Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

№ 238

 

град Шумен, 10.10.2017г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

Председател:  Росица Цветкова                           Членове:  Татяна Димитрова

 

                                                                                                      Снежина Чолакова

 

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 184 по описа за 2017г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на „Б.“ АД ***, представлявано от изпълнителния директор Д.Д., срещу решение № 43/11.05.2017г., постановено по ВАНД № 130/2017г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар. С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2704424 от 28.11.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/ на „Б.“ АД *** е наложена имуществена санкция в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв.

 

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. Касаторът твърди, че при издаване на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в непосочване на санкционната норма, която определя вида и размера на наказанието, а е посочена единствено нормата на чл. 415в от КТ, регламентираща маловажност на нарушението. С оглед на това се отправя претенция за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В условията на евентуалност се релевират и доводи за прекомерност на наложената санкция, поради което жалбоподателят моли за нейното изменение `и определянето `и в минимален размер. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

 

Ответната страна, Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Шумен, депозира становище по отношение на предявената касационна жалба, в което аргументира тезата за законосъобразност на постановеното решение. В съдебно заседание, редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

С процесното решение съдът е потвърдил Наказателно постановление № 27-2704424 от 28.11.2016 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 415в, ал. 1 от КТ на „Б.“ АД *** е наложена имуществена санкция в размер на 250 лв., издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 27-2704424/28.10.2016г., с който на дружеството, в качеството му на работодател, при осъществяване на дейността си на обект „Пречиствателна станция за битови отпадъчни води и отвеждащ канал за заустване на пречистените води“ с възложител „Херти“ АД, в местност Армутлук, гр. Плиска, е вменено, че на 13.10.2016г. не е осигурило на обекта инструкции за безопасна работа за извършваните работи - подготовка на трошокаменна настилка на битумна асфалтова смес от работниците, работещи на обекта. Поведението на дружеството било квалифицирано като нарушение на чл. 19, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, във връзка с чл. 166 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление. В тази връзка, съдът отхвърлил твърдението на жалбоподателя, че непосочването на конкретната санкционна норма в случая обосновава отмяната на наложената санкция. Въззивният съд достигнал и до решаващия извод за безспорната установеност на вмененото на юридическото лице правонарушение, съобразявайки приобщения доказателствен материал и относимата правна уредба. Съдът изложил и своите съображения относно законосъобразността на определения санкционен размер, поради което потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.

 

   Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен и непротиворечив начин са установени правнозначимите факти, установяващи съставомерните признаци на нарушението, извършването на което не се оспорва и от санкционирания субект. От приобщените писмени и гласни доказателства по непротиворечив начин се установява, че на посочената в АУАН и в наказателното постановление дата, на обекта на работодателя не са били установени изискуемите инструкции по безопасност и здраве, за което свидетелства и попълнената от техническия ръководител на обекта декларация. С това си поведение работодателят е допуснал неизпълнение на цитираните в акта и в НП подзаконови нормативни актове. От друга страна, правилно наказващият орган, а впоследствие и районният съд, е приел, че в конкретния казус са налице предпоставките по приложението на привилегирования състав на чл. 415в от КТ.

 

Правилни са и изводите на районния съд, че в случая не е допуснато съществено нарушение на чл. 57, ал. 1 т. 6 от ЗАНН,  въвеждащ задължение за наказващият орган да посочи, кои норми са нарушени. В наказателното постановление видът и размерът на имуществената санкция са посочени в унисон с изискването на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН. При това положение, законосъобразен се явява изводът на предходния съдебен състав,  че доколкото е приложена нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ и съответно нарушителят е санкциониран именно въз основа на нея, то не са налице съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на процесното наказателно постановление. Прецизността действително е изисквала посочване на санкционната норма, която е извън отговорността за маловажно нарушение, а именно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ, но доколкото в настоящата хипотеза дружеството е санкционирано по чл. 415в, ал. 1 от КТ, не е налице съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление и правото на защита на субекта не е било ограничено.

 

Касационният състав не споделя и твърденията на инициатора на настоящото производство за прекомерност на наложената имуществена санкция. Същата в случая законосъобразно е определена в размер над средния, предвид спецификите на конкретното нарушение и обществените отношения, които то засяга, създавайки предпоставки за настъпването на тежки неблагоприятни въздействия върху работниците, ангажирани с извършваната дейност. Поради това, обстоятелството, че до момента дружеството не е реализирало други нарушения от този вид в случая не може само по себе си да обоснове редуцирането на имуществената санкция до минималната `и стойност, регламентирана в чл. 415в, ал. 1 от КТ. 

 

По тези съображения настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в унисон с материалния закон и при стриктното съблюдаване на съдопроизводствените правила, поради което не са налице твърдените от касатора основания за отмяната му.

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 43/11.05.2017г., постановено по ВАНД № 130/2017г. по описа на Районен съд - гр. Нови пазар.

 

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                        2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2017г.