Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

33

 

град Шумен, 12.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав: 

 

Председател: Кремена Борисова                   Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                              Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря Вилиана Русева

 

и с участие на прокурор Орлин Куздов от ШОП

 

като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД 33 по описа на 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производство по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт Ц.С., срещу решение № 672/28.12.2017г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 2570/2017г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 284201-F-306081/21.08.2017г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на “Геос-Г.Г.”ЕООД, представлявано от Г.Г.Г.. на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

 

Касаторът счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорващият излага  доводи за безспорната установеност на нарушението и относно липсата на основание за квалифициране на правонарушението като „маловажно” по см. на чл. 28 от ЗАНН.Твърди,че наложената имуществена санкция е определена правилно и законосъобразно в законовия минимум,тъй като макар и формално,а не резултатно ,нарушението е безспорно установено. Предвид инвокираните съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на имуществената санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

Ответната страна, “Геос-Г.Г.”ЕООД , в съдебно заседание се представлява от адв.Г.Г.от ШАК, която оспорва касационната жалба.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура аргументира становището, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същита се явява неоснователна, по следните съображения:

 

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление№ 284201-F-306081/21.08.2017г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на “Геос-Г.Г.”ЕООД, представлявано от Г.Г.Г.. на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

 

        За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

        При извършена проверка по списък на лица, които не са подали годишна декларация по чл.92 от ЗКПО, свидетелката Д.И.В.– ст. инспектор по приходите в НАП при ТД гр. Варна установила, че „Геос-Г.Г.“ ЕООД до 31.03.2017г. не било подало такава  декларация. До санкционираното дружество била изпратена покана изх. № 2059/07.06.2017г. за подаване на ГДД по чл.92 от ЗКПО, за съставяне и връчване на АУАН. В изпълнение на дадените с поканата указания на 15.06.2017г. се явил управителя на дружеството, който подал годишна данъчна декларация. Във връзка с неспазването на законоустановения срок за подаване на декларацията на същата дата свид. Воденичарова съставила АУАН сер. AN № F306081 от 15.06.2017г. срещу „Геос-Г.Г.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г.Г.., с ЕГН********** за това, че като данъчно задължено лице, съгласно чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО не е изпълнило задължението си да подаде в ТД на НАП Варна, офис Шумен годишна данъчна декларация по чл.92, ал.1 от ЗКПО, с което е нарушил разпоредбата на чл.92, ал.2 от ЗКПО. Нарушението било извършено на 01.04.2017г. в гр. Шумен. На 15.06.2017г. представляващия дружеството се явил и подал годишна декларация, заведена с вх. № 274351700562110.  Актът бил съставен в присъствието управляващия дружеството, подал ГДД; бил му предявен и подписан без възражения. Писмени възражения били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт на 21.08.2017г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Геос-Г.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Г.Г.Г.. с ЕГН ********** била наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 лв. за нарушение по чл.261, ал.1, във вр. с чл.92, ал.2 от ЗКПО.

 

След като съобразил така установените факти, районният съд достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално НП. Съдът счел още, че приобщените доказателства установяват с категоричност извършване на административно нарушение по см. на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО във вр. с чл.92 ал.2 от ЗКПО от страна на санкционирания субект. Независимо от това, съдебният състав счел, че деятелността разкрива белезите на „маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН и АНО е бил длъжен, вместо да санкционира лицето, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед на това, съдът приел, че НП се явява незаконосъобразно и като такова го отменил.

 

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал сочените от касатора нарушения на закона при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното деяние, както и за безспорната установеност на дееца. Касационната инстанция кредитира напълно и мотивите на въззивния съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН спрямо настоящата деятелност. Действително е налице неизпълнение в срок на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, доколкото годишата данъчна декларация е депозирана в НАП на 15.06.2017г., т.е. извън установения за целта срок, който факт не се оспорва и от санкционирания субект. От друга страна АНО е бил длъжен преди да пристъпи към стриктното приложение на адмнистративнонаказателната норма да прецени налице ли са били предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съобразявайки спецификите на конкретния казус, което обаче той не е сторил. Следва да се отбележи, че доколкото е невъзможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административнонаказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. В настоящия казус извод относно приложимостта на института на „маловажността” може да бъде изведен при внимателен прочит на приобщените писмени доказателства. Както правилно е отбелязал и районният съд, по делото е приложено заверено копие от годишната декларация, от прочита на която е видно, че санкционираният период не е осъществявал дейност и не е реализирал приходи или разходи през отчетния период. От друга страна, правилно съдът е ценил като обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 28 от ЗАНН факта, че до момента лицето не е санкционирано за подобно нарушение, както и факта,че макар и след законоустановения срок,нарушението е било отстранено непосредствено след установяването му , в деня на издаване на АУАН.В този смисъл следва да се посочи, че декларацията е подадена, макар и със закъснение по отправена до субекта покана на 15.06.2017г., което индикира, че неизпълнението му има инцидентен характер, а не налага извод за тенденциозност в поведението му. Тези обстоятелства не са в състояние изцяло да оневинят дружеството за констатираното нарушение, но несъмнено трябва да бъдат ценени като факти, обосноваващи по-ниска обществена опасност на дееца и деянието. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че деянието на нарушителя може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, като постановеното решение, с което е приложен институтът на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.

 

Независимо от горното, обжалваното наказателно постановление  подлежи на отмяна и на друго основание. Според разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Правната теория и съдебната практика изясняват, че по-благоприятна е тази разпоредба, която изключва наказуемостта на даден вид деяние, третирано дотогава като престъпление /в случая - административно нарушение/. В този смисъл изрично е Решение № 272/73 г. на ВС, I н.о. и др.Според разпоредбата на чл.92 ал.4 от ЗКПО,обн. в Д.В. бр.92 от 2017год.,в сила от 01.01.2018год. е отпаднало задължението на данъчно задължените лица,които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на ЗСч да подават годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността си,следователно с последвалата законодателна промяна административното нарушение,за което е санкционирано дружеството е декриминализирано. При това положение по-благоприятен безспорно се явява новият ЗКПО, тъй като изобщо не предвижда възможност за санкциониране на юридически лица за нарушения от вида на процесното. При положение, че съгласно сега действащият закон отпада наказуемостта на допуснатото от страна на жалбоподателя неизпълнение, същият следва да бъде приложен в настоящия случай в съответствие с изискванията на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, в резултат от което обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено, тъй като с него се налага санкция, несъществуваща понастоящем.

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 672/28.12.2017г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 2570/2017г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно.   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/

 

                                                                                                                          2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2018 г.