Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№74

град Шумен, 21.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                            Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 74 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационни жалби от «М Е.С» ООД, гр.Шумен , представлявано от М.А., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. М.Д. и Д «ИТ» гр. Шумен, представлявана от директора С.М. срещу Решение № 23 от 14.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1612/2013г. по описа на Районен съд - Шумен. С обжалваното съдебно решение е изменено Наказателно постановление № 27-270345 от 07.10.2013г., издадено от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като вместо това на осн. чл. 415 в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

В жалбата на «М Е.С» ООД, гр.Шумен се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не бил отчел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, опорочаващи издаденото наказателно постановление. Касаторът твърди, че актосъставителят и административно наказващият орган са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.21, ал.2 от НПК, тъй като представителят на санкционираното ЮЛ е чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език, а по силата на цитираните норми актосъставителят и наказващият орган е следвало да осигурят присъствието на преводач.  Доколкото това не е сторено, е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП. Като самостоятелен аргумент за неправилност на съдебното решение се сочи липсата на мотиви за приложение на чл.28 от ЗАНН. По изложените доводи е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление.

Касаторът Д «ИТ» гр. Шумен в депозираната жалба сочи, че при правилно установени факти въззивния съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 415 в от КТ, като е изложил съображения в тази насока. В съдебно заседание се представлява от директора – С.М., която поддържа жалбата и същевременно оспорва жалбата на «М енд С» ООД, гр.Шумен.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбите за допустими, а разгледани по същество за неоснователни. Излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбите са подадени от надлежни страни - участници във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което ги прави допустими. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбите за неоснователни, по следните съображения:

С обжалваното решение на Районен съд – гр.Шумен е изменено Наказателно постановление № 27-270345 от 07.10.2013г., издадено от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.415, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, като вместо това на осн. чл. 415 в от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 300 /триста/ лева.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 13.08.2013г. и 20.08.2013г.  длъжностни лица от Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на “М ЕНД С” ООД с ***, в присъствието на управителя. Последният бил турски гражданин, но владеел в достатъчна степен български език и в хода на проверката проверяващите комуникирали с него на български език. Били констатирани множество нарушения, между които и нарушение на чл.215 от КТ и чл.15 ал.1 от НСКСЧ изразяващо се в това, че дружеството в качеството му на работодател не е изплатило на Т.В.Т. дължимите дневни пари  от 03.06.2013г. до 07.07.2013г. по командировката му в Белгия. Резултатите от проверката са обективирани в протокол за извършена проверка, в който нарушението е посочено под №58. Със същият протокол, на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ,  на  дружеството са дадени 28 предписания, между които  и предписание  на Т.В.Т.  да се изплатят дължимите дневни пари  от 03.06.2013г. до 07.07.2013г. по командировката му в Белгия, със срок на изпълнение 02.09.2013г. / т.27 от протокола/. Протокът бил връчен на 21.08.2013г. на представляващият дружеството, в присъствието на лицето М.С., който превел съдържанието на турски език.

На 20.09.2013г. била извършена повторна проверка на дружеството с оглед установяване изпълнението  на дадените задължителни предписания. Било констатирано, че част от тях не били изпълнени, между които  и предписаниието на Т.В.Т.  да се изплатят дължимите дневни пари  по командировката му в Белгия. За направените констатации бил съставен протокол, който бил връчен на управителя на 20.09.2013г., в присъствието на лицето Е.С., което превело съдържанието на турски език. Лицето извършило превода било осигурено  от самия управител. Същият ден, на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ,  били взети писмени обяснения, в които представляващият дружеството по отношение на процесното нарушение посочил, че на Т.В.Т.  не са изплатени никакви пари по командировачна заповед №66/03.06.2013г., т.е. същият не е оспорил констатираното неизпълнение на предписание № 27. Същият ден бил съставен срещу дружеството АУАН № 27-2703745 за нарушение на чл.415 ал.1 от КТ, в присъствието на управителя и лицето Е.С. , което превело съдържанието на акта. При предявяване на акта не са отразени възражения. Такива не са депозирани и в законоустановения срок. На 02.10.2013г. в  Дирекция “ИТ” – Шумен управителят депозирал уведомление, в което  сочи, че констатираното нарушение  е отстранено. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание  чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.415 ал.1 от КТ на “М ЕНД С” ООД с *** е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната съдебна инстанция. В унисон с доказателствата по делото е направеният извод за установеност на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството. Същевременно е отчел, че преди издаването на НП предписанието макар и след срока е изпълнено, поради което приложил привилегирования състав на чл. 415в ал.1 от КТ.

Настоящият съдебен състав намира, че при правилно установена фактическа обстановка, въззивният съд е направил законосъобразни изводи по отношение на извършеното нарушение. Факта на нарушението е безспорно установен – дружеството не е изпълнило задължителни предписания, дадени му от контролния орган Д «ИТ» - Шумен, поради което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Настоящият касационен съдебен състав намира, че Шуменския районен съд обстойно е изследвал относимите към делото обстоятелства, задълбочено е анализирал наличните доказателства и въз основа на същите е изградил обоснован извод за фактическа обстановка, подробно изложена в атакуваното решение, която настоящата касационна инстанция споделя изцяло.

Доводите на касатора – ДИТ – гр. Шумен за неприложимост на разпоредбата на чл. 415в ал.1 от КТ не се споделят от касационната инстанция, доколкото втората алинея на цитираната разпоредба съдържа нарушенията, по отношение на които този привилегирован състав не намира приложение.

Неизпълнението на задължителни предписания не попада в приложното поле на изключенията, поради което правилно и законосъобразно, с оглед спецификата на казуса въззивния съд е отчел изпълнението на предписанието макар и след срока, липсата на произтекли вредни последици, като е изложил съображения в тази насока, които се споделят и от касационната инстанция, поради което не е налице нарушение на материалният закон.

Настоящият касационен състав не споделя доводите и по касационната жалба на санкционираното дружество за допуснато съществено процесуално нарушение,  свързано с неосигуряването на преводач на управителя на дружеството - турски  гражданин, невладеещ български език  при предявяване и връчване на препис от акта. Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл.84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпроса, свързан с назначаването на преводач. Затова за наличието, респ. липсата, на процесуално нарушение във връзка с правото на санкционираното лице да научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и връчването му, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. В случая «М енд С» ЕООД е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон и осъществяващо дейност на територията на Рбългария. Управителят на дружеството, макар и роден в РТурция, постоянно пребивава в Рбългария и има единен граждански номер. От събраните доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, както и от писмените такива – Обяснение, дадено на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от страна на М.А. на 21.08.2013г., може да се съди, че управителят на дружеството е  разбрал  в какво се изразява конкретното нарушение, за което е съставен актът. Освен това – от изричното отбелязване в АУАН се установява, че съдържанието на АУАН е преведено на представляващия дружеството от М.М.С.. При това положение следва да се приеме, че са разбрани извършените процесуални действия. В обобщение на изложеното настоящият състав намира, че актосъставителят не е имал задължение да  осигури преводач, респ. липсата на такъв при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не съставлява нарушение на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства не се установява представителят на дружеството да е възразил при съставянето на АУАН, че не е разбрал смисъла на отразените в него констатации, нито е отправил искане за назначаване на преводач. Както е отбелязъл и въззивният съд, не се констатират нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, в сочения от касатора аспект. Освен това - съществено е това нарушение, което е накърнило / ограничило правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. В случая засягане правата на лицето не се установява. Напротив - дружеството е упълномощило адвокат и своевременно е оспорило законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че както във въззивното производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, по същество не се оспорват констатациите по АУАН, а са наведени твърдения за нарушения на ЗАНН, допуснати в хода на административно наказателното производство, които касационният състав по изложените по-горе съображения намира за неоснователни.

 Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационните жалби за неоснователни, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 14.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1612/2013г. по описа на Районен съд - Шумен.

            Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п

                                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.03.2014 г.