Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 111

град Шумен, 14.05.2018г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

         Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Росица Цветкова                                   Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                         Снежина Чолакова

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Яна Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Сн.Чолакова КАНД №86 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – гр.Варна / ИРМ – гр.Шумен, чрез Ц. С. – старши юрисконсулт, срещу Решение № 105 от 09.03.2018г., постановено по ВАНД № 308/2018г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 302131-F307391 от 28.11.2017г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП гр.Варна, с което на Т.Д.А., с ЕГН **********,***, за нарушение по чл.264, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗКПО и чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева.

         С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, като касационните основания се свеждат до неправилната преценка на районния съд за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение. Счита се, че фактът на извършване на същото и неговият автор са установени по безсъмнен начин, като деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, поради което, като е наложил имуществена санкция в минималния предвиден размер в санкционната разпоредба, наказващият орган е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН и е постановил законосъобразно наказателно постановление. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо отмененото от районния съд наказателно постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател ТД на НАП-гр.Варна, редовно и своевременно призован, не изпраща представител.

Ответникът Т.Д.А., редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова моли съда да го остави в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, като съображенията в тази насока са следните:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е отменено Наказателно постановление № 302131-F307391 от 28.11.2017г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП гр.Варна, с което на Т.Д.А. за нарушение по чл.264, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗКПО и чл.261, ал.1 от ЗКПО е наложена „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева. С цитираното наказателно постановление, издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № F307391/20.06.2017г., ответникът в касационното производство е бил санкциониран за това, че като управител и представляващ "Т.А. - Лъв" ЕООД с ЕИК ******, като задължено лице по реда на чл.2, ал.1 от ЗКПО не е подал годишна данъчна декларация  по чл.92, ал.1 от ЗКПО за финансовата 2016г. в законоустановения срок до 31.03.2017г. Въз основа на това е прието, че на 01.04.2017г. в качеството си на управител на горепосоченото ЕООД, Т.А. е осъществил административнонаказателния състав, визиран в чл.264, ал.1 от ЗКПО, във вр.с чл.92, ал.2 от ЗКПО и чл.261, ал.1 от ЗКПО.

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Посочил е, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е обаче, че в случая са налице предпоставките на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото в ДВ бр.92/2017г. е обнародвано изменение на чл.92, ал.4 от ЗКПО, влязло в сила от 01.01.2018г., по силата на което данъчно задължените лица, които не са осъществявали дейност през съответния данъчен период, не подават ГДД и годишен отчет за дейността. С оглед на това е приел, че настъпилата след извършване на нарушението нормативна промяна води до отпадане наказуемостта на същото и представлява по-благоприятен за дееца закон, явяващ се основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени  и гласни доказателства, представени с наказателното постановление и ангажирани в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

В тази връзка, в унисон с тезата на районния съд касационната инстанция приема, че към момента на осъществяване на деянието и издаване на наказателното постановление, същото е съставлявало административно нарушение по приложения административнонаказателен състав по чл.264, ал.1 от ЗКПО, във вр. с чл. 261, ал.1 от ЗКПО, във вр.с чл.92, ал.1 от ЗКПО, доколкото представляваното от наказаното лице търговско дружество е дължало подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) за 2016г. до 31.03.2017г., което задължение не е изпълнило в законово регламентирания срок. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обн. в ДВ бр.92/2017г., в сила от 01.01.2018г. обаче е изменена разпоредбата на чл.92, ал.4 от ЗКПО, в резултат на което задължението за подаване на годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО е отпаднала за данъчно задължените лица, които не са извършвали дейност по смисъла на Закона за счетоводството през отчетния период. Това означава, че според сега действащата редакция на чл.92, ал.4 от ЗКПО, неподаването на ГДД от данъчно задължени лица, които не са извършвали дейност, не съставлява административно нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, респективно деятелността на представляващите ги лица не е съставомерна по чл.264, ал.1 от ЗКПО. И доколкото от показанията на актосъставителя е видно, че представляваното от Т.А. търговско дружество не е осъществявало дейност през 2016г., според сега действащите разпоредби на ЗКПО същото не дължи подаване на ГДД за посочения период, респективно неподаването на такава в срок не съставлява нарушение по чл.261, ал.1 от ЗКПО, а деятелността на управителя на същото не е съставомерна по предвидения в чл.264, ал.1 от с.з. административнонаказателен състав. Настъпилата след извършване на нарушението и издаване на наказателното постановление законодателна промяна безспорно се явява по-благоприятен закон по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото води до отпадане задължението за подаване на ГДД от данъчно задължено лице, което не е осъществявало дейност през отчетния период, респективно представлява основание за отмяна на санкционния акт. С оглед на това, като е отменил наказателното постановление, мотивирайки се с наличието на визираните в чл.3, ал.2 от ЗАНН предпоставки, районният съд е приложил правилно материалния закон.

Що се отнася до доводите за немаловажност на санкционираната деятелност, изложени в касационната жалба, следва да се посочи, че с оглед отпадане наказуемостта на нарушението, съдът не дължи преценка за неговата маловажност, още повече, че в случая въззивният съд изобщо не е обсъждал евентуално приложение на чл.28 от ЗАНН.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/09.03.2018г., постановено по ВАНД № 308/2018г. по описа на Шуменски районен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

          2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.05.2018г.