Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е  

 

242  

 

град Шумен, 12.10.2017г.  

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

  

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

 

 

Председател: Росица Цветкова                                   Членове:  Татяна Димитрова

 

                                                                                                              Снежина Чолакова

 

 

 

при секретаря Св. А. и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Снежина Чолакова КАНД № 198 по описа за 2017г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

            Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

 

 

Образувано е по жалба от «К.к.М. ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***«Захарна Фабрика», ул. Кукуш № 1, ет.3, Бизнес център «Електрон», представлявано заедно от изпълнителните директори З.К.Я.-А. и Д.Д.Г., чрез юриск. П.С.П., против Решение №294/26.05.2017г. по ВАНД №401  по описа за 2017г. на Районен съд-гр.Шумен. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № В-0042607/23.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисия за защита на потребителите, с което на «К.к.М. ЕАД, ЕИК ******, на основание чл. 210 А от ЗЗП за нарушение на чл. 68в, вр. чл.68г, ал.1 ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

 

 

 

С жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, поради издаването му в нарушение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Сочи се, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По съществото на спора се навеждат аргументи за несъставомерност на санкционираната деятелност на плоскостта на приложения административнонаказателен състав. Излагат се и доводи за немотивираност на оспорвания съдебен акт. Въз основа на наведените в касационната жалба и в депозирани по делото писмени бележки аргументи се отправя искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление, а алтернативно - за отмяна на оспорения съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В съдебно заседание, редовно призован, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт П.П., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

 

 

 

Ответната страна, Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Варна, редовно и своевременно призована за съдебното заседание, не изпраща представител, респективно не изразява становище по жалбата.

 

 

 

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура пледира за неоснователност на жалбата и предлага решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

 

 

 

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

 

 

 

Жалбата е подадена от надлежна страна - участник във въззивното производство, в законния срок, до компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл.63, ал.2 от ЗАНН, административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на съответните районни съдилища по реда на глава ХII от АПК. Чл.218 от АПК свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото касационно производство, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

 

 

 

С обжалваното съдебно решение е потвърдено Наказателно постановление № В-0042607/23.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Разград, Силистра и Търговище със седалище Варна към Главна дирекция «Контрол на пазара» при Комисия за защита на потребителите, с което на «К.к.М. ЕАД, ЕИК *****, на основание чл. 210 А от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.68в, във вр.с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Нарушението е прието за установено въз основа на Протокол №24/29.09.2016г. на КЗП и след извършена проверка на 09.03.2016г. от длъжностни лица на КЗП в офис на "К.к.М."ЕАД, ***, във връзка с жалба вх.№ В-03-635/23.02.2016г. на потребителя Е.Л.М. по повод отпуснат на последната потребителски К.по договор № 3-257-1517-2208721, сключен на 20.08.2014г. между "К.К.М."ЕАД в качеството на кредитор и Е.Л.М. - кредитополучател, със срок на кредита до 20.08.2015г., фиксирана лихва, годишен лихвен процент 39,06%, годишен процент на разходите 46,83% и общ размер на всички плащания - 1224 лева. В хода на проверката, при преглед на преписката по цитирания договор за потребителски кредит, длъжностните лица от КЗП установили, че СЕФ, договора за К.и общите условия към него, възлагането на поръчителство, са с едни и същи дати и може да се направи обосновано предположение, че всичките документи се дават на кредитополучателите наведнъж и същите не разполагат с достатъчно време да се запознаят в подробности с условията за отпускане на потребителски кредит. Установили са, че преди потребителят да е обвързан от предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит, кредиторът не му предоставя своевременно пълната информация относно изискванията за обезпечаване на договора, а именно: срока на осигуряване на обезпечението по договора; условието, че ако не се осигури обезпечение, кредитодателят ще се възползва задължително от от договора за възлагане на поръчителство; условията, при които разходите, свързани с договора за кредит, могат да се променят; условието, че при предсрочно погасяване на кредита, кредитополучателят дължи на поръчителя 40% от договореното възнаграждение. С оглед на това е прието, че  кредитополучателят нито в един момент от получаването на преддоговорната информация до сключване на договора за потребителски К.не е запознат с описаните по-горе условия, като по този начин предлаганите от дружеството-касатор кредити въвеждат потребителя в заблуждение, че сключва договор с ГПР, отговарящ на изискванията на ЗПК, но се оказва, че всъщност се е възползвал от допълнителна услуга, която оскъпява кредита със сума от 1176 лева, а при предсрочно погасяване дължи и обезщетение в размер на 40% от общо договореното възнаграждение. С оглед на изложеното е счетено, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството за това, че е използвало нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в, вр.с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като конкретните действия на "К.К.М."ЕАД противоречат на изискванията на добросъвестност и професионална компетентност и променят или е възможно да променят съществено икономическото поведение на средния потребител, към когото са насочени или когото засягат. На база приетите за установени обстоятелства срещу «К.К.М."ЕАД е съставен АУАН № К-0042607/10.11.2016г. и впоследствие е издадено наказателното постановление, предмет на съдебен контрол във въззивната инстанция.

 

 

 

При така установените факти, районният съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че "К.Кредит М."ЕАД, с описаното в акта и в НП поведение действително е осъществило вмененото му нарушение по чл.210а от ЗЗП, прилагайки нелоялна заблуждаваща търговска практика, съгласно чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което с процесното решение е потвърдил издаденото наказателно постановление.

 

 

 

Шуменският административен съд приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият съдебен състав съобрази, че същото е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

 

 

 

            За да постанови решението си, Районен съд – гр.Шумен е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства.

 

 

 

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно възведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, въззивният съд е изградил неправилни правни изводи за законосъобразност на атакуваното пред него наказателно постановление.

 

 

 

            От събраните по делото доказателства се установява, че АУАН срещу дружеството-касатор в касационното производство, е издаден при неспазване на срока по чл.34, ал.1, изр.второ, предл.първо от ЗАНН за образуване на административнонаказателно производство, доколкото нарушителят е открит на 09.03.2016г.( по време на проверката на длъжностни лица от КЗП в офиса на "К.Кредит М."ЕАД в гр.Шумен), а АУАН за въпросното нарушение е издаден на 10.11.2016г. В разрез с тезата на районния съд, настоящият съдебен състав не споделя довода, че извършителят на нарушението следва да се счита открит едва с произнасянето на КЗП с решение по Протокол № 24 от 29.09.2016г., с което е прието, че касаторът използва нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. Цитираното решение по същество обективира преценката на КЗП за наличие на нелоялна търговска практика в производството по издаване на заповед за забрана прилагането на търговската практика по чл.68л, ал.1 от ЗЗП. Касае се за административно производство, приключващо с издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК - заповед за налагане на принудителна административна мярка, преустановяваща занапред констатираното нарушение на закона, което не е задължително условие и предпоставка за упражняване от страна на председателя на КЗП (респективно на овластените от него лица) на правомощието по чл. 233, ал. 2 от ЗЗП за реализиране на административнонаказателна отговорност в случаите на извършено административно нарушение. Дали и кога ще бъде издадена забрана за използване на нелоялна търговска практика, е без значение за преценката налице ли е нарушение по чл. 210а от ЗЗП, респективно реализирането на административнонаказателната отговорност по посочения законов текст се осъществява независимо от посоченото административно производство, при спазване на изискванията на ЗАНН досежно установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления / по арг. от чл. 233, ал.3 от ЗЗП/.

 

 

 

            В случая са налице две производства: административнонаказателната процедура по ЗАНН и процедурата по налагане на принудителна административна мярка, в рамките на която КЗП установява нелоялна търговска практика, а председателят на КЗП издава заповед, с която се забранява на даден търговец да осъществява определена нелоялна търговска практика. Тази заповед, като ограничаваща субективните права на търговеца, подлежи на оспорване пред съответния административен съд като индивидуален административен акт на собствено основание и нейното наличие не може и не следва да се обвързва с това на наказателното постановление за извършено противоправно деяние по ЗЗП. Решението на КЗП е предпоставка за издаването на тази заповед, но не и за установяването на административно нарушение по този закон и за налагането на наказание за такова, при което е достатъчно съответните контролни органи да установят извършване на неправомерно деяние. Административнонаказателната отговорност за деяния по ЗЗП се осъществява по реда на ЗАНН, съгл. чл. 233 от специалния нормативен акт, като ЗЗП не съдържа специални правила относно процедурата по установяване на нарушенията и налагането на санкциите за тях. В случая нарушението е установено при извършената от служители на КЗП-РД-гр.Варна проверка на 09.03.2016г., когато е съставен и констативният протокол, съдържащ всички фактически установявания, които са били преповторени по-късно в решението на КЗП, както и в АУАН и НП. От тази дата следва да се счита, че е започнал да тече срокът за съставяне на АУАН по чл. 34 от ЗАНН, тъй като ЗЗП не съдържа специална разпоредба, регламентираща друг срок.

 

 

 

            По отношение срока за установяване на процесното нарушение важи общата разпоредба на чл. 34, ал.1, изр. второ от ЗАНН: не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. Не са налице изключенията от същата разпоредба, предвиждащи по-големи срокове за образуване на административнонаказателно производство: митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и неправомерни деяния, съставляващи състави по специални нормативни актове, изрично и изчерпателно изброени в същата разпоредба, сред които не попада ЗЗП. Дори и за тези специални състави, обаче, срокът от 3 месеца, считано от откриване на дееца, остава същият, променя се само срокът за съставяне на акт, считано от извършване на деянието. Неприложима е и специалната разпоредба досежно сроковете за образуване на производство по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. По смисъла на ЗАНН, откриване на нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице - автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. Това е станало още при проверката на 09.03.2016г., приключила с изготвянето на горепосочения констативен протокол, поради което именно от тази дата следва да се изчислява тримесечния срок по чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН (в т.см. са и Решение № 202 от 30.06.2015 г. на АдмС - Велико Търново по КНАХД № 10193/2015 г.; Решение № 262 от 5.06.2015 г. на АдмС - Плевен по КНАХД № 243/2015 г.; Решение № 147 от 2.04.2014 г. на АдмС - Шумен по КАНД № 62/2014 г.; Решение № 764 от 18.03.2014 г. на АдмС - Пловдив по КАНД № 104/2014 г.;   Решение от 2.07.2014 г. на АдмС - Габрово по к. а. н. д. № 131/2014 г.).

 

 

 

            Неспазването на указаните срокове за иницииране на производството по налагане на административно наказание е винаги съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателно производство и води до отмяна на постановения в едно такова производство акт. Нормата на чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН поставя определянето на тримесечния срок за съставяне на АУАН, в зависимост от момента, в който нарушителят е открит. С откриване на нарушителя възниква административнонаказателното правоотношение. И в този случай тримесечният срок тече от деня, в който за първи път е открит нарушителят от действащите, съгласно нормативната уредба, контролни органи. Неспазването на този срок води до незаконосъобразност на образуваното административнонаказателно производство и е основание за отмяна на акта, с който се реализира административнонаказателната отговорност. С оглед на това, като е потвърдил наказателното постановление, приемайки, че в хода на административнонаказателното производство по същото не е допуснато нарушение на чл.34, ал.1, изр.второ от ЗАНН, районният съд е постановил неправилен съдебен акт.

 

 

 

            На следващо място, при издаване на АУАН и НП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, регламентирани съответно в чл.42, т.3 от ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, доколкото в същите не е посочена датата на извършване на нарушението, и тъй като се касае за упражняване на нелоялна търговска практика, т.е. за деяние, осъществено чрез действие, не може да се приеме, че във всички случаи същата съвпада с датата на неговото установяване, документирано с Констативния протокол от 09.03.2016г. Посочването на датата, на която е извършено нарушението, е от особено съществено значение с оглед необходимостта санкционираното лице да разбере реализирането на какво нарушение му е вменено и да организира защитата си, както и дали е изтекла давността за реализиране на административнонаказателното преследване. И доколкото в случая в АУАН и НП датата на нарушението не е посочена, допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено и се явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

 

 

 

            В обобщение на гореизложеното, Шуменският административен съд приема, че решението на РС - Шумен е постановено при неправилно приложение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН, поради което същото следва да бъде отменено и следва да бъде постановено ново решение по съществото на спора, отменящо незаконосъобразното наказателно постановление.

 

 

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Шуменският административен съд 

 

 

 

Р   Е    Ш    И  

 

 

 

ОТМЕНЯ решение № 294/26.05.2017г. на Шуменския районен съд, постановено по ВАНД № 401/2017г. по описа на същия съд, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: 

 

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление № В-0042607 от 23.01.2017г. на Директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра със седалище гр.Варна към Главна дирекция "Контрол на пазара" при Комисия за защита на потребителите, с което на "К.Кредит М.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, ж.к.Захарна фабрика, Кукуш № 1, вх.Бизнесцентър "Електрон", ет.3, с представители З.К.Я.- - А. и Д.Д.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 10000 лева на основание чл.210А от ЗЗП за нарушение на чл.68в от ЗЗП, във вр. с чл.68г, ал.1 от ЗЗП. 

 

Решението е окончателно. 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

 

 

                                 2./п/

 

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 12.10.2017г.