Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

 № 92

 

град Шумен, 10.04.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Росица Цветкова                                    Членове:  Кремена Борисова

 

                                                                                                           Татяна Димитрова

 

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 58 по описа за 2018г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, депозирана срещу решение № 2/15.01.2018г., постановено по ВАНД № 360/2017г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав, с което е изменено Наказателно постановление № 27-0000263/25.08.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на „С.Р.“ ЕООД с ЕИК *****, за нарушение на чл. 281, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД 07-2 от 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд           /Наредба № РД 07-2 от 2009г./, на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като съдът е намалил размера на санкцията на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ на 100 /сто/ лева.

 

Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Сочи се, че са налице категорични доказателства, установяващи вмененото на дружеството неизпълнение, което неправилно въззивният съд е възприел за „маловажно“ по смисъла на чл. 415в, ал. 1 от КТ, независимо, че не са налице предпоставките за приложимост на цитираното правило. В тази връзка се твърди, че на работника след извършване на проверката, в хода на която е констатирано нарушението, е извършен не извънреден, а периодичен инструктаж, за което свидетелстват и приложените писмени доказателства. Поради това и с оглед отликите между двете инструктажни форми се налага извод, че нарушението не е било отстранено веднага след установяването му по регламентирания за това ред. Воден от тези съображения касационният жалбоподател отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на процесното наказателно постановление.

 

Ответната страна, „С.Р.“ ЕООД, редовно и своевременно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по депозираната жалба.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, възприемайки касационната жалба за неоснователна.

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

Със своето решение състав на Районен съд - гр. Велики Преслав е изменил Наказателно постановление № 27-0000263/25.08.2017 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, с което на „С.Р.“ ЕООД с ЕИК *****, за нарушение на чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба № РД 07-2 от 2009г., и на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, е наложена „имуществена санкция” в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като съдът на основание чл. 415в, ал. 1 от КТ е намалил размера на наложената санкция от на 100 /сто/ лева.

 

За да постанови този си акт съдът е възприел следната фактическа обстановка:

 

На 28.06.2017 г. служители на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен извършили проверка по спазване на трудовото законодателство и здравословните и безопасни условия на труд в „С.Р.” ЕООД *** - в седалището на дружеството в с. Ловец, Стопански двор, за което съставили протокол на 27.07.2017 година. В същия ден, на работодателя били дадени предписания. Проверката била извършена в присъствието на упълномощен представител на дружеството - Г.И., като същата подписала протокола, получавайки препис от него.

 

Въз основа на протокола, на 27.07.2017г. С.Р.К.- главен инспектор в ДИТ - гр. Шумен съставила Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27-0000263/27.07.2017г. срещу „С.Р.” ЕООД за това, че на 02.05.2017г., при осъществяване на дейността си, не е изпълнил задълженията си във връзка с осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че не е провел и документирал извършен извънреден инструктаж на лицето М.М.П., което от 01.05.2017 г., съгласно допълнително споразумение към трудовия му договор, е започнал работа като „Шофьор, товарен автомобил“ с НКПД 83322010. Предвид промяната на работното му място и длъжност, на лицето е следвало да се проведе извънреден инструктаж, и като не е направил това, работодателят е нарушил чл. 281, ал. 1 от КТ, във вр. с чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 2009г. Нарушението било извършено на 02.05.2017г. в с. Ловец, общ. Върбица, обл. Шумен. Актът бил подписан от Г.И. на 27.07.2017 година. Въз основа на акта и на материалите по преписката впоследствие било издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление.

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд достигнал до извод, че административнонаказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН, като същото е започнало въз основа на редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган. Съдебният състав приел, че са спазени и императивните правила по издаване на наказателното постановление, съдържащо изискуемите реквизити. След извършен обстоен анализ на приобщените доказателства съдебният състав формирал и извод относно безспорната установеност на нарушението, вменено на работодателя. Независимо от това, районният съд счел, че АНО е следвало да приложи привилегирования състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ, регламентиращ института на „маловажния случай“ в сферата на трудовото законодателство. За да достигне до този си извод съдебният състав приел, че констатираното от контролните органи неизпълнение е било отстранено по съответния ред от работодателя на следващия ден след проверката, а за работника не са настъпили вредни последици. Поради това приел, че в случая са налице основания за приложението на чл. 415в, ал. 1 от КТ и въз основа на него изменил наложената имуществена санкция, като я определил в минималния предвиден в посочената разпоредба размер.

 

Настоящият състав споделя установената от съда фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Правилно въззивният съд е е приел, че  в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, излагайки пълни и последователни мотиви в този смисъл, които се споделят напълно. Касационната инстанция намира за законосъобразен и извода на районния съд за безспорната установеност на приписаното на дружеството - работодател неизпълнение. По категоричен начин са установени предпоставките за провеждане на извънреден инструктаж на работника, с оглед настъпилата промяна на работното му място и организацията му на работа. В тази връзка, съдът съобрази приложените по делото Трудов договор № 002/01.07.2016г. и Допълнително споразумение към него, сключени между ответника в настоящото производство и служителя М.П., чрез които са уредени условията по престиране на работната му сила и изпълнението на възложените му трудови функции. Налице е промяна в работното му място в контекста на преназначаването на П. на длъжността „шофьор, товарен автомобил“, което е наложило извършването на извънреден инструктаж, изискуем съобразно правилото на чл. 16, ал. 1, т. 3 от Наредба РД 07-2 от 2009г. В случая това не е сторено, от което следва, че дружеството е осъществило състава на нарушението за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. В същото време обаче, от приложеното по делото извлечение от инструктажната книга на дружеството е видно, че неизвършването на извънреден инструктаж на работника М. П. е установено от наказващия орган на 28.06.2017г., а на следващия ден-29.06.2017г. на същия е проведен периодичен инструктаж. С провеждането на последния, работникът П. е бил инструктиран за безопасни методи на работа за длъжността, която заема и изпълнява към момента, а именно - шофьор на товарен автомобил. Настоящият касационен състав намира, че  е без значение дали проведеният инструктаж е посочен като извънреден или като периодичен, доколкото съдържанието и целта и на двата вида инструктаж е една и съща - да се инструктира работника за безопасните методи на работата, която той извършва. Разликата между тях е единствено в това, че когато на работника се възлага нова работа, различна от тази за която на същия е проведен периодичен инструктаж, следва да му се извърши извънреден такъв, с който работникът да бъде запознат с безопасните методи на новата работа. Именно защото в случая на работника П. не е бил проведен извънреден инструктаж при извършената промяна на неговата длъжност и работа е прието, че дружеството е извършило нарушение на изискванията на чл.281 ал.1 от КТ и на чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № РД 07-2 от 2009г. А след като на 29.06.2017г., на П. е проведен инструктаж и същият е бил инструктиран за безопасна работа на вече заеманата от него длъжност, то очевидно извършеното нарушение е било отстранено незабавно след като е било констатирано, както правилно е приел и районния съд. И след като липсват вредни последици за работника, като такива не се и твърдят, то очевидно в случая са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ.

 

Въз основа на изложеното, настоящият касационен състав намира касационната жалба за неоснователна, а решението на районния съд за постановено в съответствие с материалния закон.

 

От така установеното фактическо и правно положение, обвързан в пределите на своята проверка от наведените касационни основания, съдът приема, че решение № 2/15.01.2018г., постановено по ВАНД № 360/2017г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав е законосъобразно и правилно и следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 и ал.2 предл.първо от АПК, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2/15.01.2018г., постановено по ВАНД № 360/2017г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав.

 

Решението е окончателно.     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

              2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКа: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.04.2018г.