Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.66 

 

град Шумен, 09.05.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на деветнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

                                          Административен съдия: Маргарита Стергиовска

 

при участието на секретаря Св. Атанасова, като разгледа докладваното от административния съдия АД № 70 по описа за 2018 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 51, ал.3 от Закона за храните /ЗХ/, вр. с чл. 145 и сл. от АПК, образувано по депозирана жалба от  „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *****, представлявано от управителя Н.М.М., посредством адв. И.И.от  ШАК, против Заповед № РД 12-133/13.02.2018 г., издадена от   Директора на ОДБХ-град Шумен, с която на осн. чл.51 ал.1 от Закона за храните и чл.30 ал.1 т.6 от същия закон е наложена принудителна административна мярка-спиране експлоатацията на обект –Смесен магазин за търговия с хранителни стоки №272200424, за нарушение на чл.16а ал.1 и ал.2 от Закона за храните във вр. с т.3 от Глава I Приложение II на Регламент 852/2004.

 

В жалбата са изложени подробни съображения досежно незаконосъобразността на издадения административен акт, като се сочат допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Навеждат се доводи за противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Оспорващият счита,  че  не е нарушена разпоредба от Регламент  852/2004/ ЕО,  посочена в заповедта, доколкото изискването за достатъчен брой тоалетни със струйно отмиване, които са свързани с ефективна дренажна система не следва да се отварят директно към помещения, в които се борави с храни,  е свързано с безопасността на храните и разпоредбата е приложима за санитарните помещения, съществуващи в съответния търговския обект. В случая, оспорващият твърди, че разрешение за регистрация на търговския обект е издадено при представени доказателства за ползване на санитарен възел на друго място, поради което не са налице предпоставките за издаване на процесния административен акт.

 

Отправено е искане за отмяна на акта и присъждане на сторените по делото разноски.

 

Във връзка с отправено искане за спиране изпълнението на оспорената заповед е постановено определение от 16.02.2018 г., с което е спряно по искането на „М.“ЕООД ***, ЕИК ****, представлявано от управителя Н.М.М., чрез адв. И. И., ШАК предварителното изпълнение на Заповед № РД 12-133/13.02.2018. за спиране експлоатацията на обект/дейност на Директора на ОДБХ-град Шумен, считано от 15.30 часа на 13.02.2018 г. Определението е обжалвано пред ВАС.

 

Ответникът по жалбата - Директора на ОДБХ - Шумен, чрез процесуалния си представител твърди, че заповедта е правилна и законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена.

 

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

 

Търговският обект, стопанисван от оспорващия-смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Шумен, ул.“Преслав“ № ** е регистриран под № 272200424, въз основа на издадено от ОДБХ-Шумен Удостоверение № 2080/05.10.2011 г.

 

На 09.02.2018 г. била извършена инспекция в обект за производство и търговия с храни, представляваща планов контрол от д-р С.М.и д-р В.М., гл. инспектори КХ в ОДБХ-гр. Шумен. В хода на проверката бил попълнен чек-лист. Инспекторите констатирали, че видно от представено писмо от „Топлофикация Шумен“ ЕАД, на работещите в търговския обект се предоставя ползването на санитарен възел в сградата на дружеството. При извършена проверка на 09.02.2018 г. служители на ответника констатирали, че сградата е затворена, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност.

 

Въз основа констатациите, обективирани в изготвения доклад била издадена Заповед № РД 12-133/13.02.2018 г. от   Директора на ОДБХ-град Шумен, с която на осн. чл.51 ал.1 от Закона за храните и чл.30 ал.1 т.6 от същия закон е наложена принудителна административна мярка-спиране експлоатацията на обект –Смесен магазин за търговия с хранителни стоки №272200424, за нарушение на чл.16а ал.1 и ал.2 от Закона за храните във вр. с т.3 от Глава I Приложение II на Регламент 852/2004.

 

Мотивите за налагане на ПАМ са, че във връзка с писмо изх. № 236/12.04.2011 г., „Топлофикация Шумен“ ЕАД е дала съгласие за ползване на санитарни помещения от дружеството-жалбоподател, но към момента на проверката сградата е затворена, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност.

 

На същата дата-13.02.2018 г., преди връчването на заповедта за прилагане на ПАМ /което се установява от показанията на св. М. в съдебно заседание от 16.03.2018 г./, с молба вх. № РД-27-667/13.02.2018 г. представляващият дружеството представил писмо изх.№21/09.02.2018 г. на управителя на книжарница „Пегас“, находяща се на бул. „В. Преслав“ № 20 в гр. Шумен, в което е изразено съгласие за ползването на сервизното помещение в книжарницата.

 

Недоволен от издадената заповед, представляващият търговското дружество депозирал жалба до Шуменския административен съд.

 

В хода на съдебното производство от ответната страна е представена цялата административна преписка по издаване на оспорваната заповед, в т. ч. административната преписка по регистрация на търговски обект, стопанисван от дружеството – Удостоворение №3134/16.03.2012 г., както и справка за съществуващи търговски обекти за търговия с хранителни стоки на територията на гр. Шумен, функциониращи без изграден санитарен възел в самите тях.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, подадена е в 14-дневния срок по чл.149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация и интерес от оспорването, в качеството на адресат на акта, засягащ неблагоприятно негови права. Същата е подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните съображения:

 

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

 

Необходимо е да са налице, в тяхната съвкупност, всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно -производствените правила, да не противоречи на материално - правните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

 

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата и жалбоподател „М.“ЕООД ***. Тя е издадена от компетентен орган - Директора на ОДБХ и в законоустановената писмена форма.

 

Съдът намира, че при издаване на процесната заповед в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК не са посочени конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за действително извършени нарушения, скрепени със съответстващите правни норми от Закона за храните. Горното обосновава извод за липса на мотиви на оспорваната заповед, относими към заложеното в заповедта нарушение. Липсата на мотиви винаги е съществено нарушение на изискването за форма на акта, което налага неговата отмяна. В  чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ е предвидено налагане на ПАМ "спиране експлоатацията на обект за производство и търговия с храни или на част от него" при установяване на нарушения на нормите и изискванията, определени в нормативен акт. Разпоредбата е препращаща и изисква конкретно посочване от фактическа и правна страна на вменените нарушения. Всяко от вменените нарушения следва да бъде изписано от фактическа и правна страна с посочване на съответстващата нарушена разпоредба. Само по този начин може да се осъществи контрол върху законосъобразността на вменените нарушения. В случая административният орган сочи, че е нарушена разпоредбата на чл.16а ал.1 и ал.2 от Закона за храните във вр. с т.3 от Глава I Приложение II на Регламент 852/2004, като се позовава на писмо изх. № 236/12.04.2011 г., с което „Топлофикация Шумен“ ЕАД е дала съгласие за ползване на санитарни помещения от дружеството-жалбоподател, но към момента на проверката сградата е затворена, тъй като дружеството е обявено в несъстоятелност. Неизлагането на мотиви относно наложената мярка, поставя въпроса относно спазване на принципа за пропорционалност, заложен в чл. 6 АПК.

 

На следващо място, една от предвидените в чл. 30, ал. 1 от Закона за храните ПАМ е спиране на експлоатацията на обекти за производство и търговия с храни или на части от тях временно или завинаги при установяване нарушения на нормите и изискванията, определени с нормативен акт, като елемент на законосъобразността на решението, взето при дискреция, е нейното законосъобразно упражняване. Липсата на мотиви за релевантните досежно упражнената дискреция обстоятелства, прави оспорената заповед незаконосъобразна. От изложеното по-горе за липсата на мотиви, от които да може да се прецени законосъобразно ли органа е упражнил дискрецията си да наложи процесната принудителна мярка следва, че оспорваната заповед е незаконосъобразна. Същата следва да бъде отменена.

 

Действително в качеството на специализиран орган за упражняване на официалния контрол за безопасност на храните, директорът на ОДБХ - Шумен е наложил мярка по чл. 30, ал.1, т.6 от ЗХ, която е превантивна ПАМ и се прилага с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Предоставеното с цитираните норми правомощие е в изпълнение на основно конституционно начало - това по чл. 52, ал.3 от КРБ, според което държавата закриля здравето на гражданите.

 

Процесната заповед е издадена и в противоречие с разпоредбата на чл.35 от АПК, задължаваща административния орган да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая. Няма спор между страните, че в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя не съществува изграден санитарен възел. Не е спорно и обстоятелството, че смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Шумен, ул.“Преслав“ № 18 е регистриран под № 272200424, въз основа на издадено от ОДБХ-Шумен Удостоверение № 2080/05.10.2011 г. без изграден в самия него санитарен възел.

 

В деня на извършване на проверката са уведомени контролните органи, че работещите в търговския обект ползват санитарен възел в намиращата се в близост пицария „Спайдърмен“. В последствие, преди връчване на заповедта за ПАМ, на 13.02.2018 г. представляващият дружеството представил писмено доказателство, че е налице санитарен възел, изграден в книжарница „Пегас“, който работещите в хранителния магазин могат да ползват. Тези обстоятелства се подкрепят от показанията на свидетелите – д-р М. и д-р М.в съдебно заседание, проведено на 16.03.2018 г.

 

Независимо, че същите са относими към спора, не са обективирани в процесната заповед и не са обсъдени преди прилагането на ПАМ.

 

Неизясняването на релевантните факти и обстоятелства в пълнота е нарушение на разпоредбата на чл.35 от АПК и съставлява самостоятелно основание за отмяна. Това е така, защото на база тези факти административният орган би могъл да достигне до различен правен извод, доколкото основният спорен момент е наличието на санитарен възел в близост до търговския обект и възможността за ползването му от работещите в обекта на дружеството – жалбоподател.

 

На следващо място, процесната заповед е издадена в противоречие с материалният закон и неговата цел.

 

Законодателят е предоставил на административния орган правото да прецени дали да наложи принудителната административна мярка - спиране експлоатацията на обект. Юридическият факт, при наличието на който органът може да стори това, е установено нарушение на нормите и изискванията, определени с нормативен акт. Следователно тогава, когато органът установи нарушение, негово е правото да прецени да спре ли експлоатацията на обекта и за какъв период. Тази свобода на органа законодателят е ограничил с въвеждането - в чл. 30а, ал. 1 ЗХ, на специална цел, която да реализира мярката - създаване на възможност търговецът да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствията и причините за появата му. Наред с това законодателят е посочил изрично, че органът следва да упражни оперативната си самостоятелност като отчете същността на несъответствието. Границите на дискрецията на органа са ясно очертани от законодателя в рамките на създаването на възможност производителят да предприеме действия за отстраняване на несъответствието при отчитане на неговата същност.

 

Горното обосновава извод, че органът не следва да налага мярката автоматично. Спирането на експлоатацията той може да наложи само тогава, когато точно тази принудителна мярка ще постигне законовата цел - създаване на възможност за отстраняване на несъответствието. На следващо място, спирането трябва да е съответно на същността на несъответствието, т. е. последното трябва да е такова, че спирането да е средството, чрез което законните права и интереси на адресата не се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава. Наред с това трябва да не съществуват други по-благоприятни за субекта мерки, чрез които също може да се постигне целта на акта - създаването на възможност за отстраняване на несъответствието. Ако не са спазени тези изисквания, принудителната административна мярка би се превърнала от инструмент за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда в санкция за определено поведение, което изцяло би подменило нейното съдържание, цел и характеристика.

 

В процесната заповед е прието, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 16а ал.1 и ал.2 от ЗХ, съгласно която производителите и търговците осигуряват и контролират спазването на нормативните изисквания към храните, произвеждани или предлагани под техен контрол, а съгл. ал.2 - производителите и търговците носят отговорност за спазването на нормативните изисквания за хигиена на храните по време на всеки етап на производството, преработката и дистрибуцията на храни. Цитираната разпоредба е бланкетна, като административният орган се позовава на конкретно нарушение по т.3 от Глава I Приложение II на Регламент 852/2004.

 

Регламент 852 / 2004 г. за хигиена на храните предписва, че помещенията за храни, дотолкова, доколкото е практически осъществимо, трябва да са така разположени, проектирани, конструирани и пазени чисти, както и поддържани в добро техническо състояние, че да се избегне риска от замърсяване. По-конкретно, когато е необходимо: да има подходящи помещения за поддържане на адекватна лична хигиена /включително съоръжения за хигиенно измиване и подсушаване на ръцете, хигиенни санитарни принадлежности и съоръжения за преобличане/; санитарните помещения следва да имат адекватна естествена или принудителна вентилация. В Глава І, Приложение ІІ от Регламента е разписано, че обектите следва да имат достатъчен брой тоалетни със струйно отмиване, които да са свързани към ефективна дренажна система, т. е да се използва резултатен метод за събиране и отвеждане на отходни води от участъци и съоръжения с помощта на система от дренажни тръби, канали, подземни галерии и други устройства. Тоалетните не следва да се отварят директно към помещения, в които се борави с храни.

 

Прието е, че в случая тези императивни изисквания не са спазени, следователно е осъществено от фактическа страна основанието по чл. 30, ал.1, т.6 от ЗХ за спиране на търговския обект като принудителна административна мярка.

 

За да е налице нарушение на императивните изисквания на регламента е необходимо съществуването на санитарни помещения в търговския обект, несъответстващи като местоположение и начин на отваряне по отношение помещенията, в които се съхраняват хранителни продукти, както и изискването за отвеждане на отпадните води. Целта е тези санитарни помещения да са отделно обособени от помещенията, в които се съхраняват хранителните продукти. В процесната заповед не се съдържа нито една констатация в тази насока. Единственото позоваване е липсата на достъп до сградата, за която дружеството е посочило, че служителите му ще ползват санитарен възел, което не кореспондира с горепосочената разпоредба, нито е в съответствие с целта, преследвана от законодателя.

 

Според съда целта на закона, чрез налагането на ПАМ по чл. 30, ал.1, т.6 от ЗХ е ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. Безспорно е, че това правомощие е предоставено в изпълнение на конституционното начало по чл. 52, ал.3 от КРБ, според което държавата закриля здравето на гражданите.

 

В случая не е налице конкретно и ясно посочване в процесната заповед в какво се изразява нарушаването на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила.

 

На следващо място е допуснато и нарушение на принципа за съразмерност, регламентиран в чл.6 от АПК, както и на принципа за равенство, разписан в чл.8 ал.1 и ал.2 от АПК.

 

От представената преписка по регистрация на търговски обект, стопанисват от дружеството – жалбоподател, за който е издадено Удостоворение №3134/16.03.2012 г. се установява, че същият функционира без изграден в самия обект санитарен възел. Идентични случаи са обективирани и в Справка за съществуващи търговски обекти за търговия с хранителни стоки на територията на гр. Шумен, функциониращи без изграден санитарен възел в самите тях.

 

При това положение предприетата мярка по прилагането на ПАМ, изразяваща се в спиране дейността на търговския обект се явява незаконосъобразна, като нарушаваща принципите за съразмерност и равенство при решаването на сходни случаи, при еднакви условия.

 

За пълнота на изложението следва да се посочи, че Регламент 852 / 2004 г. за хигиена на храните е бил част от действащото законодателство и към момента на издаването на Удостоверение за регистрация 2080/05.10.2011 г. на търговския обект - смесен магазин за търговия с хранителни и нехранителни стоки, находящ се в гр. Шумен, ул.“Преслав“ № **, регистриран под № 272200424, без изграден в самия него санитарен възел.

 

Независимо от липсата на законодателна промяна, при едни и същи обстоятелства – ползване на санитарен възел извън търговския обект от служителите на дружеството, първо е издадено удостоверение за регистрация на обекта, а в последствие е спряна дейността му, което е грубо нарушение на закона и противоречи на целта му.

 

Обстоятелството, че в момента на проверката контролните органи са констатирали, че в сградата, в която е посочено, че се ползва санитарен възел е затворена е следвало да се съотнесе към другото релевантно обстоятелство – ползването към този момент на санитарен възел в близката пицария „Спайдермен“, което се установява от показанията на свидетелите д-р М. и д-р М., извършили проверката и към представено допълнително писмено доказателство – писмо-съгласие за ползване на санитарен възел в книжарница „Пегас“, за който горепосочените свидетели заявяват, че съответства на хигиенните изисквания.

 

Поради гореизложеното, съдът счита, че подадената жалба е основателна и като такава, същата следва да бъде уважена, а атакуваната заповед за прилагане на ПАМ да бъде отменена, като постановена при многобройни съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и неговата цел.

 

С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК и предвид направеното искане за присъждане на разноски в полза на оспорващия, ответникът - ще следва да бъде осъден да заплати от бюджета си направените от оспорващия съдебно-деловодни разноски в общ размер на 350 лв., от които: 50 лв. - платени за държавна такса, 300 лв. - за адвокатско възнаграждение.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът, 

 

РЕШИ: 

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД 12-133/13.02.2018 г., издадена от   Директора на ОДБХ-град Шумен, с която на осн. чл.51 ал.1 от Закона за храните и чл.30 ал.1 т.6 от същия закон е наложена принудителна административна мярка-спиране експлоатацията на обект –Смесен магазин за търговия с хранителни стоки №272200424, за нарушение на чл.16а ал.1 и ал.2 от Закона за храните във вр. с т.3 от Глава I Приложение II на Регламент 852/2004, собственост на „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *****, представлявано от управителя Н.М.М..

 

ОСЪЖДА Областна дирекция по безопаснот на храните – гр. Шумен да заплати на на „М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ******, представлявано от управителя Н.М.М. съдебно-деловодни разноски в  размер на 350 (триста и петдесет ) лв.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в 14 - дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.  

 

                                                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/

 

 Забележка: Към датата на публикуване Решението не е влязло в законна сила.