Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№112

град Шумен, 14.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                                       Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                           Маргарита Стергиовска

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 44 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен срещу решение № 796/17.12.2013г., постановено по ВНАХД № 1150/2013г. по описа на Районен съд – Шумен. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-2703560/10.04.2013г., издадено от Директора на ДИТ – Шумен, с което на «Артемис» ООД , седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. Индустриална , представлявано от И.К.М., на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1500 лева. В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Въз основа на същите се отправя искане за отмяна на съдебния акт, както и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да бъде потвърдено наказателното постановление. В проведеното съдебно заседание, касаторът, представляван от процесуален представител юрисконсулт Е.В., заявява, че поддържа изцяло доводите за неправилност на съдебното решение, изложени в касационната жалба, както и искането за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на наказателното  постановление.

 Ответникът по касация  - «Артемис» ООД - гр.Шумен, представляван в съдебно заседание от адв.Б.Б., оспорва жалбата. В пледоарията по същество излага аргументи, въз основа на които моли за решение, с което да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Обосновава становище  за правилност на съдебното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът приема жалбата за основателна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, отменящо Наказателно постановление № 27-2703560/10.04.2013г., издадено от Директора на ДИТ – Шумен, с което на «Артемис» ООД - гр.Шумен, е наложено административно наказание «имуществена санкция», за това, че при  осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател, е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство с това, че не е осигурил  допълнителен платен годишен отпуск на работещите при наднормен шум през не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Нарушението е установено от длъжностни лица на ДИТ – Шумен на 05.03.2013г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект – предприятие с основен предмет на дейност производство на капачки за бутилки, находящ се в гр.Шумен, ул.Индустриална , стопанисван от «Артемис» ООД - гр.Шумен. Проверяващите констатирали, че шумът на работните места е много висок, поради което изискали представяне на протоколи за измерване стойностите на шума, както и трудовите досиета на работниците. Дружеството представило Сертификат за контрол № SHE-4725/23.01.2013г., видно от който дневното ниво на експозиция на шум на работни помещения «Цех за производство на алуминиеви капачки» и «Цех линия Twistoff», измерен в точки №1, №2 и №3 не съответства на долните и горните стойности на експозиция на шум съгласно Наредба № 6-ДВ 70/2005г. На основание чл.402, ал.1, т.3 от КТ контролните органи снели писмена декларация от счетоводителя в дружеството – работодател, от където установили, че на работещите не бил осигурен допълнителен платен годишен отпуск. Срещу дружеството е съставен АУАН № 27-2703560/15.03.2013г. за нарушение на чл.156, ал.1, т.1 от КТ. Въз основа на административно наказателната преписка, образувана по съставения акт, административно наказващият орган е счел, че като не е осигурил допълнителен платен годишен отпуск на работещите при наднормен шум, през не по-малко от половината от установената с Кодекса на труда нормална продължителност на работното време, на 05.03.2013г. дружеството е нарушило разпоредбата на чл.156, ал.1, т.1 от КТ, поради което е издал процесното наказателно постановление. 

Към материалите по въззивното дело са приобщени писмените доказателства, събрани в хода на административната проверка, както и документи, удостоверяващи съответствието на техническото средство, посочено в Протокол № SHE-4725/22.01.2013г. с действащите правила и норми. Дружеството е ангажирало доказателства - писмени (Списък на работници и служители, получили антифони)и гласни (свидетелски показания на работещите в предприятието В.В. и Д.Д.), от които се установява, че на работещите в проверения обект са предоставени лични предпазни средства.

Въз основа на събраните по делото доказателства районният съд е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице и водят до отмяна на наказателното постановление. Като такива са посочени нарушенията на императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на посочване на датата на извършване на санкционираното административно нарушение. Съдът е констатирал, че както в АУАН, така и в НП изрично е посочено, че нарушението е извършено на 05.03.2013г., която дата е датата на проверката, но не и дата на нарушението.

Извън горното – въз основа на приложения към делото Сертификат за контрол и съпоставяйки отразените в него стойности с нормите на Наредба № 6 от 15.08.205г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозицията на шум, съдът е приел, че действително в работните помещения на «Артемис» ООД – гр.Шумен («Цех за производство на алуминиеви капачки» и «Цех линия Twistoff»), е имало завишени стойности на дневното ниво на експозиция на шум. Доколкото обаче, работодателят е предприел действия за ограничаване и намаляване дневното ниво на експозиция на шум, съобразно изискването на чл.8, ал.1 от Наредба №6 от 15.08.2005г. и предвид липсата на доказателства за измерване, извършено съгласно чл.3, ал.2 от с.н. – при отчитане намаляването на шума от използваните лични предпазни средства за защита на слуха, съдът приел за неустановено и недоказано извършеното от санкционираното лице, нарушение на чл.156, ал.1, т.1 от КТ, а именно, че въпреки предприетите от негова страна мерки, експозицията на шум в двата цеха не е ограничена или намалена, за да се полага на работниците допълнителен платен годишен отпуск. По изложените мотиви съдът е отменил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на неговите правомощия.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при правилно установяване на фактическата обстановка по делото, районният съд е формирал решаващите си правни изводи в противоречие с доказателствата по делото и приложимите нормативни разпоредби, постановявайки неправилен и незаконосъобразен съдебен акт, като съображенията в тази насока са следните:

Видно от съдържанието на наказателното постановление, ответникът в настоящото производство е привлечен към административнонаказателна отговорност за допуснато нарушение по чл.156, ал.1 т.1 от КТ. Цитираната разпоредба регламентира правото на работника на допълнителен платен годишен отпуск не по-малко от 5 работни дни за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки. От значение за възникване на правото на допълнителен платен годишен отпуск е работата при отклоняващи се от нормалните условия на труд, при които е налице по-неблагоприятно влияние върху здравето и работоспособността на работника. Този отпуск се предоставя, когато работата изисква работникът да пребивава  в тазава среда през не по-малко от половината от законоустановената продължителност на работното време. Правото на допълнителен платен годишен отпуск се ползва при спазване изискванията на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (ДВ, бр. 103 от 2005г.), издадена на основание чл.156, ал.2 КТ. Съгласно чл.2, т.7 от наредбата право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители, които извършват работи, при които са изложени на експозиция на шум и вибрации над установените норми. В случая от представения по време на проверката Сертификат за контрол № SHE-4725/23.01.2013г., се установява, че дневното ниво на експозиция на шум на работни помещения «Цех за производство на алуминиеви капачки» и «Цех линия Twistoff», измерен в точки №1, №2 и №3 не съответства на долните и горните стойности на експозиция на шум съгласно Наредба № 6-ДВ 70/2005г. Няма спор и досежно обстоятелството, че работниците полагат осем часа труд в тази работна среда. При наличие на тези предпоставки за работника възниква правото на допълнителен платен годишен отпуск и съответстващото на това право – задължение на работодателя да го осигури. Тук е мястото да се отбележи, че «предприетите мерки», посочени от законодателя в текста на чл.156, ал.1, т.1 от КТ, се отнасят до условията на труда. Т.е. касае се за такива мерки, прилагането на които гарантират нормална работна среда, без рискове за здравето и живота на работниците. Предоставянето и използването на лични предпазни средства не променя факта, че трудът се престира при специфични условия, а цели намаляване на неблагоприятното влияние на тези условия върху здравето и работоспособността на работниците.

Настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за неустановеност на нарушението, визирано в АУАН и в НП, аргументиран с липсата на измервания на нивото на шума, след отчитане намаляването на шума от използваните лични предпазни средства, съгласно чл.3, ал.2 от Наредба №6 от 15.08.2005г. за минималните изисквания за осигуряване на здравето и безопасността на работещите при рискове, свързани с експозиция на шум. Цитираният подзаконов нормативен акт определя минималните изисквания за предпазване на работещите от съществуващи или потенциални рискове за здравето и безопасността, свързани с експозиция на шум, особено риска от увреждане на слуха. Чл.3 от Наредбата регламентира нивата на експозиция на шум в две хипотези – «гранични стойности на експозиция» и «стойности на експозиция за предприемане на действие». Всяка от тези стойности е свързана със съответни и различни изисквания и превантивни и корегиращи дейности в предприятието за защита рисковете от шум и вибрации, като по отношение прилагането на Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск, следва да се имат предвид стойностите на експозиция за предприемане на действие, при който случай ефектът от използването на лични предпазни средства за защита на слуха не се отчита. Този извод произтича мерките, разписани в раздел ІІ от Наредба №6/15.08.2005г., които работодателят е длъжен да предприеме и по-конктретно в чл.7, ал.4, съгласно която «работните места, оценката на риска на които показва, че работещите са или могат да бъдат експонирани на шум, превишаващ горната стойност на експозиция за предприемане на действие, се обозначават с подходящи знаци. Границите на тези места се определят и достъпът до тях се ограничава, когато това е технически възможно и рискът за експозиция е оправдан» и чл.9, ал.1, визиращ забрана работещите да бъдат експонирани на нива, по-големи от граничните стойности на експозиция на шум. По изложените съображения настоящият състав намира за неправилен извода на въззивния съд за  липса на доказателства, сочещи, че в предприятието на дружеството са налице условия на труд, отклоняващи се от нормалните и свързани с риск за живота и здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите мерки.

В мотивите на обжалваното решение е посочено също, че съдържанието на АУАН и НП не съответства на императивните изисквания на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото както актосъставителят, така и административно наказаващият орган са посочили, че нарушението е извършено на 05.03.2013г., т.е. на датата, на която е извършена проверката. Изложените аргументи се преценяват като неоснователни, предвид следните съображения:

Изпълнителното деяние на административното нарушение, описано в наказателното постановление, е осъществено под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, в който задълженият субект – дружеството в качеството си на работодател, не е изпълнил задължението си да осигури допълнителен платен годишен отпуск на работещите при наднормен шум през не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на труда, до датата на изпълнение на задължението. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че към момента на проверката – 05.03.2013г. работодателят не е осигурил ползването на платен годишен отпуск на работниците, които работят сила при специфични условия на труда, поради което правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството за нарушение, извършено именно на тази дата. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че при издаване на наказателното постановление, не е допуснато съществено процесуално нарушение и като е приел обратното, въззивният съд е постановил неправилен съдебен акт.

Изложените обстоятелства обосновават от правна страна извода, че санкционираното дружество действително е осъществило вмененото му нарушение, за извършването на което законосъобразно и при спазване на съответната процедура с процесното наказателно постановление, на основание чл.414, ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция  в размер на 1500 лева. Имуществената санкция е определена в предвидените от приложената санкционна разпоредба рамки, като същата е в минимален размер. Административно наказващият орган правилно е квалифицирал извършеното нарушение, приложил е правилно материалния закон, като при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление не са допуснати твърдените в мотивите на районния съд съществени нарушения на процесуални правила.

С оглед на това и на основание чл.222, ал.1 от АПК, оспореното от санкционираното лице и отменено от районния съд наказателно постановление, следва да бъде потвърдено.

Обобщавайки изложеното, Шуменският административен съд приема, че при постановяване на решение № 796 от 17.12.2013г. по ВНАХД № 1150/2013г. по описа на Районен съд – гр.Шумен, въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, касационното основание по смисъла на чл.348, ал.1, т.1, във вр. с ал.2 от НПК – не е приложен правилно материалният закон, което е основание за неговата отмяна, респективно за потвърждаване на отмененото с него наказателно постановление.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ решение № 796/17.12.2013г. по ВНАХД № 1150/2013г. по описа на Районен съд – гр.Шумен и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2703560/10.04.2013г., издадено от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» – Шумен, с което на «Артемис» ООД , седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. Индустриална , представлявано от И.К.М., на основание чл.414, ал.1 от Кодекса на труда е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 1500 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                     2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2014 г.