Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№133

град Шумен, 21.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                      Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                      Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 84 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Р.Н.Й. ***, срещу решение № 195/20.12.2013г. на Новопазарския районен съд, постановено по ВНАХД № 606/2013г. по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 119/18.10.2013г., издадено от Началник група „ОП”  РУ „Полиция” – гр. Нови пазар,при ОДМВР-Шумен, с което на осн. чл. 320, ал. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за извършено нарушение по чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ във вр. с чл.249 т.1 от КЗ на Р.Н.Й. *** е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Касаторът счита, че при постановяването на съдебния акт съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, приемайки, че оспрващият е осъществил приписаното му нарушение. Твърди се, че при обективно възприета фактическа обстановка, съдът е изградил неправилни изводи за съставомерност на конкретното деяние по чл.315 ал.1 т.1 от КЗ. Релевират се доводи и за допуснати съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, изразяващи се в липса на пълно, точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и на правните основания за ангажиране на административнонаказателната отговорност на санкционираното лице, съставляващи такива по смисъла на чл.42 т.5 от ЗАНН и чл.57 т.5 и т.6 от ЗАНН. Горното довело до ограничаване правото на защита на касатора в настоящото производство, в каквато връзка се иска постановяването на решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно решението на въззивния съд и да бъде отменено НП№119/18.10.2013год. на началник група «ОП» РУ «Полиция»-Нави пазар.

В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 119/18.10.2013г., издадено от Началник група „ОП”   РУ „Полиция” – гр. Нови пазар при ОДМВР-Шумен, с което на осн. чл. 320, ал. 2 от Кодекса за застраховането /КЗ/ за извършено нарушение по чл. 315, ал. 1, предл.последно т.1 от КЗ във вр. с чл.249 т.1 от КЗ на Р.Н.Й. *** е наложена глоба в размер на 400 /четиристотин/ лева.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № 119/10.10.2013г./ с бл.№487042/ било констатирано, че на същата дата, около 21.25 часа, в гр. Нови пазар, по ул. „Оборище”,в посока центъра на града жалбоподателят управлявал МПС, товарен автомобил „МАН”,  собственост на фирма „Тефани трейд” ЕООД, като във връзка с чието притежаване и използване   няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за автомобилистите за това превозно средство. Актосъставителят приел, че с това си деяние Тодоров е нарушил разпоредбата на чл. 315, ал. 1, предл. последно, т. 1 във вр. с чл. 249, т. 1 от КЗ. Въз основа на така изготвения АУАН и като съобразил данните по преписката, АНО издал процесния правораздавателен акт, с който привлякъл касатора в настоящото производство към отговорност.

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че НП е издадено от длъжностно лице, разполагащо със съответната материална и функционална компетентност /съгл.прил.заповеди с рег.№1312 и №1313/16.05.2013год. на ВНД директор ОДВМР-Шумен/, както и че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения на императивния правен порядък, разписан в ЗАНН, като в АУАН и НП деянието е описано ясно и непротиворечиво, като е отнесено към релевантната правна разпоредба. По съществото на спора съдът счел, че с деянието си касаторът извършил административно нарушение,съставомерно по чл. 315, ал. 1, предл. посл.т.1 от КЗ във вр. с чл.249т.1 от КЗ , доказано по категоричен начин и доколкото не са констатирани отменителни основания, потвърдил постановлението.

Касационният съд, след обстоен анализ на материалите по делото и като съобрази относимите правни повели намира за правилен и законосъобразен решаващия извод на въззивната инстанция. Не се споделя тезата на оспорващия за допуснато съществено процесуално нарушение по чл.42 т. 5 от КЗ и чл. 57 ал. 1, т.5 и т. 6 от ЗАНН, налагащо извод за незаконосъобразност на юрисдикционния акт. Действително, и в АУАН и в НП органът е посочил за нарушена т. 1 от чл. 315 от КЗ, във вр. с чл.249 т.1 от КЗ, но с оглед обстоятелството, че нарушението е описано пълно и еднозначно от обективна страна в обстоятелствената част на акта и на постановлението, субектът е разбрал какво неизпълнение му се вменява, без да е ограничено правото му на защита, поради което не е налице соченото отменително основание.

Безспорно установено в случая е обстоятелството, че касаторът на посочената в АУАН и в НП дата е управлявал МПС-товарен автомобил МАН , собственост на фирма „Тифани Трейд”ЕООД ,  във връзка с чието  притежаване и използване му няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на проверката. Следва да се отбележи, че нормата на чл. 315, ал. 1 от КЗ регламентира две групи накателноотговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са дължни да сключат задължителната застраховка по чл. 249, т. 1 и 2 от КЗ и на второ място, съгл. предл. послед. от ал. 1 на чл. 315 от КЗ, това са лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. По свята същност разпоредбата в тази й част освен санкционна е и материалноправна и предписва горепосоченото поведение от страна на водачите – несобственици. За тях не съществува задължение да сключват застрахователния договори вместо собствениците на автомобилите, а както правилно е отбелязъл и въззивният съд, върху тях тежи задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор. С други думи, когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административнонаказателна отговорност по чл. 315, ал. 1 от КЗ на водача на МПС произтича от управлението, като дейност, спадаща към общото понятие „използване” на МПС, чийто собственик /в случая – друго лице/ не е сключил договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В този смисъл следва да се тълкува формулировката на втората форма на изпълнително деяние по чл. 315, ал. 1 от КЗ.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че няма пречка за установено нарушение по чл. 315 ал. 1 предл. посл. от КЗ отговорност да носи и самия собственик на автомобила, но по реда на чл. 315 ал. 1 предл. първо и то именно в качеството си на собственик, неизпълнил задължението си, произтичащо от првилото на чл. 259 ал. 1 т. 1 от КЗ. Именно това е действителният смисъл на чл. 315, ал. 1, предл. второ от КЗ, който съответства и на целта на разпоредбата – да ограничи възможностите за причиняване на вреди, свързани с управление на МПС, които неминуемо ще останат необезщетени по застрахователен път и ще останат в тежест на Гаранционния фонд, без оглед обстоятелството, че собственикът на МПС, който не го управлява, би понесъл административна санкция за неизпълнение на задължението си по чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Неоснователно е твърдението на касатора за  несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната квалификация на същото, довело до ограничаване правото му на защита. В случая е налице пълно и точно описание на нарушението, правилно е издирен и приложен съответния санкционен състав. Съдът, в настоящия касационен състав споделя напълно изложените от въззивния съд доводи досежно неприложимост в случая на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН с оглед високата степен на обществена опасност на извършеното административно нарушение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 195/20.12.2013г. на Новопазарския районен съд, постановено по ВНАХД № 606/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно. 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                    2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.03.2014 г.

 

 

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е