Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

№71

град Шумен, 04.03.2014 г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав: 

Председател: Росица Цветкова                 Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                    Снежина Чолакова 

при секретаря Ив.В. и с участие на прокурор Д.Арнаудов от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова КАНД № 7 по описа за 2014 г. на Административен съд - Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от В.Т.С. – началник на Регионален отдел – гр.Варна към Главна дирекция ”Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (РО-гр.Варна към ГД”МН” при ДАМТН-гр.София), срещу Решение № 167 от 12.11.2013г., постановено по АНХД № 535/2013г. по описа на Районен съд – град Нови пазар. С обжалвания съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 03-685 от 19.09.2013г., издадено от Началника на РО-гр.Варна към ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН-гр.София, с което на  „В.и к.– Шумен” ООД ***ООД),  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.Войн № 1, представлявано от управителя С.Ц.Д., на основание чл.85, ал.2 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/ лева, за нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния и процесуалния закон, и поради необоснованост. В тази връзка се твърди, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати приетите за установени от въззивния съд съществени нарушения на чл.57, ал.1, т.5, предл. първо и четвърто и т.6 от ЗАНН. Излагат се аргументи, че не е било необходимо актосъставителят и наказващият орган да се позовават на заповедите на председателя на ДАМТН, определящи периодичността на последващите проверки на водомерите, тъй като санкционираното дружество е подведено под отговорност за нарушение  на визираната в чл.44, т.4 от ЗИ забрана за използване на средство за измерване, което не притежава знак за последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ, за чиято съставомерност е без значение с какъв акт и в какъв размер е определен срокът за извършване на периодични проверки. С оглед на това се счита, че както актосъставителят, така и наказващият орган, са описали подробно и изчерпателно в какво се изразява нарушението, кои са нарушените законови разпоредби и доказателствата, въз основа на които е обоснован изводът за извършено нарушение на чл.44, т.4 от ЗИ. Излагат се и доводи за липса на допуснато нарушение на чл.44, ал.1 от ЗАНН, доколкото санкционираното юридическо лице е узнало своевременно за образуваното административно-наказателно производство и е успяло да организира защитата си в пълен обем. По съществото на спора се обосновава извод за безспорна установеност на санкционираното неизпълнение на административно задължение, при индивидуализация на наложеното наказание съобразно изискванията на чл.12 от ЗАНН. Твърди се също, че в нарушение на чл.14, ал.1 от НПК, въззивната инстанция не е основала вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакуваното съдебно решение и за постановяване на ново решение по съществото на спора, потвърждаващо изцяло наказателното постановление. В проведеното съдебно заседание касационният жалбоподател - РО-гр.Варна към ГД”МН” при ДАМТН-гр.София, редовно призован, не изпраща представител.

Ответната страна – «В и К – Шумен»ООД, редовно призована, чрез процесуалния си представител адв.К.П. от ШАК, оспорва жалбата, като излага аргументи за нейната неоснователност, обосновавайки тезата си с издаване на наказателното постановление при съществено нарушение на административно-производствените правила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради което предлага атакуваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд – гр.Нови пазар е отменил Наказателно постановление № 03-685 от 19.09.2013г., издадено от Началника на РО-гр.Варна към ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН-гр.София, с което на  „В и К -  Шумен”ООД,  на основание чл.85, ал.2 от ЗИ е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл.44, т.4 от ЗИ, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ, а именно за това, че на 18.06.2013г., в сграда етажна собственост, намираща се в гр.Нови пазар, ул.Хаджи Димитър № 56, вх.2, е използвало общ водомер за измерване обема на изразходваната от потребителите вода, произведен от Zenner, с идентификационен номер 20283786 и номинален разход Qn = 10 m3/h, без знак за последваща проверка. Нарушението е установено от служители на Регионален отдел – гр.Варна на Главна дирекция «Метрологичен надзор» към ДАМТН при извършена проверка на 18.06.2013г., в хода на която е констатирано, че последната проверка на водомера е осъществена през 2001г., съгласно положената върху средството за измерване оловна пломба, което означава, че следващата проверка е трябвало да се извърши до 31.12.2006г., но такава не била осъществена нито в рамките на указания срок, нито към датата на проверката. За констатираното нарушение е съставен АУАН № ШН-062/03.09.2013г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ. Въз основа на съставения акт е издадено процесното наказателно постановление.

Районният съд е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото гласни доказателства и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива. При така установените факти, съдът е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, което се установява от приложените по делото Заповед № А-395/06.07.2012г. и Заповед № А-476/16.08.2012г., издадени от Председателя на ДАМТН. Същевременно е счел, че в АУАН и НП не фигурира позоваване на заповедите на председателя на ДАМТН, с които е определена периодичността на последващите проверки. С оглед на това е приел, че наказателното постановление е издадено при несъблюдаване на императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, обуславящо извода за постановяването му при съществено нарушение на административно-производствените правила, изключващо възможността за извършване на съдебна проверка на материалната законосъобразност на обжалвания санкционен акт. Така мотивиран, съдът е отменил наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд – гр.Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание обаче, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни изводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

На първо място, касационната съдебна инстанция не споделя доводите на въззивния съд за допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на административно-производствените правила. По-конкретно, липсата на позоваване в АУАН и НП на заповедите на Председателя на ДАМТН, с които е определена периодичността на последващите проверки на водомери от вида на използвания от нарушителя такъв, не обуславя наличие на съществено нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно чл.43, ал.4 от ЗИ, периодичността на проверките по чл.43, ал. 2 (т.е. последващите), се определя със заповед на председателя на ДАМТН, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Периодичността на последващите проверки е определена със Заповед № А-441/13.10.2011г. на Председателя на ДАМТН, която е обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г. и е оповестена в официалния бюлетин на ДАМТН, поради което същата следва да се счита надлежно оповестена на касационния жалбоподател и подлежи на изпълнение. С оглед на това непосочването й в НП не съставлява съществен порок, обуславящ незаконосъобразност на наказателното постановление, още повече, че както в АУАН, така и в НП са описани както датата на последната проверка, така и крайната дата, до която е следвало да се осъществи последващата такава – 31.12.2006г., с което правото на «В и К – Шумен»ООД да разбере в какво нарушение се обвинява и да организира защитата си в пълен обем, е обезпечено.

Неоснователни са и възраженията на подведеното под отговорност дружество за наличие на противоречие между АУАН и НП, предвид посочването в същите на различни заповеди на Председателя на ДАМТН. Видно от съставения АУАН, в същия фигурира позоваване на Заповед № А-395/06.07.2012г. на Председателя на ДАМТН, с която са определени длъжностните лица, оправомощени да съставят актове по ЗИ, в т.ч. и актосъставителя Е.Й.Д.. Т.е. тази заповед е била посочена в акта, за да се удостовери факта на издаването му от надлежно оправомощено длъжностно лице съобразно изискванията на чл.94, ал.1 от ЗИ. В НП е цитирана друга заповед – Заповед № А-364/18.09.2013г. на Председателя на ДАМТН, с която издателят на санкционния акт е овластен да издава наказателни постановления по ЗИ в съответствие с изискванията на чл.94, ал.2 от ЗИ. Не съществува необходимост номерата на двете цитирани заповеди да съвпадат, при положение, че визират компетентността на различни участници в административно-наказателното производство – тази на актосъставителя и на наказващия орган, респективно констатираното от касатора различие в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не обуславя незаконосъобразността на последното. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че заповед с посочения в НП номер не е приобщена към материалите по делото, но доколкото по същото е приложена Заповед № А-476/16.08.2012г. и от последната е видно, че Началникът на Регионален отдел – гр.Варна в ГД«Метрологичен надзор» към ДАМТН е от кръга на оправомощените от Председателя на ДАМТН да издават наказателни постановления за нарушения по чл.85 от ЗИ, това е напълно достатъчно, за да се приеме, че процесният санкционен акт е издаден от компетентен наказващ орган.

 На следващо място, от доказателствата по делото се установява по безспорен начин съставомерността на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав. В  разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ е предвидено задължение за лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от с.з. В чл.43, ал.1 от ЗИ е посочено, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а неизпълнението на посоченото задължение е възведено в административно нарушение с разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗИ. От събраните по делото доказателства се установява по безсъмнен начин, че „В и К – Шумен”ООД е използвало водомер, който е бил със знак за проверка, осъществена през 2001г. Същевременно в т.10 от Заповед № А-441/13.10.2011г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011г., е предвидено последващите проверки за водомери с Qn ≤ 15 m3/h (в т.ч. и от вида на процесния) да се осъществяват с периодичност от пет години. В същия смисъл са и предходните Заповед № А-102/05.03.2010г. (обн.ДВ бр.22/19.03.2010г.) и Заповед № А-412/16.08.2004г., издадени от Председателя на ДАМТН (последната заповед не е приложена към делото, но данни за разпоредената с нея периодичност на проверките са отразени в приобщения по делото протокол за задължителни предписания). Това означава, че процесният водомер е следвало да премине последваща проверка до края на 2006г., като това обстоятелство се удостовери посредством знака, предвиден в чл.846, т.5 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен надзор, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн. ДВ, бр. 98 от 7.11.2003 г. Средството за измерване, обект на проверка от страна на контролните органи, не е било снабдено с такъв знак, удостоверяващ осъществяване на последваща периодична проверка, което означава, че същото е било използвано в нарушение на изискванията на чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ, респективно обуславя съставомерността на санкционираното неизпълнение на административно задължение на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

За санкционираното неизпълнение на административно задължение законодателят е предвидил налагане на имуществена санкция от 200 до 500 лева. В случая на „В и К – Шумен”ООД е наложена имуществена санкция в минимално предвидения от санкционната разпоредба размер, като при индивидуализацията на наказанието са спазени изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че процесната деятелност не съставлява маловажен случай на нарушение по смисъла, вложен в чл.28 от ЗАНН. От доказателствата по делото се установява, че търговецът е използвал водомер, с който е извършвал измервания, свързани с търговски плащания, без надлежен знак от последваща проверка, в продължителен период от време, в рамките на който период не е ясно дали измерените стойности и заплатените от потребителите суми съответстват на действителното потребление на вода от тяхна страна. Поради това не може да се приеме, че деянието разкрива по–ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид по смисъла, вложен в чл.93, т.9 от НК, приложим съгласно чл.11 от ЗАНН.

Предвид горното, Шуменският административен съд приема, че при издаване на наказателното постановление не са допуснати установените от въззивния съд съществени нарушения на административно-производствените правила, правилно е приложен материалния закон и наложеното наказание е фиксирано в нормативно установените предели, при съблюдаване на неговите цели, предвидени в чл.12 от ЗАНН и при правилна индивидуализация на същото по смисъла, вложен в чл.27 от с.з., поради което атакуваното решение № 167 от 12.11.2013г. по АНХД № 535/2013г. по описа на НПРС следва да бъде отменено като издадено в нарушение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, респективно, доколкото делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде постановено ново решение, потвърждаващо Наказателно постановление № 03-685/19.09.2013г., издадено от Началника на РО-гр.Варна към ГД”МН” при ДАМТН-гр.София.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Ш.ският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОТМЕНЯ решение № 167 от 12.11.2013г. по АНХД № 535/2013г. по описа на Районен съд-гр.Нови пазар и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 03-685 от 19.09.2013г., издадено от Началника на Регионален отдел - гр.Варна към Главна дирекция „Метрологичен надзор” при Държавна агенция за метрологичен и технически надзор - гр.София, с което на  „В.и к.– Шумен” ООД,  със седалище и адрес на управление гр.Шумен, пл.Войн № 1, представлявано от управителя С.Ц.Д., на основание чл.85, ал.2 от Закона за измерванията е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение по чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от Закона за измерванията.

Решението е окончателно.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

                                                                                                            2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 04.03.2014г.