}

   Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№67

град Шумен, 26.02.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

Председател: Кремена Борисова                                  Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                       Маргарита Стергиовска 

при секретаря С.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 17 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от М.Ю.Я. ***, срещу решение № 768/10.12.2013г., постановено по ВНАХД № 437/2013г. по описа на Районен съд – гр. Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 1339/25.06.2013г., издадено от Началник сектор «Пътна полиция» при ОДМВР - Шумен, с което на касатора за нарушение по чл.315, ал.1, т.1 във връзка с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400 лева.

Касаторът счита, че при постановяването на съдебния акт съдът е допуснал нарушение на материалния закон, приемайки, че М.Я. е осъществил приписаното му нарушение. Твърди, че към момента на проверката е имал сключен договор за задължителна застраховка, като този факт неправилно не е зачетен от въззивния съд. Въз основа на изложените в жалбата доводи отправя искане за отмяна на въззивното решение, съответно за отмяна на наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С., оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за правилност на обжалваното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че решението е законосъобразно, а касационната жалба - неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт, потвърждаващ първоначално оспореното НП. 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, с което е потвърдено Наказателно постановление № 1339/25.06.2013г., издадено от Началник сектор «ПП» - Шумен, с което М.Ю.Я. на основание чл.315, ал.1, предл.последно, т.1 от КЗ е наложено административно наказание «глоба» в размер на 400 лева, за това, че управлява МПС, във връзка с чието използване няма сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валиден към датата на проверката. Нарушението е извършено на 15.11.2011г., около 22,05 часа в гр. Шумен, по ул. Марица в посока ул.Васил Друмев (до входа на бившето поделение 5-ти полк) и е установено от полицейски служители, които спрели за проверка лек автомобил «Рено Лагуна» , собственост на Н.И. Я., управляван от М.Ю.Я.. Контролните органи констатирали, че водачът управлява МПС във връзка с чието притежание и използване няма сключен договор за задължителна застраховка «Гражданска отговорност» на автомобилистите, валиден към датата на проверката. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.315, ал.1, т.1 във връзка с чл.249, т.1 от Кодекса за застраховането, за което на водача е бил съставен АУАН. При подписване на акта, нарушителят е посочил, че няма възражения. На 16.11.2011г. М.Я. отива във застрахователна компания «Бул Инс» и сключва застрахователен договор и застрахователната полица № Р 1111418328960137382. Междувременно по неизяснен начин (въпреки проведеното по Досъдебно производство №1000/2012г. по описа на РУП - Шумен разследване), успява да се снабди със застрахователна полица под същия номер, но издадена на дата 12.11.2011г. Именно тази полица представя в служба КАТ, като по този начин удостоверява, че към момента на проверката е имал валиден договор за сключена застраховка «гражданска отговорност». Предвид така представеното доказателство, по АУАН № 3618/15.11.2011г. е издадена резолюция за прекратяване на административнонаказателна преписка по чл.54 от ЗАНН № 3618/18.11.2011г. В последствие, на 04.04.2012г. от служба КАТ - гр. Шумен във връзка със зачестили случаи на представяне на нередовни застрахователни полици, била извършена служебна справка в Гаранционния фонд и било установено, че представената от касатора полица е валидна от 16.11.2011г., а не от 12.11.2011г., поради което М.Я. е поканен да се яви в служба КАТ и на 01.06.2012г. свидетелят С.И. му съставя нов АУАН № 1339/01.06.2012г. за извършено административно нарушение, аналогично на вписаното в първия акт. Нарушителят подписал акта без възражения, като такива не са депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 1339 от 25.06.2012год., с което на касатора в настоящото производство е наложена «глоба» в размер на 400 лева на основание чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 249 ал.1 от КЗ.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя С.И., на свидетеля по изписване на акта и първи актосъставител А.Г., от разпита на свидетелите А.Д., В.Я. и Б.Х. – служители в застрахователната компания, както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства и Досъдебно производство № 1000/2012г. на РУП гр. Шумен.

При изложените фактически обстоятелства, районният съд е потвърдил издаденото наказателно постановление, като е приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил визираното в НП нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, като в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и е приложил съответната административно наказателна разпоредба на КЗ, като наложената санкция е определена в минималния предвиден размер от 400 лева. По тези съображения е потвърдил наказателното постановление.

Настоящият касационен състав споделя напълно както установената от въззивния съд фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. В случая няма спор, че на посочената в АУАН и в НП дата касаторът е управлявал МПС, собственост на трето лице. В хода на съдебното производство се оспорва липсата на договор за застраховка «гражданска отговорност», валиден към датата на проверката. Според касатора същият е изпълнил задълженията си, като още на 12.11.2011г. е подписал застрахователна полица № Р1111418328960137382 и е внесъл дължимата застрахователна премия. Касационният състав намира, че това твърдение не се подкрепя от приобщените към въззивното дело доказателства, както правилно е приел и районният съд. В допълнение към изложените в съдебното решение мотиви в тази насока, следва да се отбележи, че по време на полицейската проверка, извършена на 15.11.2012г. М.Я., като водач на посочения по-горе автомобил, изобщо не е посочил, че има договор за застраховка. В съставения му на място АУАН липсва възражение, което да опровергава описаното нарушение. От показанията на А.Г. – свидетел при установяване на нарушението, става ясно, че деецът не е споделил за наличието сключена застраховка «Гражданска отговорност», което е индиция, че в случая се касае за защитна теза, която не кореспондира с действителността.

Освен това – от съществено значение при преценката на фактите, са документите, събрани в хода на административната проверка, извършена във връзка с представената от М.Я. застрахователна полица. Видно от писмо изх.№ 1657/21.05.2012г. на ЗД  «Бул инс» АД – София, към 22.05 часа на 15.11.2011г. в застрахователното дружество няма действащ застрахователен договор  «Гражданска отговорност» на автомобилистите за управлявания от касатора лек автомобил. Доколкото такъв не е представен по време на проверката, извършена на 15.11.2011г. в гр.Шумен, правилно и обосновано въззивният съд е приел, че привлеченото към административно наказателна отговорност лице действително е осъществило от обективна и субективна страна състава на чл.315, ал.1, предл. последно, т.1 от КЗ, във вр. с чл. 249, ал.1 от КЗ, поради което е потвърдил наказателното постановление като законосъобразно. 

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И  

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 768/10.12.2013г. , постановено по ВНАХД № 437/2013г. по описа на Районен съд – Шумен.

Решението е окончателно. 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                        ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                                  2/п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло  в сила на 26.02.2014 г.