Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№104

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                            Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                          Маргарита Стергиовска

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 33 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на ЕТ „П.М. - Пандо”, ЕИК 127010443, депозирана чрез адв. Г.Т. от АК – гр. Шумен, срещу решение № 792/16.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1491/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703594/29.07.2013г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/ на ЕТ „П.М. - Пандо”, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева за нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

Касаторът излага аргументи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон. В тази насока изразява становище, че от приобщените по делото доказателства, в частност от приложения граждански договор, сключен между едноличния търговец и Е.Я.А., се установява, че възложената й дейност не е трудова по смисъла на КТ, т.к. липсват основни елементи на трудовото правоотношение – липсва работно място, няма регламентирано работно време, работата се осъществява при пълна самостоятелност на изпълнителя, а представлява възлагане на работа с цел постигане на определен резултат. По тези съображения касаторът счита, че не е бил длъжен да сключи трудов договор с Е.А., поради и което наложеното му наказание за неизпълнение на чл.62, ал.1 от КТ се явявя незаконосъобразно. С оглед изложеното, отправя искане за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на деловодни разноски. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв. Т., който поддържа така предявената жалба.

Ответната страна – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която релевира доводи за неоснователност на касационното оспорване.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че процесният съдебен акт е правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде оставен в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на депозираната жалба и обсъди направените нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 27-2703594/29.07.2013г. на директора на Дирекция “ИТ” - гр. Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на ЕТ „П.М. - Пандо”, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за допуснато нарушение на чл.62, ал.1 от КТ.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 20.06.2013г. компетентни длъжностни лица при Дирекция “ИТ” - гр. Шумен извършили проверка в цех за изкупуване и измиване на стъклен амбалаж, находящ се в гр.Шумен,  в който касаторът осъществявал дейност. В обекта заварили няколко лица, между които свидетелката Е.Я.А., която миела бутилки. При извършената проверка било констатирано, че отношенията между едноличният търговец и А. не били уредени като трудови. Не бил сключен писмен трудов договор с нея. Е.А. обяснила, че работи в обекта на граждански договор от около 10 месеца, с 2 часа работното време и била на повикване. Заплащало й се седмично, според изработено. Резултатите от проверката  били обективирани в ПИП, който бил връчен на представляващият ЕТ – П.М. В. на 28.06.2013г. Предвид констатациите при проверката за липсата на писмен трудов договор с Е.А., свидетелката В.И. счела, че в конкретния случай работодателят прикрил трудово правоотношение и с това нарушил чл.62, ал.1 от КТ, поради което на 28.06.2013г. съставила  срещу ЕТ Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27-2703594, в присъствието на представляващия П. В.. При връчването на акта В. не отразил възражения. На 01.07.2013г. депозирал заявление, че нарушението е отстранено. Представени били сключения със Е.А. граждански договор №4/18.02.2013г. и справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 25.06.2013г. Въз основа на така съставения акт и на материалите по преписката, наказващият орган издал процесното наказателно постановление, възприемайки изцяло констатациите, съдържащи се в акта. 

          При така установената фактическа обстановка съдът счел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, налагащи отмяна на последното. В тази връзка съдът констатирал, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност. След като подложил на съвкупна преценка приобщения доказателствен материал и съобразил относимата правна уредба, районният съдия достигнал и до решаващия извод, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на вмененото му нарушение по чл.414, ал.3 от КТ. Наред с това съдът е изложил и мотиви относно невъзможността правонарушението на касатора да бъде квалифицирано като „маловажен случай” на административно нарушение, поради което потвърдил правораздавателния акт.

Шуменският административен съд приема, че в хода на въззивното съдебно производство са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна, и за правилното решаване на спора. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал твърдяното нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. Същият е анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл.414, ал.3 от КТ. Приложимият законов текст е обвързан с императивната разпоредба на чл.1, ал.2 от КТ, която определя отношенията при предоставяне на работна сила само като трудови правоотношения. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета на повдигнатия административно наказателен спор, се съдържа в чл.62, ал.1 от КТ, който предписва, че трудовият договор се сключва в писмена форма. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които е сключил писмен трудов договор. Правилно районният съд е приел, че в конкретния случай е налице престиране на труд, а не уговорена изработка, с което е нарушено императивното изискване на чл.1, ал.2 от КТ, доколкото предоставянето на работна сила от страна на Е.Я.А. е било оформено като граждански, а не трудов договор. Съдът е изложил убедителни съображения досежно вида на договорното правоотношение между горепосоченото лице и търговеца, в качеството му на работодател, които изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция. Описанието на възложената работа в гражданския договор – „миене на бутилки”, сочи на многократност и повторяемост на задълженията на „изпълнителя” в периода, уговорен между страните, които не могат да бъдат преценени като възлагане на конкретна работа, свързана с изработване на нещо, чийто краен резултат следва да се представи на възложителя. Липсва и конкретизиране на работата, чийто резултат следва да се представи на възложителя. Индиции за повтаряемост и многократност на престацията на А. се съдържат и в показанията й, в които свидетелката сочи, че изпълнява функции по миене на бутилки в обекта на търговеца в продължение на около 10 месеца. Така очертаният предмет е формулиран абстрактно и сочи на установени правила от страна на едноличния търговец, които следва да се спазват от работниците, като липсва самостоятелност и независимост при вземане на решение по какъв начин да бъде постигнат крайния резултат. Следва да се отбележи, че липсата на самостоятелност и независимост на изпълнителя при изпълнение на работата, обосновават по несъмнен начин крайния извод на въззивния съд, че в случая се касае до прикрити трудовоправни, а не гражданскоправни по своя характер отношения между страните. Аргументи в тази насока биха могли да бъдат извлечени и при съпоставяне на спецификите на договора за изработка, регламентиран в чл.258-269 от ЗЗД и на трудовите договори. Основната отлика между тях е във вида на престацията. По трудовия договор изпълнителят на работа /работник/ предоставя своята работна сила като цяло, с цел извършване на определена, обикновено повтаряща се по време на срока на действие на договора дейност. Работникът е длъжен да се съобразява с установените от работодателя правила и с поставените изисквания, вкл. работно време, трудова дисциплина и т.н. Договорът за изработка представлява съглашение между възложителя и изпълнителя, последният на свой риск да изработи нещо, да извърши определена, конкретно индивидуализирана дейност, съгласно поръчката на другата страна, срещу което да получи възнаграждение. С други думи изпълнителят по договор за изработка престира не своята работна сила по принцип, а действия, целящи да постигнат договорен конкретен резултат. Изхождайки от тази принципна позиция, касационният съд намира, че преценката дали един договор е трудов или граждански следва да се прави за всеки конкретен случай, като се изхожда от действителната, а не от привидната воля на страните при неговото сключване. Поради това, а и като съобрази даннните по делото, съдът приема, че напълно правилно и обосновано въззивната инстанция е приела, че осъществяваната от Е.А. дейност към момента на установяване на нарушението, има характера на трудова такава, тъй като носи всички елементи на трудовото правоотношение – същата е престирала труд в обекта на едноличния търговец, по установен от него ред и време, използвайки предоставени `и от търговеца средства за изпълнение на възложените задачи, за което е получавала седмично възнаграждение, поставено в зависимост от количеството свършена работа. При наличието на тези факти едноличният търговец е бил длъжен да не допуска Е.А. на работа като „мияч на бутилки”, без да е сключил с нея трудов договор в изискуемата писмена форма. Предвид изложеното и с оглед изричната разпоредба на чл.415в, ал.2 от КТ процесното нарушение не би могло да бъде квалифицирано като маловажно, в какъвто смисъл са и доводите на предходния съдебен състав. При безспорната установеност на нарушението и неговия извършител касационният съд намира, че са били налице законовите основания за ангажиране на отговорността на касатора по реда на чл.414, ал.3 от КТ, което е и сторено от административно наказващия орган, поради което съдебният акт, предмет на касационен контрол, потвърждаващ наложената санкция се явявя правилен и законосъобразен, и като такъв следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените отменителни основания.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 792 от 16.12.2013г., постановено по ВНАХД № 1491/2013г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014 г.