Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№99

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                        Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                            Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 41 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция на МВР - град Шумен чрез пълномощник юрисконсулт И.С. срещу Решение № 185/09.12.2013 г. на Районен съд - гр.Нови пазар, постановено по ВНАХД № 424/2013г. по описа на същия съд. С атакувания съдебен акт е отменено наказателно постановление №299/20.05.2013 г. на Началник РУП - Каолиново при ОДМВР  - гр. Шумен, с което на С.Н.С.е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100/ сто / лева на основание чл.177 ал.1 т.2  от ЗДвП .

В жалбата се сочи, че атакуваното решение на въззивния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане до съда да постанови съдебно решение, с което да отмени решението и да потвърди наказателно постановление №299/20.05.2013 г. на Началник РУП - Каолиново при ОДМВР  - гр. Шумен.

Ответната страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е  неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

За да постанови решението, предмет на оспорване в настоящото производство, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: С наказателно постановление №299/20.05.2013 г. на Началник РУП - Каолиново при ОДМВР  - гр. Шумен, с което на С.Н.С.    е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100/ сто / лева на основание чл.177 ал.1 т.2  от ЗДвП, за това, че на 06.05.2013 г. около 10.50 часа  управлявал л. а. „Нисан Алмера” в с. Климент, в посока с. Изгрев. След като водачът бил спрян за проверка се установило, че управлява със СУМПС с валидност до 28.02.2012 г.

Съставен бил АУАН, в който актосъставителят посочил, че с горното е   нарушена разпоредбата  на чл.150 и чл. 157 ал.6 от ЗДвП, въз основа на който е издадено НП.

Въз основа на установените факти, районният съд е мотивирал  правен извод, че не е налице нарушение на чл. 150 от ЗдВП, а на чл. 51 ал.2 от ЗБЛД и на това основание отменил НП.

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, но не и направените въз основа на нея правни изводи. С деянието си ответника е осъществил нарушението, визирано в чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП. С цитирания законов текст е предвидена административно-наказателна отговорност за лице, което управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление, или то е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 от ЗДвП. В случая е безспорно установено, а и по същество не се оспорва от ответника, че към момента на проверката от органите на МВР последният е управлявал МПС със СУМПС, чиято валидност е изтекла. При това положение се налага правния извод, че нарушителят е бил неправоспособен водач, респективно осъщественото от него деяние е съставомерно по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.150 от ЗДвП изисква всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, да се управлява от правоспособен водач. Според чл.151, ал.2 от ЗДвП, СУМПС се издава от органите на Министерството на вътрешните работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа долекарска помощ и е издържало успешно изпит за водач на моторно превозно средство. В съответствие с тази разпоредба, в чл. 15, ал.1, т.1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е предвидено, че подмяна на СУМПС се извършва при изтичане срока на валидност, като в алинея втора (в редакцията преди изменението с ДВ бр.18/2013г.) е посочено, че за подмяната по ал. 1 водачите подават документите, посочени в чл. 13, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, т.е., наред с останалите документи, се изисква представяне на карта за медицински преглед на водач на МПС или протокол от Транспортна областна лекарска експертна комисия или Транспортна централна лекарска експертна комисия (чл.13, т.3 от Наредба № І-157 от 1.10.2002г., ред. преди изм.с ДВ бр.18/2013г.). От изложеното е видно, че провеждането на специализирано обучение и успешното полагане на изпит за водач на МПС са само част от кумулативно изискуемите предпоставки за издаване на СУМПС, което обуславя извода, че ако едно лице не притежава валидно СУМПС, същото не е правоспособен водач, независимо дали е преминало успешно изпит за такъв.

С оглед гореизложеното, неправилен и незаконосъобразен се явява извода на въззивния съд, че деянието не съставлява нарушение по ЗДвП, а такова по ЗБЛД, тъй като е свързано с нарушение на реда за издаване на български документ за самоличност. В случая С. не е санкциониран за това, че не е подменил притежаваното от него СУМПС след изтичане на срока му за валидност, а за това, че е управлявал МПС без да притежава валидно свидетелство, което съставлява административно нарушение именно по приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до отмяна на НП, правилно административнонаказващият орган е издирил и приложил съответната санкионна разпоредба, съобразно която е определил административното наказание в законоустановения размер.

Предвид горното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за основателна, а решението на Районен съд – Нови пазар като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, респ. да бъде потвърдено наказателното постановление.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОТМЕНЯ Решение № 185/09.12.2013 г. на Районен съд - гр.Нови пазар, постановено по ВНАХД № 424/2013г. по описа на същия съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №299/20.05.2013 г. на Началник РУП - Каолиново при ОДМВР  - гр. Шумен, с което на С.Н.С.    е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100/ сто / лева на основание чл.177 ал.1 т.2  от ЗДвП.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                  2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014г.