Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№96

град Шумен, 12.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

            Шуменският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател:  Росица Цветкова                Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                     Снежина Чолакова        

при секретаря В.Р. и с участие на прокурор Д.Шостак от Окръжна прокуратура-гр.Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Татяна Димитрова КАНД № 52 по описа на 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производство по чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Производството е образувано въз основа на касационна жалба от Регионална дирекция/РД/ за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към Комисия за защита на потребителите/КЗП/, депозирана чрез  процесуалншя представител ст. юрисконсулт Н.Н., срещу решение № 802 от 18.12.2013г. постановено по НАХД № 1506/2013г. по описа на ШРС, с което е отменено Наказателно постановление № В-0026849 от 23.08.2013г. на директора на РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.211 от Закона за туризма/ЗТ/ на А.Е.Д., в качеството му на управител и представляващ ДЗЗД «Ретро 2011», със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул. «Дедеагач» № 9, вх.1, ет.3, ап.7 е наложена «глоба» в размер на 500 лева.

В жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, като постановено в противоречие със закона, при неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните и процесуални норми и в противоречие със събраните по делото доказателства. Излагат се аргументи, че съдът правилно е приел, че нарушението е установено по безспорен начин, но неправилно е приел, че е нарушено правото на защита на санкционираното лице. С оглед на това е отправил искане решението на районния съд да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация, чрез процесуалния си представител адвокат Г.С. от ШАК, оспорва като неоснователна касационната жалба. Излага аргументи, че след като в санкционната норма не е предвидена санкцията, която е наложена на доверителя му, правилно районният съд е отменил на това основание наказателното постановление. Поради това моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

            С атакуваното решение Шуменският районен съд е отменил  Наказателно постановление № В-0026849 от 23.08.2013г. на директора на РД за области Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище към КЗП, с което на основание чл.211 от ЗТ, на А.Е.Д., в качеството му на управител и представляващ ДЗЗД «Ретро 2011» гр.Шумен, е наложена «глоба» в размер на 500 лева. 

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна следното: А.Е.Д. е управител и представляващ ДЗЗД «Ретро 2011» гр.Шумен. Дружеството осъществява туристическа ресторантьорска дейност в обект-кафене «Ретроклуб», находящ се в гр.Шумен, в Градската градина. На 27.07.2013г. в обекта била извършена проверка чрез контролна покупка на 2 броя кафе «Бианчи», за която бил издаден нефискален документ, а не  фискален бон от инсталирания  в търговския обект ЕКАФП, съгласно ЗДДС. Констатациите от проверката били отразени в Констативен протокол от 27.07.2013г. , а въз основа на него, на 30.07.2013г., за извършеното нарушение на разпоредбата на  чл.117 ал.5 от ЗТ, на управителя на дружеството бил съставен акт за установяване на административно нарушение/АУАН/. Актът бил съставен в присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и посочил, че има възражения. Такива били депозирани в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, но независимо от това, въз основа на съставения акт и на материалите, съдържащи се в административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.211 ЗДДС наложил на управителя на дружеството глоба в размер на 500 лева.

Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд приел, че от доказателствата по делото се установява, че действително към момента на проверката не е бил издаден фискален касов бон, с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл.117 ал.5 от ЗТ. В същото време съдът констатирал, че при издаване на наказателното постановление е допуснато съществено процесуално нарушение, като на управителя на дружеството е наложена глоба, въпреки че санкционната разпоредба не предвижда такава санкция. С оглед на това е отменил наказателното постановление.

Настоящият съдебен състав споделя установената от съда фактическа обстановка,  както и крайният му извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. 

            Настоящият касационен състав намира, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че при извършената контролна покупка в търговския обект на ДЗЗД „Ретро клуб” действително не е издаден фискален касов бон от инсталираното ЕКАФП, с което е извършено нарушение на разпоредбата на чл.117 ал.5 от ЗТ. Разпоредбата на чл. 117, ал.5 от ЗТ вменява задължение на лицата, извършващи ресторантьорство да издават фискален бон съгласно ЗДДС за всяка продажба на туристическа услуга.  Съгласно чл. 113, ал.1, т.1 от ЗТ ресторантьорство може да извършва лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон или е юридическо лице, което има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз. Именно на ресторантьор, който не изпълнява задълженията си по чл. 117, ал.1 от ЗТ или ги изпълнява не по указания начин, съгласно чл. 211 от ЗТ се налага имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лв.

В случая обаче административнонаказващият орган е наложил глоба в размер на 500лв. на управителя на дружеството, който обаче не е ресторантьор по смисъла на закона, тъй като не той, а представляваното от него дружество извършва ресторантьорство като предоставя туристически услуги при специфични форми на обслужване съобразно вида на туристическия обект. Следователно същият не може да бъде субект на административнонаказателната отговорност по чл.211 от ЗТ, както не може да му бъде наложена и глоба, след като такова наказание не е предвидено в посочената санкционна разпоредба.

От това следва, че като е наложил санкция, каквато не е предвидена в санкционната разпоредба и на лице, което не може да бъде субект на предвидената в разпоредбата на чл.211 от ЗТ административнонаказателна отговорност, административнонаказващият орган е нарушил материалния закон, а не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила.  От това следва, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно като постановено в нарушение на закона и като го е отменил, макар и по други съображения, районният съд е постановил правилно и законосъобразно решение.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за отмяната му. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във вр.с чл.221, ал.1 и ал.2, предл.1 от АПК, Шуменският административен съд

                                                 Р   Е    Ш    И   :

            ОСТАВЯ  в сила Решение № 802 от 18.12.2013г., постановено по НАХД № 1506/2013г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

            Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                               ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                       2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.03.2014 г.