Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№135

град Шумен, 21.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                             Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                 Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 93 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез гл. юрисконсулт П. Д., срещу решение № 12/08.01.2014г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1692/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено наказателно постановление № 50887-0114064/07.05.2013г. на зам. директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на ЕТ „Ф.А.”***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

Сочените отменителни основания се свеждат до незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Оспорващият твърди, че допуснатото в хода на админстративнонаказателното производство процесуално нарушение не е от категорията на съществените, тъй като не е засегнало правото на защита на санкционирания субект. Касаторът счита, че вмененото на ответника законово неизпълнение е установено по безспорен начин, поради което отправя искане за отмяна на въззивния акт и а потвърждаването на наложената санкция. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 Ответната страна, редовно призована, не се явява. По делото е депозиран писмен отговор, в който се оспорва жалбата и е отправено искане до съда за потвърждаване на въззивното решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата се явява неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е отменил наказателно постановление № 50887-0114064/07.05.2013г. на зам. директора на ТД на НАП-гр.Варна, с което на ЕТ „Ф.А.”***, Булстат: 837011027, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лв.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Санкционираното лице стопанисва търговски обект - магазин за хранителни стоки, находящ се на ул.”Витоша” №9, вх.2 в гр.Шумен. На 19.03.2013г. била извършена проверка от ст. инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна за спазване на данъчното законодателство в обекта. При проверката било установено, че в обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП; за същия била заведена книга за съхранение на дневните финансови отчети. В последната обаче липсвали отчети за определени дни, поради което на 25.03.2013г. била насрочена документна проверка, като на търговеца било указано да представи контролни ленти за периода 15.03.-19.03.2013г. и други документи. От представените разпечатки на контролната лента на електронен носител проверяващата установила, че няма изведени дневни отчети с нулиране и запис във фискалната памет на продажби, извършени на процесната дата.  Въз основа тези констатации на 29.03.2013г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на санкционираното лице за това, че не е изпълнило задължението си да разпечата съкратен отчет на фискалната памет с нулиране и запис във фискалната памет за оборот, реализиран на 19.03.2013г. в размер на 7,15 лева. Въз основа на съставения акт, на 07.05.2013г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на ЕТ „Ф.А.”*** била наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лв. за неизпълнение на административно задължение по чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, във вр. с чл.185, ал.2 от ЗДДС.

При така установената фактическа обстановка районният съд счел, че хода на протеклото санкционно производство е допуснат съществен процесуален порок, водещ до незаконосъобразност на наложеното наказание. Въззивната инстанция констатирала, че словесното описание на нарушението, възприето от наказващия орган, не кореспондира на определената от него правна квалификация, тъй като сочената за нарушена норма не установява описаното в НП задължение. Съдът счел, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да посочи правилно законните разпоредби, които са били нарушени виновно и да опише нарушението по начин, позволяващ на нарушителя да разбере за какво нарушение е санкциониран. Въз основа на горните констатации достигнал до решаващият извод, че допуснатото противоречие е особено съществено и несъмнено е накърнило правото на защита на санкционираното лице, поради което и обуславя отмяната на обжалваното наказателно постановление като издадено в противоречие с изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Освен това е изложил съображения и за маловажност на деянието.

Шуменският административен съд споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направения от него правен извод, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя. Настоящият касационен състав констатира, че както в АУАН, така и в издаденото въз основа него наказателно постановление е прието, че търговецът не е изпълнил задължението си да разпечата съкратен отчет на фискалната памет за реализирания на процесната дата оборот. Разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредба № Н-18 обаче, както в настоящата редакция, така и в тази, действала към момента на нарушението, установява задължение за отпечатване на пълен дневен финансов отчет, а не на съкратен такъв. Очевидно е, че словесното описание на нарушението, възприето от наказващия орган, не кореспондира на определената от него правна квалификация, тъй като сочената за нарушена норма не установява описаното в НП задължение.

Така констатираното процесуално нарушение, допуснато в хода на административнонаказателното производство, е от категорията на съществените, опорочава наказателното постановление изцяло и води до неговата отмяна само на това основание, в какъвто смисъл е и решаващият извод на районната инстанция.

По тези съображения, касационният съд счита, че решението на районния съд е постановено в унисон с относимите материалноправни разпоредби, поради което следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12/08.01.2014г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1692/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                           2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.03.2014 г.