на чл.28 от ЗАНН изисква преценка и отчитане на особеностите на всяко административно нарушение, свързано с конкретното деяние и субект на разпореденото неизпълнение на административно задължение, определящи и тежестта на нарушението, при съобразяване спецификата на конкретния казус. Действително нарушението е за първи път, но това не е единствения критерий, въз основа на който следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Настоящият състав споделя извода на решаващия съд, че конкретното деяние не се отличава с по-малка тежест от обичайните за този вид, по съображенията, подробно посочени във въззивното решение.

   В обобщение на гореизложеното настоящата инстанция намира, че фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения, който принцип обаче не изключва да се извърши преценка за приложение на чл.28 от ЗАНН за всяко административно нарушение. В настоящата хипотеза обаче, с оглед гореизложеното, процесното административно нарушение не може да се счете като маловажен случай, поради което решаващият съд като не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, не е допуснал нарушение на материалния закон.

   Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение - за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

   Водим от горното, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

   ОСТАВЯ В СИЛА Решение №710/15.11.2013 г., постановено по НАХД №621/2013 г. по описа на Шуменски районен съд.

   Решението е окончателно.

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                            ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 24.03.2014г.