Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№66

град Шумен, 26.02.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

Председател: Кремена Борисова                            Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                                Маргарита Стергиовска 

при секретаря С.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 11 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

            Образувано е въз основа на касационна жалба от Б.И.Б. ***, депозирана чрез  адв. С.Т. от Адвокатска колегия – гр.Шумен, срещу Решение № 708/15.11.2013г. на Шуменски районен съд, постановено по ВНАХД № 971/2013г. по описа на същия съд. С решението е изменено Наказателно постановление № 1754/10, издадено на 20.04.2010г. от Началника на РУМВР към Областната дирекция на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на касатора са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец, като съдът е увеличил размера на наказанието „глоба” от 100 лева на 150 лева и е отменил наказанието „лишаване от право да управлява МПС”. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Касаторът изразява несъгласие с изводите на съда досежно липса на изтекла погасителна давност по отношение на въпросното наказателно постановление, доколкото същото било съставено на 20.04.2010г., а връчването му е след повече от три години. Въз основа на изложеното моли за отмяна на въззивното решение и на измененото с него наказателно постановление.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – гр. Шумен, представляван в съдебно заседание от гл.юрисконсулт И.С. оспорва жалбата като неоснователна. Излага аргументи за правилност на обжалваното решение, поради което моли същото да бъде оставено в сила.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:

С решението, предмет на касационен контрол в настоящото производството, Шуменски районен съд е изменил Наказателно постановление № 1754/10, издадено на 20.04.2010г. от Началника на РУМВР към Областната дирекция на МВР – гр. Шумен, с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП Б.И.Б. ***, е санкциониран за това, че на 08.04.2010г. в 16.08 часа управлява собствения си лек автомобил марка „Фолксавген Пасат” , като се движи по път ІV 20048, км 0 + 800, в посока път І-2 със скорост 123 км/ч, при максимално допустима скорост за движение извън населено място до 90 кв/ч. Скоростта била засечена с техническо средство радар TR-4, фабр. № 429, отчитащ датата и часа на измерване. За така констатираното нарушение е съставен АУАН № 1754Р/08.04.2010г. като актосъставителят приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Актът е подписан от нарушителя без възражения, като такива не са депозирани и впоследствие. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите по административнонаказателната преписка наказващият орган издал Наказателно постановление № 1754/10 от 20.04.2010г., с което на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП на касатора било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от един месец.

Въз основа на установените факти, районният съдия е мотивирал  правен извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, като нарушението и обстоятелствата, при които то било извършено били описани достатъчно пълно и ясно както в акта, така и в обжалваното постановление, поради което правото на защита на оспорващия не било накърнено. Съдът е приел, че след издаване на наказателното постановление е последвала законодателна промяна и с оглед принципа на “по-благоприятния” закон, изменил правораздавателния акт в съответствие с новата редакция на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

За да постанови решението си, Районен съд - Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

При извършената проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав, намира че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е направил законосъобразни и обосновани правни изводи относно съставомерността на описаното деяние, неговото авторство и виновното му извършване, които се споделят напълно от настоящия касационен състав на Административен съд – гр. Шумен. Безспорно установено е, че жалбоподателят е извършил визираното в наказателното постановление нарушение. Същият е управлявал МПС със скорост 123 км/ч, при максимално допустима скорост за движение извън населено място до 90 кв/ч., като скоростта на движение е установена с технически изправно средство – радар TR-4, с фабр. № 429. Правилно районният съд е кредитирал показанията на разпитаните свидетели – служители в системата на МВР, възприели движението на автомобила и засечената скорост. Нарушението, неговото авторство и вина са установени по безспорен начин и в този смисъл жалбата се явява неоснователна.

 Касационната инстанция счита, че въззивният съд напълно законосъобразно е изменил наказателното постановление на основание чл.3, ал.2 от ЗАНН с оглед настъпилите нормативни промени. Съдът споделя напълно решаващия извод на въззивната инстанция, че именно новата разпоредба на чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП представлява “по-благоприятен” закон и следва да бъде приложена именно тя.

Шуменският административен съд намира за неоснователно възражението на касатора за изтекъл давностен срок за административно преследване предвид следните съображения:

В ЗАНН е кодифицирана материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, включително и касателно преклузивните и давностните срокове за образуване на административнонаказателно производство, издаване на наказателно постановление и изпълнение на наложеното административно наказание, поради което е недопустимо прилагането на разпоредби от НК.

Преклузивните срокове са посочени в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН и  изтичането им е абсолютна пречка да се образува административнонаказателно производство, респективно абсолютно основание вече образуваното да се прекрати. С изтичането им се погасява правото на субектите, оправомощени от закона да осъществяват наказателното преследване - актосъставителят да състави акта, а административно-наказващият орган - да издаде наказателното постановление. В настоящия случай АУАН е съставен на същата дата, на която е извършено нарушението, като наказващият орган се е произнесъл в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН. При това положение не е налице неспазен срок за иницииране на производството по налагане на административно наказание.

Давностни срокове по ЗАНН са тези по чл.82, но те касаят изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение, като започват да текат от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, прекъсват се и се спират при наличие на предвидените в закона предпоставки. С изтичане на погасителната давност наложеното наказание не се изпълнява, но тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК, нито от момента на налагане на административно наказание с издаване на НП. В ЗАНН, освен че липсват разпоредби относно давността за наказателно преследване на административните нарушения, липсва и изрично препращане към разпоредбите относно давността по НК. Разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към разпоредби от общата му част, без да ги визира изрично по текстове, при което положение приложението им предполага съответното тълкуване. Систематично място на правните норми относно давността в Наказателния кодекс е в глава девета „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”. Давността е обстоятелство, което води до погасяване на наказателното преследване, тя е пречка за реализиране на наказателната отговорност по отношение на дееца и се свързва с изтичането на сроковете, предвидени в НК, като тяхната продължителност е определена съобразно вида и размера на предвиденото наказание за съответното престъпление. Касационният съд счита, че институтът на погасителната давност, вкл. и абсолютната такава, не намира приложение по отношение на наказателното преследване за административните нарушения, като приложението на норми от НК по аналогия е недопустимо. Аргумент в подкрепа на горния извод се извежда и от съпоставянето на разпоредбите на чл.80 от НК, във връзка с чл.80, ал.3 от НК и чл.34, ал.2 от ЗАНН. За извършени административни нарушения чл.13 от ЗАНН предвижда, че могат да се налагат административни наказания глоба, обществено порицание и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, като давностният срок за преследването им, на основание чл.80, ал.1, т.5 НК, би бил три години, респективно 4,5 години би бил срокът на абсолютната погасителна давност за всички административните нарушения, поради вида на наказанията, които се предвиждат по чл.13 от ЗАНН. Горното правило от общата част на НК би довело до изключване приложението на разпоредбата на чл.34, ал.2 от ЗАНН в случаите на административни нарушения по посочените там закони. Абсолютният давностен срок за наказателно преследване от 4 години и половина, изчисляван съобразно разпоредбата на чл. 81, ал.3 от НК, във връзка с чл. 80, ал.1, т.5 от НК би бил по-къс от преклузивния срок за съставяне на акта за установяване на административно нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл.32, ал.1, т.1 от Закона за държавната финансова инспекция, както и за нарушение на нормативен акт, уреждащ хазартната дейност и мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма – 5 години, като и двата започват да текат от извършване на нарушението. Ако се счете, че давностните срокове, респективно абсолютният давностен срок по чл.81, ал.3 от НК имат приложение относно отговорността за административните нарушения, безсмислено би било предвиждането на по-дългия от него срок по чл.34, ал.2 от ЗАНН, защото не може да бъде приложен, след като са изтекли 4,5 години абсолютна давност за случаите, когато нарушението е извършено преди повече от 4,5 години от откриването му. Това не е в разума на закона и правилото за абсолютната погасителна давност следва се отрече като приложимо. При липсваща правна норма в ЗАНН, която да предвижда давностни срокове относно наказателното преследване на административните нарушения и при липсата на препращане в този закон към разпоредбите относно давностните срокове по НК, недопустимо се явява приложението на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК. Предвид изложеното възраженията на касатора се явяват неоснователни.

Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр.Шумен като правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд 

Р  Е  Ш  И : 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 708 от 15.11.2013г., постановено по ВНАХД № 971/2013г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

                                                                                                                   2./п/ 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло  в сила на 26.02.2014 г.