Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№111

град Шумен, 14.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                       Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                                           Снежина Чолакова

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД 47 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Община Шумен, представлявана от кмета К.Б.К., депозирана чрез старши юрисконсулт Й.В.В., срещу решение № 794/17.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по АХД № 1184/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 41/09.07.2013г. на Директора на Регионална инспекция по околна среда и води (РИОСВ) – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от Закона за водите (ЗВ) на Община Шумен, с адрес гр.Шумен, бул.Славянски № 17, ЕИК 000931721, представлявана от К.Б.К. – кмет, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 ( хиляда) лева.

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. Твърди се, че Община Шумен не е допуснала приписаното `и неизпълнение на административно задължение, тъй като е изпълнила в срок дадените `и предписания. В подкрепа на твърдението си касационният жалбоподател сочи, че в хода на въззивното производство са представени писмени доказателства, установяващи по безспорен начин факта на изпълнение на задължителните предписания на органите на РИОСВ-гр.Шумен. Аргументира се и тезата, поддържана и пред районния съд, че актът за установяване на административно нарушение (АУАН) и наказателното постановление (НП) са издадени при неспазване съответно на разпоредбите на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него санкционен акт. В съдебно заседание касационният жалбоподател – община Шумен, представляван от старши юрисконсулт Й.В., поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

          Ответната страна, РИОСВ – гр. Шумен, редовно призована, представлявана от главен юрисконсулт Ц.Д., в съдебно заседание и в представени писмени бележки изтъква подробни доводи за законосъобразност на наказателното постановление, респективно за правилност на потвърждаващия го съдебен акт, въз основа на които отправя искане за оставянето му в сила.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 41/09.07.2013г. на Директора на РИОСВ – гр. Шумен, с което на основание чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ на Община Шумен е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева. За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

            На 19.03.2013г. в РИОСВ – гр. Шумен бил подаден сигнал с вх. № 18-С/19.03.2013г., съдържащ твърдения, че от старото депо за битови отпадъци, намиращо се от дясната страна на пътя от кв. “Дивдядово” на гр.Шумен към с. Хан Крум, местността “Белия баир”, изтича инфилтрат, който замърсява земеделските земи, намиращи се южно от депото. От страна на РИОСВ-гр.Шумен незабавно била разпоредена и реализирана проверка, на която присъствал и представител на общината – старши експерт С.М.- Х., резултатите от която били описани в Протокол за проверка № ВС-04/19.03.2013г. Съгласно констатациите му, в района срещу Помпена станция “1300 години България”, северно от пътя, като най – ниска точка, били локализирани оводнени площи с черно – кафява вода, идваща по естествен начин от преливащата събирателна шахта на старото сметище на гр. Шумен. В посока към с. Хан Крум, по протежение успоредно на пътя, в дясната страна от помпената станция, на около 400 метра било проследено образуването по естествен начин на канавки, запълнени с черно – кафява вода. На разклона за с. Хан Крум, на около 100 метра успоредно на пътя, инфилтратът попивал и следите му се губели. Бил извършен и оглед на крайната събирателна шахта за инфилтратни води от старото частично рекултивирано сметище на гр. Шумен, находяща се на около 50-100 метра в северна посока от контролната бариера на Военния полигон в кв. “Дивдядово”, където било констатирано, че от същата има преливане в два участъка на видимо замърсени, черни на цвят отпадъчни води. С Протокол за вземане на извадка от води № 168/19.03.2013г. била иззета водна проба за извършване на химически анализ. Съставеният протокол за проверка № ВС-04/19.03.2013г. бил заведен в деловодството на общината, в качеството й на собственик на старото сметище и събирателната шахта към него. В съставения протокол било дадено и задължително предписание, в следния смисъл: „Да се вземат незабавни мерки за изчерпване и почистване на събирателната шахта. Да се предприемат мерки за прекратяване на преливането на инфилтрат и да не се допуска последващо такова. Да се извърши почистване на локализираните замърсени земни площи. След изпълнение на предписанието писмено да се уведоми РИОСВ - гр. Шумен. Срок: 21.03.2013г. за почистване на събирателната шахта и срок: 29.03.2013г. за почистване на земните площи”. Като отговорник за изпълнение на предписанието бил посочен Кметът на община Шумен.

            По повод даденото задължително предписание, с писмо изх. № 32-00-114/21.03.2013г. Кметът на община Шумен уведомил Директора на РИОСВ - гр. Шумен, че общината е възложила на “Титан БКС” ООД - гр. Шумен дейностите по почистването на събирателната шахта и замърсените с инфилтрат участъци, което да се осъществи до 26.03.2013г.

            На 28.03.2013г. в деловодството на РИОСВ - гр. Шумен отново бил депозиран сигнал с Вх. № 28-С/28.03.2013г., съдържащ твърдения, че в река Камчия, при фирма “Строителни изделия” край с. Хан Крум, тече черен инфилтрат, вероятно от старото сметище и се зауства в реката. Въз основа на сигнала веднага била извършена проверка от страна на служители на РИОСВ-гр.Шумен. Контролните органи проверили резервоара за инфилтрат на старото сметище, при което отново установили преливане на инфилтратни води, които се стичали по земните площи в югоизточна посока. За тази проверка бил съставен Констативен протокол № 015-ИН/28.03.2013г., заведен под вх. № 08-00-126/29.03.2013г. в деловодството на община Шумен. При проверката, извършена в присъствие на представител на общината, било установено, че цветът на водното течение е черен с кафяви и червеникави оттенъци, както и била иззета водна проба за анализ. На 29.03.2013г. отново била извършена проверка на обекта, резултатите от която били обективирани в констативен протокол № 016-ИН/29.03.2013г., заведен в деловодството на община Шумен под вх. № 08-00-125/29.03.2013г. В рамките на същата отново било констатирано преливане на инфилтрат от горния ръб на резервоара към старото сметище.

Въз основа на констативните протоколи от проведените на 28.03.2013г. и 29.03.2013г. проверки, на 08.04.2013г. от В.Д.С. – служител в РИОСВ-гр.Шумен, бил съставен АУАН  №ВС-01, съдържащ констатации за нарушение на чл. 200, ал.1 т.31 от ЗВ, осъществено от община Шумен. Актът бил съставен и връчен в присъствието на упълномощено от Кмета на община Шумен лице, съгласно заповед № РД-25-627/08.04.2013г., като в графата възражения последното е вписало, че предписанията са изпълнени. В предвидения от закона тридневен срок било депозирано и писмено възражение от община Шумен, заведено под вх. № 2506/12.04.2013г. Във възражението се изтъква, че замърсяването е причинено от новото депо за битови отпадъци и отговорност за това трябва да носи концесионерът на депото, както и че се касае за маловажен случай на нарушение, доколкото в резултат на допуснатото замърсяване не са били накърнени интересите на гражданите. Наказващият орган приел, че възражението е неоснователно, поради което и въз основа на АУАН и останалите доказателства, събрани в хода на административно-наказателното производство, издал процесното наказателно постановление, с което община Шумен била подведена под административно-наказателната отговорност, предвидена в чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ. 

Районният съд е установил описаната фактическа обстановка от събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, изразяващо се в неизпълнение на  задължителните предписания на контролните органи в указания от тях срок, което е осъществено от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Изложил е и аргументи, че санкционираното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, както и, че наложеното на касационния жалбоподател наказание, определено в нормативно-регламентираните граници и в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, е съобразено с тежестта на нарушението и обществената опасност на неговия автор. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние съставлява административно нарушение по приложения административно-наказателен състав.

С потвърденото от него наказателно постановление, на Община Шумен е наложена имуществена санкция за неизпълнение на задължително предписание, изхождащо от контролен орган при РИОСВ – гр. Шумен. Събраните по делото доказателства обосновават по безсъмнен начин извода, че наказаният субект действително е извършил приписаното му нарушение по чл. 200, ал. 1, т. 31 от ЗВ. По повод получен сигнал, служители на РИОСВ – гр. Шумен са извършили проверка на 19.03.2013г. на депо за битови отпадъци, изведено от експлоатация /т.нар. „старо сметище”/, стопанисвано от Община Шумен, при която са констатирали, че от събирателната шахта има преливане, като изтеклият инфилтрат е попил в разположените в близост земеделски земи. С оглед на тези констатации органите на РИОСВ са дали на Община Шумен задължително предписание да вземе мерки за изчерпване и почистване на събирателната шахта, като се преустанови преливането на инфилтрат, с определен срок за изпълнение – 21.03.2013г., както и да почисти замърсените земни площи в срок до 29.03.2013г. Въпросното предписание е акт, отразяващ етап от действията на административния орган по контрол и опазване на околната среда и нейните компоненти, същото има задължителен характер и неговото неизпълнение обуславя ангажирането на административно-наказателната отговорност на задължените субекти. Въпреки, че със същото на община Шумен е било указано да почисти събирателната шахта от инфилтрат до 21.03.2013г., при извършените от служители на РИОСВ-гр.Шумен проверки извън предоставения за изпълнение срок, на 28 и 29.03.2013г., било установено, че от събирателната шахта на изведеното от експлоатация депо отново прелива инфилтрат, което по същество представлява неизпълнение на даденото предписание за нейното почистване. Тези обстоятелства се установяват от приложените към делото  КП № 015-ИН/28.03.2013г. и № 016-ИН/29.03.2013г. и по същество не са ангажирани доказателства, които да ги опровергават. На следващо място, правилно съдът е кредитирал в тяхната цялост показанията на свидетелите В.С., П.П. и И.Н., доколкото същите са вътрешно непротиворечиви и кореспондират с приобщения доказателствен материал, като и тримата еднозначно сочат, че при извършените проверки от 28.03.2013г. и 29.03.2013г. е установено последващо изтичане на инфилтрат от събирателната шахта, което означава, че даденото предписание за почистването й не е било изпълнено. В контекста на изложеното, не може да се сподели тезата на касационния жалбоподател, че представените от него доказателства установяват с категоричност, че вмененото му с предписанието задължение по почистване на шахтата е било изпълнено в установения за целта срок. Представените по делото фактури, издадени от „Титан БКС” ООД, не доказват претендираното от Община Шумен изпълнение на задължението по почистване на събирателната шахта в срок до 21.03.2013г., в какъвто смисъл е даденото предписание. Същите са издадени по повод извършването на аварийно източване на инфилтрат от старото сметище, осъществено през месеците март и април 2013г., което само по себе си не е достатъчно, за да обоснове извода, че тази дейност е извършена в срока, указан от органите на РИОСВ-гр.Шумен. Напротив, видно от съдържанието на приложеното по делото писмо с № 26001481/21.03.2013г., адресирано до „Титан БКС” ООД, Община Шумен е изискала почистване на събирателната шахта до 26.03.2013г., т.е. е определила на изпълнителя срок, който е по-дълъг от указания от контролните органи такъв. От друга страна, в уведомителното писмо, изпратено от Община Шумен до Директора на РИОСВ – гр. Шумен, с № 3200114/21.03.2013г., се сочи единствено, че санкционираният субект е предприел определени действия по почистването на шахтата, чрез дружеството „Титан БКС” ООД, като е посочено, че тази дейност следва да бъде осъществена в срок до 26.03.2013г., т.е. изрично е заявено, че предписанието за почистване на шахтата ще бъде изпълнено след срока, предписан за почистване на събирателната шахта. На следващо място, контролните проверки от служители на РИОСВ-гр.Шумен, извършени след изтичане на срока, посочен в писмото на община Шумен, също са установили изтичане на инфилтрат, което означава, че санкционираният субект не е изпълнил предписанието не само в указания му срок, а и в посочения от самия нарушител такъв. С оглед изложеното, касационната съдебна инстанция намира за правилен и обоснован направеният от въззивния съд извод, че твърденията на община Шумен за изпълнение на даденото предписание в срок, са неоснователни и не кореспондират със събраните по делото доказателства.

На следващо място, в унисон с тезата на въззивния съд, касационният съдебен състав не споделя доводите на нарушителя за маловажност на санкционираното неизпълнение на административно задължение, релевирани и във въззивната жалба. В настоящия случай е ангажирана отговорността на Община Шумен, в качеството `и на юридическо лице, поради което не би могъл да бъде изследван въпросът за наличието на виновно осъществено поведение. Неизпълнението на задължението не би могло да бъде квалифицирано като „маловажен случай” и с оглед наведените аргументи за значителни валежи и обилно снеготопене през процесния период, на които се позовава касаторът. Приложените разпечатки от информационни сайтове, съдържащи данни за общата метеорологична обстановка в страната не удостоверяват по безспорен начин съществуването на обективна невъзможност за изпълнение на даденото предписание, поради което не следва да бъдат кредитирани като източник на правнорелевантна информация, още повече, че в същите не се съдържа конкретна информация за усложнена валежна обстановка в община Шумен. Както правилно е посочил и районният съд, конкретното нарушение се отличава с висока обществена опасност, доколкото засяга значими обществени отношения, свързани с опазване на околната среда, живота и здравето на хората. Нещо повече, административното нарушение е установено по повод постъпили сигнали за допуснато екологично замърсяване, което изключва тезата за липса на настъпили в резултат на същото вредни последици. Освен това, процесното деяние не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. С оглед изложеното, обосновано въззивният съд е отхвърлил тезата за маловажност на санкционираното нарушение.

Касационната инстанция не споделя и твърденията на касатора за несъответствието на акта и НП с императивните правила, регламентирани съответно в чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. В случая на Община Шумен е вменено правонарушение, състоящо се в неизпълнение на дадени задължителни предписания. Следва да бъде отбелязано, че изпълнителното деяние на санкционираното нарушение се осъществява чрез бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият субект не е изпълнил задължението си и продължава, докато не бъде прекратено, поради и което правилно като дата на нарушението е посочена датата, на която е констатирано – 28.03.2013г., тъй като и към тази дата нарушителят е бездействал, при наличие на законово задължение за конкретно действие – не е предприел действия за почистване на събирателната шахта, при положение, че е следвало да го стори до 21.03.2013г. Следва да се отбележи, че към датите на извършване на контролните проверки не е бил изтекъл срокът за почистване на замърсените земни площи, определен до 29.03.2013г. Това обаче не променя извода за наличие на неизпълнено предписание по смисъла на чл.200, ал.1, т.31 от ЗВ, доколкото в предписания срок до 21.03.2013г. не са предприети действия за изпълнение на указаното изчерпване и почистване на събирателната шахта.

С оглед всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 794/17.12.2013г., постановено по АХД № 1184/2013г. по описа на Районен съд – гр.Шумен.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                             2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2014 г.