Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 62

 

град Шумен, 12.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

АдминистрА.вен съд – град Шумен, в публичното заседание на шести март две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Росица Цветкова                    Членове: Кремена Борисова

 

                                                                                     Татяна Димитрова 

 

при секретаря В.Р.и с участие на прокурор Я.Николова от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Кремена Борисова КАНД № 29 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба на М.М.Е. с ЕГН **********, депозирана чрез адвокат В.К.от АК – гр. Шумен, срещу решение № 128/28.12.2017г. на Районен съд – гр. Велики Преслав, постановено по АНД № 219/2017г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 550/26.04.2017г., издадено от Зам.директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, с което на М.М.Е., за нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите (ЗГ), вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 (сто) лева. Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че не е адресат на задължението за поставянето на проследяващо устройство в автомобила, тъй като същият е предоставен за ползване съгласно договор за наем на А.Ш.. Именно той като ползвател на процесното МПС е задължен да постави и осигури непрекъснато функциониране на GPS устройството, както и достъпът до информацията от него. Санкционираното лице навежда аргументи за недоказаност на субективния елемент от вменената му простъпка. Инвокира и твърдения за неправилна квА.фикация на поведението му. С оглед на изложените съображения отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касационният жалбоподател лично и с адвокат К., заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на решението и на наказателното постановление.

 

Ответната страна, Регионална дирекция по горите – гр. Шумен, депозира писмено становище, в което излага доводи за законосъобразност на съдебния акт. В съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Д., която поддържа становището за неоснователност на касационната жалба.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 550/26.04.2017г., издадено от Зам. директора на Регионална дирекция по горите - гр. Шумен, с което на М.М.Е., за нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите, вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти и на основание чл.266, ал.1 от ЗГ е наложено администрА.вно наказание „глоба“ в размер на 100 лева.

 

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

М.М.Е. е собственик на товарен автомобил ГАЗ 66 с рег.№ ******. По силата на договор за наем собственикът е предоставил под наем посочения автомобил на ЕТ „А. - 65 - А. Ш.“ с ЕИК *****. Като търговец Ш. извършвал дейност по превоз на дървесина. На 08.09.2016г. М.М.Е. със собствения си товарен автомобил ГАЗ 66 с рег.№ ****** превозвал дървесина от временен склад на отдел 171, подотдел „в“, ТП ДГС - Преслав, ДГТ до гр.Велики Преслав, като превозът бил придружен с превозен билет за конкретната дата, вид и количество товар. С цел извършване на регулярни проверки за спазване разпоредбите на ЗГ при превоз на дървесина от РДГ - Шумен, било изпратено до управителя на ЕТ „А.-65-А. Ш.“ писмено искане да представи  информация за осъществени превози на 08.09.2016год. от 08.00ч. до 20.00ч.,чрез предоставяне на превозни билети и на данни за маршрутите на товарно превозно средство с рег.№ *****. При извършената проверка било установено, че на процесната дата т.а. ГАЗ 66 с рег.№ **** не бил снабден с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му - GPS. На автомобила било поставено такова устройство, но към инкриминираната дата, същото било неизправно и не функционирало. За извършената проверка и констатациите от нея свидетелят П.Ж.съставил доклад. Въз основа на събраните писмени доказателства против жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 550/16.11.2016г. за административно нарушение по чл.148, ал.12 от Закона за горите, вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба № 1 за контрола и опазването на горските територии товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти. Въз основа на така съставения АУАН впоследствие било издадено Наказателно постановление № 550/26.04.2017г.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че АУАН и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.274, ал.1, т.2 от ЗГ и чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ и Заповед №РД-49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните. При съставянето им са спазени сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателно процесуалните правила. Съдът счел също, че са спазени и предвидената форма и процесуален ред, при което изготвеният акт и наказателно постановление съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно изискванията на чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. В АУАН и НП били описани извършеното нарушение и обстоятелствата, свързани с него, посочени са дата и място на извършването му, както и неговата правна квалификация. Въз основа на събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства съдебният състав достигнал до извод, че жалбоподателят на инкриминираната дата и място е транспортирал с товарния си автомобил дървесина, като товарният автомобил не е бил снабден с функциониращо устройство за проследяване – GPS, което обстоятелство се установява по безспорен начин от приложените писмени доказателства за монтаж и поддръжка. Поради това съдът счел, че описаното в АУАН и обжалваното НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение на чл.148, ал.12 от ЗГ, вр. с чл.14б, ал.1 от Наредба №1 за контрола и опазването на горските територии товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, което нарушение е извършено от жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно наказателната му отговорност. В тази връзка, съдебният състав изложил и съображения досежно правилно определяне размера на наказанието в размер  близък до минималния, предвиден в разпоредбата на чл.266 ал.1от ЗГ,в сьответствие с тежестта на нарушението. Воден от това, съдът потвърдил оспореното пред него наказателно постановление.

 

Шуменският административен съд намира, че въззивният съд е приложил правилно материалния закон, при точно спазване на процесуалните правила, като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение.

 

В преценката на събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства, районният съд правилно и в съответствие с логическите и опитните правила, е достигнал до правно обосновани фактически изводи за значимите по отношение на спора факти. При тази преценка, съдът е разпитал свидетелите на нарушението и обсьдил релевантните за спора писмени доказателства.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които напълно се споделят от касационната съдебна инстанция. Правните доводи кореспондират с доказателствения материал, като решението е постановено при обстойно обсъждане на релевантните за това доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. С оглед на това не са налице процесуални нарушения, водещи до отмяната му.

 

Правилно, въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд е приел за безспорно установен факта на извършване на санкционираното деяние по чл.266, ал.1 от ЗГ, във връзка с чл.148, ал.12 от ЗГ. По категоричен начин е установено обстоятелството, че на инкриминираната дата и място с товарния автомобил ГАЗ 66 с рег. №  **** касаторът е транспортирал дървесина, като товарният автомобил не е бил снабден с функциониращо устройство за проследяване - GPS. За да достигне до този извод съдът е съобразил приобщения доказателствен материал в неговата цялост. Видно от съответните текстове на Закона за горите и Наредба № 1/30.01.2012г. за контрол и опазване на горските територии, товарните превозни средства, транспортиращи дървесина и недървесни горски продукти, както и мобилните обекти по чл.206 трябва да бъдат снабдени с изправни и функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението им. Безспорно, наличието на функциониращи устройства за позициониране и проследяване на движението на товарните автомобили се явява предпоставка за законосъобразното транспортиране на дървесина. При това положение, касационният съд намира, че въззивният състав е достигнал до законосъобразен извод относно безспорната установеност на вменената на Е. простъпка, въз основа на който е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление. Отговорността му в случая е ангажирана за деяние, изразяващо се в осъществена неправомерна транспортна дейност по смисъла на санкционния състав на чл.266, ал.1 от ЗГ, доколкото данните по делото сочат с категоричност, че на инкриминираната дата именно касаторът е управлявал товарния автомобил. В казуса на санкционираното лице е приписано, в качеството му на водач на товарен автомобил, именно такова поведение, изпълнителното деяние на което е изразява в управление на превозното средство, без същото да е било снабдено с изправно и функциониращо устройство за позициониране и проследяване на движението му, каквото изискване въвежда разпоредбата на чл.148, ал.12 от ЗГ. В този смисъл, правилно съдът е ценил показанията на контролните органи в тяхната цялост. Описаното нарушение е установено по категоричен начин от обективна и субективна страна, противно на твърденията на жалбоподателя. Същият е могъл и е следвало да съобрази поведението си с нормативните изисквания. За осъществяването на процесната простъпка не е необходимо наличието на формиран умисъл, доколкото същата може да бъдат реализирана и в условията на непредпазливост. За разлика от наказателното правораздаване, в хода на производствата по ЗАНН непредпазливите провинения не се наказват единствено в изрично предвидените случаи, какъвто процесният не е, доколкото релевантния санкционен текст, този на чл.266, ал.1 от ЗГ не предвижда отклонение от посоченото по-горе правило. Именно него е нарушил касаторът, осъществявайки противоправно транспортиране на дърва.

 

Тук е мястото да се отбележи, че именно на водача на превозното средството законът възлага и задължението да следи изправността на монтираното GPS устройство на превозното средство, с което се осъществява транспортната дейност. наличието на технически дефект, каквито данни се съдържат в преписката, не би могло да снеме противоправния характер на поведението му.

 

Както правилно е приел и районният съд, процесното нарушение не разкрива белезите на „маловажно“ деяние по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Приложимостта на този институт се предпоставя от наличието на обстоятелства, налагащи извод, че деецът и неговото поведение имат по-ниска обществена опасност, в сравнение с останалите правонарушения от този вид. В случая такива факти не са налице и правилно на касатора е наложено административно наказание в размер близък до минималния, чрез което биха се постигнали целите на индивидуалната и генералната превенция.

 

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната му.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :    

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128/28.12.2017г., постановено по АНД № 219/2017г. по описа на Районен съд – гр. Велики Преслав.

 

Решението е окончателно. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                     2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2018г.