Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№ 65

град Шумен, 26.02.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                           Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Долапчиев от ШОП, като разгледа докладваното от председателя Кр. Борисова КАНД № 542 по описа за 2013г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ЕТ „Я.Д.” – с. Панайот Волов, срещу решение № 687/11.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1164/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 168/2013 год. на началника на Митница – гр. Варна, с което на основание чл. 126, чл. 124, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на ЕТ „Я.Д.” – с. Панайот Волов е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност в търговският обект – кафе–аперитив, находящ се в с. Панайот Волов, обл. Шумен,  за срок от 1 месец.

Касаторът релевира доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради допуснато нарушение на материалния закон. Твърди, че неправилно е ангажирана отговорността на едноличния търговец, тъй като той не е държал по см. на закона акцизните стоки, поради което не е осъществил приписаното му нарушение на чл. 126 от ЗАДС. Оспорващият счита, че в случая административнонаказателно отговорното лице е фактическия държател на стоката, без обаче фактите по делото да установяват, че именно санкционираният субект е това лице. Субектът излага доводи за незаконосъобразност на НП и на друго основание – аргументира тезата, че дори и да се приеме, че той е осъществил визираното нарушение, то законовото му неизпълнение разкрива белезите на „маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

          Ответната страна, Митница – Варна, в съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не изпраща представител. В депозираното писмено становище юрисконсулт К. оспорва депозиранана касационна жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура изразява становище, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество намира същата за неоснователна.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна по следните съображения:

С атакуваното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 168/2013 год. на началника на Митница – гр. Варна, с което на основание чл. 126, чл. 124, ал. 1 и чл. 124а, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ на ЕТ „Я.Д.” – с. Панайот Волов е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева, отнемане в полза на държавата стоката предмет на нарушение, както и лишаване от право да упражнява търговска дейност в търговският обект – кафе–аперитив, находящ се в с. Панайот Волов, обл. Шумен,  за срок от 1 месец.

За да постанови съдебния си акт, съдът е приел за установено от фактическа страна следното:

На 18.03.2013г. служители на Митница – Варна, между които и свидетелят В.П., извършили проверка в кафе–аперитив, находящ се в с. Панайот Волов, обл. Шумен,  който бил стопанисван от касатора. На бара в търговският обект, до кафе–машината, било констатирано  наличие на полиетиленова торба, която съдържала кафява листна маса с мирис на тютюн. Теглото на листната маса било измерено на везна в съседен търговски обект, стопанисван от същият търговец. За извършените действия и направените констатации бил издаден и Протокол за осъществяване на оперативен контрол на лица, извършващи дейности с акцизни стоки № 332/18.03.2013г. и „Опис на предадени стоки” към протокола.

С писмо изх. № Ш-1475/05.04.2013г.  на началника на Митническо бюро - Шумен, едноличният търговец бил поканен да се яви на 16.04.2013г., в 09.30 часа, в Митническо бюро – Шумен за даване на обяснения и съставяне на АУАН.  Във връзка с получената покана представляващият ЕТ „Я.Д.” – Я.Д.С. се явил в Митническо бюро на посочената дата и дал писмено обяснение, в което посочил, че закупил тютюна за лична употреба. На същият ден свидетелят В.П. – държавен инспектор в Митница - Варна съставил срещу търговеца Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 150/16.04.2013г. за нарушение на чл. 126 от ЗАДС за това, че на 18.03.2013г. държал в търговски обект акцизни стоки – 900 гр. тютюн без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/ електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. В законоустановения срок не постъпило възражение по съставения акт.

Изготвено било становище за определяне на дължимия акциз вх. № 4424-710/06.06.2013г., съгласно което стойността на дължимия акциз за 900 гр. тютюн за пушене  възлизала на 136.80 лева.

Въз основа на съставения акт и на материалите по преписката АНО издал процесния санкционен акт.

          При така установената фактическа обстановка съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на привлеченото към отговорност лице. Районният съдия формирал и извод относно съответствието на АУАН и НП с разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, както и относно изготвянето им от надлежно оправомощени за целта лица. По съществото на спора съдът, подлагайки на обстоен аналаз приобщените по делото доказателства, счел, че правонарушението и неговия автор са установени по категоричен начин. Съобразявайки относимата правна уредба и обстоятелствата по казуса, в т.ч. и установения двоен размер на дължимия акциз за процесната стока, въззивният съд достигнал и до решаващия си правен извод относно неприложимостта на института на „маловажния случай” по отношение на инкриминираната деятелност. Воден от това потвърдил изцяло оспорения пред него правораздавателен акт.

Шуменският административен съд споделя напълно установената от предходната инстанция фактическа обстановка, както и формираните от нея правни изводи относно законосъобразността на наказателното постановление, поради което не следва да ги преповтаря в тяхната цялост. При разглеждане на делото районният съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за правния спор и е извел обосновани изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Правилен е изводът на въззивния съд, че актът и наказателното постановление съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. На следващо място, касационният съд намира за законосъобразен изводът на въззивната инстанция, че субект на отговорността в казуса се явява именно касаторът. Същият е санкциониран за това, че е държал в стопанисван от него обект акцизни стоки без данъчен документ по ЗАДС или фактура, или без наличието на друг от посочените в чл. 126 от ЗАДС документи, удостоверяващи плащането, начисляването или обезпечаването на акциза. Безспорно се установява, че акцизните стоки – 900 гр. тютюн, са се съхранявали противно на правилото на чл. 126 от ЗАДС в търговския обект, стопанисван от касатора - кафе–аперитив, находящ се в с. Панайот Волов, като са били поставени на бара в заведението, поради което правилно АНО, а след това и въззивният съд са приели, че именно касаторът-търговец е упражнявал фактическа власт върху тях, като не са кредитирали твърденията на Ясен Славов в противен смисъл, доколкото същите са недоказани и целят единствено оневиняване на субекта.

Настоящата инстанция не кредитира и релевираните от касатора доводи, обосноваващи приложението на чл. 28 от ЗАНН спрямо констатираното законово неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 126б, ал. 1 от ЗАДС, за маловажни случаи на нарушения по чл. 118, 122, 123, 126 и 126а, установени при извършването им, митническите органи могат да налагат глоби с фиш по реда и в размерите, установени в чл. 39, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания. В алинея втора законодателят е конкретизирал приложното поле за маловажност - случаите по ал. 1, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 50 лв, т.е. малозначителността на деянието е поставена в зависимост от размера на дължимия акциз, който е от значение и при определяне размера на наказанието. Цитираното правило от ЗАДС представлява специална правна норма, съобразена със спецификите на обществените отношения, регламентирани от ЗАДС, която поглъща по съдържание нормата на чл. 28 от ЗАНН и дерогира приложението `и по отношение на допуснати нарушения по ЗАДС. В настоящия случай едноличният търговец е санкциониран за нарушение по чл. 126 от ЗАДС, която разпоредба е сред изброените в чл. 126б от ЗАДС. Доколкото обаче двойният размер на акциза, дължим за стоките, предмет на нарушението е над фиксирания от законодателя размер от 50 лв., случаят не може да бъде отнесен към маловажните, поради което законосъобразно АНО е наложил на ЕТ „Я.Д.” минималния размер на предвидената в чл. 126 от ЗАДС имуществена санкция.

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от оспорващия основания за отмяна на решението, предмет на касационен контрол.

Водим от горното, Шуменският административен съд 

                     Р   Е    Ш    И  

          ОСТАВЯ В СИЛА решение № 687/11.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 1164/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно. 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                            ЧЛЕНОВЕ:1/п/

                                                                                                            2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло  в сила на 26.02.2014 г.