О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ 361

 

гр.Шумен, 14.05.2018 г.

 

Шуменският административен съд в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Борисова

 

като разгледа докладваното от административен съдия Кр.Борисова адм.д. №131 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

        Производството е по реда на чл.145 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП, образувано по жалба от  М.Г.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***,действащ чрез адв. П.Х. при ШАК  ,със съдебен адрес *** сграда 4 офис№1, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0323-000307/13.11.2017 г. на Началник на РУП  при ОДМВР-Шумен,РУ на МВР-град Велики Преслав, с която е наложено санкция  по чл.171 т.2 б.В от ЗдвП-временно спиране от движение  на ППС-лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№ *** до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“.

 

       Видно от приложените по представената от ответната страна административна преписка материали обжалваната заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0323-000307/13.11.2017 г. на Началник на РУП  при ОДМВР-Шумен,РУ на МВР-град Велики Преслав, с която е наложено санкция  по чл.171 т.2 б.В от ЗдвП-временно спиране от движение  на ППС-лек автомобил „Шкода Фабия“ с рег.№*** до сключване на застраховка „Гражданска отговорност“,на основание чл.156 ал.1 от АПК е оттеглена от административния орган с последваща Заповед№УРИ 323з-90/12.04.2018год. на началник РУ-Велики Преслав към ОД на МВР-Шумен ,препис от която е връчен срещу подпис на оспорващия-М.М. на 12.04.2018год.,която не е обжалвана.Видно от служ.изискан от съда заверен препис,изпратен със съпроводително писмо с рег.№ДА-01-1044/03.05.2018 год. по описа на ШАдмС,същата е влязла в законна сила на 27.04.2018год.  При това положение и с оглед съдържащите се в преписката доказателства,съдът счита,че е налице хипотеза на оттегляне на оспорения административен акт по смисъла на чл.156 ал.1 от АПК.

 

   Съгласно разпоредбата на чл.156 ал.1 от АПК, при всяко положение на делото, със съгласието на останалите ответници, административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт.  По аргумент на противното от разпоредбата на чл.156 ал.2 от АПК, в случая за оттеглянето на акта не е необходимо съгласието на оспорващия, тъй като оттеглянето в настоящата хипотеза е направено след депозиране на жалбата и преди първото по делото заседание, а освен това е постигнат целения с оспорването резултат-преустановяване действието на наложената с оспорваната заповед ПАМ-временно спиране от движение на собствения на М. лек автомобил-„Шкода Фабия“ с рег.№***, посредством оттегляне на обжалваната заповед за налагане на ПАМ и връщане на собственика на МПС на иззетото свидетелство за регистрация на МПС.

 

   С оглед на изложеното, съдът намира, че са налице всички предпоставки на чл.156 ал.1 от АПК, поради което и на основание чл.159 т.3 от АПК,  жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство да бъде прекратено.

 

     На основание чл.143 ал.2 от АПК,с оглед съдържащото се в жалбата искане на оспорващия за присъждане на сторените деловодни разноски и поради обстоятелството,че оттеглянето на оспорения административен акт от страна на административния орган е извършено след депозиране на настоящата жалба,в полза на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски,съставляващи заплатена от жалбоподателя държавна такса в размер на 10.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.,платимо на основание чл.38 ал.1 т.2  от Закона за адвокатурата. В случая ,видно от прил. към жалбата договор за правна защита и съдействие№0000079236/03.04.2018год. /л.6 от делото/ упълномощеният процесуален представител на оспорващия-адвокат П.Х. е оказал безплатно адвокатска помощ при условията на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА-на материално затруднено лице,поради което и на основание чл.38 ал.2 от ЗА във вр. с чл.8 ал.3 от Наредба№1 от 09.07.2004год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения това възнаграждение в размер на 500лв.,съставляващи адвокатско възнаграждение  следва да бъде заплатено на процесуалния  представител на оспорващия по делото. 

 

   Водим от горното и на основание чл.159 т.3 от АПК, съдът

 

О  П Р Е Д Е Л И :

 

   ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба М.Г.М. ЕГН ********** с постоянен адрес ***,действащ чрез адв. П.Х. при ШАК  ,със съдебен адрес *** сграда 4 офис№1 от срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №17-0323-000307/13.11.2017 г. на Началник на РУП  при ОДМВР-Шумен,РУ на МВР-град Велики Преслав по чл.171т.2 б“в“ от ЗДвП.

 

   ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №131/2018 г. по описа на АдмС град Шумен.

 

   ОСЪЖДА  ОД на МВР-Шумен да заплати на М.Г.М. ЕГН ********** с постоянен адрес *** направените по делото РАЗНОСКИ в размер на 10.00лв. / десет лева/. 

 

   ОСЪЖДА  ОД на МВР-Шумен да заплати на адв. П.А.Х. при Адвокатска колегия-Шумен  ,със съдебен адрес *** сграда * офис№* сумата от 500.00лв. /петстотин лева/,съставляващи адвокатско възнаграждение.

 

   Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

   Препис от настоящото определение да се връчи на страните по реда на чл.138 от АПК във вр.с чл.137 от АПК.

 

                                                                        Административен съдия: /п/


Забележка: Определението  е влязло в законна сила на 24.05.2018г. като необжалвано.