Р Е Ш Е Н И Е

№115

20.03.2014г. гр.Шумен

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

Шуменският административен съд, в публично заседание  на четвърти март две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                            Членове: Татяна Димитрова

                                      Снежина Чолакова

при участието на секретар В.Р. и на прокурор Д. Шостак от  Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия  Татяна Димитрова КАНД № 69 по описа за 2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.63 ал.1 изр.2 от ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

С решение № 787 от 13.12.2013г. постановено по ВНАХД № 1504/2013г. по описа на Районен съд - Шумен, е потвърдено Наказателно постановление № 0000024709 от 21.08.2013г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, с което на „Българска Телекомуникационна Компания” АД - гр.София,  на  основание чл.230а, във вр. с  чл.192 т.2 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, е  наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева.  

Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от  “БТК” - АД - гр.София, в която се твърди, че решението на районния съд е незаконосъобразно, като постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон. Сочи се, че в наказателното постановление липсва дата на нарушението, което е задължителен императивен реквизит и липсата му представлява  съществено процесуално нарушение. Отделно от това се излагат аргументи, че въззивният съд неправилно и необосновано е приел, че дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.230а във вр. с чл.192 т.2 от ЗЗП, тъй като същото не е възпрепятствало достъпа на КЗП до изисканите документи и не е възпрепятствало осъществяването на правомощията на контролните органи. Сочи се, че дружеството няма как да наруши разпоредбата на чл.192 т.2 от ЗЗП, тъй като тя се отнася за задълженията административния орган, а не на търговеца. С оглед на това се иска решението  да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решениесъобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение състав на Районен съд - Шумен е потвърдил Наказателно постановление № В-22472 от 09.05.2011г. на Директора на Регионална дирекция за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на „БТК” АД - гр.София,  за нарушение по чл.230а във вр. с  чл.192 т.2 от ЗЗП е  наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лева.  

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 28.02.2013г. компетентни длъжностни лица от РД към КЗП извършили проверка в магазин за продажба на мобилни телефонни апарати и услуги „Виваком 5005”, находящ се в гр.Шумен, пл. „Освобождение” № 1, стопанисван от “БТК” - АД - гр.София, по повод постъпила потребителска жалба от В.Д.А. от гр.Шумен. В жалбата се съдържало оплакване, че А. посетил посочения магазин, за да прекрати договора на дружеството със съпругата му поради изтичане на уговорения срок, при което му бил поднесен документ, който впоследствие се оказал допълнително споразумение за удължаване срока на договора, който лицето искало да прекрати.  При извършената проверка бил съставен констативен протокол № 013327/28.02.2013г., с който на дружеството било разпоредено на 05.03.2013г. да представи в офиса на КЗП в гр.Шумен заверено копие на договора за доставка на телекомуникационната услуга, към който е подписано допълнителното споразумение с А., както и становище по потребителската жалба.  На 13.03.2013г. в офиса на комисията се явил представител на дружеството, който представил част от исканите документи, но не и копие от договора за предоставяне на услугата, с обяснението, че договорът е архивиран от външна фирма. Представените от дружеството документи били приети с протокол № 0060654/13.03.2013г., с който на дружеството било дадено ново разпореждане да представи копие от искания договор до 18.03.2013г. И това разпореждане не било  изпълнено в указания срок, поради което на 29.03.2013г.  на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение за неизпълнение на задължението му съгласно чл.230а от ЗЗП да представи изискания от КЗП договор, с което контролните органи били възпрепятствани да изпълнят служебните си задължения. Въз основа на съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка Директорът на РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра, Търговище към КЗП издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.230а във вр.с чл.192 т.2 от ЗЗП наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1000лв.

Така установената фактическа обстановка се споделя и от Шуменския административен съд. Районният съд е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел, че търговецът не е изпълнил задължението си да предостави на контролните органи изисканият от тях договор, с което е осъществил състава на нарушението по чл.230а от ЗЗП. Въззивният съд е посочил, че административнонаказващият орган правилно е издирил и приложил посочената разпоредба, която освен санкционна е и материалноправна, тъй като съдържа в себе си и описание на нарушението, за което се предвиждат посочените в нея санкции. Съдът е отхвърлил като неоснователни и недостоверни твърденията на дружеството, че не е представил искания договор на проверяващите, тъй като не разполага  със същия. Освен това е посочил, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като е очевидно, че датата на която е извършено  нарушението е 18.03.2013г. Въз основа на това е приел, че наказващият орган правилно е приложил материалния закон, правилно е ангажирал административната отговорност на жалбоподателя, като не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и е потвърдил обжалваното наказателно постановление.

Шуменският административен съд споделя и направените от въззивната инстанция правни изводи. Разпоредбата на чл.192 т.2 от ЗЗП предвижда, че контролните органи имат право да изискват необходимите документи във връзка с осъществявания от тях контрол. В случая, с дадените разпореждания с Констативния протокол от 28.03.2013г. и с Протокола за приемане на документи от 13.03.2013г., контролните органи са изискали да им бъде предоставен първоначалния договор за предоставяне на телекомуникационната услуга, към който с потребителя е било сключено и допълнителното споразумение, за да се установи основателността на подадената от него жалба. Съвсем правилно, въззивният съд не е приел за достоверни обясненията на дружеството за причините, поради които не може да изпълни това разпореждане. Видно от сключеното допълнително споразумение/л.39/, същото „става неразделна част към действащия между страните договор...”. А след като е неразделна част от действащия договор, няма как дружеството да не разполага с последния, поради което непредставянето му безспорно е възпрепятстване на длъжностните лица при осъществяване на правомощията им по чл.192 т.2 от ЗЗП, и правилно е квалифицирано като нарушение по чл.230а от ЗЗП. С оглед на това съдът намира за неоснователни твърденията на касатора, че той не е извършил никакви действия, с които да възпрепятства контролните органи да упражнят законовите си правомощия и следователно не е извършил нарушението за което е санкциониран.

Настоящата инстанция намира за неоснователни и твърденията на касатора, че дружеството не може да наруши разпоредбата на чл.192 т.2 от ЗЗП. Действително тази разпоредба урежда правомощията на контролните органи, но дружеството е наказано за нарушение на чл.230а във вр. с чл.192 от ЗЗП. А както правилно е посочил и районния съд, разпоредбата на чл.230а от ЗЗП освен санкционна, е  и материалноправна, тъй като  съдържа и описание на действията, за които посочените в нея санкции се налагат, т.е. съдържа описание на нарушението, за което се налагат санкциите. Настоящият касационен състав споделя и изложените от въззивния съд съображения относно датата на нарушението и също намира, че не е налице твърдяното от касатора съществено нарушение на процесуалните правила.

С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че решението на въззивния съд е правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон, без да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същото следва да бъде оставено в сила. 

            Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 787 от 13.12.2013г. постановено по ВНАХД № 1504/2013г. по описа на Районен съд - Шумен. 

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                             2./п/

                                ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.03.2014г.