Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

113

град Шумен, 15.05.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Росица Цветкова                   Членове: Татяна Димитрова

                                                                                    Снежина Чолакова

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №87 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от С.Й.К. с ЕГН ********** ***, срещу Решение № 78 от 20.02.2018г., постановено по ВАНД № 2774/2018г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1415714 на ОД на МВР – гр.Шумен, с който на С.Й.К., ЕГН **********, представител на  „Девня Инвест“ АД, ЕИК  *****, на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Със същото решение касаторът е осъден да заплати в полза на ВСС сумата от 25,70 лева, представляваща пътни разноски на разпитаните свидетели.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В тази връзка се твърди, че районният съд неправилно е отказал да съобрази представените пред него декларация от лицето, управлявало МПС, с което е извършено санкционираното нарушение и копие от СУМПС на същото, от които е видно, че касаторът не е отговорен за извършване на нарушението. Изразява се и несъгласие с присъдената в тежест на нарушителя сума в размер на 25.70 лева, предвид липсата на доказателства за заплащането на пътни разноски на свидетелите и липсата на необходимост от техния разпит. С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по така депозираната касационна жалба. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се представлява.

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

С процесното решение съдът е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1415714 на ОД на МВР – гр.Шумен, с който на С.Й.К., ЕГН **********, представител на  „Девня Инвест“ АД, ЕИК  ****

, на основание чл. 189, ал.4 от ЗДвП, във вр. чл. 182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева. Фишът е издаден за това, че на 21.09.2016г., в 08.19 часа, на главен път І-2 км. 112+737, бензиностанция „ШЕЛ“, при ограничение от 60 км/ч, въведено с пътен знак „В-26“,МПС „Мерцедес С 500 4 Матик" с ДК№*****, собственост на "Девня Инвест"АД“, с рег. № ****, се е движило със скорост от 74 км/ч, като превишението е установено със стационарна система „Multa Radar“. С електронния фиш на С.К. - представляващ дружеството-собственик на автомобила към датата на извършване на нарушението (според данните, обявени в Търговския регистър), е наложена глоба в размер на 50 лв. Несъгласен с издадения електронен фиш, С.К. го оспорил пред Районен съд-гр.Шумен с жалба, подадена на 19.10.2017г. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП последният не е представил в ОД на МВР – гр. Шумен писмена декларация с данните на друго лице, което да е извършило нарушението, придружена с копие на свидетелството му за управление на МПС. Такава декларация е представил на 09.01.2018г. в проведеното първо съдебно заседание пред Районен съд - Шумен.

При така установената фактическа обстановка съдът е счел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процедурата по съставяне на електронния фиш, налагащи отмяната му. Съдът е приел още, че фишът притежава законово регламентираното съдържание, разписано в нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. С оглед на това и отчитайки приобщените писмени доказателства, сочещи, че към процесния период именно последният е бил управител на дружеството-собственик и не се е възползвал от правото си да посочи извършителя на нарушението по предвидените в чл.189, ал.5 от ЗДвП ред и срок, съдът е потвърдил процесния електронен фиш.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилен и съответен на закона е изводът на предходния съдебен състав за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. Същият съдържа необходимите реквизити, като изрично са отразени датата, мястото и обстоятелствата при извършване на нарушението, в съответствие с чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. Цитираният текст изрично предвижда, че електронният фиш следва да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити са категорично и точно описани в обжалвания електронен фиш - конкретно и ясно е описано нарушението, включващо данни за място, дата, час на извършване на нарушението, както и в какво се състои деянието, и кои разпоредби са нарушени – превишение на максимално допустимата скорост с 14 км/ч при ограничение от 60 км/ч, което представлява нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, както и има вписан издател на фиша – ОД на МВР - град Шумен.

На следващо място, задълбоченият прочит на приобщения доказателствен материал води до извод за безспорна установеност на описаното в електронния фиш нарушение. Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата процесният лек автомобил е засечен от стационарна камера тип „Multa Radar” да се движи по главен път І-2, в района на км.112+737 /в близост до бензиностанция „Шел”/ със скорост от 74 км/ч, при въведено с пътен знак „В-26” ограничение от 60 км/ч. Превишението е установено от стационарно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, със срок на валидност до 08.12.2020г., данни за надлежното ситуиране на което се съдържат в приложената схема за разположението на стационарната камера за контрол на скоростта. В хода на въззивното производство по категоричен начин е установено и обстоятелството, че към процесния период нарушителят е имал качеството на член на съвета на директорите и представител на дружеството-собственик на превозното средство и доколкото не е предоставил данни за лицето, което в действителност е управлявало автомобила, то законосъобразно му е наложено разписаното в чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП административно наказание за допуснатото нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП. В тази връзка са неоснователни възраженията на С.К., че са били налице предпоставките на чл.189, ал.5 от ЗДвП за анулиране на електронния фиш, доколкото е представил пред съда декларация с данни за лицето, което е управлявало въпросното МПС по време на осъществяване на нарушението и е приложил копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от текста на чл.189, ал.5 от ЗДвП, анулирането на електронния фиш не е в правомощията на съда и доколкото по делото не са ангажирани доказателства, че деецът е депозирал изискуемите документи пред компетентната териториална структура на МВР - ОДМВР-гр.Шумен, в 14-дневен срок от узнаването за електронния фиш (което е станало най-късно на 19.10.2017г., на която дата лицето го е оспорило пред съда), правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност на плоскостта на приложения състав по чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.

Неоснователни са и възраженията на касатора досежно присъдените в негова тежест разноски в размер на 25,70 лева. От приложените по делото доказателства е видно, че като свидетели пред районния съд са били разпитани лицата Т.И.Х.и В.С.П., които са отправили искане да им бъдат възстановени направените пътни разходи и съдът е разпоредил да им бъдат изплатени такива в горепосочения размер. Съгласно чл.188, ал.2 от НПК, приложим субсидиарно на основание чл.84 от ЗАНН, възнаграждението на свидетели - работници или служители, се определя от съда или от органа на досъдебното производство, като по силата на чл.189, ал.2 от с.к., когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото. В случая с атакуваното решение обжалваният пред районния съд електронен фиш е бил потвърден, от което следва, че по силата на чл.189, ал.2 от НПК, във вр.с чл.84 от ЗАНН, разноските по делото се възлагат в тежест на санкционираното лице. С оглед на това и доколкото размерът на дължимите на свидетелите - служители на МВР, разноски, е бил определен по реда на чл.188, ал.2 от НПК и същите са били изплатени на последните, като е осъдил С.К. да заплати разноски по делото в размер на 25,70 лева, съдът е приложил правилно материалния закон. Без значение за този извод е обстоятелството, че нарушителят не е оспорвал фактическата обстановка по случая, доколкото посочените свидетели са били разпитани по искане на ответната страна и техните показания са относими към предмета на доказване по делото.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяната му.

Водим от горното Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 78/20.02.2018г., постановено по ВАНД № 2774/2017г. по описа на на Районен съд – гр. Шумен.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 15.05.2018г.