Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 70

 

град Шумен, 13.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова            Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                    Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД № 26 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба на ОД на МВР – гр. Шумен, депозирана чрез главен юрисконсулт И.С., срещу решение № 120/15.12.2017г. на Районен съд – гр. Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 299/2017г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 12/03.07.2017 г., издадено от началника РУ -  гр. В. Преслав, с което на И.Д.В., за нарушение по чл. 86, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и на основание чл. 165, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на  200.00 /двеста/ лв.

 

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи соченото за нарушител лице да разбере какво деяние му се вменява, до какъвто неправилен извод е достигнал районния съд. Оспорват се и констатациите на въззивната инстанция за „маловажност“ на описаната в акта и в НП деятелност, поради което се отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на наложената глоба. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

Ответната страна, И.Д.В., депозира писмен отговор на касационната жалба чрез адвокат Т.И., в който излага подробни доводи за неоснователност на оспорването. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. 

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 12/03.07.2017 г., издадено от началника РУ -  гр. В. Преслав, с което на И.Д.В., за нарушение по чл. 86, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и на основание чл. 165, ал. 1 от същия закон, е наложено административно наказание „глоба” в размер на  200.00 /двеста/ лв.

 

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

На 14.06.2017 г. свидетелят К.К.при изпълнение на служебните си задължения като младши полицейски инспектор по КОС в РУ – гр. В. Преслав, установил че И.В. е променила постоянния си адрес. Това обстоятелство К. установил, т.к видял, В. да получава документа си за самоличност/лична карта/ в сградата на РУ - В. Преслав. Тъй като на свидетеля му било служебно известно, че тя притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, направил справка в системата БДС откъдето установил промяната в постоянния й адрес извършена на 11.05.2017г. За В. съществувало задължение като лице, получило разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в 14-дневен срок от настъпването на промяната на постоянния адрес да уведоми съответното РУ - В. Преслав за това. Този срок изтекъл на 25.05.2017 г. и до момента на установяване на промяната на постоянния адрес от К., 14.06.2017г., В. не била уведомила за настъпването `и РУ - В. Преслав, нито представила съответните документи. За установеното нарушение `и бил съставен АУАН за нарушение по чл. 86, ал. 2 от ЗОБВВПИ, въз основа на който впоследствие било издадено обжалваното наказателно постановление.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наложеното наказание.  Съдебният състав счел, че в акта и в постановление липсва надлежно посочване на датата на извършване на нарушението, явяваща се техен задължителен реквизит. Съдът констатирал още, че описанието на нарушението е непълно и неточно, при което неправилно е посочена и нарушената разпоредба от закона. За да отмени процесния правораздавателен акт съдът извел и решаващото си становище за „маловажност“ на процесното неизпълнение с оглед спецификите на конкретното правонарушение.

 

Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи досежно наличието на допуснати съществени процесуални нарушения, препятстващи пораждането на целените с НП правни последици. Както правилно е отбелязал и въззивният състав, в случая контролните органи са допуснали опущение с решаващ характер, свеждащо се до липса на посочване на датата на реализиране на простъпката. В НП фигурира единствено датата на установяване на простъпката, 14.06.2017г., но тя не би могла да се възприеме за дата на извършване на нарушението. В случая задължението на санкционираното лице е обвързано с изтичане на конкретен срок, 14-дневен, съгласно съответния законов текст. Срокът е изтекъл на 25.05.2017г. и нарушението е осъществено на 26.05.2017г., до какъвто законосъобразен извод е достигнал и районния съд, извеждайки решаващото си становище относно характера на допуснатия пропуск, представляващ достатъчно основание за отмяна на процесното постановление. Касационният съдебен състав споделя и съображенията на предходната инстанция за допусната неточност при квалифицирането на деянието на В., при което на словесното му описание съответства правна квалификация по чл. 86, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от  ЗОБВВПИ.

 

Коментираната непрецизност при изготвянето на акта и НП се явява достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт, без същият да се обсъжда по същество. Доколкото предходната инстанция е изложила съображения относно „маловажността“ на поведението на ответника в настоящото производство, то за пълнота и прецизност касационният състав следва да ги обсъди. В контекста на изложеното и след като съобрази спецификите на казуса, настоящият съдебен състав намира, че процесното неизпълнение действително разкрива белезите на „маловажна“ простъпка по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото не е възможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като изследва конкретната фактическа обстановка. В конкретния казус, при задълбочен анализ на събрания доказателствен материал може да се направи единствено възможния правен извод, че описаното нарушение попада в категорията на т. нар. „маловажни случаи“ по см. на чл. 28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай“ не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи“ на административни нарушения от съответния вид. Конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото изпълнително деяние, които трябва да настъпят, т.е. в настоящия казус преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и другите смекчаващи вината обстоятелства. В този смисъл, настоящият състав на Административен съд – гр. Шумен счита, че както конкретното деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност, налагащи ангажирането на административнонаказателна отговорност. В настоящия случай закъснението за уведомяване на компетентните органи е незначително, поради което санкция от 200 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не може да бъде възприета като справедлива. Следва да се отбележи и обстоятелството, че деянието има инцидентен характер и не демонстрира трайно изградена нагласа в санкционираното лице по незачитане на относимите текстове от закона. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на И.В., като решението, с което се приложи института на „маловажния случай на административно нарушение“, би оказал предупредително въздействие върху дееца. До аналогичен извод е достигал и решаващият състав на Районен съд – гр. Велики Преслав.

 

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :    

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 120/15.12.2017г. на Районен съд – гр. Велики Преслав, постановено по ВНАХД № 299/2017г. по описа на съда.

 

Решението е окончателно. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                          ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                               2./п/ 

 

            ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 13.03.2018 г.