Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№59

 

град Шумен, 09.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова                     Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                              Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД № 49 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба на А.Т.А.,***, депозирана чрез адвокат И.Й.от Шуменска адвокатска колегия, срещу решение № 6/03.01.2018г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2425/2017г. по описа на съда. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №  17-0869-002096/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Т.А., на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30.00 /тридесет/ лева, и на основание чл.183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

 

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Сочи, че издаденото постановление не съответства на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в него липсва цялостно описание на доказателствата, потвърждаващи твърдяното нарушение. Релевират се и доводи за съществена непрецизност при индивидуализиране мястото на извършване на простъпката, както и твърдения за ограничаване правото му на защита с оглед нечетливия начин на изписване на акта за установяване на административно нарушение. Поради това се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат Й..

 

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление №  17-0869-002096/31.08.2017г. на началник група към ОДМВР-гр.Шумен, сектор „Пътна полиция“, с което на А.Т.А., на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 30.00 /тридесет/ лева, и на основание чл.183, ал. 2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 /двадесет/ лева.

 

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

На 06.08.2017г. жалбоподателят управлявал товарен автомобил марка „Тойота Тундра” с ДК№ ***** по улиците на гр. Шумен. Около 23.22 часа същият се движел по ул.“Университетска“ с включени допълнителни светлини за мъгла. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите И.Г.И.и И.С.Г.- служители в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Шумен, които се движели в насрещното платно със служебния си автомобил. Свидетелите решили да извършат проверка на водача и последвали товарния автомобил по ул. „Марица“. На кръстовището с ул. „Климент Охридски“ жалбоподателят не спрял въпреки наличието на пътен знак „Б2“, след което завил последователно по ул. „Васил Друмев“ и по ул. „Васил Априлов“.

 

На А. бил подаден сигнал да спре със стоп-палка от свидетеля И.., но същият продължил движението си по ул. „Харалан Ангелов“, като на кръстовището с ул.“Кирил и Методий“ не се съобразил с наличния пътен знак „Б2“, а продължил движението си, без да спре. Същият преминал по ул.“Васил Друмев“, пресякъл кръстовището с бул.“Симеон Велики“, както и ул.“Цар Освободител“, след което продължил по ул. „Цар Асен“, без да се съобрази с поставения там пътен знак „В-1“ и без да спре на кръстовището на последната улица с ул.“Цар Иван Александър“, въпреки наличния пътен знак „Б-2“.

 

Малко по-късно, след като бил следван през цялото време от  полицейските служители, жалбоподателят бил застигнат пред дом №88 на ул.“Иван Александър“, където живеел. Била извършена проверка, при която било установено и наличие на алкохол в кръвта на лицето. Във връзка с тези констатации на същата дата бил съставен акт за установяване на административно нарушение на жалбоподателя за това, че на кръстовището на ул. „Цар Асен“ и ул.“Цар Освободител“ в гр. Шумен навлиза след пътен знак „В-1“, както и за това, че на кръстовището на ул. „Цар Асен“ и ул. „Цар Иван Александър“ в гр. Шумен не спира на пътен знак „Б2“ /“Стоп“/. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с възражение: „невярно съдържание“. Писмени възражения били депозирани в срока по чл. 44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката АНО издал процесния санкционен акт.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наложените наказания. В тази връзка съдебният състав не кредитирал доводите на санкционираното лице за неяснота относно мястото на извършване на деянието. Районният съд не споделил и твърденията на лицето за незаконосъобразност на НП поради нечетливото изписване на АУАН, излагайки съответните съображения. За неоснователни били счетени и твърдения за порочност на НП поради противоречието му с чл. 57 от ЗАНН. За да достигне до извод за законосъобразност на санкционния акт и по същество съдебният състав счел, че приобщените писмени и гласни доказателства установяват по категоричен начин приписаните на водача нарушения, поради което потвърдил оспореното наказателно постановление.  

 

Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи досежно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора. В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователни сочените отменителни основания от касатора, обосновавани с наличие на твърдяно допуснато съществено процесуално нарушение на императивния ред по съставяне, съответно връчване на АУАН и изготвянето на НП. Както правилно е посочил и районният съд не до там ясното изписване на текстовата част на акта в случая не е довело до съществено ограничаване правото на защита на водача, който е бил наясно със съдържанието му още към момента на съставянето му и е могъл да отрази своите възражения, съответно да депозира писмени такива в рамките на установения за целта срок. Не съставлява основание за отмяна на наложените административни наказания и начина на описване на мястото на реализиране на простъпките, доколкото текстът на АУАН и на НП не създават сочената от касатора неяснота. Пределно ясно са конкретизирани знаците, с които водачът е бил длъжен да се съобрази и тяхното разположение, поради което твърденията му в противен смисъл съдебната инстанция намира единствено за проявление на защитната му теза.

 

Не би могло да бъде възприето и становището за незаконосъобразност на НП с оглед соченото му несъответствие с чл. 57 от ЗАНН. Основания за кредитирането му в случая не са налице, а липсата на пълно описание на доказателствата, установяващи простъпката не представлява порок, предопределящ отмяната на санкционния акт. Не нарушава в съществена степен правото на защита на водача и непосочването за кое от двете нарушения се отнемат контролните му точки. Районният съд е обсъдил твърдението на жалбоподателя и касационната инстанция се присъединява към мотивите му.

 

Правилен и законосъобразен е и решаващият извод на предходния съдебен състав относно безспорната установеност на приписаните на водача нарушения. По делото са приобщени необходимите писмени доказателства, сред които схема с поставени знаци, задълбочения прочит на които навежда на единствено възможния правен извод за наличие на предпоставките по ангажиране отговорността на касатора. Подобен извод се подкрепя и от показанията на разпитаните свидетели, които правилно са били ценени като обективен и незаинтересован източник на правнорелевантна информация. АНО е издирил съответните правни норми, квалифицирайки поведението на водача в унисон със закона, определяйки и размера на административните наказания при стриктното съблюдаване на разпоредбата на чл. 183 от ЗДвП.  

 

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6/03.01.2018г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2425/2017г. по описа на съда.

 

 Решението е окончателно. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                         ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                            2./п/ 

 

          ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи пна обжалване. Влязло в сила на 09.03.2018 г.