Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 106

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                       Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Х. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД 60 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от „Челик 09” ЕООД,  представлявано от Ч.А. с ЛНЧ **********, депозирана чрез адв. С.Т. от АК – гр. Шумен, срещу решение № 812/20.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1460/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703522/28.06.2013год. на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Шумен, с което на осн. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на „Ч.09” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

В жалбата се сочи, че постановеното решение от въззивния съд е неправилно поради нарушение на процесуалния и материалния закон. Твърди се, че районният съд не бил отчел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, опорочаващи издаденото наказателно постановление. Касаторът твърди, че актосъставителят и административно наказващият орган са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН във връзка с чл. 21, ал. 2 от НПК, тъй като представителят на санкционираното ЮЛ е чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език, а по силата на цитираните норми актосъставителят и наказващият орган е следвало да осигурят присъствието на преводач.  Доколкото това не е сторено, е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП. Излагат се аргументи, че НП не е надлежно връчено, както и е налице неточно описание на нарушението, включително и възражение, че е следвало да бъде съставен един акт за установяване на административно нарушение и издаване на НП за целия период, в който не е заплатено трудовото възнаграждение на работника. На това основание касаторът моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени атакуваното решение на РС - град Шумен и съответно да постанови друго такова по съществото на спора като отмени правораздавателния акт. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Шумен, редовно и своевременно призована, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която оспорва предявената жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 27-2703522/28.06.2013год. на директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – Шумен, с което на осн. чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, на „Ч.09” ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

При извършена проверка на 19.02.2013 год. и последваща такава на 27.02.2013т., по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Областна инспекция по труда”- гр. Шумен  на “Челик 09” ЕООД, било констатирано, че същият, в качеството си на работодател, не е изплатил уговорения размер на работещия по трудово правоотношение Г.М.О., за месец април 2012 год. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка от 07.03.13 год., с който били дадени конкретни предписания. В т.9 от същите било указано в срок до 29.03.2013г. год. да бъде изплатено трудовото възнаграждение на О., работил по трудово правоотношение за м. април 2012г., като съдържанието на предписанието станало достояние на управителя на дружеството също  на 07.03.2013г., тъй като тогава му е бил връчен посочения протокол за извършена проверка. Това е станало и в присъствието на Р.Р., нотариално упълномощен от работодателя.

На 17.04.2013г.,  била извършена нова проверка по спазване на трудовото законодателство на  “Челик 09” ЕООД, при която било констатирано, че жалбоподателят не е изпълнил даденото му задължително предписание, обективирано в т.9 на Протокол за извършена проверка от 07.03.2013г., а именно: да изплати уговорения размер на работещия по трудово правоотношение Г.М.О. за месец април 2012г. съгласно чл. 128, т. 2 от КТ до 29.03.2013г. 

          За констатираното нарушение на 31.05.2013г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27-2703522, като актосъставителят посочил, че с горното деяние била нарушена разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от Кодекса на труда.

Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството -нарушител, без да  бъдат изложени  възражения. Жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не депозирал писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на така съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган издал процесното наказателно постановление.

          При така установената фактическа обстановка съдът счел, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да накърняват  правото на защита на жалбоподателя и да водят до неговата отмяна. В тази връзка съдът не кредитирал твърденията на оспорващия, че с неназначаването на преводач е засегнато правото му на защита, като изложил и съответните мотиви. Съдебният състав констатирал, че НП е и надлежно връчено на срещу подпис на лицето П.Х., надлежно упълномощена с нотариално пълномощно от 19.08.2013г. от управителя на дружеството да го представлява. По съществото на спора съдът счел, че даденото предписание по изплащане на дължимото трудово възнаграждение действително не е изпълнено в срок, поради което формирал извод относно безспорната установеност на вмененото на касатора неизпълнение и потвърдил наложената в минимален размер имуществена санкция.

Настоящият касационен съдебен състав приема, че въззивният съд е достигнал до правилно установена фактическа обстановка, както и до правилно приложение на материалния и процесуалния закон.

Правилни и законосъобразни са изводите на решаващия съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. В тази връзка настоящият касационен състав не споделя доводите за допуснато съществено процесуално нарушение, свързани с неосигуряването на преводач на управителя на дружеството - турски  гражданин, невладеещ български език при предявяване и връчване на препис от акта. Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл. 84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпросът, свързан с назначаването на преводач. Затова за наличието, респ. липсата, на процесуално нарушение във връзка с правото на санкционираното лице да научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и връчването му, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. Санкционирания субект е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон и осъществяващо дейност на територията на Република България. От събраните доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, както и от писмените такива – акт за установяване на административно нарушение, в който изрично е вписано че е съставен и в присъствие на преводач, и обяснение, дадено на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от страна на управителя на дружеството Ч.А. на 18.04.2013 г., може да се съди, че управителят на дружеството е разбрал в какво се изразява конкретното нарушение, за което е съставен актът. Освен това – от изричното отбелязване в АУАН се установява, че съдържанието на АУАН е преведено на представляващия дружеството от З. М. При това положение следва да се приеме, че са разбрани извършените процесуални действия. В обобщение на изложеното настоящият състав намира, че актосъставителят не е имал задължение да осигури преводач, респ. липсата на такъв при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не съставлява нарушение на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства не се установява представителят на дружеството да е възразил при съставянето на АУАН, че не е разбрал смисъла на отразените в него констатации, нито е отправил искане за назначаване на преводач. Освен това - съществено е това нарушение, което е накърнило или ограничило правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. В случая засягане правата на лицето не се установява. Напротив - дружеството е упълномощило адвокат и своевременно е оспорило законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че както във въззивното производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, по същество не се оспорват констатациите по АУАН, а са наведени твърдения за нарушения на ЗАНН, допуснати в хода на административно наказателното производство, които касационният състав по изложените по-горе съображения намира за неоснователни.

Неоснователни са възраженията на касатора, че нарушението е неточно описано и в частност местото на извършване на проверката, както и за целия период на неизпълнение е следвало да бъде съставен един акт за установяване на административно нарушение за конкретния работник. В настоящата хипотеза касаторът като работодател е санкциониран за неизпълнение на предписание от орган по спазване на трудовото законодателство, което предписание е обективирано в Протокол от за извършена проверка от 19.02.2013 г. и 27.02.2013 г., който подлежи на самостоятелен административен и съдебен контрол. Нарушението касае неизпълнение на предписание, дадено от компетентния орган, поради което достатъчно е да бъде вписан именно Протоколът, съдържащ това предписание. Към доказателствата по делото няма данни това предписание да е било оспорено и съответно да е било отменено. Следователно след като е било влязло в сила, е подлежало на изпълнение от работодателя. С този протокол са дадени конкретни предписания и за всяко предписание по преценка на наказващия орган може да бъде издадено НП, още повече че и в самото предписание е посочено конкретно за всеки месец, а не за общ период, било то и за всеки работник поотделно. НП е било връчено надлежно на упълномощено лице, съгласно приложеното пълномощно.

Правилни са изводите на решаващия съд, че не са налице доказателства, установяващи по категоричен начин, че дружеството е изплатило на лицето уговореното трудово възнаграждение за месец април 2012 г., каквото не е представено и към момента на съдебното производство пред въззивния съд.    

От така установеното фактическо и правно положение съдът приема, че решението, предмет на касационен контрол, е законосъобразно и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Шуменският районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на процесуалния и материалния закон, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 812/20.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1460/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                  2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014 г.