Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

91 

 

град Шумен, 10.04.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на деветнадесети март две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Росица Цветкова                                    Членове:  Кремена Борисова

 

                                                                                                             Татяна Димитрова

 

при секретаря В. Р. и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 52 по описа за 2018г. на Административен съд - гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на П.Р.С. ***, депозирана срещу решение № 5/03.01.2018г., постановено по ВАKД № 2450/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 17-0869-002313 издадено на 29.09.2017г. от началник група към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Шумен, с което на П.Р.С., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

 

Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Релевираните отменителни основания се свеждат до твърдения за недоказаност на приписаното на С. нарушение. В тази насока, жалбоподателят сочи, че не е преминал на червена светлина на светофара, противно на становището на наказващия орган, поради което отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата си и искането си за отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. 

 

Ответната страна, ОД на МВР - гр. Шумен, редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не изразява становище по касационната жалба.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че нарушението, за което е санкциониран касатора не е установено по безспорен начин, поради което и наказателното постановление и решението на съда, с което същото е потвърдено, са постановени в нарушение на закона и следва да бъдат отменени като незаконосъобразни. 

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за основателна, предвид следните съображения:

 

Със своето решение състав на Районен съд - гр. Шумен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0869-002313 издадено на 29.09.2017г. от началник група към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Шумен, с което на П.Р.С., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

 

За да постанови решението си районният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

 

На 24.08.2017г. свидетелите Ц.К. и С.К., и двамата служители в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР-Шумен, се движили с патрулен автомобил "КИА СИЙД" с рег. № ***** по бул. "Симеон Велики" в гр.Шумен в посока кв."Тракия". Около 12.35ч. , при приближаване на кръстовището на бул. „Симеон Велики“ с ул. „Алеко Константинов“ патрулният автомобил спрял в третата лента за движение/от дясно на ляво/, поради червен сигнал на сфетофарната уредба. В същото време, в най-дясната лента за движение се движел  касаторът С., който управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *****, собственост на Й.Н.Л.. Независимо, че светофарът светел червено, С. преминал през кръстовището и завил по ул. "Алеко Константинов". Като забелязали това, полицейските служители последвали автомобила на касатора и след като същият спрял на ул. "Цар Иван Александър" № **, на водача била извършена проверка и  съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № Д64757/24.08.2017г., за извършеното от него нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на водача, на когото бил надлежно връчен и предявен. С. подписал акта с възражения и поискал запис от намиращата се в патрулния автомобил камера. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН депозирал и писмени такива, в които оспорил да е преминал на червен сигнал на светофара. Възраженията му били преценени като неоснователни и въз основа на съставения акт било издадено и процесното наказателно постановление.

 

При така установената фактическа обстановка и след като съобразил приобщените по делото писмени и гласни доказателства, районният съд достигнал до извод, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Съдебният състав възприел за неоснователни твърденията на С. за недоказаност на вмененото му нарушение, кредитирайки показанията на разпитаните служители на МВР. В мотивите си районният съд посочил, че в наказателното постановление са изложени фактически обстоятелства, които в достатъчна степен обосновават яснота, както по отношение на извършеното нарушение, така и досежно наказанието и неговия размер. Поради това и с оглед безспорната установеност на описаното в акта и в НП деяние въззивният съд потвърдил атакуваното пред него наказателно постановление.

 

Настоящият състав възприема становището на предходната инстанция за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП. Независимо от това, касационният състав намира, че в случая АНО неправилно е ангажирал отговорността на водача с оглед недоказаността на приписаното му правонарушение. Безспорен е фактът, че още към момента на съставяне на акта водачът е възразил изрично срещу вмененото му нарушение, искайки да бъде запознат с видеозаписа от служебния автомобил „Киа Сийд“ с рег. № ****. Впоследствие, в депозираното писмено възражение водачът отново е обективирал искане да бъде запознат с изготвения видеозапис от полицейския автомобил. Независимо, че такъв запис е изготвен и е бил наличен към момента на направеното от касатора възражение, наказващият орган бланкетно е отказал изискването му. Към момента  на съдебното следствие в районен съд-Шумен файлът от процесния ден и час вече е бил заличен, видно от представения отговор на Министерство на вътрешните работи. В този смисъл, касационният състав не споделя становището на районния съд, че жалбоподателят не е представил други доказателства, различни от показанията на съпругата му, с които се оспорва описаната в акта фактическа обстановка. Подобен извод не е съобразен със спецификата на казуса и с обективната невъзможност за санкционираното лице да обоснове незаконосъобразност на наложеното му наказание при проведеното съдебно производство, дължаща се на пасивността на наказващия орган. В контекста на изложеното, не следва да бъде ценено твърдението на свидетеля М.М., че записът не би бил полезен за изясняване на обективната истина, тъй като подобно становище почива единствено на хипотетичното му предположение. Породената неяснота е могла да бъде отстранена преди издаване на постановлението, което не е сторено и на практика възниква основателно съмнение в доказаността на обвинението. А с оглед санкционния, репресивен характер на административно наказателните производства, привличането към отговорност за административно нарушение следва да се осъществява само ако същото е установено по категоричен и безспорен начин.  В случая, административнонаказващият орган не е изпълнил задълженията си да събере всички необходими доказателства за изясняване на спорните обстоятелства, поради което нарушението, за което е санкциониран касаторът не е установено и доказано по безспорен начин. А след като не е установено по безспорен начин, че касаторът е извършил нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, наказателното постановление, с което е ангажирана административно наказателната му отговорност се явява незаконосъобразно като издадено в нарушение на закона. От това следва, че решението на районния съд, с което е потвърдено това наказателно постановрление също е постановено в нарушение на закона и като незаконосъобразно следва да бъде отменено.

 

Въз основа на изложеното, съдът намира, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, а решението на районния съд като  незаконосъобразно, следва да бъде отменено, както да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.

 

Водим от горното, настоящият състав на  Шуменския административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

ОТМЕНЯ решение № 5/03.01.2018г. на Районен съд - гр. Шумен, постановено по ВАНД № 2450/2017г. по описа на съда като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0869-002313 издадено на 29.09.2017г. от началник група към Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - гр. Шумен, с което на П.Р.С., е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл. 183, ал. 5, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

 

Решението е окончателно.     

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

          2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в законна сила на 10.04.2018г.