Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

/* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№113

град Шумен, 14.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                            Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Х. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД 50 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от А.В.М., ЕГН **********, депозирана чрез адв. В.Б. от АК – гр. Варна, срещу решение № 779/12.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1593/2013г. по описа на същия съд. С обжалвания съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба серия „К”, № 0473712, издаден от ОД на МВР – гр. Шумен, с който на А.В.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Касаторът счита, че фактическата обстановка е установена погрешно от съда, който въз основа на нея е формирал и неправилни правни изводи касателно законосъобразността на електронният фиш. Аргументира се и тезата, че санкционираният субект не е управлявал автомобила на посочената във фиша дата. Реливират се и доводи за незаконосъобразност на ЕФ предвид обстоятелството, че в него като правно основание за издаването му не фигурира нормата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП. С оглед на това се отправя искане за отмяна на решението на районния съд, както и на потвърдения с него електронен фиш. В съдебно заседание оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

         Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил ЕФ за налагане на глоба серия „К”, № 0473712, издаден от ОД на МВР – гр. Шумен, с който на А.В.М., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на осн. чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

Касаторът на 12.02.2013 год., около 23.23 часа, управлявал лек автомобил, марка “Хонда Стрийм”,   собственост на „Абиликс софт” ЕООД,  като се движел по главен път І-2, км.112+737. В района на бензиностанция „ШЕЛ”, където с пътен знак В-26 било въведено ограничение на максимално разрешената скорост за движение от 60 км/час., процесният автомобил се движел със скорост от 82 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – стационарна радарна система тип „MULTA RADAR”, №00209D32D447. Впоследствие бил издаден и процесният електронен фиш. Същият бил връчен на жалбоподателя на 04.03.2013 год. В срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП жалбоподателят не е представил писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за правоуправление.

          При така установената фактическа обстановка съдът счел, че при издаването на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения, а деянието и неговият извършител са установени по категоричен начин, поради което потвърдил наложеното наказание.

Настоящият съдебен състав, след като съобрази приобщените доказателства и отчете приложимата нормативна уредба, намира, че законосъобразно към отговорност в случая е привлечено лицето А.В.М.. Данните по делото сочат еднозначно, че същото е управител на „Абиликс софт” ЕООД. Дружеството, видно от приложената по делото справка за собственост, е собственик на описания в ЕФ автомобил, засечен да се движи със скорост, надвишаваща максимално допустимата от 60 км./ч., въведена със знак „В-26” в района на действие на стационарното устройство. В тази връзка, следва да се отбележи, че не би могло да бъде наложено наказание „глоба” на юридическото лице – собственик. Поради това административнонаказателната репресия, по силата на изричната императивна разпоредба на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП, се насочва спрямо неговия законен представител. Именно в това качество касаторът е санкциониран, като в текстовата част на ЕФ лицето е индивидуализирано с трите си имена, еднинният си граждански номер и постоянен адрес. Изрично е вписано и обстоятелството, че лицето е управител на „Абиликс софт” ЕООД, притежаващо превозното средство, и в това му качество се ангажира отговорността му, като му се налага предвиденото по закон наказание за установеното противоправно управление. В този смисъл, фактът, че като правно основание за издаване на ЕФ не е посочена разпоредбата на чл. 188, ал. 2 от закона в случая не би могъл да наложи извод за неговата незаконосъобразност, тъй като пределно ясно е вписано качеството на физическото лице, адресат на ЕФ, без на практика да е ограничено правото му защита. От друга страна, ако автомобилът е бил управляван от друго лице, различно от управителя, то той е могъл да депозира писмена декларация с данните му, както и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, в какъвто смисъл е и правилото на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, като изрични указания за това му предоставено право се съдържат в процесния фиш. Същият е получен лично от М. на 04.03.2013г. /видно от приложеното копие на известие за доставяне/, но касаторът не се е възползвал от него, поради което правилно първоначално издаденият срещу него фиш не е анулиран и му е наложена предвидената в чл. 182, ал. 2, т. 3 от закона глоба.

За прецизност на изложението следва да се отбележи, че касационният съд споделя решаващият извод на предходната инстанция за безспорната установеност на нарушението. Приобщените по делото материали сочат с категоричност, че на посочената в електронния фиш дата лекият автомобил, собственост на „Абиликс софт” ЕООД е засечен от стационарна камера тип „MultaRadar”с ID номер 00209D32D447 да се движи по главен пътІ-2, в района на км.112+737 /в близост до бензиностанция „Шел”/ със скорост от 82 км/ч, при въведено с пътен знак „В-26” ограничение от 60 км/ч. Превишението е установено от стационарно техническо средство, преминало необходимата проверка в Българския институт по метрология и снабдено с Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, със срок на валидност 08.12.2020г. С оглед на това и предвид установеността на дееца, то законосъобразно касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност като му е  наложена санкция от 100 лева за допуснато нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението, предмет на касационен контрол, е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 779/12.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1593/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                   2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2014 г.