Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

st1\:*{behavior:url(#ieooui) } /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№ 105

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Р. Х. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД 14 по описа за 2014г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Д.П.С., ЕГН **********, депозирана чрез адв. Б. Г. от АК – гр. Шумен, срещу решение № 105/30.10.2013г. на Великопреславския районен съд, постановено по ВНАХД № 189/2013г. по описа на същия съд. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 3148/11.04.2013 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, на Д.П.С. е наложено административно наказание „ глоба ” в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, като съдът е намалил наложената глоба на 1000 /хиляда/ лева.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Оспорващият сочи, че Агенция „Пътна инфраструктура” не е оправомощена да извършва проверки и да налага санкции по отношение на превозни средства от категорията на процесното, а именно трактор с прикачен инвентар, контролът върху който се извършва от Контролно-техническата инспекция по реда на чл. 15 и сл. от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника /ЗРКЗГТ/. Навеждат се и аргументи, че превозното средство, управлявано от касатора, не представлява извънгабаритно ППС по см. на чл. 2 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/ или тежки превозни средства, тъй като тракторът сам по себе си не е извънгабаритен, нито е налице състав от ППС, а тракторът и прикаченият към него инвентар представляват сменяема прикачна техника по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗРКЗГТ. В този смисъл, касаторът счита, че контролните органи са допуснали нарушение на разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, квалифицирайки трактора и прикачения към него инвентар за съчленено ППС. На следващо място, касаторът счита, че в хода на адиминистративнонаказателното производство неизяснен е останал въпроса дали деянието е извършено виновно. Изтъкват се и доводи за маловажност на правонарушението по см. на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наложената санкция от 1000 лв. В съдебно заседание Д.С., редовно и своевременно призован, не се явявя и не изпраща представител.

По делото е депозирана касационна жалба и от Агенция „Пътна инфраструктура”, в която се инвокират аргументи досежно безспорната установеност приписаното на С. нарушение. Излагат се и твърдения, че наложеното от АНО наказание от 3500 лв. съответства на тежестта на простъпката, поради което се отправя искане за отмяна на съдебното решение в частта му, с която районната инстанция е намалила размера на глобата до законовия `и минимум и за потвърждаване на наказателното постановление. АПИ депозира и отговор на подадената от Д.С. касационна жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност. В съдебно заседание агенцията се представлява от адв. Сн. К. от АК – гр. Шумен.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че процесният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на депозираните жалби и обсъди направените в тях оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационните жалби са допустими като подадени в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирани лица, имащи право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледани по същество, същите се явяват неоснователни по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е изменил Наказателно постановление № 3148/11.04.2013 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа”, дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол”, Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на осн. чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, на Д.П.С. е наложено административно наказание „ глоба ” в размер на 3500 /три хиляди и петстотин/ лева за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП, като съдът е намалил наложената глоба на 1000 /хиляда/ лева.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 02.04.2013 г. в 13.20 часа по път І-7, на 500 м след разклона за гр. Велики Преслав, в посока към гр. Велики Преслав – с. Иваново, касаторът С. управлявал колесен трактор марка „Lamborghini”, модел „R3 EVO 100” с рег. № ****, с прикачен инвентар. На посоченият пътен участък, служителите на АПИ - гр. София, свидетелите П. и Л., извършвали контролни проверки на превозните средства, движещи се по Републиканската пътна мрежа за спазване изискванията на Закона за пътищата. Свидетелят П. подал сигнал със стоп палка на С. да спре за проверка, който вместо това продължил движението на трактора в посока към с. Иваново. Със служебният автомобил, служителите на административнонаказващия орган настигнали ППС-то, управлявано от жалбоподателя и след подаден нов сигнал със стоп палка, водачът спрял движението на трактора. При извършената проверка, а именно измерване с ролетка на ширината на прикачния инвентар към трактора, служителите на АПИ установили, че ширината на прикачния инвентар била 3.97м. При проверката било установено и че жалбоподателят нямал изрично разрешение за специално ползване на пътищата от АПИ. За установеното нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1 б.“а“ от ЗП, св.Пеев – ст.инспектор АРОК, АПИ - гр.София, съставил акт за установяване на административно нарушение  на жалбоподателя, като водач на „съчленено ППС“. Въз основа на акт било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП било наложено административно наказание глоба в размер на 3 500.00 лв.

          При така установената фактическа обстановка съдът счел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното. В тази връзка съдът констатирал, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съгласно чл. 56 от ЗП и Заповед № РД-11-70/28.01.13 г., издадена от Председателя на УС на АПИ, като са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Съдът приел още, че същите притежават и необходимото съдържание по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Районният съдия достигнал до извод и относно безспорната установеност на приписаното на С. нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП. В тази насока съдът, съобразявайки относимата правна уредба, приел, че неправилно в акта и в НП било отразено, че водачът е управлявал съчленено ППС, доколкото фактите по делото установяват, че прикаченият към трактора инвентар следва да бъде квалифициран като „сменяема прикачна техника” по см. на § 1, т. 16 от ЗРКЗГТ. С оглед наличните данни обаче съдът счел, че управляваният от С. колесен трактор с прикачен инвентар действително представлява извънгабаритно превозно средство, с широчина, надвишаваща максимално допустимата от 2.55м., поради което формирал извод, че допусната непрецизност при изписването на акта и НП има несъществен характер и не е ограничила правото на защита на дееца. Предходният съдебен състав констатирал и факта, че водачът не разполага с нарочно издадено разрешение за движение на извънгабаритното превозно средство, поради което с управлението му е осъществил от обективна страна вмененото му нарушение. Съставът на РС – гр. Велики Преслав приел още, че простъпката е реализирана и виновно, под формата на непредпазливост. Районният съд обсъдил и доводите на наказаното лице, обосноваващи приложението на чл. 28 от ЗАНН, като счел същите за неоснователни. При преценката относно справедливостта на наложената санкция, съдът извел решаващ извод за нейната прекомерност, предвид приобщените доказателства, установяващи имотното състояние на дееца и липсата на отегчаващи отговорността обстоятелства, както и факта, че за него това е първо нарушение от категорията на процесното, поради което я е редуцирал до законовия `и минимум от 1000 лв.

Шуменският административен съд споделя напълно установената от предходната инстанция фактическа обстановка, както и формираните от нея правни изводи. Настоящият съдебен състав не споделя тезата на касатора, че нарушението е констатирано от неоправомощени по закон лица. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 – 4 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, движението на колесни трактори, към която категория се числи и превозното средство управлявано от санкционирания субект, тракторни ремаркета и друга самоходна техника по пътищата, отворени за обществено ползване, се извършва по изключение при липса на селскостопански и/или горски пътища при придвижване до и/или от мястото на работа. В случаите на възникнала необходимост според разписаното в наредбата, движението по пътищата, отворени за обществено ползване на такава специална техника, се извършва при спазване изискванията на Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на Закона за пътищата /ЗП/, на Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника /ЗРКЗГТ/ и издадените на тяхно основание подзаконови нормативни актове, в т.ч. и съобразно нормативните изисквания на Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. Следователно, движейки се по път, отворен за обществено ползване, всеки водач е длъжен да се съобразява с императивните изисквания на цитираните нормативни актове, в частност на ЗП и Нареба № 11. От друга страна, контролът по съблюдаването на правилата, въдедени с посочения подзаконов нормативен акт е възложен на органите на Агенция „Пътна инфраструктура”, които са оправомощени да спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно средство, когато установят, че той управлява извънгабаритно превозно средство без надлежно издадено разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от Наредба № 11 /по арг. от чл. 36 и чл. 37 от Наредба № 11/. Именно такава е настоящата хипотеза, тъй като на водача е съставен АУАН за управление на извънгабаритно ППС, без разрешение, издадено от управляващата пътя администрация. С оглед на това, компетентни да съставят актове се явяват служителите на АПИ, сред които попада и С.П., изготвил процесния АУАН, който е оправомощен със Заповед № РД-11-70/28.01.2013г. на председателя на УС на АПИ да изготвя актове по реда на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗП. Действително, нормата на чл. 15 и сл. от ЗРКЗГТ вменява специфични контролни функции на контролно-техническата инспекция, но същите касаят въпроси, свързани с правилната експлоатация на земеделската и горска техника, докато контролът спрямо движещите се извънгабаритни превозни средства по републиканската пътна мрежа е възложен на органите на АПИ. 

Съдът не кредитира и доводите на касатора Д.С., че превозното средство не попада в категорията на извънгабаритните. В тази насока настоящата инстанция се присъединява към мотивите на районния съд, който подробно е прокоментирал въпроса защо колесния трактор, ведно с прикаченото ремарке, представлява извънгабаритно ППС. Както правилно е отбелязал и районният съдия, актосъставителят и АНО неправилно са обозначили колесния трактор като съчленено превозно средство, тъй като от данните по делото се установява, че към него не е имало прикрепено полуремарке, а сменяема прикачна техника по см. на § 1, т. 16 от ДР на ЗРКЗГТ. Това опущение обаче в случая няма съществен характер, тъй като не е препятствало лицето да разбере какво нарушение му се вменява. Основен съставомерен елемент, водещ до ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача в случая е фактът, че широчината на трактора, поради естеството на прикачения инвентар, надвишава нормативно определения максимум от 2.55м., което от своя страна го квалифицира като извънгабаритно превозно средство по см. на чл. 5 от Наредба № 11. Без значение в казуса е конкретния вид на прикачния инвентар. Важното е, че при прикачване на тази техника към описания подробно колесен трактор се образува едно цяло и това цяло притежава стойности извън допустимите по чл. 5, ал. 1, т. 1, б. „а” от Наредба № 11, и е задвижвана от него по пътя без разрешение от АПИ, в нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а” от ЗП. В този смисъл, съдът отчете и факта, че не се твърди, а и липсват доказателства за издадено подобно разрешение, поради което касационната инстанция намира, че деянието е осъществено от обективна страна. Съдът счита, че е налице и субективният елемент на административното нарушение. Водачът е бил длъжен и е следвало да знае, че широчината на управляваното от него извънгабаритно превозно средство изисква снабдяването му с нарочно разрешение за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, поради което управлявайки извънгабаритния колесен трактор без такова резрешение е допуснал нарушение, субсумиращо се под административнонаказателния състав на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.

Правилни и съответни на закона за изводите на районния съд относно неприложимостта на института на „маловажния” случай по отношение на конкретната деятелност. За да се квалифицира едно нарушение като „маловажно” следва да са налице редица обстоятелства, анализът на които да налага извод, че деецът и поведението му разкриват по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с останалите нарушения от този вид, при което и санкция, определена в законовия `и минимум се явява прекомерна. В казуса такива обстоятелства не са налице. Не е достатъчно основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН фактът, че процесното нарушение се явявя първо за дееца. Същото, ценено заедно с имотното състояние на С. налагат извод, че определеното му наказание в размер, клонящ към максималния, се явява несправедливо и не съответства на тежестта на нарушението, но не може да обоснове приложимост на чл. 28 от ЗАНН. В тази връзка, касационната инстанция споделя изложеното от районния съд досежно несправедливостта на административното наказание, наложено от АНО. Както правилно е констатирал и предходният съдебен състав, санкциониращият орган не е обследвал спецификите на конкретното неизпълнение, като не е отчел критериите, регламентирани в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Липсват мотиви, сочещи обстоятелствата, мотивирали органа да определи наказание в размер на 3500 лв. Воден от изложеното, касационният съд намира, че правилно глобата е редуцирана до законовия `и минимум, поради и което депозираната касационна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София се явявя неоснователна.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените отменителни основания.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/30.10.2013г. на Великопреславския районен съд, постановено по ВНАХД № 189/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                    2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014 г.