Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№120

град Шумен, 20.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                     Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                                         Снежина Чолакова

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 90 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ОДМВР-гр.Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу решение № 33/23.01.2014г. по НАХД № 1260/2013г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, в частта му, с която е отменено Наказателно постановление № 1350/10.06.2013г. на Началника на Сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, в частта му, с която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на П.Х.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.117, предл.1 от ЗДвП. Със същото решение е изменено посоченото наказателно постановление в останалата му част, с която на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП на П.Х.В., ЕГН ********** са наложени административни наказания «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 2 месеца и «глоба» в размер на 80 лева за нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.»а» от ЗДвП, като е намален размерът на същите, съответно на «лишаване от право да управлява МПС» за срок от 1 месец и «глоба» в размер на 50 лева, като в тази му част съдебният акт не е предмет на касационно оспорване.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт поради издаването му в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка се твърди, че събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин съставомерността на деянието на нарушителя на плоскостта на административно-наказателния състав, визиран в чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. По тези съображения се отправя искане за отмяна на въззивното решение в отменителната му част и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо наказателното постановление в частта му, с която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.Х.В. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева. В проведеното открито съдебно заседание ОД на МВР - гр. Шумен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

Ответната страна, П.Х.В., редовно и своевременно призован, се явява лично и с адв.Н.Д. от ШАК. Излага подробни аргументи за неоснователност на касационната жалба, въз основа на които отправя искане за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната му част.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение в обжалваната му част е отменено Наказателно постановление № 1350/10.06.2013г. на Началника на Сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, в частта му, с която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.Х.В. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл.117, предл.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 30.05.2013г. в с.Мараш, община Шумен, по ул.Рила в близост до № 17, при управление на МПС – л.а. «Москвич 21412» , приближавайки към място, където се намират деца с велосипеди на пътя, не е предприел действия за намаляване на скоростта или за спиране, при което е блъснал велосипедиста П.Б.П., ЕГН **********, причинявайки ПТП. След инцидента водачът е слязъл от автомобила, за да види какво е състоянието на детето, след което е напуснал местопроизшествието. За констатираното нарушение срещу П.В. е съставен АУАН № 1350/31.05.2013г., като актосъставителят е посочил, че описаната в него деятелност е осъществена в нарушение на чл.117 и чл.123, ал.1, т.2 от ЗДвП. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел, че по делото не са събрани безспорни доказателства за съставомерност на осъщественото от П.В. деяние на плоскостта  на визираното в чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП   административно нарушение, доколкото механизмът на осъществяване на ПТП не е установен по безсъмнен начин. В тази връзка съдът е кредитирал като достоверни показанията на свидетеля – очевидец Х.Б., кореспондиращи с изложената от нарушителя фактическа обстановка, като същевременно е отхвърлил показанията на П.Б.П. – другият очевидец на нарушението, приемайки ги за недостоверни, предвид близката родствена връзка между свидетеля и пострадалото дете (братя). Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление в частта му, с която на П.В. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 лева за нарушение по чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение в оспорваната му част е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали санкционираното деяние съставлява административно нарушение по приложения административно-наказателен състав.

Правилно съдът е приел, че от най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията на свидетелите П.Б.П. и Х.Б.Б., доколкото двамата са очевидци на нарушението, респективно техните възприятия представляват пряко доказателство за релевантните за вмененото на дееца административно нарушение, обстоятелства. В тази връзка обосновано районният съд е кредитирал като достоверни показанията на св.Б., потвърждаващи описаната от нарушителя още в хода на административно-наказателното производство фактическа обстановка, доколкото не са налице данни за евентуална заинтересованост на посочения свидетел от изхода на съдебното производство. Обоснован е и изводът на съда, че не следва да се кредитират твърденията на св.П.П., сочещ, че пострадалото дете е било блъснато челно от П.В.. На първо място, от приложения снимков материал по делото не се установяват видими следи върху МПС, с което се твърди, че е предизвикано ПТП, на мястото, където според посочения свидетел се е осъществил сблъсъка. Освен това, не е установено в резултат от удара да има повреди върху велосипеда на пострадалото дете, а вида и тежестта на причинените на детето травматични увреждания (повърхностно нараняване в областта над коляното), са индиция, че детето не е пострадало при челен сблъсък с движещо се МПС, тъй като при такъв сблъсък уврежданията биха били значително по-сериозни. А и естеството на  причинената на детето травма сочи като по-вероятна причина за увреждането описаната от нарушителя и установената от показанията на св.Б. такава. Не е без значение и факта, че св.П.П. е брат на пострадалото дете, явяващо се индиция за неговата заинтересованост от изхода на делото, още повече, че именно на този свидетел е била поверена грижата за по-малкия му брат по време на настъпване на инцидента, с оглед на което не е изключена възможността показанията на последния да са компрометирани (например от евентуални опасения, че ще бъде укорен от родителите си, че не е положил достатъчна грижа). Що се касае до разпитаните полицейски служители, те не са очевидци на нарушението, а информация за ПТП са получили единствено от твърденията на двете деца и техния баща. Ето защо правилно и обосновано въззивният съд е приел, че показанията им не способстват за изясняване на обстоятелствата, при които е осъществен пътният инцидент.

В обобщение на изложеното, обосновано и мотивирано въззивният съд е приел, че в хода на съдебното производство не са установени по безсъмнен начин обстоятелствата, при които е възникнал пътният инцидент, което обуславя извода за недоказаност на възведеното срещу П.В. обвинение в осъществяване на нарушение по чл.179, ал.2, т.1 от ЗДвП. По тези съображения Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на постановеното от него решение в обжалваната му част.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна в оспорваната му част. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен в обжалваната му част, с която е отменено Наказателно постановление № 1350/10.06.2013г. на Началника на Сектор «ПП» при ОДМВР-гр.Шумен, в частта му, с която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП на П.Х.В. е наложено административно наказание «глоба» в размер на 100 (сто) лева, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. В останалата му част, с която е изменено наказателното постановление досежно възведеното срещу П.Х.В. обвинение за административно нарушение по чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, решението е влязло в сила, като необжалвано.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 33/23.01.2014г. на Шуменския районен съд, постановено по НАХД № 1260/2013г. по описа на същия съд, в обжалваната му част, с която е отменено Наказателно постановление № 1350/10.06.2013г. на Началника на сектор „ПП” при ОДМВР-гр.Шумен в частта, с която на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движение по пътищата на П.Х.В., ЕГН **********,***, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева.

В останалата му част решението е влязло в законна сила, като необжалвано.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                    2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.03.2014г.