Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 110

град Шумен, 14.03.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети февруари  две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова                                            Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                              Снежина Чолакова

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Татяна Димитрова КАНД № 27 по описа за 2014г. на Административен съд - гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Изпълнителна агенция по лозата и виното/ИАЛВ/ - гр. София, депозирана чрез юрисконсулт М.Т., срещу решение № 110/12.11.2013г. на Районен съд-гр.Велики Преслав, постановено по НАХД № 152/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № РД-09-31/04.12.2012г., издадено от изпълнителния директора на ИАЛВ - гр. София, с което на „В.и.Х.К.” АД,  със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, Промишлена зона, представлявано от прокуриста П.Т., на основание чл. 68 от Закона за виното и спиртните напитки/ЗВНС отм./ е наложена имуществена санкция в размер на 30  000/тридесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.26, ал.1 от ЗВНС/отм/ във вр. с чл.7 от Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на административно - наказателното производство не са допуснати нарушения на чл.40 и чл.42 ал.1 т.3 и 7 от ЗАНН, както неправилно е приел районния съд. Излагат се аргументи, че административнонаказващият орган е спазил процесуалните правила и материалноправните разпоредби, нарушението е установено безспорно, а наложената санкция е определена правилно. С оглед на това,  отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на друг по съществото на спора, с който да бъде потвърдено отмененото от районния съд наказателно постановление. В писмени бележки, касаторът поддържа изложените в касационната си жалба аргументи и излага допълнителни относно датата на извършеното нарушение, като сочи, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че нарушението е извършено на 04.12.2010г. С оглед на това моли съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди наказателното постановление, а ако прецени, че случаят не е изяснен от фактическа страна - да върне делото за ново разглеждане.

Ответната страна, редовно и своевременно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, като излага аргументи, идентични с наведените от касатора такива. Сочи, че АУАН и НП съдържат всички законовопредвидени реквизити, поради което намира решението на районния съд за неправилно и предлага същото да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С атакуваното решение Великопреславският районен съд е отменил Наказателно постановление № РД-09-31/04.12.2012г., издадено от изпълнителния директора на ИАЛВ - гр. София, с което на „В.и.Х.К.” АД,  със седалище и адрес на управление гр.Велики Преслав, Промишлена зона, представлявано от прокуриста П.Т., на основание чл. 68 от ЗВНС /отм./ е наложена имуществена санкция в размер на 30  000/тридесет хиляди/ лева, за нарушение на чл.26, ал.1 от ЗВНС/отм/ във вр. с чл.7 от Наредба за разрешените енологични практики и обработки и контрола по тяхното извършване.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Районният съд е приел, че нито в АУАН, нито в НП е посочено времето на извършване на нарушението, което е от съществено значение за преценка на давностните срокове  по чл.34 ал.1 от ЗАНН. Освен това съдът намира, че както в АУАН, така и в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението. Съдът е приел, че липсата на дата и място на извършване на нарушението, представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съществено е нарушило правото на нарушителя на защита, поради което е отменил наказателното постановление.

Касационната съдебна инстанция намира за  неправилен и необоснован направеният от районния съд извод, че както в АУАН, така и в НП, липсва посочване на мястото на извършване на нарушението. От обстоятелствената част на АУАН и на НП, както и от приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че нарушението е извършено в производствената база на „В.и.Х.К.”***. Адресът на тази производствена база е посочен и в диспозитива на наказателното постановление, поради което настоящият касационен състав намира че този задължителен реквизит на АУАН и на НП е налице.  

Съдът намира за неоснователен и направеният от въззивния съд извод за липса на дата на извършване на нарушението. Действително в АУАН не е посочена дата, на която е извършено нарушението, но от съдържащите се в административната преписка материали - Констативен протокол № ТЗ-13-310/04.05.2012г. и Дневник № 5 за завършено бутилирано производство рег № 13/23.07.2010г., е видно, че датата на нарушението е 04.12.2010г., когато е бутилирана партидата, от която са бутилките, при изследването на които е установено, че съдържат фалшиво вино по смисъла на § 1, т.25 от ЗВНС. Съдът констатира, че в обстоятелствената част на наказателното постановление, като дата на извършеното нарушение,  неколкократно е посочена именно датата 04.12.2010г., и единствено в диспозитива на наказателното постановление, като дата на нарушението е посочена датата 20.07.2010г.

Безспорно, посочването на датата, на която е извършено нарушението е задължително, съгласно разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57 т.5 от ЗАНН и изключително важно, с оглед извършване на преценка относно спазването на сроковете по чл.34 ал.1 от ЗАНН. В случая обаче, независимо, че в АУАН изрично не е посочена датата на нарушението, след като тази дата се съдържа в материалите по преписката и особено, след като тази дата е посочена в наказателното постановлението, не може да се приеме, че АНО е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е основание за отмяна на наказателното постановление. Настоящата инстанция намира, че и допуснатата грешка в датата на нарушението, посочена в диспозитива на наказателното постановление, е техническа и не опорочава същото, тъй като датата на която е извършено нарушението - 04.12.2010г.  е установена по безспорен начин.

От доказателствата по делото обаче е видно, че нарушението е извършено на 04.12.2010г., а актът за установяване на административното нарушение е съставен на 24.07.2012г. Съгласно разпоредбата на чл.34 ал.1 от ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая по делото няма спор, че от извършване на нарушението - 04.12.2010г. до съставяне на АУАН е изтекла една година и 7 месеца, т.е. повече от една година и следователно  не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1, изречение второ предложение второ от ЗАНН. Това е съществено нарушение на процесуалните правила, което опорочава наказателното постановление и налага неговата отмяна.

Следва да се отбележи, че спазването на предвидените в закона срокове за ангажиране административно-наказателната отговорност на нарушителя е особено важна предпоставка за законосъобразното развитие на производството по реализирането й. Законодателното отношение по този въпрос е видно и от систематичното място на разпоредбата на чл. 34 ЗАНН в закона. Това е така и с оглед целите на тази разпоредба, а именно - да се избегне едно евентуално продължително бездействие на държавните органи при осъществяване на техните правомощия, което би създало неоправдано положение на несигурност в правния мир. Следователно, неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административно-наказателно производство, и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд, като краен резултат, за правилно и законосъобразно, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 110/12.11.2013г., постановено по НАХД № 152/2013г. по описа на Райнен съд-гр.Велики Преслав.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                             ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                              2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2014 г.