Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№125

град Шумен, 21.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети март две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                            Маргарита Стергиовска

при секретаря Св.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 65 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Митница Варна, депозирана от процесуален представител  – ст.юрисконсулт А.Ш., срещу решение № 130/30.12.2013г., постановено по ВНАХД № 292/2013г. по описа на ШРС, в частта, отменяща Наказателно постановление № 150/2013год. на Началника на Митница – гр.Варна, в частта му, с което на основание чл.126 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) на «ММ Груп Строй Експорт 86» ЕООД – гр. Велики Преслав е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. Със същото решение Наказателно постановление № 150/2013год. на Началника на Митница – гр.Варна е потвърдено в частта, с която на основание чл.124, ал.1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението. Жалбата е насочена само срещу отменителната част на посоченото решение, като в същата са изложени аргументи за издаването на оспорваното решение в тази му част при неспазване на материалния закон. Отправено е искане за отмяна на решението на Районен съд – Велики Преслав в обжалваната част и постановяване на ново такова, с което да бъде потвърдено наказателното постановление в отменената му част. Касаторът депозира писмено становище по делото, с което заявява, че поддържа изцяло жалбата на основанията, посочени в нея и моли съда да отмени въззивното решение в обжалваната част, както и да потвърди наказателното постановление в отменената му част.

Ответникът по касационната жалба – «ММ Груп Строй Експорт 86» ЕООД,  седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав,  управляван от Д.Й.Д., в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание, представляван от адв. Д.Р. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.         

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Счита, че решението на районния съд е постановено при неправилно приложение на материалния закон, като излага подробни аргументи в тази насока, въз основа на които предлага същото да бъде отменено в обжалваната част и вместо него постановено друго, с което да се потвърди изцяло наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледна по същество същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

Предмет на касационния контрол за законосъобразност е решение № 130/30.12.2013г., постановено по ВНАХД № 292/2013г. по описа на Районен съд – Велики Преслав, в частта, с която е отменено наказателно постановление №  150/2013год. на Началника на Митница – гр.Варна.

Оспорваното решение е валиден и допустим съдебен акт, постановено от компетентния съд по местоизвършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция, който го е разгледал в надлежен състав по своевременно подадена въззивна жалба на санкционирания търговец.

Същото обаче е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в разрез с материалния закон. В обстоятелствената част на обжалваното решение въззивният съд е възпроизвел фактите, свързани с извършената проверка и съставения АУАН и НП, без да изложи каквито и да е правни изводи относно това описаното неизпълнение на задължение съставлява ли нарушение на разпоредбата на чл.126 от ЗАДС, извършено ли от санкционираното дружество, спазени ли са процедурните правила в хода на административно наказателното производство. Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по възведените с жалбата оплаквания. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно дали според съда е налице съставомерно неизпълнение на задължение от страна на санкционираното дружество, както и дали възприема за основателни или не направените възражения от страна на жалбоподателя по съществото на спора. Мотивната част на решението се изчерпва с възприетите констатации на административния орган, издал оспорения акт, без да са обсъдени конкретните оплаквания, релевирани с жалбата. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Освен възпроизведеното съдържание на констатациите в АУАН, в решението на съда не са изложени други конкретни фактически или правни доводи, съображения или изводи, както и обсъждане на доказателствата и доводите на страните. Изложеното налага извода, че съдът не е изложил мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни изводи по наведените от страните доводи  опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по чл.339, ал.2 във  връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. При постановяване на въззивното решение съдът следва да посочи основанията, мотивите, въз основа на които приема налице ли е нарушение, извършено от привлеченото към административно наказателна отговорност лице, спазена ли е процудерата по налагане на административното наказание, което в случая не е сторено.  Липсата на такова произнасяне от първата съдебна инстанция води до процесуална недопустимост настоящият касационен състав да се произнесе по тези обстоятелства, тъй като това на практика би лишило страните от една съдебна инстанция.

Вместо да изложи мотиви по тези съществени въпроси, свързани с изясняване обективната страна на санкционираната деятелност и авторството на вмененото на дружеството нарушение, съдът е посочил, че „...ако се приеме, че жалбоподателят е извършил административно нарушение по чл.126 от ЗАДС, е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН...”. Така независимо от липсата на извод досежно съставомерността на санкционираната деятелност, съдът е счел деянието за маловажно, поради което е отменил наказателното постановление в частта, с която на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева и е потвърдил наказателното постановление  по отношение отнемането в полза на държавата на стоките – предмет на нарушението. Настоящата касационна инстанция намира този извод за неправилен. Съгласно разпоредбата на чл.126б, ал.1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл.118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл.39, ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания. В алинея втора законодателят е конкретизирал приложното поле за маловажност - случаите по ал.1, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв.  Налице е специална норма в ЗАДС, която поглъща по съдържание нормата на чл.28 от ЗАНН по отношение на допуснати нарушения по ЗАДС, а именно  чл.126б от ЗАДС. Същата следва да бъде съобразена при преценка степента на обществена опасност на деянието и само тогава, когато двойният размер на акциза на стоките, предмет на нарушението е в размер до 50 лева, деянието се явява маловажно. 

Предвид обоснованата по-горе липса на мотиви по основните въпроси, свързани с обективната страна на деянието, неговото авторство, както и спазени ли са процедурните правила в хода на административно наказателното производство, е налице неяснота каква е действителната воля на съда, за да може същото да бъде проверено с произнасяне по същество по отношение на Наказателно постановление 150/2013год. на Началника на Митница – гр.Варна. Предвид изложеното, настоящият състав счита, че решението следва да бъде отменено като постановено при съществено процесуално нарушение, поради липса на обосноваващи го мотиви, като на основание чл.222, ал.2, т.1 от АПК делото бъде върнато на Районен съд – гр.Велики Преслав за ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОТМЕНЯ решение № 130 от 30.12.2013г., постановено по ВНАХД № 292/2013г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Велики Преслав за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                     2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 21.03.2014 г.