Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

112

 

град Шумен, 14.05.2018г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

Председател: Росица Цветкова                                     Членове: Татяна Димитрова

 

                                                                                                             Снежина Чолакова

 

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №90 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

         Образувано е по касационна жалба от «Т.Б. ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Изпълнителния директор О.Б.Ш., чрез пълномощника адв. С.К., против Решение № 73/15.02.2018г. по ВАНД № 3077 по описа за 2017г. на Районен съд-гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление В-0043650/08.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисия за защита на потребителите, с което на «Т.Б. ЕАД с ЕИК ****, за извършено нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 222а от ЗЗП е наложена «имуществена санкция» в размер на 3000 /три/ хиляди лева.

 

         В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. В тази връзка се обосновава тезата за материална незаконосъобразност на наложената на санкционирания субект имуществена санкция за вмененото нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, доколкото цитираната разпоредба визира сключен договор за продажба между лице, имащо качеството "продавач" и потребител - физическо лице, а в случая между "Т.Б."ЕАД и потребителя е бил сключен договор за лизинг. Твърди се също, че увреждането на телефонния апарат се дължи на неправилната му експлоатация от страна на потребителя, поради което несъответствието на същия с договора за продажба е резултат от поведението на самия потребител и изключва гаранционната отговорност. Твърди се също, че датата, на която е извършено нарушението, не е индивидуализирана по несъмнен начин в наказателното постановление. Навеждат се и доводи за явна несправедливост на наложената имуществена санкция, доколкото същата е определена в максималния предвиден в закона размер, при липса на основания за това. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление, а при условията на алтернативност - за намаляване на размера на наложената на касационния жалбоподател имуществена санкция. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

 

         Ответната страна, Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, редовно и своевременно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

         Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл.213 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

         С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление В-0043650/08.11.2017г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Търговище и Силистра със седалище гр. Варна към Главна дирекция «Контрол на пазара» към Комисия за защита на потребителите, с което на «Т.Б. ЕАД с ЕИК *****, за извършено нарушение на разпоредбите на чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 222а от ЗЗП е наложена «имуществена санкция» в размер на 3000 /три/ хиляди лева. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № К-0043650/13.10.2017г., съставен срещу касационния жалбоподател за това, че на 15.08.2017г., в гр. Шумен търговецът не е изпълнил административното си задължение, когато стоката не съответства на договора за продажба, да я приведе в съответствие с договора за продажба, нарушавайки чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. В хода на извършената проверка, по повод на която е изготвен АУАН, контролните органи са констатирали, че на 28.12.2016г. К.К.сключила с касатора договор за лизинг, въз основа на който  й бил предоставен за временно и възмезно ползване  мобилен апарат  марка „SAMSUNG Galaxy J7 2016 Black". След предоставяне на апарата, същият бил рекламиран четири пъти, съответно на 15.01.2017г., на 11.02.2017г., на 22.02.2017г. и на 11.08.2017г. При четвъртата рекламация потребителката посочила, че апаратът „забива и блокира, тъч скрийна спира да работи, понякога се изключва сам и за да се включи, трябва да му извадиш батерията“. След един ден престой в сервиза на 15.08.2017г. телефонът бил върнат не отремонтиран и с прекратено гаранционно обслужване поради констатирано механично изкривяване /усукване/ на корпуса.Във връзка с отказаното гаранционно обслужване на 23.08.2017г. потребителката подала жалба до “Т.Б.” ЕАД, ***, в отговор на която дружеството посочило, че гаранционното обслужване е прекратено, поради констатирана от сервизен специалист механична повреда. На 25.09.2017г. К.К.депозирала жалба в КЗП - офис Шумен във връзка с предявената на 11.08.2017г.  рекламация на мобилния апарат и отказан гаранционен ремонт. На 27.09.2017г. служители на КЗП  извършили проверка в обекта - магазин „Теленор“, резултатите от която са отразени в Констативен протокол №К-2626954 от 27.09.2017 год. Именно въз основа на същия е съставен и процесният АУАН, поставил началото на приключилото с обжалваното пред районния съд НП.

 

         Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. По съществото на спора, съдът е счел, че търговецът неправомерно е отказал удовлетворяването на рекламацията, доколкото не са били налице основанията за отнемане на гаранцията, съобразно предоставените на потребителя условия, респ. постановеният отказ от гаранционно обслужване е неправомерен, което предопределя и извода, че дружеството е осъществило описаната в АУАН и в НП, деятелност. Предходният съдебен състав е констатирал също, че наказващият орган правилно е индивидуализирал размера на наложената санкция, определяйки я в максимален размер, предвид това, че срещу дружеството за същото нарушение има влезли в сила други НП. Поради това съдът е потвърдил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

 

         Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административнонаказателен състав, и за справедливост на наложеното наказание. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен начин, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени нарушения на императивните процесуални правила, налагащи отмяната на постановлението. В НП изчерпателно са описани релевантните за отговорността на санкционирания субект обстоятелства, доколкото е отразено, че нарушението е установено при проверка, извършена на 27.09.2017г. в гр.Шумен, ул.Стоян Чилингиров № 2, в обект - магазин "Теленор", както и, че при предявена на 11.08.2017г. рекламация на стока във въпросния магазин, същата не била уважена, като на 15.08.2017г. търговецът отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба, който отказ е документиран в Сервизен протокол №  501922962 от 15.08.2017г. Видно от констативно-съобразителната част на НП, наказващият орган е посочил и доказателствата, подкрепящи описаното нарушение, като ги е анализирал при обосноваване на становището си за незаконосъобразност на поведението на търговеца. Описанието му съответства на правната квалификация, дадена от контролните органи, като обективните му признаци разкриват белези на правонарушение по смисъла на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, свеждащо се до непривеждане на стока в съответствие с договора за продажба. Според обстоятелствената част на наказателното постановление, на касатора е наложена имуществена санкция за това, че не е изпълнил административното си задължение да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба на потребителя, с което е нарушил чл. 113, ал. 1 от ЗЗП. За констатираното нарушение на лицето е наложена имуществена санкция на основание чл. 222а от ЗЗП. Изпълнителното деяние, релевантно за ангажиране на имуществената отговорност по чл. 222а от ЗЗП, е неизпълнение на визираното в чл. 113, ал. 1 от ЗЗП задължение търговецът да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. В случая фактите, обуславящи материалната законосъобразност на наложената санкция, са безспорно установени – налице е надлежно предявена рекламация, като търговецът е отказал да приведе потребителската стока в съответствие с договора за продажба. В контекста на изложеното, в хода на административнонаказателното производство не е допуснато процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционирания субект.

 

         Обосновано районният съд е приел и, че нарушението е извършено на 15.08.2017г. и датата на осъществяването му е посочена по недвусмислен начин и в АУАН, и в НП, поради което не е налице допуснато нарушение на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Именно на тази дата е реализирано вмененото на наказаното дружество неизпълнение на административно задължение, тъй като тогава дружеството изрично е заявило отказа си да удовлетвори рекламацията. Вярно е, че към 15.08.2017г. все още не е бил изтекъл едномесечният срок по чл.113, ал.2 от ЗЗП, но същият е ирелевантен за преценка налице ли е допуснато нарушение по чл.113, ал.1 от ЗЗП, след като дружеството изрично е заявило, че няма да приведе стоката в съответствие с договора за продажба.

 

         Правилни и съобразени с нормативната уредба и приобщените доказателства са и изводите на съда относно безспорната установеност на вмененото на касатора нарушение. От приложените по делото доказателства се установява, че потребителят е предявил пред служител на търговеца рекламация за закупения от него на лизинг мобилен телефон, при приемането на който не е констатирано механично изкривяване /усукване/ на корпуса, а единствено е посочено наличие на драскотини. При това положение не може да се приеме за установено, че телефонът е бил с тази повреда към момента на предявяване на рекламацията, тъй като последващите констатации за наличието й е възможно да се дължат на неправилно съхранение, транспорт или от други действия на служители от дружеството или оторизирания сервиз. С оглед на това правилно районният съд е достигнал до извод за незаконосъобразност на постановения отказ за привеждане на стоката в съответствие с договора за продажба. След като не е доказано по категоричен начин, че дефектите, които показва закупената стока, се дължат на неправилна експлоатация или съхранение от потребителя, търговецът е бил длъжен да изпълни задължението си по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП и като не е сторил това, същият е нарушил посочената разпоредба, респ. правилно е бил санкциониран за неизпълнение на задължението си. Оттук следва да се приеме за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, визирано в АУАН и НП, като наведеното оплакване за необоснованост на атакуваното решение е неоснователно.

 

         Доводите на дружеството, че не притежава качеството на продавач, тъй като обект на рекламацията е потребителска стока, предмет на „договор за лизинг”, а не на „договор за продажба”, правилно са били отхвърлени като неоснователни от първоинстанционния съд. Лизингополучателят  също има качеството на потребител  по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и като такъв има право да получи изправна стока, съответно има право на рекламация при неизправност, настъпила в рамките на гаранционния срок, съответстващо на задължението на лизингодателя да приведе стоката в съответствие с договора за продажба (в случая договор за лизинг).

 

         На следващо място, неоснователно е и възражението на касационния жалбоподател за неспазване правилата за индивидуализация на наказанието при определяне размера на наложената имуществена санкция. Същият е подведен под отговорност по административнонаказателния състав, регламентиран в чл.222а от ЗЗП, според който за нарушение по чл.113 от ЗЗП по отношение на физическите лица се налага глоба, а по отношение на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. за всеки отделен случай. В случая на "Т.Б."ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева, т.е. в нормативно регламентираните предели и в максималния размер, предвиден от законодателя. Този размер напълно съответства на тежестта на извършеното нарушение и обществената опасност на нарушителя, доколкото по делото не са установени обстоятелства, смекчаващи отговорността на същия, като същевременно преди извършване на процесното нарушение наказаният субект е бил санкциониран за идентични нарушения с влезли в законна сила наказателни постановления, като наложените с тях санкции очевидно не са постигнали целения предупредителен и превъзпитателен ефект, след като дружеството е продължило да не спазва задълженията си, произтичащи от разпоредбите на ЗЗП. Обстоятелството, че цитираните в НП санкционни актове за идентични нарушения, не са приложени по делото, не променят така направения извод, тъй като на касационната инстанция е служебно известно, че към датата на извършване на нарушението дружеството-касатор е било санкционирано с влезли в сила наказателни постановления за нарушения, идентични с процесното такова. С оглед на това наложеното наказание е индивидуализирано при съблюдаване на изискванията, регламентирани в чл.27 от ЗАНН, поради което не е явно несправедливо по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.3 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

         По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

 

         Водим от горното Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/15.02.2018г., постановено по ВАНД № 3077/2017г. по описа на на Районен съд – гр. Шумен.

 

Решението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

             2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.05.2018г.