О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.359

гр.Шумен, 14.05.2018г.

Административен съд - Град Шумен, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Административен съдия: Христинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията АД № 168 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен,  за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.166, ал.4 от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на «БРАМАС 96» АД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул Мадара № ***, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от изпълнителния директор М.Т.А., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв.Г.Г., против Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – гр.Шумен В.М., с което на основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВД) е предписано да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД, със срок на изпълнение – от момента на връчване на предписанието.

С определение от 11 май 2018г. жалбата е оставена без движение, предвид констатирани нередовности.

С писмо вх.№ ДА-01-1155/14.05.2018г. по делото е представена вносна бележка за платена държавна такса и адвокатско пълномощно, по силата на което дружеството е упълномощило адв.Г.Г. да го представлява пред съда по жалба против Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ към ОБДХ – гр.Шумен, с което нередовностите по оспорването са отстранени и делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

В жалбата е заявено искане за спиране изпълнението на акта, като се сочи, че предварителното изпълнение на предписанието по същество води до спиране на дейността на дружеството по посочените в предписанието дейности, като това би довело до оставане без работа на заетите в предприятието лица към настоящия момент. Въз основа на изложеното оспорващият твърди, че подобно прекратяване на дейността несъмнено би причинило значителни имуществени вреди на дружеството и моли съдът да постави спиране предварителното изпълнение на обжалваното предписание.

Административният орган, издал обжалвания акт – главен инспектор КХ при ОБДХ - Шумен, в писмено становище рег.№ ДА-01-1129/11.05.2018г. сочи, че искането не е мотивирано и не се основава на нови обстоятелства с оглед изискването на чл.166, ал.2 от АПК. Твърди, че жалбоподателят не се позовава на никакви вреди – нито имуществени, които да са значителни, нито непоправими по смисъла на нормата, за да послужат като основание за спиране на предварителното изпълнение, поради което моли искането да бъде отхвърлено.

Шуменският административен съд като съобрази фактите въз основа на представените писмени доказателства, приема от фактическа страна следното:

При извършена проверка на Екарисаж, предназначен за обезвреждане на СЖП кат.1 и 2, с рег.№ BG 27970001 и Обект за производство, търговия и пускане на пазара на сурови и храни от животински произход, непредназначени за консумация от хора и на продукти, получени от странични животински продукти кат.3 с рег.№ BG 27170019, с Удостоверения за регистрация № 132/23.11.2017г. и №112/23.11.2017г., издадени от Директора на ОДБХ – Шумен, е установено, че операторът упражнява дейност по събиране, преработка и обезвреждане на СЖП кат.1 и 2, в период, когато тази дейност е възложена на изпълнител «Син кръст 2016» ООД, съгласно Договор за възлагане на обществена поръчка за услуги № 14/21.03.2018г. Според административния орган по този начин са нарушени разпоредбите на чл.275, ал.4 и 5 от ЗВД, поради което и на основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД, с Предписание № 53/04.05.2018г. разпоредил да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД, със срок на изпълнение – от момента на връчване на предписанието.

Издаденото предписание е връчено на 04.05.2018г. на собственик на обекта/негов представител.

Несъгласно със същото, дружеството сезира Административен съд – Шумен, с искане за неговата отмяна с жалба, подадена чрез административния орган с вх.№ РД-27-1842/08.05.2018г. 

При така установените факти от правна страна съдът съобрази следното:

Предписание № 53/04.05.2018г. е постановено с правно основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД. Според цитираните разпоредби при установени нарушения, посочени в протокол или доклад по чл.222, ал.4 от ЗВД, се предприема една от визираните в нормата мерки, като посочената по т.1 мярка е «даване на задължителни указания за отстраняване на нарушенията», която по аргумент от ал.2, т.1 на същата разпоредба се налага с «предписание». Според текста на чл.253, ал.4 от ЗВД предписанието е индивидуален административен акт, който подлежи на обжалване по реда на АПК. В отклонение на общия принцип за суспензивния ефект на жалбата (чл.166, ал.1 от АПК), приложимата разпоредба на чл.253, ал.5 от специалния ЗВД предвижда, че обжалването на актовете по ал.2, сред които е и процесното предписание, не спира изпълнението им. В ЗВД няма специални разпоредби относно предпоставките за спиране предварителното изпълнение на актове от вида на процесния, поради което съдът приема, че искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на акта, подлежи на разглеждане по реда на чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК. Съгласно посочените разпоредби, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснатото по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Искането по чл.166, ал.2 от АПК не е ограничено във времето и може да се поиска от оспорващия при всяко положение до влизането в сила на решението по съдебното производство. Това производство предполага като задължителна процесуална предпоставка обжалването на самия административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закона. От приложените по делото доказателства се установява, че Предписание № 53/04.05.2018г. е връчено на 04.05.2018г., а  жалбата против същото е депозирана на 08.05.2018г. – т.е. в рамките на законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК. Искането за спиране предварителното изпълнение е обективирано в жалбата срещу административния акт, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустимо. Тъй като няма изрична законова норма, която да предвижда забрана за съдебен контрол, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на преписанието следва да бъде разгледано по същество.

Съдът намира, че разгледано по същество, искането е неоснователно, предвид следните съображения:

Предписание № 53/04.05.2018г. е индивидуален административен акт, чието оспорване по съдебен ред не спира изпълнението му съобразно изричното предвиждане на чл.253, ал.5, във връзка с ал.4 и ал.2, т.1 от ЗВД. Това означава, че по силата на законовата разпоредба актът подлежи на предварително изпълнение. В този случай не е необходимо административният орган да постановява предварително изпълнение на акта, тъй като то следва от законовата разпоредба, нито да излага мотиви, обосноваващи предварителното изпълнение.

Както се каза и по-горе, с изричната норма на чл.253, ал.5 от ЗВД законодателят принципно е изключил суспензивния ефект на съдебното обжалване на предписанието по чл.253, ал.2, т.1, но предвид липсата в ЗВД на изрична забрана за съдебен контрол на посочения акт и съгласно чл.166, ал.4 от АПК, съдът е компетентен да стори това на основанията и по реда на чл.166, ал.2 и 3 от АПК. Изложеното налага извод, че след като предварителното изпълнение на административния акт е изрично предвидено от законодателя, при отправено искане за спирането му по чл.166, ал.2 от АПК, молителят следва да докаже, че то би му причинило значителна или трудно поправима вреда, и сериозно би засегнало негови права и законни интереси, равни или противопоставими на защитените такива по чл.60, ал.1 от АПК. Освен разместването на доказателствената тежест, установена с чл.170, ал.1 от АПК, с чл.166, ал.2 от АПК законодателят е въвел и допълнително условие за спиране на изпълнението – наличието на нови обстоятелства, т.е. факти, които не са съществували при издаването на акта. За да бъде уважено това искане, в тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. В настоящия случай в жалбата до съда не се сочат конкретни факти и основания, съобразно посочените законови критерии за спиране изпълнението на акта. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, допуснато по силата на закона, винаги сериозно въздейства върху правната сфера и съответно върху икономическия интерес на адресата, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Това изпълнение безспорно винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В жалбата оспорващият сочи, че предварителното изпълнение на предписанието по същество води до спиране на дейността на дружеството по посочените в предписанието дейности, като това би довело до оставане без работа на заетите в предприятието лица към настоящия момент и твърди, че подобно прекратяване на дейността несъмнено би причинило значителни имуществени вреди на дружеството. Налице е общо заявено твърдение за настъпване на вреди и то от самия административен акт, а не от неговото предварително изпълнение. Изпълнението на предписанието изисква да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход. В случая жалбоподателят не доказва какви значителни или трудно поправими вреди ще му причини предварителното изпълнение на административния акт, т. е. изпълнението на същия във времето преди влизане на предписанието в сила.

Освен това, дори и да се приеме, че изпълнението на предписанието е свързано със спиране дейността на дружеството по посочените дейности, което от своя страна ще доведе до оставане без работа на заетите в предприятието 83 работоспособни лица, съдът намира, че сочените имуществени вреди не могат да бъдат възприемани като основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт. Частният интерес, засегнат от предварителното изпълнение на предписанието, следва да е по степен на важност от категорията на тези по чл.60 от АПК, за да представлява основание за спиране на предварителното изпълнение. В случая оспорващият не е ангажирал каквито и да било доказателства, че допуснатото предварително изпълнение ще му причини значителни или трудно поправими вреди, нито твърди вероятното настъпване на такива. Евентуалните вреди за дружеството не могат да бъдат квалифицирани като «значителни» или «трудно поправими», твърденият интерес не може да бъде определен «като особено важен» по смисъла на чл.60, ал.1 от АПК. Както се каза и по-горе, сочените от дружеството негативи са последица от изпълнението на предписанието по принцип, а не от неговото предварително изпълнение във времето, като евентуалните вреди от предварителното изпълнение на предписанието са несъпоставими с държавния и обществен интерес, вложен в закона, за да обосноват спиране на постановеното от чл.253, ал.5 от ЗВД незабавно изпълнение на акта. Следва да се има предвид, че когато законодателят допуска предварително изпълнение на един административен акт, той съобразява защитата на особено важни обществени интереси/ценности, предвид което значителните и труднопоправимите вреди, които оспорващото дружеството следва да докаже трябва да произтичат не от административния акт, а от неговото предварително изпълнение и същите да са от такова естество, че да са противопоставими на защитимия от законодателя интерес/ценност. Наред с това, за разлика с производствата по ГПК за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на един административен акт, АПК не въвежда като предпоставка вероятната основателност на жалбата, а единствено вредите, които ще настъпят за жалбоподателя. В случая твърдените от дружеството вреди са последица от действието на предписанието и не могат да се приемат за значителни и труднопоправими вреди от неговото предварително изпълнение.

Като самостоятелен аргумент за неоснователност на разглежданото искане е липсата на твърдение за наличие на нови факти и обстоятелства, настъпили след издаване на акта, в резултат на които предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия, каквото е законовото изискване, разписано в разпоредбата на чл.166, ал.2, изр.второ от АПК.

Предвид гореизложеното съдът намира, че не са установени предпоставките по чл.166, ал.2 от АПК за спиране предварителното изпълнение на предписание № 53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ при ОДБХ – Шумен.

Водим от горното и на основание чл.166, ал.3, във връзка с ал.2 от АПК, Шуменският административен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на «БРАМАС 96» АД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление гр.Шумен, бул Мадара № **, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от изпълнителния директор М.Т.А., за спиране предварителното изпълнение на Предписание №53/04.05.2018г. на главен инспектор КХ към ОДБХ – гр.Шумен, с което на основание чл.253, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 от ЗВД е предписано да се преустанови събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни от животновъдни обекти, регистрирани по ЗВД; събирането, транспортирането и обезвреждането на умрели животни и на СЖП, добити при клане на животни в обекти само за лични нужди; събирането, транспортирането и обезвреждането на животни по чл.141, ал.1 от ЗВД, както и на зародишни продукти, суровини и храни от животински произход, СЖП и продукти, получени от тях по чл.141, ал.2 от ЗВД.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба в 7 (седем) дневен срок от съобщаването му пред Върховен административен съд на Република България.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.

                                                                      Административен съдия: