Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№98

град Шумен, 13.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова                    Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                         Маргарита Стергиовска

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 37 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на жалба от В.Д.В. *** срещу решение № 754 от 06.12.2013 г. по ВНАХД № 1186/2013г. по описа на ШРС. С обжалвания съдебен акт е потвърдено  Наказателно постановление №142/13 от 08.04.2013год. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на  В.Д.В. са наложени: административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на осн. чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз -1959 на МВР са отнети общо 5 контролни точки.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон, като касаторът твърди, че е управлявала съпругата му. Моли да бъде намален размера на наложеното наказание.

Ответникът по касационната жалба в законоустановения срок не е депозирал писмено възражение. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е допустима, а по същество е неоснователна и в този смисъл решението на въззивния съд е правилно и законосъобразно.

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:

С решение № 754 от 06.12.2013 г. по ВНАХД № 1186/2013г. по описа на ШРС е потвърдено  Наказателно постановление №142/13 от 08.04.2013год. на Началника на сектор ПП към ОДМВР - Шумен, с което на  В.Д.В. са наложени: административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на осн. чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП и административно наказание “глоба” в размер на 100 лева чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП, и на основание Наредба № Iз -1959 на МВР са отнети общо 5 контролни точки.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 29.03.2013г.  около 14.00 часа в Гара Хитрино, В. управлявал МПС – лек автомобил марка «Мерцедес»  в посока ул. «Еделвайс», като пресякъл ЖП прелез при спуснати бариери. След като извършил визираното по-горе нарушение  бил спрян за проверка при която не представил СУМС. При направена справка е установено, че същото е невалидно поради изтекъл срок на 16.11.2011 г.

За тези нарушения му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 142 Р от 29.03.2013г. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН.  За нарушение на чл.52 т.1 от ЗДвП и  чл.150 от ЗДвП, на жалбоподателят са наложени административно наказание “глоба” в размер на по сто лева на осн.  на чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП и чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз -1959 на МВР са отнети общо 5 контролни точки.

Въззивният съд е приел за установена горната фактическа обстановка, позовавайки се на събраните по делото доказателства-материалите по административно-наказателната преписка и показанията на разпитаните във въззивното производство свидетели,въз основа на които приел,че административното нарушение е доказано по несъмнен начин.

Преценката на първоинстанционния съд досежно доказаността на нарушението въз основа на съвкупния доказателствен материал е правилна и обоснована.Съдът е изложил убедителни съображения,съответстващи на данните по делото.

Въз основа на доказателствата -събрани, проверени и анализирани по надлежния ред, съдът обосновал крайния си извод касателно доказаността на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, които изводи се споделят напълно от касационната инстанция.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията в жалбата, досежно нарушение на материалният закон. Твърдението, наведено в касационната жалба, че не той е управлявал МПС, а съпругата му е недоказано, поради което касационната инстанция счита същото за защитна теза. Като е потвърдил НП в частта му, с която на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание в размер на 100 лева, който е предвиденият от законодателя минимален за нарушение от този вид,  възивният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

Настоящата инстанция намира за безспорно установено, че касаторът е извършил визираното в АУАН и НП нарушение на чл. 52 т.1 от ЗДвП, за което е санкциониран по чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, наказва се с глоба от 20 до 150 лв. водач, който  наруши правилата за движение по обособено платно за движение на релсово пътно превозно средство, правилата за преминаване през железопътен прелез или паркира на спирките на превозните средства от редовните линии за обществен превоз на пътници.

В касационната жалба се съдържа искане за намаляване на размера на санкцията, тъй като наложеното административно наказание „глоба” е в близък до максималния размер. Настоящият касационен състав счита, че правилно и законосъобразно е определено административното наказание, предвид това, че с деянието си касаторът е създал опасност не само за себе си и собственото си МПС, а и за останалите участници в движението, тъй като от фактите по делото се установява, че жп прелезът се намира в населено място, респ. вероятността да пострадат и други участници в движението е голяма.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че е законосъобразно и обосновано административното наказание „глоба” е в близък до максималния размер, посочен в разпоредбата на чл.180 ал.1 т.3 пр.2 от ЗДвП.

Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд

Р  Е  Ш  И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 754 от 06.12.2013 г. по ВНАХД № 1186/2013г. по описа на ШРС.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                     2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2014г.