Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№82

град Шумен, 06.03.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет и четвърти февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:

Председател: Кремена Борисова  Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                        Маргарита Стергиовска

при секретаря Р.Х. и с участие на прокурор О.Куздов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 63 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от «М енд С» ООД, гр.Шумен с ЕИК 127624879, представлявано от М.А., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. М.Д. срещу Решение № 18 от 10.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1622/2013г. по описа на Районен съд - Шумен. С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703709 от 20.09.2013г., издадено от Директора на Дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.413, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно, тъй като първоинстанционният съд не бил отчел допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, опорочаващи издаденото наказателно постановление. Касаторът твърди, че актосъставителят и административно наказващият орган са съставили и издали административни актове в нарушение на разпоредбата на чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.21, ал.2 от НПК, тъй като представителят на санкционираното ЮЛ е чужд гражданин, за когото няма никакви доказателства, че владее говоримо и писмено български език, а по силата на цитираните норми актосъставителят и наказващият орган е следвало да осигурят присъствието на преводач.  Доколкото това не е сторено, е налице съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на НП. Като самостоятелен аргумент за неправилност на съдебното решение се сочи липсата на мотиви за приложение на чл.28 от ЗАНН. По изложените доводи е отправено искане за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание, касаторът, представляван от адв.М.Д., поддържа жалбата и искането за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление.

Ответната страна - Дирекция «Инспекция по труда» - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт Великова, оспорва касационната жалба и моли въззивното решение да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита жалбата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение, въз основа на които предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – гр.Шумен е потвърдил Наказателно постановление № 27-2703709 от 20.09.2013г., издадено от Директора на Дирекция «ИТ» – Шумен, с което на «М енд С» ООД – гр.Шумен е наложено административно наказание за това, че на 05.08.2013г., в качеството си на работодател не е извършил и регистрирал по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на допуснатите до работа разносвачи  В.В.В., Е.С.К. и Б.Х.Г.. Нарушението е установено на 13.08.2013г. при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на «М енд С» ООД – гр.Шумен. При проверката е констатирано, че дружеството е с предмет на дейност СМР. Дейността се извършва в Р Германия и в Белгия. По време на проверката са констатирани редица нарушения на трудовото законодателство, в това число неизпълнение на задължението от страна на работодателя да извърши и регистрира по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве на трима работници. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол, съставен на 20.08.2013г., като релевантната за настоящия казус констатация, е отразена в т.59 от протокола. Въз основа на констатациите при проверката, проверяващите съставили акт за установяване на административно нарушение, в който актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.3 и чл.13, ал.1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Актът е съставен в присъствието на представляващия дружеството, който го подписал без възражения. В АУАН е отразено обстоятелството, че неговото съдържание е преведено от М.М.С..

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно наказателната преписка, Директорът на Дирекция «Инспекция на труда» - гр.Шумен издал процесното наказателно постановление, с което на основание чл.413, ал.2 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 1500 лева.

Районният съд установил тази фактическа обстановка от всички събрани по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните свидетели.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, въззивният съд е направил правилни и законосъобразни изводи, които се споделят от касационната съдебна инстанция. В унисон с доказателствата по делото е направеният извод за установеност на нарушението, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на дружеството. Правилно районният съд е приел за безспорно установено, че като е допуснал до работа поименно посочените в НП работници, без да е извършил и регистрирал по установения начин първоначален инструктаж по безопасност и здраве, санкционираният правен субект е осъществил състава на чл.413, ал.2 от КТ, което ангажира и предвидената в посочения текст административно наказателна отговорност.

Съгласно чл.3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. работодателят не допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а според чл.13, ал.1 от с.н. инструктажът на работното място е практическо запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде възложена самостоятелна работа. Условията и редът за провеждане на обучение и инструктаж по безопасност и здраве при работа съставлавят част от осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, вменено като задължение на работодателя. В случая при проверката е констатирано, че дружеството на 05.08.2013г. е допуснало до работа лицата В.В.В., Е.С.К. и Б.Х.Г., без да е извършило и регистрирало по установения ред начален инструктаж по безопасност и здраве, съобразно изискванията, разписани в Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009г. С бездействието си, работодателят на практика не е изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, поради което правилно е санкциониран с наказанието, предвидено в чл.413, ал.2 от КТ.

Според настоящия състав констатираното деяние не съставлява «маловажен случай». Разпоредбата на чл.415в от КТ определя като «маловажно» това нарушение, което е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая липсват каквито и да е доказателства, сочещи, че констатираното нарушение е отстранено, поради което правилно санкцията е определена при условията на основния състав по чл.413, ал.2 от КТ.

Настоящият касационен състав не споделя доводите за допуснато съществено процесуално нарушение,  свързани с неосигуряването на преводач на управителя на дружеството - турски  гражданин, невладеещ български език  при предявяване и връчване на препис от акта. Процесуалните норми на ЗАНН не предвиждат задължително участие на преводач във фазата по установяване на нарушението. По тези въпроси субсидиарно не може да намери приложение и НПК, тъй като съгласно чл.84 от ЗАНН, неговите разпоредби са приложими само за изчерпателно изброените хипотези, сред които не фигурира въпроса, свързан с назначаването на преводач. Затова за наличието, респ. липсата, на процесуално нарушение във връзка с правото на санкционираното лице да научи за повдигнатото с акта обвинение в момента на съставянето и връчването му, следва да се съди във всеки конкретен случай с оглед на всички данни по делото. В случая «М енд С» ЕООД е юридическо лице, регистрирано по Търговския закон и осъществяващо дейност на територията на Рбългария. Управителят на дружеството, макар и роден в РТурция, постоянно пребивава в Рбългария и има единен граждански номер. От събраните доказателства - показанията на всички разпитани свидетели, както и от писмените такива – Обяснение, дадено на основание чл.402, ал.1, т.2 от КТ от страна на М.А. на 21.08.2013г., може да се съди, че управителят на дружеството е  разбрал  в какво се изразява конкретното нарушение, за което е съставен актът. Освен това – от изричното отбелязване в АУАН се установява, че съдържанието на АУАН е преведено на представляващия дружеството от М.М.С.. При това положение следва да се приеме, че са разбрани извършените процесуални действия. В обобщение на изложеното настоящият състав намира, че актосъставителят не е имал задължение да  осигури преводач, респ. липсата на такъв при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, не съставлява нарушение на административно производствените правила. От събраните по делото доказателства не се установява представителят на дружеството да е възразил при съставянето на АУАН, че не е разбрал смисъла на отразените в него констатации, нито е отправил искане за назначаване на преводач. Както е отбелязъл и въззивният съд, не се констатират нарушения на процедурата по съставяне на АУАН и издаване на НП, в сочения от касатора аспект. Освен това - съществено е това нарушение, което е накърнило / ограничило правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице. В случая засягане правата на лицето не се установява. Напротив - дружеството е упълномощило адвокат и своевременно е оспорило законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В допълнение следва да се отбележи, че както във въззивното производство, така и пред настоящата съдебна инстанция, по същество не се оспорват констатациите по АУАН, а са наведени твърдения за нарушения на ЗАНН, допуснати в хода на административно наказателното производство, които касационният състав по изложените по-горе съображения намира за неоснователни.

 Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а обжалваното решение като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

            Водим от горното, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 18 от 10.01.2014г., постановено по ВНАХД № 1622/2013г. по описа на Районен съд-гр.Шумен.

            Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                   ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                     2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.03.2014 г.