Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ .68 

 

град Шумен, 14.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в следния състав: 

 

Председател:  Росица Цветкова                             Членове:  Кремена Борисова

 

                                                                                                    Татяна Димитрова

 

при секретаря В.Р.и с участие на прокурор Я.Николова от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 24 по описа за 2018г. на Административен съд - гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Производството е образувано въз основа на касационна жалба от  «НИКИ» ЕООД, ЕИК 127630330, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.Н.Т., срещу Решение № 133 от 20.12.2017г., постановено по ВАНД № 349/2017г. по описа на Районен съд - гр.Нови пазар, с което е потвърдено Наказателно постановление № 27-000190/26.06.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-гр.Шумен.

 

В жалбата се сочи, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради издаването му при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушаване на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за безспорната установеност на нарушението. Твърди се, че неправилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на работодателя, след като нарушението е извършено от длъжностното лице, на което е вменено задължението да извършва инструктажите за безопасна работа. Въз основа на изложеното се отправя искане за отмяна на решението на въззивния съд и потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител адвокат Ж.Ж. от АК-Шумен, поддържат жалбата и изложените в нея аргументи и искания. 

 

         Ответникът по касационната жалба, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител. В писмена молба излага аргументи за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. 

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура застъпва тезата, че жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и като такова предлага на съда да го остави в сила.

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

 

Шуменският административен съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, които се свеждат до допуснати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон  по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и т.2, ал.2 и ал.3, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, приема следното:

 

С атакуваното решение Шуменският районен съд е потвърдил Наказателно постановление № 27-000190/26.06.2017г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“-гр.Шумен, с което на дружеството на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр.с чл.413, ал.2 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл.281, ал.1 от Кодекса на труда/КТ/, във вр. с чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

 

За да постанови решението си, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 04.05.2017г. в дърводелски цех, находящ се в Промишлена зона 2, кв.150, на гр.Нови пазар, област Шумен, стопанисван от Н.” ЕООД ***,  била извършена проверка във връзка с настъпила на 29.04.2017г. трудова злополука с работника З. А.. При проверката било установено, че злополуката е настъпила докато А. работел на банцинг № 2 въпреки, че същият е назначен и работи като общ работник. Независимо от извършената промяна на работното място, на А. не бил проведен извънреден инструктаж за безопасна работа с машината. Проверяващите приели, че с това е извършено нарушение на разпоредбата на чл.281 ал.1 от КТ, във вр. с чл.16,ал.1, т.3 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по осигуряване на ЗБУТ, за което на 26.05.2017г. съставили на дружеството  акт за установяване на административно нарушение  27-000190, който бил подписан от управителя без възражения. Такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт и материалите в административнонаказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева.

 

При така установената фактическа обстановка, която се споделя напълно от настоящия касационен състав, въззивният съд приел, че при съставяне на акта и при издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на наказателното постановление. Приел е, че от доказателствата по делото безспорно се установява извършеното нарушение, а административно-наказващият орган правилно е издирил приложимия закон, правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.413, ал.2 от КТ. Споделил е аргументите на наказващия орган, че в случая не са налице основания за приложението на разпоредбата на чл.415в от КТ, доколкото са налице настъпили вредни последици за работника от допуснатото нарушение. С оглед на изложеното съдът е потвърдил изцяло наказателното постановление.

 

Настоящият касационен състав споделя напълно направените от районния съд правни изводи, относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения от наказващия орган. Съдът споделя и направеният от въззивната инстанция извод за безспорната установеност на извършеното нарушение. Правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетелите А., К. и С., доколкото същите се опровергават по категоричен начин от останалите доказателства по делото и най-вече от първоначалните показания на самия пострадал, дадени в декларацията по чл.402, ал.1, т.3 от КТ.  Обяснението на А., че след злополуката не е бил в състояние да даде верни показания, не може да бъде кредитирано, тъй като обясненията му дадени в декларацията са съвсем точни и ясни и от тях се установява, че А. работи на банциг № 1, а този ден - на банцинг № 2, т.е. същият работи на банцинга, независимо, че е назначен като общ работник.  По делото няма спор, а и не се твърди, че на пострадалия А. е провеждан инструктаж за безопасна работа с машината. От това следва, че дружеството е допуснало нарушение на разпоредбата на чл.16, ал.1, т.3 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по осигуряване на ЗБУТ, която изисква  при промяна на работното място или организацията на работа, какъвто е настоящия случай, да се провежда извънреден инструктаж с работниците.  Ето защо, като е приел, че осъществената от касатора деятелност съставлява административно нарушение по смисъла на чл.413, ал.2 от КТ, във вр.с чл.281 ал.1 от КТ, във вр. с чл.16,ал.1, т.3 от Наредба № РД 07-2 за условията и реда на провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по осигуряване на ЗБУТ, въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон. В тази връзка въззивният съд е направил задълбочен анализ на събрания по делото доказателствен материал, излагайки подробни аргументи, които се споделят изцяло от касационната съдебна инстанция и с оглед процесуална икономия, не следва да бъдат преповтаряни.

 

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и релевираните от касатора доводи, че неправилно е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството като работодател, доколкото нарушението е извършено от съответното длъжностно лице, което е следвало да извърши инструктажа. В случая се касае за обективна и безвиновна отговорност на юридическото лице, за реализирането на която съгласно чл.83, ал.1 от ЗАНН е достатъчно обективното осъществяване на запретените действия или бездействия - от една страна, а от друга - имуществената санкция да е предвидена в съответния закон, указ, постановление на МС или наредба на общинския съвет. В случая същата е предвидена в чл.413, ал.2  от КТ, определена е в рамките на посочения законов текст, а факта на неосигуряването на здравословни и безопасни условия на труд е установен по безспорен начин.

 

От така установеното фактическо и правно положение, ограничен в пределите на касационната проверка от наведените в жалбата конкретни пороци на оспорваното решение, съдът приема, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, а касационната жалба е неоснователна. Решението на Новопазарския районен съд е постановено при правилно установена фактическа обстановка и при правилно направени правни изводи по отношение приложението на закона, поради което следва да се остави в сила.

 

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд, 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 133/20.12.2017г., постановено по ВАНД № 349/2017г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

        2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 14.03.2018г.