О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   

№64

гр.Шумен, 19.02.2014г.

Административен съд - град Шумен, в закрито заседание на деветнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав:

Председател: Кремена Борисова       Членове: Христинка Димитрова

                                                                          Маргарита Стергиовска 

като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова ЧКАД № 33 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба на Община Върбица, представлявана от Кмета на общината, депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. Б.Г., против определение № 608/30.12.2013г., постановено по гр.д. № 541/2013г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав. С обжалваното определение съдът оставя без разглеждане като недопустима, поради просрочие жалбата на Община Върбица срещу Заповед № РД – 27-237/30.09.2013г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр. Шумен и прекратява производството по делото. В жалбата се излагат съображения относно незаконосъобразността на постановеното определение. Жалбоподателят твърди, че определението е постановено при съществено процесуално нарушение. Заявява, че е подал жалба в законоустановения срок от узнаването на заповедта, поради което жалбата му е в срок и по подробно развити съображения моли определението да бъде отменено, а делото върнато на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответната страна - Директор на Областна дирекция «Земеделие» - гр. Шумен, в депозирано по делото писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. В подкрепа на направения от съда извод за просрочие на жалбата представя три броя протоколи, имащи отношение по изпълнението на чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. Моли подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна.

Шуменският административен съд, като извърши проверка на обжалваното определение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като прецени правните доводи на страните, намира, че частната жалба е допустима за разглеждане като подадена от надлежна страна, в законния срок против съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и който подлежи на обжалване. Разгледана по същество жалбата се приема за неоснователна, макар и по съображения за недопустимост на съдебното производство, различни от изложените в обжалваното определение.

Производството пред Районен съд – Велики Преслав е образувано по жалба на Община Върбица против Заповед № РД – 27-237/30.09.2013г. на Директора на ОД «Земеделие» - гр. Шумен, с която на основание чл.37в, ал.4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и въз основа на доклад на комисия, назначена със Заповед № РД 27-71/25.06.2013г. и сключено споразумение за ползване на масиви в землището на с.Бяла река, община Върбица за стопанската 2013г. – 2014г., е утвърдено разпределение на масивите за ползване в землището на с.Бяла река, община Върбица съгласно подписано между собствениците и/или ползвателите споразумение за създаване на масиви за ползване за стопанската 2013г. – 2014г. (неразделна част от заповедта). С пункт втори от заповедта директорът на ОД «Земеделие» - гр.Шумен е наредил собствениците и/или ползвателите  на земеделски земи, които желаят да се ползват от заповедта в частта за разпределението на земеделски земи по чл.37в, ал.3, т.2 от ЗСПЗЗ, за които няма сключени договори за наем или аренда и не са декларирани от собствениците и/или ползвателите да внесат, но не по-късно от 10.09.2013г. сума в размер на средното годишно рентно плащане на декар за съответното землище в общината през предходната година по посочена банкова сметка.

Заповедта е обявена чрез публикуване на нтернет страницата на Областна дирекция «Земеделие» гр. Шумен на 02.10.2013г. Според първоинстанционният съд на тази дата заповедта е надлежно съобщена по реда, указан в чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ, с оглед на което жалбата, подадена на 21.10.2013г. се явява просрочена и като такава същата е оставена без разглеждане.

Законовата разпоредба, цитирана в мотивите на прекратителното определение на районния съд, гласи следното: «Заповедта по ал.4 се обявява в кметството и в сградата на общинската служба по земеделие и се публикува на интернет страницата на общината и на съответната областна дирекция «Земеделие» в срок до 10 октомври...». Посоченият в  чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ специален ред за обявяване на такива заповеди изключва общите разпоредби за съобщаване на административните актове, уреден в чл.61 АПК, като с обявяването на заповедта адресатите й се считат за уведомени, без да съществува задължение за административния орган да ги уведомява лично. Надлежното съобщаване на съдържанието на издадената заповед обаче изисква същата да е разгласена на всички места, посочени в чл.37в, ал.5 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и изричното разпореждане на Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен, съдържащо се в заповедта. В случая съдът е установил наличието само на един от посочените в нормата способи на съобщаване на съдържанието на издадения акт, а именно публикуване на интернет страницата на Областна дирекция «Земеделие». Независимо от това, доколкото към депозираното възражение против частната жалба Директорът на Областна дирекция «Земеделие» - гр.Шумен е приложил три броя протоколи, видно от които на 02.10.2013г. служители от Общинска служба «Земеделие» - гр.Върбица са залепили издадената заповед съответно в сградите на Общинска администрация – Върбица, Общинска служба «Земеделие» - гр.Върбица и в сградата на кметство с.Бяла река, настоящият състав приема, че на посочената в прекратителното определение дата Заповед № РД – 27-237/30.09.2013г. на Директора на ОД «Земеделие» - гр. Шумен е надлежно съобщена по предвидения в закона ред. Начиная от тази дата, срокът за обжалване на заповедта, визиран в чл.149, ал.1 от АПК изтича на 16.10.2013г., поради което жалбата, депозирана в деловодството на административния орган на 21.10.2013г. се явява подадена след изтичане на същия.  В процесната заповед обаче се съдържа следното указание за нейното оспорване: «Заповедта може да се обжалва по реда на Административно процесуалния кодекс». Предвид липсата на указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца – аргумент от чл.140, ал.1 от АПК. В тази връзка следва да се приеме, че жалбата не се явява просрочена.

Независимо от гореизложеното, настоящият касационен състав намира, че оспорването се явява недопустимо, поради което прекратителното определение като краен резулт е правилно, предвид следните съображения:

Предмет на обжалване през районния съд е Заповед № РД – 27-237/30.09.2013г. на Директора на ОД «Земеделие» - гр. Шумен, с която на основание чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ и въз основа на доклад на комисия, назначена със Заповед № РД 27-71/25.06.2013г. и сключено споразумение за ползване на масиви в землището на с.Бяла река, община Върбица за стопанската 2013г. – 2014г., е утвърдено разпределението на масивите за ползване в землището на с.Бяла река, община Върбица съгласно подписано между собствениците и/или ползвателите споразумение за създаване на масиви за ползване за стопанската 2013г. – 2014г. Същата е завършващ етап на регламентираната в чл.37в от ЗСПЗЗ процедура за създаване и разпределение на масиви за ползване по споразумение между собствениците и/или ползвателите. В този смисъл правен интерес от оспорване на заповеди от вида на процесната имат само собственици и / или ползватели на земеделска земя, участващи в процедурата по разпределение на масивите. В случая общината подава настоящата жалба като заявява, че се явява собственик на част от земеделските земи, предмет на споразумението. Не всеки собственик на земеделска земя обаче може да обжалва заповедта. Това право възниква само за тези собственици и/или ползватели, които «ползват» земеделската земя. Самата разпоредба на чл.37в от ЗСПЗЗ е включена в Глава Vа, наименована «Ползване на земеделски земи». Същата разписва процедура по стопанисване, ползване на земеделската земя чрез т.нар. «доброволна комасация». Участници в процедурата са собственици и/или ползватели, които желаят да ползват, стопанисват земеделска земя през съответната стопанска година. Същите разполагат и с призната от закона възможност да търсят съдебна защита при накърняване на техни права и/или законни интереси. Общината в качеството си на собственик на земеделска земя, не участва в процеса по разпределение на масивите за ползване, поради което със заповедта по чл.37в от ЗСПЗЗ не се засягат нейни права, респективно жалбата е подадена при липса на правен интерес. 

Следва да се отбележи, че правният интерес е процесуалноправно понятие и се свързва с призната от закона възможност да се търси съдебна защита. Поражда се от засягане или застрашаване на законни интереси, субективни права и свободи по аргумент от  чл.15, ал.1 от АПК. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на съответния правен субект, е налице правен интерес. Правният интерес трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такава от изпълнение на административния акт. Той трябва да е личен, т. е. защитата да е в защита на свои субективни права, свободи и законни интереси. Правният интерес трябва и да е непосредствен - административният акт трябва да засяга правната сфера на жалбоподателя като отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения за жалбоподателя или създава права на трето лице, с което уврежда жалбоподателя. Следователно правният интерес е налице тогава, когато оспореният акт има пряко действие по отношение на личните права и законни интереси на лицето, като поражда неблагоприятни последици за него. В конкретния случай, правата на община Върбица в качеството й на собственик на част от земеделските земи, предмет на процесната заповед не са засегнати лично, пряко и непосредствено. Нещо повeче – в самата жалба липсват твърдения, че е налице засягане на защитим правен интерес. Изложените доводи, че създаването на масивите и разпределението на тяхното ползване е преминало при пълна липса на прозрачност, както и твърдения за нарушения в процедурата, не аргументират накърнени права на Общината в качеството на собственик на земеделската земя и не обосновават наличието на правен интерес от съдебното оспорване.  

В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че Община Върбица, представлявана от кмета, разполага със законово разписана процедура за преустановяване на неправомерното ползване на земи от общинския поземлен фонд – арг. чл. 37в, ал.11 от ЗСПЗЗ, като по този начин интересите й на собственик са максимално защитени.

Гореизложените съображения обосновават извод, че жалбата против Заповед № РД – 27-237/30.09.2013г. на Директора на Областна дирекция «Земеделие» - гр. Шумен е подадена при липса на правен интерес, поради което е процесуално недопустима. При това положение правилно районният съд е оставил същата без разглеждане и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство.

В обобщение на изложеното, Шуменският административен съд намира частната жалба за неоснователна, а определението като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 608/30.12.2013г., постановено по гр.д. № 541/2013г. по описа на Районен съд - гр.Велики Преслав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1/п/ 

                                                                                                                    2/п/

Забележка : Определението влязло в законна сила на 19.02.2014г.