Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№72

град Шумен, 04.03.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Росица Цветкова                                    Членове: Татяна Димитрова

                                                                                                    Снежина Чолакова 

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 16 по описа за 2014 г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Шумен, депозирана срещу решение № 751/04.12.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 847/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 27-2703390/13.02.2013 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на “Пътища”  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Паламара № 3, офис 2, в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

В касационната жалба се излагат твърдения за незаконосъобразност на атакуваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като нарушението и неговият извършител са установени по безспорен начин. Сочи се, че санкционираната деятелност не съставлява маловажно административно нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, в какъвто смисъл са доводите на районния съд, поради което, подвеждайки под административно-наказателна отговорност дружеството-работодател, наказващият орган е приложил правилно материалния закон. Навеждат се и доводи за неприложимост на привилегирования състав, визиран в чл. 415в, ал. 1 от КТ, предвид неотстраняване на нарушението при условията на цитираната нормативна разпоредба. Въз основа на изложените съображения касационният жалбоподател отправя искане за отмяна на съдебното решение и за потвърждаване на отмененото с него наказателно постаноление. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Е.В., поддържа жалбата по изложените в нея подробни съображения.

В проведеното открито съдебно заседание ответната страна, „Пътища” АД – гр. Шумен, редовно призована, не изпраща представител. След приключване на съдебното заседание от процесуалния й представител адв.Б.Б. от ШАК е депозирано писмено становище, в което се навеждат подробни съображения за неоснователност на касационната жалба, поради несъставомерност, а алтернативно маловажност на санкционираната деятелност, обусловена от факта, че дадените от контролния орган предписания са били изпълнени частично над изискуемия от чл.245 от КТ размер, както и с оглед обстоятелството, че неплащането на трудовите възнаграждения в пълен размер се дължи на неизпълнението на задълженията към дружеството от страна на негови контрагенти.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура аргументира становището, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна, по следните съображения:

С атакуваното решение е отменено Наказателно постановление № 27-2703390/13.02.2013 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на “Пътища” АД,  в качеството му на работодател е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева.

За да постанови съдебния си акт, съдът е установил следната фактическа обстановка:

При извършена на 08.11.2012 г. проверка от служители на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен по спазване на трудовото законодателство от страна на “Пътища” АД, гр.Шумен, било констатирано, че дружеството не е изплатило уговорените трудови възнаграждения на работещите по трудово правоотношение лица за месец септември 2012г. Резултатите от проверката били подробно обективирани в Протокол за извършена проверка вх.№489/08.11.2012 год., с т.2 от който на дружеството било дадено предписание в срок до 07.12.2012г. да изплати уговорения размер на трудовите възнаграждения на работниците за месец септември 2012 г., съобразно изискването на чл.128, т.2 от КТ (т.2).

На 15.01.2013 г. била извършена нова проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на “Пътища” АД, при която било констатирано, че санкционираното дружество не е изпълнило изцяло даденото му задължително предписание, обективирано в т.2 на Протокол за извършена проверка вх.№489/08.11.2012 год., доколкото не е изплатило в пълен размер трудовите възнаграждения на 88 от общо 129 работници. За констатираното нарушение на 15.01.2013г. на юридическото лице бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №27-2703476, в който актосъставителят посочил, че с деянието си дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил съставен в присъствие на представляващия дружеството, който го подписал с възражението, че по отношение на всички работници в предписания от контролния орган срок са били изплатени 60 % от уговорените трудови възнаграждения, съобразно разпоредбата на чл. 245 от КТ. Впоследствие нарушителят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка, било издадено и процесното наказателно постановление.

Въз основа на описаната фактическа обстановка, установена от събраните и приобщени по делото писмени и гласни доказателства, както и от приетата без оспорване от страните съдебно-счетоводна експертиза, съдът е заключил, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, опорочаващи административно-наказателната процедура до степен, достатъчна да обоснове незаконосъобразност на наказателното постановление. След преценка на приобщените доказателства съдът е достигнал и до извод за доказаност на вмененото на санкционирания търговец неизпълнение на административно задължение. Въпреки това е счел, че конкретното нарушение следва да бъде квалифицирано като „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, с оглед по-ниската степен на обществена опасност на процесното деяние. Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя от настоящия касационен състав. Въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи за безспорна установеност на констатираното деяние и за съставомерност на същото на плоскостта на приложения административнонаказателен състав. В тази връзка не може да се сподели застъпената в становището на ответната страна теза за несъставомерност на санкционираната деятелност, предвид частичното изпълнение на даденото предписание, изразяващо се в изплащане на гарантирания минимален размер на трудовите възнаграждения, регламентиран в чл.245, ал.1 от КТ. С т.2 на Протокол за извършена проверка вх.№489/08.11.2012 г. на дружеството е указано да изплати трудовите възнаграждения за м.септември 2012г. на работниците и служителите в срок до 07.12.2012г., което означава, че за да се приеме за изпълнено въпросното предписание, е било необходимо в този срок да бъдат изплатени дължимите трудови възнаграждения на всички лица, в пълния им размер, в унисон с изискването на чл.128, т.2 от КТ, задължаващ работодателя да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В случая е безспорно установено, че към крайната дата, посочена в предписанието, респективно към приетата от наказващия орган дата на нарушението, работодателят не е изплатил пълния размер на трудовите възнаграждения на 88 от общо 129 работници, което е напълно достатъчно, за да се приеме, че е налице неизпълнение на предписание по смисъла, вложен в чл.415, ал.1 от КТ. Без значение за този извод е факта, че в предписания срок на тези 88 лица е било изплатено в размер на и над 60% от дължимото за съответния период възнаграждение, а на останалите 41 – в пълен размер. Това е така, доколкото спазването на изискването на чл.245, ал.1 от КТ за гарантирано заплащане на 60% от възнаграждението, но не по-малко от минималната работна заплата, не освобождава работодателя от задължението да изплати дължимия остатък, а от друга страна – в предписанието до „Пътища”АД не е дадено указание за заплащане на 60% от пълния размер на трудовите възнаграждения съобразно чл.245, ал.1 от КТ, а за плащане на пълния размер на същите, съобразно изискването на чл.128, т.2 от КТ. И доколкото по делото е безспорно установено, че в случая това не е сторено по отношение на около 2/3 от работниците в дружеството, това обстоятелство е достатъчно, за да се приеме, че не е изпълнено даденото задължително предписание, тъй като такова е налице не само при пълното, но и при частичното неизпълнение на разпореденото от контролния орган задължение. Обстоятелството, че „Пътища”АД има забавени вземания в значителни размери от негови контрагенти, в т.ч. такива с държавно и общинско участие такива, не го освобождава от задълженията към наетите по трудово правоотношение лица, респективно не изключва произтичащата от неизпълнението им отговорност. Както правилно е отбелязал касаторът в касационната жалба, неизпълнението на облигационни задължения на контрагенти на дружеството не отменя задълженията на последното, произтичащи от качеството му на работодател, в т.ч. и задължението по чл.128, т.2 от КТ.

Споделяйки тезата на районния съд за съставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административно-наказателен състав обаче, касационната съдебна инстанция намира, че последният неправилно е квалифицирал описаното в НП нарушение като „маловажно” по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, без да съобрази изричната законова разпоредба, съдържаща се в глава ХІХ, раздел ІІ от КТ. В чл. 415в от КТ е регламентирана административно-наказателна отговорност при маловажни случаи на нарушение на разпоредбите на КТ, което по същността си представлява специално правило, дерогиращо общата норма на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.Маловажните нарушения, установени по реда на КТ, съобразно чл. 415в от кодекса, имат два основни признака: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи, за разлика от общата хипотеза на „маловажност”, не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност, а налагане на същото по вид административно наказание - парична санкция, но в многократно по-нисък размер. В контекста на посоченото, касационната съдебна инстанция не споделя становището на районния съд, че наличието на специалната норма на чл. 415в от КТ не изключва приложението на общата по чл. 28 от ЗАНН, в случаите, в които не са налице условията за приложение на специалната такава. Подобно тълкуване се явява неправилно, тъй като от една страна не е съобразено с Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по по тълк. д. № 7/2010 г., а от друга - не отчита специфичната уредба на института на „маловажността”, разписан в КТ. Преценката за маловажност на административното нарушение на норми от КТ следва да бъде извършвана при стриктното съблюдаване на правилото на чл. 415в от цитирания нормативен акт. В настоящия случай обаче не може да се говори за маловажност на нарушението, защото констатираното нарушение не покрива характеристиките на маловажно такова по смисъла на чл.415в КТ – нарушението да е отстранено веднага след установяването му. Липсват доказателства, а и не се твърди, че дружеството е отстранило приписаното му нарушение по реда, предвиден в КТ, което изключва необходимостта от преценката за наличието или липсата на претърпени вреди от страна на работниците и служителите. С оглед гореизложеното, касационният състав приема, че процесната деятелност не представлява „маловажен случай” на административно нарушение по смисъла на чл. 415в от КТ, като същевременно спрямо нея не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради това, и предвид безспорната установеност на нарушението и извършителя му, настоящата инстанция намира, че наказващият орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на санкционираното търговско дружество на плоскостта на приложения административно-наказателен състав по чл. 415, ал. 1 от КТ, определяйки размера на имуществената санкция в нормативно установените параметри и при съобразяване с изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН.

В тази връзка следва да се отбележи, че с представеното писмено становище, депозирано след обявяване на делото за решаване, „Пътища”АД е приложило писмено доказателство за наличието на забавени вземания. Това доказателство не налага възобновяване на съдебното следствие с оглед приемането му (по същество такова искане не е и направено от страната), доколкото по делото са ангажирани достатъчно доказателства в подкрепа на твърдението, че дружеството има вземания към различни търговци, които не са били изплатени към приетата за установена дата на нарушението. Посоченото обстоятелство обаче, както беше посочено по-горе, не изключва съставомерността на деянието по приложения административно-наказателен състав, а от друга страна, спрямо него не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради дерогирането й от специалния законов текст, уреждащ маловажните случаи за нарушения на КТ, който от своя страна не може да бъде приложен в настоящия казус.

Предвид горното, атакуваното решение следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, респективно, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, потвърждаващо Наказателно постановление № 27-2703390/13.02.2013 год. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, като правилно и законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОТМЕНЯ решение № 751/04.12.2013г., постановено по ВНАХД № 847/2013г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, като вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 27-2703390/13.02.2013 г. на директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 415, ал. 1 от КТ на “Пътища” АД, със седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.Паламара № 3, офис 2, представлявано от Г.С.Г., ЕГН **********, в качеството му на работодател, е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                           ЧЛЕНОВЕ:   1./п/ 

                                                                                                    2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.03.2014г.