Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

96

 

град Шумен, 10.04.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Кремена Борисова                   Членове: Христинка Димитрова

 

                                                                                           Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор Р.Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 73 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба от  ЕТ «Р.О.Л.» - с.Църквица, общ. Никола Козлево, представлявано от О.Л.Х., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. И.Д., срещу решение № 15 от 09.02.2018 г., постановено по АНД № 560/2017г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е изменено Наказателно постановление № 27-0000293/17.11.2017г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) на ЕТ «Р.О.Л.» - с.Църквица е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 2000 лева за нарушение на чл.62, ал.1, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, като е намален размерът на санкцията от 2000 лева на 1500 лева. В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за съставомерност на констатираното деяние, доколкото в хода на проверката не било установено, че лицето Б.И.Ю. е извършвало трудова дейност, респективно за жалбоподателя не е възникнало задължение да сключи трудов договор в писмена форма преди работника или служителя да постъпи на работа. Въз основа на изложените в жалбата доводи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът заявява, че поддържа жалбата и на посочените в нея основания моли за отмяна на обжалваното решение и на наказателното постановление.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, представлявана от директора С.М., в молба рег.№ ДА-01-766/30.03.2018г. оспорва жалбата и по подробни аргументи за нейната неоснователност, обосновава искането обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, поради което се явява допустима.

 

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, по следните съображения:

 

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр.Нови пазар е изменил Наказателно постановление 27-0000293/17.11.2017г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на касатора е наложено административно наказание за това, че на 11.10.2017г., в качеството си на работодател е приел на работа в обект – цех за PVC и Al дограма, находящ се в гр.Нови пазар, ул.Д-р Петър Берон №**, като «общ работник» лицето Б.И.Ю., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма. Нарушението е установено на 11.10.2017г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в посочения обект, който се стопанисва от едноличния търговец. Длъжностните лица констатирали, че по време на проверката в цеха за дограма Б.И.Ю. е сглобявал прозорци (дограма) от PVC профили с колегата си Ю.И.С.. В хода на проверката било изяснено, че Б.И.Ю. няма сключен трудов договор. Същият е декларирал, че «днес сутринта дойдох в цеха в 9,30 часа. Почнах с колегата  … да сглобяваме прозорци от ПВЦ. В момента още не съм подписвал трудов договор …».

 

Впоследствие е представен трудов договор №1/12.10.2017г., сключен между посоченото по-горе лице и ЕТ, с който страните се уговарят работникът да постъпи на работа на 13.10.2017г.

 

Против ЕТ е съставен АУАН № 27-0000293/17.10.2017г. за това, че като работодател е приел на работа в посочения обект лицето Б.И.Ю., без да е сключил с него трудов договор в писмена форма – нарушение на чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ. Въз основа на съставения акт е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция, с което на ЕТ «Р.О.Л.» - гр.Нови пазар е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 2000 лв.

 

При така изяснените обстоятелства и събрания в цялост по делото доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.62, ал.1 и чл.1, ал.2 от КТ неизпълнение на административно задължение, което ангажира и предвидената в чл.414, ал.3 от КТ административнонаказателна отговорност. Счел е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Приел е, че наложеното наказание  необосновано е завишено над минималния размер, доколкото работникът е започнал да изпълнява трудови функции от деня на проверката, както и предвид липсата на други нарушения на трудовото законодателство. Така мотивиран, въззивният съд е изменил наказателното постановление, като е намалил размера на наложеното наказание.

 

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 

За да постанови решението си, Районен съд - гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено. Шуменският административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

 

Правилно съдът е приел, че с най-голямо значение за изясняване на фактическата обстановка са показанията свидетелите М.М.и С.К., които са извършили проверката в обекта и непосредствено са възприели извършваната от Б.И.Ю. дейност. Същите дават ясни и непротиворечиви сведения относно релевантните факти, обосноваващи констатираното нарушение. Наред с това съдът е обсъдил и показанията на двамата работника, който са установени в цеха за дограма и които също сочат данни относно констатираното нарушение. С оглед на това преценката на съда, че нарушението е доказано въз основа на съвкупната преценка на събраните доказателства, е правилна. Съдът е изложил убедителни съображения, изцяло съответстващи на данните по делото. Въз основа на доказателствата - събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е обоснован своя извод, както за авторството на деянието, така и за правната му квалификация.

 

Районен съд – гр.Нови пазар не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, не липсват мотиви или протокол за съдебно заседание, а процесното решение е постановено от законен състав.

 

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се според касатора, в неотчитане и необсъждане на събраните по делото доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че нарушение на съдопроизводствените правила е налице тогава, когато има вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин, или когато е ограничено правото на защита на страната да изложи аргументите си по приложение на материалния закон. В настоящия случай не се констатира такова нарушение.

 

От друга страна - преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата наказуемост, е въпрос по приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото неоснователно оплакване касаторът поддържа. Шуменският административен съд счита, че въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. Същият е анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл.414, ал.3 от КТ. Приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета на повдигнатия административно наказателен спор, се съдържа в чл.62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай е налице престиране на труд на определено работно място, с работно време и на определена длъжност – т.е. налице са всички елементи, характеризиращи отношенията между страните като трудови. От свидетелските показания на длъжностните лица, извършили проверката, се установява по несъмнен начин, че Б.И.Ю. е изпълнявал трудови функции в цеха за ПВЦ дограма, като предварително се е уговорил с касатора относно мястото на работа, вида на извършваната дейност, продължителността на работното време и това, че ще получи възнаграждение за положения труд. Тези обстоятелства се установяват, както от свиделските показания, така и от декларацията по чл.402, ал.1, т.2 от КТ, подписана от лицето.

 

Правилни и съобразени с материалния закон са и доводите на въззивния съд, че санкционираното неизпълнение на административно задължение не представлява «маловажен случай», доколкото разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично изключва приложението на регламентирания в чл.415в, ал.1 от КТ привилегирован административно наказателен състав в случаите на нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

 

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато от въззивния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

 

Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 15 от 09.02.2018г., постановено по АНД № 560/2017г. по описа на Районен съд – Нови пазар.

 

         Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                 ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

 

                                                                                              2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.04.2018 г.