Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

58

 

град Шумен, 09.03.2018г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и осемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Кремена Борисова                                Членове:  Христинка Димитрова

 

                                                                                              Маргарита Стергиовска

 

при секретаря В. Русева и с участие на прокурор О. Куздов от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД № 35 по описа за 2018 г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е въз основа на касационна жалба на М.П.М. ***, депозирана чрез адвокат С.С.от Софийска адвокатска колегия, срещу решение № 632/12.12.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2453/2017г. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 16 – 0869 - 000166/25.02.2016 год. на началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на М.П.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

Касаторът изразява становище за незаконосъобразност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържаният аргумент, с който се претендира отмяна на наложеното административно наказания се свежда до твърдения, че санкционираното лице не е управлявало моторното превозно средство и не е имало качеството на негов водач. Релевират се и доводи за непълнота на акта и на постановлението, с оглед обстоятелството, че в тях контролните органи не са описали подробно обстоятелствата по реализиране на простъпката, а посочена фактическа обстановка е лаконична и неясна, с което правото на защита на субекта е било ограничено. Предвид на изложеното се отправя искане за отмяна на процесния съдебен акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 

Ответната страна, ОД на МВР – гр. Шумен, не изразява становище по депозираната жалба, а в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна. Съображенията за това са следните:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 16 – 0869 - 000166/25.02.2016 год. на началник сектор „ПП” при ОД на МВР – гр.Шумен, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането /КЗ/ на М.П.М. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 /четиристотин/ лева.

 

За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

 

Жалбоподателят на 22.01.2016г. около 15.01 часа в гр.Шумен по ул. „Алеко Константинов“, в посока от пл. „България“ към бул. „Симеон Велики“, управлявал л.а. “Мерцедес В 220 ЦДИ“ с рег. № ******, собственост на М.П.Й.. Била му извършена проверка от служители на сектор „ПП” към ОДМВР – Шумен, при която било констатирано, че жалбоподателят управлява МПС, за което нямало сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.

 

За констатираното нарушение свидетелят М.М.съставил срещу М.М. АУАН № 166/22.01.2016г. за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Актът бил подписан от водача, който саморъчно отразил в бланката, че автомобилът не е управляван в момента на проверката, бил спрян. Впоследствие не се е възползвал и от законното си право да депозира  допълнителни възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на събраните доказателства наказващият орган издал процесното наказателно постановление, което М.М. оспорил пред районния съд.

 

При така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наложеното наказание. Съдебният състав счел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл. 42 от ЗАНН реквизити, като същият е бил предявен и връчен на жалбоподателя. Съдебният състав формирал и извод, че вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Анализирайки приобщените доказателства, предходната инстанция достигнала и до решаващия извод относно безспорната установеност на приписаното на лицето правонарушение, като в тази насока не кредитирала твърденията му, изложени във въззивната жалба. С оглед на това и предвид становището за наличието на несъмнени доказателства, сочещи реализирана простъпка по приложения от АНО санкционен състав, районният съд потвърдил атакуваното постановление.

 

Касационната инстанция напълно споделя установената от районния съд фактическа обстановка и изведените въз основа на нея правни изводи досежно наличието на законовите предпоставки за ангажиране отговорността на касатора. Както правилно е посочил и районният съд, не са налице съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално санкционната процедура. В този смисъл, касационната инстанция намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че е налице неяснота по отношение на фактическата обстановка. Пределно ясно в акта, а впоследствие и в НП контролните органи са описали деянието и обстоятелствата по извършването му, без правото на защита на водача да е било засегнато и същият да е бил препятстван да разбере какво неизпълнение му се вменява.

 

Съобразени със закона и с приобщените писмени и гласни доказателства са и мотивите на съда относно безспорната установеност на приписаното на касатора неизпълнение. Следва да се посочи, че съдебният състав е проявил дължимата процесуална активност, събирайки необходимия доказателствен материал, способстващ за разкриване на обективната истина. В тази връзка, касационната инстанция счита, че районният съд правилно е ценил като обективен източник на информация показанията на разпитаните свидетели – извършили проверката, които по категоричен начин отстояват становището, че са възприели санкционираното лице за водач на автомобила, по отношение на който не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. При това положение и доколкото не са налице доказателства в противен смисъл, не би могло да бъде споделена тезата на касатора, че не е управлявал превозното средство. Тук е мястото да се отбележи, че твърденията му, обективирани в касационната жалба не са подкрепени с надлежни доказателства, поради което не следва да се кредитират, а настоящата инстанция ги възприема единствено като проявление на защитната му теза. Поради изложеното и предвид категоричните доказателства, че водачът е извършил от обективна и субективна страна приписаното му нарушение, отговорността му е била законосъобразно ангажирана, до какъвто извод е достигнала и предходната инстанция.  

 

В обобщение на изложеното настоящата инстанция намира, че решението на районния съд се явява правилно и законосъобразно, доколкото не са налице сочените от касатора отменителни основания и следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното, Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И   :  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 632/12.12.2017г. на Районен съд – гр. Шумен, постановено по ВНАХД № 2453/2017г.

 

Решението е окончателно. 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                             2./п/

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи пна обжалване. Влязло в сила на 09.03.2018 г.