Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

 

237

 

град Шумен, 10.10.2017г. 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

 

Шуменският административен съд, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и седемнадесета година в следния състав:

 

Председател: Росица Цветкова                             Членове: Татяна Димитрова

 

                                                                                            Снежина Чолакова

 

при секретаря Св. Атанасова и с участие на прокурор Д. Шостак от ШОП, като разгледа докладваното от административния съдия Татяна Димитрова КАНД № 180 по описа за 2017г. на Административен съд – гр. Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

 

Съдебното производство е образувано по жалба на „П.с.“ ООД ***, депозирана чрез адвокат Г.С.Я. от Адвокатска колегия - гр. Благоевград, срещу решение № 290/25.05.2017г., постановено по ВАНД № 1030/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен, с което е изменено Наказателно постановление № И-2133/06.03.2017 г. на кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 49, ал. 7 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на  Община Шумен на Общински съвет - Шумен на „П.с.” ООД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, магазин 20, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 17, ал. 6 от същата наредба, като съдът е намалил размера `и от 150 /сто и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева.

 

В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон. На първо място, касаторът счита, че неправилно е ангажирана отговорността му, тъй като актът за установяване на административно нарушение е бил изготвен от лице, неразполагащо със съответната компетентност. На следващо място, сочи се, че актът не е бил връчен на надлежно оправомощено лице. Релевират се и доводи, че дружеството не би могло да бъде субект на приписаното му нарушение, а такъв е единствено конкретно физическо лице. Сочи се още, че описаната деятелност разкрива белезите на „маловажен случай“ на административно нарушение, поради което се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

 

Ответната страна, Община Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт К., който аргументира тезата за законосъобразност на въззивното решение и моли същото да бъде оставено в сила.

 

         Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

 

         Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 и чл. 231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

 

С процесното решение съдът е изменил Наказателно постановление № И-2133/06.03.2017 г. на кмета на Община Шумен, с което на основание чл. 49, ал. 7 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на  Община Шумен на Общински съвет - Шумен на „П.с.” ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, магазин 20, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 17, ал. 6 от същата наредба, като съдът е намалил размера `и от 150 /сто и петдесет/ лева на 100 /сто/ лева. Наказателното постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 9317/16.01.2017г., съставен на дружеството за това, че на 13.01.2017г., в 09.30 часа в гр. Шумен, пл. „Ал. Стамболийски“ № 10, при извършена проверка на стопанисвания от него търговски обект за продажба на подови настилки, не е изпълнило задължението си да почисти тротоара пред сградата/обекта от падналия сняг, като непочистеният сняг е с дебелина от около 0,02 метра.

 

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на санкционния акт. Въззивният съдебен състав отхвърлил твърденията на жалбоподателя, че актът за установяване на административно нарушение е съставен и е бил връчен на пълномощник без представителна власт, доколкото по делото било приложено като писмено доказателство заверено пълномощно рег. № 491 от 10.01.2017 г., по силата което лицето е било упълномощено да представлява управителя на дружеството пред всички държавни, общински, данъчни и др. организации и учреждения, в т.ч. и Община Шумен, както и с извършването на всички останали възможни правни действия, част от които са били изрично посочени. Съдът достигнал и до извод, че дружеството - в качеството си на лице, стопанисващо търговския обект, находящ се на пл. „Александър Стамболийски“ № ** в гр. Шумен, е адресат на задължението по чл. 17, ал. 6 от цитираната Наредба № 1 и е било длъжно да почисти падналия сняг от тротоарите, прилежащи около обекта. В това си качество то е извършило вмененото му неизпълнение, правилно квалифицирано от наказващият орган като подлежащо на санкциониране по реда на чл. 49, ал. 7 от Наредбата № 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на  Община Шумен на Общински съвет - Шумен. Районният съд обаче намерил размера на наложената имуществена санкция за прекомерен, поради което изменил наказателното постановление в тази му част като намалил размера на наложената санкция до предвидения в разпоредбата минимум.

 

Настоящият съдебен състав споделя установената от районния съд фактическа обстановка, както и направените въз основа на нея правни изводи. Касационната инстанция споделя напълно мотивите на предходния съд относно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на санкционната процедура. В тази връзка, не се споделят доводите на касатора по отношение сочената от него липса на компетентност на актосъставителя, тъй като по делото е приложена съответната Заповед с № РД-25-637 от 01.04.2016г. на кмета на Община Шумен, по силата на която на Р.Р.- на длъжност „инспектор контрол по чистотата“, изготвил процесния АУАН, са възложени правомощия по осъществяване на контрол по спазване на наредбите на Общински съвет – Шумен. От друга страна, в унисон с изложеното от районния съд, за несъстоятелни следва да бъдат определени и твърденията на касатора за съществени нарушения допуснати при съставяне на акта, а именно, че същият не е връчен на изрично овластено за това лице. Настоящият касационен състав намира, че не е налице такова нарушение на процедурата при съставяне на акта, доколкото същият е изписан в присъствието на представител на дружеството, надлежно упълномощен от страна на санкционирания субект за извършването на определени фактически и правни действия от името на „П.с.“ ООД.

 

Споделя се и становището на съда за безспорната установеност на неизпълнението, вменено на дружеството. В случая е прието, че санкционираното дружество е нарушило разпоредбата чл. 17, ал. 6 от Наредба № 1. Посочената разпоредба задължава определени субекти, между които и  собственици и наематели на магазини, да почистват тротоарите пред сградите от паднал сняг или лед, както и да отстраняват образуваните ледени висулки. От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че касаторът е стопанисвал търговския обект, тротоарът пред който контролните органи са констатирали за непочистен. Същите са обективирали установеното в надлежен писмен протокол, към който са приложени и снимки. В тази връзка напълно неоснователни са възраженията на касатора, че наказателното постановление е издадено срещу ненадлежен субект, тъй като в чл. 49, ал. 7 от Наредба № 1 е предвидена административно наказателна отговорност за нарушение на същата, не само за физически лица, но и за еднолични търговци и юридически лица. Нещо повече, съгласно чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. А в настоящия казус безспорно се касае за непочистване на тротоар от натрупан сняг пред стопанисван от дружеството търговски обект, поради което правилно е била ангажирана именно неговата административнонаказателна отговорност. Същевременно процесното нарушение не съставлява „маловажен случай“ по смисъла, вложен в чл. 28 от ЗАНН, доколкото не се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от същия вид. Обстоятелството, че е установено натрупване на сняг, а не на лед и конкретните му стойности в случая не обосновават извод за „маловажност“ на простъпката, тъй като текстът на чл. 17, ал. 6 от Наредбата възлага на отговорните лица кумулативното почистване на тротоарните площи от сняг и лед. В този смисъл, установява се, че проверката е реализирана в рамките на работното време на обекта и в делничен ден, което предполага и по-интензивното ползване на тротоарната площ от преминаващите пешеходци, без да са налични данни, че в към момента на установяване на нарушението е валял интензивен снеговалеж, препятстващ почистването. Липсата на вредни последици от своя страна не аргументира противен на изложения извод и правилно е отчетена при индивидуализация на регламентираната санкция.

 

В обобщение на гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на сочените в касационната жалба съществени нарушения на процесуалните правила. Ограничена в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, касационната инстанция не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК не установява основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

 

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - гр. Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

 

Водим от горното Шуменският административен съд 

 

Р   Е    Ш    И  

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 290/25.05.2017г., постановено по ВАНД № 1030/2017г. по описа на Районен съд - гр. Шумен.

 

Решението е окончателно. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:./п/                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

 

                         2./п/ 

 

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 10.10.2017г.