Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 65

 

град Шумен, 12.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Кремена Борисова                      Членове: Христинка Димитрова

 

                                                                                            Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 54 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба от А.К.Д.с ЕГН ********** *** срещу решение №125 от 20.12.2017г., постановено по АНД № 403/2017г. по описа на Районен съд - гр. Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-0000321/08.09.2017г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда (КТ) на А.К.Д.от гр.Шумен е наложено административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева за нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

 

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Изразява се несъгласие с извода на въззивния съд за липса на нарушения, допуснати в хода на административно наказателното производство, в това число липсата на установявания досежно конкретното място, където е извършена проверката, предвид обстоятелството, че на територията на землището с.Миланово съществуват общо около десет ниви, засети с маточина, включително стопанисвани и от други лица. Според касатора отказът на съда да допусне събиране на поисканите доказателства в тази насока съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи незаконосъобразност на постановения съдебен акт. В касационната жалба са изложени и твърдения за несъобразяване на решението с материалния закон. В тази връзка се сочи, че по делото не се установява никаква съпричастност на земеделския производител с вмененото му нарушение, тъй като в деня на проверката, преди обяд, около 10 часа А.К.Д.е договорил с общо четирима работника да започнат работа в насаждението му с маточина в с.Миланово, считано от следващия ден – 03.08.2017г., като същият е завел кандидатите да им покаже къде се намира то и каква точно работа следва да се извърши. На мястото работничките подписали молби за назначаване, след което земеделският производител взел молбите и ги занесъл на неговия счетоводител, който да изготви договорите и уведомленията. Привлеченото към административно наказателна отговорност лице не е нареждало на работниците да започнат работа преди подписване на трудовите договори, с оглед на което същият не е осъществил вмененото му нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, а именно да «допусне» до работа работник, без да му е връчен трудов договор и уведомление по чл.62 от КТ. Въз основа на изложените в жалбата доводи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за произнасяне на касационната инстанция по съществото на спора с решение, отменящо първоинстанционното решение, както и потвърденото с него наказателно постановление.

 

Ответникът по касационната жалба – Дирекция «Инспекция по труда», гр.Шумен, представлявана от директора С.М., в молба рег.№ ДА-01-447/20.02.2018г. оспорва жалбата и по подробни аргументи за нейната неоснователност, обосновава искането обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК, поради което се явява допустима.

 

Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, по следните съображения:

 

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр.Велики Преслав е потвърдил Наказателно постановление 27-0000321/08.09.2017г. на Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ на А.К.Д.е наложено административно наказание за това, че на 02.08.2017г., в качеството си на работодател е допуснал до обект – нива с маточина в землището на с.Миланово, общ.Велики Преслав, стопанисвана от земеделския производител, лицето Ш.Н.И.с ЕГН ********** на длъжност «сезонен работник», без да му предостави преди постъпване на работа документи по чл.63, ал.1 от КТ, а именно екземпляр от сключения с нея трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор по чл.62, ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП – Варна, офис Шумен. Нарушението е установено на 02.08.2017г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол – нива с маточина в землището на с.Миланово. При проверката е констатирано, че Ш.Н.И.е плевяла маточина на обект на ЗП Д.К.Д.заедно с още трима работници. На 08.08.2017г. работодателят е представил в ДИТ – Шумен трудов договор № 004/02.08.2017г., сключен на основание чл.68, ал.1, т.2 от КТ и справка от ТД на НАП, офис Шумен за заверени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с изх.№27388173022086/0208.207г. в 17,47 часа. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол № ПР1729015, съставен на 08.08.2017г. Въз основа на констатациите при проверката, проверяващите приели, че земеделският производител е допуснал до работа Ш.Н.И., без да ѝ е предоставил екземпляр от сключения с нея трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП, в нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, за което на 08.08.2017г. съставили акт за установяване на административно нарушение, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, Директорът на Дирекция «Инспекция на труда» - гр.Шумен издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ наложил на Д.К.Д.административно наказание «глоба» в размер на 1500 лева.

 

При така изяснените обстоятелства и събрания доказателствен материал, районният съд е приел за безспорно установено, че с описаната в акта и наказателното постановление деятелност, санкционираният правен субект е осъществил състава на регламентираното в чл.63, ал.2 от КТ неизпълнение на административно задължение, което ангажира и предвидената в чл.414, ал.3 от КТ административно наказателна отговорност. Счел е, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, опорочаващи издадения правораздавателен акт до степен, обосноваваща неговата незаконосъобразност. Въззивният съд е констатирал, че административно наказващият орган е извършил правилна индивидуализация на наложеното наказание, доколкото същото е в минималния размер, предвиден в закона. Изложил е аргументи за неоснователност на възражението за приложимост на привилегирования състав по чл.415в от КТ, както и за наличие на процесуални нарушения при издаване на НП. Така мотивиран, съдът е потвърдил наказателното постановление.

 

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Велики Преслав е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение (което в хода на съдебното производство се е доказало по несъмнен начин) и обстоятелствата, при които е осъществено.

 

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че въз основа на установената по делото фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Фактите по делото са установени въз основа на надлежно събрани по реда на НПК писмени и гласни доказателства, които правилно са преценени от решаващия съд. Не са налице твърдяните от касатора закононарушения при събиране и преценка на доказателствата по делото, още по-малко при тълкуването и прилагането на законовите норми.

 

Съдът е анализирал събраните по делото доказателства, като е направил правилни изводи досежно факта на извършване на санкционираното административно нарушение и неговото авторство. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, същият е изградил правилни изводи за съставомерност на деянието по чл.414, ал.3 от КТ. Конкретно разпореденото задължение на работодателя в областта на обществените отношения, регулирани с Кодекса на труда, релевантни към предмета на повдигнатия административно наказателен спор, се съдържа в чл.63, ал.1 от КТ, който предписва, че работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите и съответстващата на това задължение забрана, съдържащата се в ал.3 от същата норма, а именно - работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Така посочената нормативна уредба еднозначно и императивно задължава всеки работодател да допуска на работа само тези лица, с които не само е сключил писмен трудов договор, но и на които е предоставил екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3, заверено от ТД на НАП. В случая при проверката е установено, че Ш.Н.И.е работела на насаждения с маточина, в нива, обработвана от земеделския производител А.К.Д.. Преди да започне работа Ш.И. не е получила екземпляр от трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомление по чл.62, ал.3 от КТ. Както правилно е посочил районният съдия, от представените впоследствие в офиса на ДИТ – Шумен документи – трудов договор и Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, подадена на 02.08.2017г. в 17.47 часа, по несъмнен начин се установява, че към момента на проверката работодателят е допуснал до работа посочения работник, не само без да му е предоставил копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от компетентната ТД на НАП, но и че към този момент на практика земеделският производител, в качеството му на работодател, изобщо не е представил в ТД на НАП информация за сключения трудов договор. При тези факти, правилно съдът е приел, че А.К.Д.е осъществил от обективна и субективна страна визираното в наказателното постановление нарушение, като в хода на административно наказателното производство по издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила. При разглеждане на делото районният съд е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна и задълбочена преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища по тях, като са обсъдени направените от санкционирания субект възражения.

 

Настоящият състав намира за неоснователни доводите на касатора за неправилност на съдебното решение, аргументирани с твърдението, че в хода на съдебното производство е останало неизяснено обстоятелството на коя точно нива е извършена проверката. В мотивите на обжалваното решение са изложени подробни аргументи, въз основа на които съдът е приел, че мястото на извършване на нарушението е посочено достатъчно пълно и ясно, за да може привлеченото към административно наказателна отговорност лице да организира защитата си и да разбере в какво е обвинен. Изложените доводи изцяло се споделят от настоящия състав и не е необходимо тяхното преповтаряне. Доколкото и в хода на въззивното производство, както и пред настоящата инстанция, касаторът твърди, че е налице неяснота относно това колко точно ниви обработва същият в землището на с.Миланово, съдът намира за необходимо да посочи, че описанието на нарушението е свързано с изясняване на конкретното място, където е полаган труд от Ш.Н.И., както и че това конкретно място, в случая нива с маточина, се стопанисва от лицето, спрямо което е образувано административно наказателното производство. Тези факти са установени по безспорен начин още в хода на административното производство, в това число и с обясненията на земеделския производител. Предвид изложеното правилно въззивният съд е отклонил искането на жалбоподателя за ангажиране на допълнителни доказателства за изясняване на количеството земеделски земи, стопанисвани от А.К.Д.и е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. В случая актосъставителят и свидетелят по АУАН са извършили проверката на място и по документи и пряко и непосредствено са възприели всички факти и обстоятелства, очертаващи от обективна страна състава на административното нарушение. Отразените в съставения АУАН констатации изцяло съответстват на съдържащите се такива в писмените документи, представени в хода на административната проверка, както и на всички други доказателства, събрани в хода на съдебното производство. Административно наказващият орган е доказъл по безспорен начин осъществяването на всички предпоставки, обуславящи реализирането на административно наказателната отговорност на А.К.Д., в качеството му на работодател.

 

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснато от въззивния съд съществено нарушение на административно производствените правила по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, приложим съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Велики Преслав за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   : 

 

         ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 20.12.2017г., постановено по АНД № 403/2017г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

 

         Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                           ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ 

 

                                                                                                        2. /п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2018 г.