Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

61

 

град Шумен, 09.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

Председател: Кремена Борисова         Членове: Христинка Димитрова

 

                                                                                Маргарита Стергиовска 

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор О. Куздов при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия М. Стергиовска КАНД № 45 по описа за 2018г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба, депозирана от „Р.“ ООД гр. Бургас, представлявано от управителя Д.Д., срещу решение № 667/22.12.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2750/2017г. по описа на съда. С обжалвания съдебен акт съдът е потвърдил Наказателно постановление №291876/11.10.2017год. на Директора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на“Р.“ ООД с Булстат *****, гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

 

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в противоречие с материалния и процесуалния закон. Обективират се твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство. Сочи се, че не било безспорно доказано, че тетрадката-дневник, послужила като основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството е принадлежала на проверявания търговски обект, както и, че не ставало ясно защо контролните органи са счели, че нарушението е извършено в периода 10.04.2017 г. до 14.08.2017 г.

 

С оглед на това се отправя искане за отмяна на съдебното решение и на потвърдения с него санкционен акт. В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. В депозирани писмени бележки заявява, че поддържа жалбата и доразвива доводите си за незаконосъобразност на въззивното съдебно решение и потвърденото с него НП.

 

Ответникът, в писмени бележки оспорва жалбата и моли решението на ШРС да бъде оставено в сила.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за законосъобразност на обжалвания съдебен акт и за неоснователност на депозираната касационна жалба.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

 

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №291876/11.10.2017год. на Директора на   ТД  на НАП - Варна, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл. 185 ал.1 от ЗДДС на“Р.“ ООД с Булстат *****, гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

 

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: При извършена проверка на 15.08.2017г. в 11 часа, документирана в ПИП, сер. АА № 0237671/15.08.2017 г., на търговски обект – магазин за продажба на парфюмерия, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон велики” № ** / магазин Кауфланд /, стопанисван от “Р.“ ООД /със седалище *** към момента на проверката/ в присъствието на Е.И.- продавач – консултант в обекта, органът по приходите констатирал следното: В обекта е монтиран и въведен в експлоатация ЕКАФП с изградена дистанционна връзка с НАП, който бил в изправност. Преди започване на проверката е извършена контролна покупка на 1 бр. парфюм, за което била издадена фискална касова бележка. Била извършена физическа инвентаризация на наличните в обекта стоки, при която в обособения склад към търговския обект била намерена и иззета тетрадка, в която за всеки ден в периода  от 10.04.2017г. до 14.08.2017г. били отразени данни  за наличните стоки по вид и бройки при започване на работа на обекта, доставените през деня, извършените продажби за съответната смяна, наличните вечер стоки при приключване работа на обекта и реализирания оборот за деня, за всяка една от смените. Преди бъде иззета тетрадката продавач – консултантът  в обекта И. саморъчно отразила от вътрешната страна на корицата местонахождението на обекта, от който се изземва и наименованието на дружеството, което го стопанисва. При приключване на проверката на място в обекта бил съставен  ПИП, сер. АА № 0237671/15.08.2017 г., в който са отразени направените констатации. В протокола се съдържа и покана представляващият дружеството да се яви на 18.08.2017г. в НАП офис Добрич за представяне на документи и съставяне на  АУАН по Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.

 

При извършения анализ на отразената в тетрадката информация проверяващите констатирали реализиран оборот от  продабжи на стоки в обекта  на обща стойност  32 478 лева, за периода  10.04.2017г. до 14.08.2017г. За същият период  чрез фискалното устройство в обекта са били регистрирани продажби на обща стойност 8 507 лева. За целия период е установена разлика  в общ размер  23 971 лева, за която проверяващите приели, че  представлява  стойността на част от извършени в обекта продажби през посочения период, за които дружеството  не е изпълнило  задължението си да издаде фискална касова бележка.

 

За констатирано нарушение на  чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ на 22.08.2017г. бил съставен АУАН срещу “Р.“ ООД с Булстат ******, гр.Русе, №F322595,  в отсъствие на негов представител, тъй като такъв не се явил на посочената дата за това, че за периода 10.04.2017г. до 14.08.2017г.  не е изпълнило задължението си  да издаде фискални касови бележки за извършени продажби в размер на 23 971 лева.   Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл. 185 ал.1 от ЗДДС на жалбоподателя – “Р.“ ООД с Булстат *****, гр.Русе е наложена имуществена санкция в размер на в размер на 2000 лева, за нарушение на чл.25 ал.1 т.1, във вр. с чл.3 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.  

 

При така установената фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на санкционното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи санкционния акт в степен, налагаща отмяната му. В тази връзка, съдът изложил подробни мотиви, в които аргументирал решаващия си извод, че не е налице твърдяното от жалбоподателя нарушение на процедурата по съставяне на АУАН.

 

В изпълнение на възложените му контролни функции и при съобразяване на приложимите правни норми, касационният състав намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който не страда от сочените от инициатора на настоящото производство пороци.

 

В тази връзка, не се споделя твърдението на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение при изготвяне на АУАН.

 

Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, предвижда специално наказание за търговец, който не издаде фискална касова бележка, какъвто е и процесният случай. Съдът обсъдил приобщените доказателства и формирал извод относно безспорната установеност на описаната в АУАН и в НП простъпка. В тази насока, съдът достигнал и до извод за неприложимост на института на „маловажния случай” на административно нарушение, излагайки съответните мотиви.

 

Настоящият съдебен състав, споделя установената от въззивния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Съдът е проявил дължимата процесуална активност, събирайки необходимия за установяване на обективната истина доказателствен материал, който впоследствие е подложил на задълбочен анализ, достигайки до извод за безспорната установеност на приписаното на търговеца правонарушение.

 

Правомощията на контролните органи са регламентирани в чл.110  от ДОПК - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки, които установяват определени факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. За резултата от проверката се съставя протокол, който съгласно чл.50, ал.1 от ДОПК е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. В случая е бил съставен ПИП, сер. АА № 0237671/15.08.2017г., в който е обективирано, че на осн. чл.40 от ДОПК от обекта е иззета  тетрадка малък формат, номерирана по страници от 1 до 33 с посочени продажби по дни, смени, брой продадени стоки по видове ,реализиран оборот по дни. Предвид изложеното по – горе безспорно се доказва, че същата е намерена и иззета от търговския обект – магазин за продажба на парфюмерия, находящ се в гр. Шумен, бул. “Симеон Велики” № ** /магазин Кауфланд /, стопанисван от “Р.“ ООД и касае именно него, както и, че присъствалата на проверката Е.И.- продавач – консултант  в обекта саморъчно е отразила тези обстоятелства от вътрешната страна на корицата. От показанията на разпитаните свидетели също се установява, че тетрадката е намерена  и иззета от обекта и касае този търговски обект. Тетрадката е иззета на основание чл.40 от ДОПК и съставлява доказателство по делото.  Записванията отразяват по дати имената на продавач - консултантите съобразно смяната, в която са работили, наличните сутрин стоки по вид и бройки при започване на работа, доставените стоки през деня, извършените продажби поотделно за съответната смяна, наличните вечер стоки при приключване работа на обекта и реализирания оборот за деня, за всяка една от смените, въз основа на което въззивният съд правилно приел, че отразяват реално извършените  продажби на стоки в търговския обект на обща стойност 32 478 лева за периода  10.04.2017г. до 14.08.2017г.  

 

Изводът на въззивният съд, че тези записвания нямат характер на официални счетоводни документи, но могат да се противопоставят на лицето, което ги е водило, и да служат като доказателство против него, като писмено такова, изходящо от самата страна се споделя от настоящата касационна инстанция. За верността на тези записвания  решаващо е обстоятелството, че те са създадени или ползвани от субекта, т.е. че се намират на местата, където проверяваното лице упражнява дейността си и върху които единствено то има контрол. Доказано е, че тетрадката е била в проверявания обект. В случая няма нито едно доказателство, което да бъде основание за съмнение, че приетите за установени от проверяващите органи факти и обстоятелства не отговарят на обективната истина.    

 

По отношение възражението, че в НП е посочен период, през който  не са били издавани  фискални касови бележки без да са конкретизирани конкретни дни, въззивният съд приел, че дружеството е санкционирано с една имуществена санкция  за неизпълнение на задължението си  да издаде фискални касови бележки за извършени продажби в размер на 23 971 лева, за периода 10.04.2017г. до 14.08.2017г.  Настоящата касационна инстанция приема, че дружеството не е издавало фискални касови бележки, за извършени продажби на стоки и услуги в обекта като точно са посочени общата сумата и периода, през който тези фискални бележки е следвало да бъдат издадени като началната и крайна дата на периода са определени, съобразно отбелязванията в тетрадката за реализиран оборот. Първият запис е от 10.04.2017г., а последния от 14.08.2017г. - деня предхождащ проверката. Нарушението е осъществено чрез бездействие - неиздаване на фискални касови бележки за установена по безспорен начин сума и за установен по безспорен начин период.

 

С оглед на изложеното, законосъобразно предходният съдебен състав е заключил, че търговецът е допуснал нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС.

 

Касационният съд споделя и мотивите на въззивната инстанция за неприложимост на института на „маловажния случай” на адиминстративно нарушение касателно конкретната деятелност. Приложимостта на този институт е поставена в зависимост от наличие на конкретни факти, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност на простъпката и дееца. В случая не се установяват обстоятелства, определящи по-ниска степен на описаното в АУАН и в НП нарушение, в сравнение с другите подобни простъпки. По тези съображения касационната инстанция намира, че конкретното нарушение не съставлява „маловажен случай” на административно нарушение, поради което наведените от касатора доводи не следва да бъдат кредитирани.

 

Въз основа на изложеното настоящият касационен състав приема за неоснователни твърденията на касатора за допуснати от районния съд нарушения на материалния закон.

 

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна.

 

Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното и на основание 63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и чл.221, ал.2  от АПК, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 667/22.12.2017 г. на Шуменския  районен съд, постановено по ВНАХД №2750/2017 г. по описа на съда.  

 

    Решението е окончателно.        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

    2./п/ 

 

           ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 09.03.2018 г.