Normal 0 21 false false false MicrosoftInternetExplorer4

/* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;}

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№103

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                              Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                                 Снежина Чолакова

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 30 по описа за 2014 г. на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Генковски”ООД, с.Орешак, община Троян,  със седалище и адрес на управление с.Орешак, общ.Троян, обл.Ловеч,  представлявано от Т.П.Г., ЕГН **********, депозирана срещу Решение № 757 от 06.12.2013г., постановено по АХД № 1344/2013г. по описа на Районен съд – град Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0000024703 от 01.07.2013г. на Директора на Регионална Дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисия за защита на потребителите, със седалище в гр.Варна(КЗП-РД-гр.Варна), с което на „Генковски”ООД, с.Орешак, на основание чл. 198 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 9, ал.3 от ЗЗП.

В жалбата се навеждат подробни доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на същите се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на ново решение, отменящо наказателното постановление. В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не изпраща представител.

Ответникът в касационното производство – КЗП-РД-гр.Варна, редовно призован, не изпраща представител, респективно не взема становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № В-0000024703 от 01.07.2013г. на Директора на КЗП-РД-гр.Варна, с което на „Генковски”ООД, с.Орешак, на основание чл. 198 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 300 (триста) лева, за нарушение по чл. 9, ал.3 от ЗЗП, а именно за това, че в качеството си на производител на дървени корнизи, предлагал същите с етикети, съдържащи информация за размер/дължина, несъответстващи на действителните такива, като по този начин не е изпълнил задължението си съгласно чл.9, ал.3 от ЗЗП информацията, дадена от него и съдържаща се в етикета на предлаганите за продажба стоки, да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. Нарушението било установено на 18.01.2013г. в гр.Шумен, магазин „Милла” (където корнизите били предлагани за продажба), от длъжностни лица от КЗП, при проверка, осъществена по повод постъпила потребителска жалба. За установеното нарушение на 14.02.2013г. от В.К.Г. – главен инспектор при КЗП-РД-гр.Варна, в отсъствие на представител на нарушителя и при условията на чл.40, ал.2, предл.2 от ЗАНН бил съставен АУАН № 0000024703, който впоследствие бил връчен на 10.04.2013г. При предявяване на АУАН и впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН дружеството направило възражения срещу акта, в които посочило, че не е осъществило вмененото му неизпълнение на административно задължение. Въз основа на съставения АУАН и събраните в хода на административно-наказателното производство доказателства, и след като приел за неоснователно възражението срещу акта, Директорът на КЗП-РД-гр.Варна в качеството си на упълномощено длъжностно лице съгласно Заповед № 1355/20.11.2012г. на Председателя на КЗП, издал процесното наказателно постановление, с което на основание 198 от ЗЗП на касационния жалбоподател било наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 300 (триста) лева за нарушение на чл.9, ал.3 от ЗЗП.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. Съдът е посочил, че НП е издадено от компетентен орган и в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, водещи до неговата отмяна. След преценка на доказателствения материал, е приел за безспорно установено, че санкционираното с обжалваното НП деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав, което е осъществено от привлеченото към административно наказателна отговорност лице. Изложил е и аргументи, че санкционираното деяние не съставлява маловажен случай по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН, както и, че наложеното на касационния жалбоподател наказание, определено в нормативно-регламентираните граници и в минималния размер, предвиден в санкционната разпоредба, е съобразено с тежестта на нарушението и обществената опасност на неговия автор. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление. Обосновано въззивният съд е приел, че санкционираното деяние съставлява неизпълнение на административно задължение по приложения административно-наказателен състав. По делото няма спор, че «Генковски» ООД е производител на процесните дървени корнизи, предлагани за продажба в магазин «Милла» гр.Шумен, както и, че данните, описани в техните етикети са попълнени от производителя. Спорен по делото е въпросът дали обявените от производителя в етикетите данни досежно размера/дължината на корнизите, съответства на действителните такива. В тази връзка касационният жалбоподател твърди, че описаните в етикетите характеристики на въпросните стоки отговарят на действителните размери на предлаганите корнизи, като различието между описаните и установените по време на проверката параметри се дължи на факта, че при измерване на корнизите не са отчетени размерите на накрайниците на същите, които са били съобразявани от производителя при попълване на данните в етикетите. Тези доводи обосновано са отхвърлени като неоснователни както от наказващия орган, така и впоследствие от първоинстанционния съд. Видно от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели и по-конкретно от показанията на актосъставителя В.Г. и свидетеля по акта и очевидец на нарушението Н.Й., по време на проверката е било извършено измерване на наличните корнизи, което е включвало както основната част от същите, така и декоративните им накрайници, като при повечето от тях са били установени различия между обявените и действителните параметри. Св.Г. изрично посочва, че въпросните корнизи са се състояли от две части – основна част (пръчка) и декоративни накрайници, размерите на чиято използваема част са съвпадали с дължината на основната част, като никъде в етикетите не се съдържала информация, че посочената в тях дължина включва двата вида елементи – основна част и накрайници, а реално използваемата по предназначение дължина е по-малка. Въз основа на показанията на посочените свидетели, които обосновано са кредитирани от въззивния съд като последователни и непротиворечиви досежно релевантните за отговорността на санкционираното дружество обостоятелства, последният е направил правилни изводи за безспорна установеност на санкционираната деятелност. Това е така, доколкото дружеството е наказано за несъблюдаване на обективираното в чл.9, ал.3 от ЗЗП изискване информацията, съдържаща се в етикета, да бъде разбираема, достъпна, ясна, лесна за отличаване и да не бъде подвеждаща. Същевременно по делото е установено по безспорен начин, че информацията, описана в етикетите на корнизите, е била описана в нарушение на това изискване, предвид установеното различие между обявената и действителната дължина на предлаганите за продажба корнизи. Нещо повече, дори и да се приеме за вярно твърдението на касатора, че посочената в етикетите дължина на корнизите включва както дължината на основната им част, така и дължината на декоративните им накрайници, това не означава, че не е налице допуснато нарушение на горепосочения законов текст, тъй като безспорно установеното различие между обявената дължина на корнизите и реално използваемата им част, при липса на информация досежно съществуването на това различие, е напълно достатъчно, за да обуслови извода, че същата е неразбираема, недостъпна за масовия потребител, неясна, не е лесна за отличаване и е подвеждаща. Това е така, защото тези различия създават реална предпоставка потребителите да приемат, че обявената дължина на корнизите включва само реално използваемата по предназначение такава, което тълкуване е и най-близкото до житейската логика, респ. в резултат на това да придобият потребителска стока, несъответна на необходимата им такава. Индиция за това е и оплакването, обективирано в потребителската жалба на П. Х.У., по повод на която е осъществена проверката, където потребителката е посочила, че закупеният от нея корниз е бил неизползваем, предвид установените разминавания между обявените и действителните му размери.

В тази връзка касационната инстанция намира за неоснователни доводите в касационната жалба за непрецизност на направеното измерване, доколкото тези твърдения, освен че не са подкрепени с никакви доказателства, се оборват от констатациите, обективирани в съставения по време на проверката констативен протокол, а отразените в него данни са потвърдени от показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели. Обстоятелството, че не е разпитан служителят в магазина, в чието присъствие е извършена проверката и който пряко е участвал при измерване на корнизите, не променя този извод, доколкото въпросният служител се е подписал без възражение в констативния протокол, съдържащ констатациите на проверяващите длъжностни лица, като по този начин е удостоверил съгласието си с обективираните в него данни.

Неоснователно е и твърдението, че наказващият орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, като не е провел разследване по повод направеното от дружеството възражение за неправилно измерване на корнизите, доколкото не са били налице предпоставките на чл.52, ал.4 от ЗАНН, налагащи извършването му – необходимост от разследване на спорните обстоятелства. Това е така, защото измерването на стоките е осъществено в присъствието както на представители на КЗП, така и с участието на служител в търговския обект, явяващо се достатъчна гаранция за достоверността на отразените в констативния протокол обстоятелства.

Не е налице и соченото в касационната жалба неспазване на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН при описване в НП в какво се изразява нарушението и кой законов текст е нарушен, доколкото в санкционния акт фигурира изрично позоваване на нарушената нормативна разпоредба, която е възпроизведена и текстово, като наред с това е налице и подробно описание на фактите, обусловили извода за наличие на визираните в чл.9, ал.3 от ЗЗП предпоставки, явяващо се напълно достатъчно, за да може санкционираният субект да организира защитата си в пълен обем. Вярно е, че в чл.9, ал.3 от ЗЗП са описани няколко признака, на които следва да отговарят етикетите на стоките, предлагани за продажба, но всички тези признаци по същество визират едно и също изискване, на което трябва да отговарят етикетите – информацията в тях да не поражда възможност за нееднозначно тълкуване на данните досежно характеристиките на предлаганите стоки. Поради това правилно наказващият орган е изброил изчерпателно в санкционния акт всички признаци, съдържащи се в нарушената законова разпоредба, като по този начин не е лишил наказаното дружество от възможност да разбере в какво нарушение се обвинява.

Наред с това, обстоятелството, че контролните органи не са дали задължителни предписания към търговеца или производителя на стоките, не изключва отговорността на последния при безспорно установената съставомерност на неговата деятелност по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

На следващо място, съдът не споделя доводите на касационния жалбоподател за липса на изложени в НП мотиви защо наказващият орган приема, че деянието не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от текста на санкционния акт, в него е отразено изрично, че според наказващия орган деянието не съставлява маловажен случай, както и са изложени аргументи в подкрепа на този извод – доколкото деянието не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Това е напълно достатъчно, за да се приеме, че направената преценка за немаловажност на деянието е надлежно мотивирана. Правилно въззивният съд е споделил доводите на наказващия орган в тази насока, доколкото действително санкционираното неизпълнение на административно задължение не се характеризира с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид, което изключва приложимостта на чл.28 от ЗАНН (по арг. от чл.93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН). Нещо повече, от доказателствата по делото се установява, че нарушението е установено по повод жалба, подадена от потребител, който поради съществените различия между обявените в етикета размери и действителните такива, не е успял да използва по предназначение закупения от него артикул. Това обстоятелство означава, че в резултат на осъществената деятелност са настъпили неблагоприятни последици за този потребител, което изключва извода за липса или незначителност на обществената опасност на същата.

Освен това, на касационния жалбоподател е наложено предвиденото в санкционната разпоредба наказание – имуществена санкция, като същото е определено в нормативно регламентираните предели и в минималния размер, посочен в закона – 300 лева, при съобразяване на обстоятелството, че се касае за първо нарушение от съответния вид. С оглед на това обосновано въззивният съд е приел, че сащото е определено при съобразяване целите на наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН, както и при отчитане на тежестта на нарушението, на обществената опасност на неговия автор и при съобразяване наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства, в унисон с изискванията на чл.27 от с.з.

Неоснователна е и тезата на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 и ал.3, т.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, изразяващо се в липса на изложени мотиви в съдебния акт по наведените от санкционирания субект възражения. Действително обективираните в решението на първоинстанционния съд аргументи са доста лаконични, но по същество обосновават в достатъчна степен направените от съда изводи досежно релевантните за административно-наказателната отговорност на дружеството обстоятелства, поради което настоящата съдебна инстанция намира, че не е налице соченото основание за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.

С оглед всичко изложено, Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 757/06.12.2013г. на Районен съд-гр.Шумен, постановено по АХД № 1344/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

      2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014 г.