Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

№ 55 

град Шумен, 25.02.2014 г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

            Шуменският административен съд в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и четиринадесета година, в следния състав: 

Председател: Росица Цветкова                    Членове:  Татяна Димитрова

                                                                                       Снежина Чолакова 

при секретаря Ив. В.

и с участие на прокурор Д. Арнаудов от Окръжна прокуратура град Шумен

като разгледа докладваното от административен съдия Т. Димитрова КАНД № 22 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното: 

            Производството е по реда на чл.63 ал.1 предл. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от «Водоснабдяване и канализация - Шумен» ООД («В и К - Шумен» ООД),  със седалище и адрес на управление град Шумен, пл. „Войн” № 1, представлявано от управителя инж. С.Д., депозирана чрез пълномощник и процесуален представител адв. К.П. от ШАК, против Решение № 179/05.12.2013г., постановено по НАХД № 530/2013 г. по описа на Районен съд гр. Нови пазар.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение, поради издаването му в нарушение на материалния закон. Твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени противоречия и разминавания, доколкото като основание за налагане на административната санкция в Акта се сочи Заповед № А-395/06.07.2012г. на Председателя на ДАМТН, а в НП наказващият орган е посочил друга заповед - с № А-364/18.09.2013 г. Навеждат се и доводи, че нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили конкретната норма от цитираните по-горе заповеди, която считат, че е била нарушена от санкционираното дружество, въз основа на което се извлича извод за допуснато съществено нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. На база изложените аргументи се отправя искане за отмяна на атакувания съдебен акт, както и на потвърденото с него наказателно постановление, като неправилни и незаконосъобразни.

Ответната страна - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор/ДАМТН/ гр. София, в депозирано по делото писмено становище, излага аргументи за неоснователност на жалбата и отправя искане за отхвърлянето й и за оставяне в сила на атакувания с нея съдебен акт.

Представителят на Шуменската окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Предлага решението да бъде оставена в сила като правилно и законосъобразно.

             Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

             Касационната жалба е подадена от страна с право на касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл.212 и чл.231 от АПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна, предвид следните съображения:

             С решението, предмет на касационен контрол по настоящото дело, Районен съд гр. Нови пазар е потвърдил Наказателно постановление № 03-680/19.09.2013г. на Началника на Регионален отдел/РО/ гр. Варна на Главна дирекция «Метрологичен надзор» към ДАМТН гр. София, с което на основание чл.85 ал.2 от Закона за измерванията (ЗИ) на «В и К - Шумен» ООД - гр. Шумен е наложена «имуществена санкция» в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл.44 т.4 във вр. с чл.43 ал.1 от ЗИ, а именно за това, че на 18.06.2013 г., в сграда етажна собственост, намираща се в гр. Нови пазар,  е използвало за измерване обема на изразходваната от потребителите вода, с цел осъществяване на търговски плащания, монтирания общ водомер, произведен от Zenner, с идентификационен номер 20286337, без знак за последваща проверка. Нарушението е установено от служители на РО гр. Варна на Главна дирекция «Метрологичен надзор» към ДАМТН при извършена проверка на 18.06.2013 г., в хода на която е констатирано, че датата на последната последваща проверка е 2001 г., съгласно положената върху средството за измерване оловна пломба, което означава, че следващата последваща проверка е трябвало да се извърши до 31.12.2006 г., но такава не била осъществена нито в рамките на указания срок, нито към датата на проверката. Установено е също, че по време на проверката средството за измерване работи и отчита потребление на вода в сградата, където е монтирано. За констатираното нарушение е съставен АУАН № ШН-057/03.09.2013 г., като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл.44 т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ. Въз основа на съставения акт е издадено и процесното наказателно постановление.

При така установените факти, съдът е приел, че актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, при съблюдаване на изискванията, визирани в чл.42 от ЗАНН, а НП - на тези по чл.57 ал.1 от с.з., както и, че административно-наказателното производство е протекло при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. По съществото на спора е приел, че предвид безспорно установения факт, че процесният общ водомер не е бил обект на последваща проверка от 2001г. до момента на проверката, при регламентиран 5 годишен срок за осъществяване на такива проверки (съобразно Заповед № А-412/16.08.2004г. на Председателя на ДАМТН), наказаното дружество е извършило нарушение на чл.44 т.4 от ЗИ, във вр. с чл.43 ал.1 от с.з., поради което правилно е било подведено под отговорност за неизпълнение на административно задължение по чл.85 ал.2 от ЗИ.

Шуменският административен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд, в рамките на правомощията му.

            За да постанови решението си, Районен съд гр. Нови пазар е събрал и приобщил към делото по надлежния процесуален ред относимите писмени и гласни доказателства, представени съответно с наказателното постановление и в хода на съдебното производство, което е спомогнало, същото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното постановление, са проверени от районния съд с допустимите по закон доказателствени средства. Решението е постановено от фактическа страна на база събраните доказателства, като съдът е изпълнил задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали е извършено нарушение и обстоятелствата, при които е осъществено.

            Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи, че като е използвало общ водомер, представляващ средство за измерване по смисъла на § 1 т.27 от ДР на ЗИ, без същото да е снабдено със знак за последваща проверка, дружеството, е извършило нарушение на чл.44, т.4, във вр.с чл.43, ал.1 от ЗИ, за което на основание чл.85, ал.2 от ЗИ, в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, е санкционирано с издаденото наказателно постановление.

            По-конкретно, в разпоредбата на чл.44 т.4 от ЗИ е предвидено задължение за лицата, които използват средства за измерване, да не използват такива без знаците по чл.35, чл.39 ал.1 и чл.43 ал.1 от с.з. В чл.43 ал.1 от ЗИ е посочено, че последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка, а неизпълнението на посоченото задължение е възведено в административно нарушение с разпоредбата на чл.85, ал.2 от ЗИ. От събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че „В и К - Шумен” ООД гр. Шумен е използвало водомер, който е бил със знак за последваща проверка, осъществена през 2001г. Същевременно в т.10 от Заповед № А-441/13.10.2011 г. на Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ бр.85/01.11.2011 г., е предвидено последващите проверки за водомери с Qn ≤ 15 m3/h (в т.ч. и от вида на процесния) да се осъществяват с периодичност от пет години. В същия смисъл е и предходната Заповед № А-412/16.08.2004 г. на Председателя на ДАМТН. Това означава, че процесният водомер е следвало да премине последваща проверка до края на 2006 г., като това обстоятелство се удостовери посредством знака, предвиден в чл.846, т.5 от Наредбата за средствата за измерване, подлежащи на метрологичен надзор, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003 г., обн. ДВ, бр.98 от 7.11.2003 г. Процесното средство за измерване, обект на проверка от страна на контролните органи, не е било снабдено с такъв знак, удостоверяващ осъществяване на последваща периодична проверка, което означава, че същото е било използвано в нарушение на изискванията на чл.44, т.4, във вр. с чл.43 ал.1 от ЗИ, респективно обуславя съставомерността на санкционираното неизпълнение на административно задължение на плоскостта на приложения от наказващия орган административно-наказателен състав.

            Неоснователно е възражението на касатора за издаване на наказателното постановление в разрез с изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Видно от съставения АУАН, в същия фигурира позоваване на Заповед № А-395/06.07.2012г. на Председателя на ДАМТН, с която са определени длъжностните лица, оправомощени да съставят актове по ЗИ, в т.ч. и актосъставителят Е.Д.Й.. Т.е. тази заповед е била посочена в акта, за да се удостовери факта на издаването му от надлежно оправомощено длъжностно лице съобразно изискванията на чл.94 ал.1 от ЗИ. В НП е цитирана друга заповед - Заповед №А-364/18.09.2012 г. на Председателя на ДАМТН, с която издателят на наказателното постановление е овластен да издава наказателни постановления по ЗИ в съответствие съобразно чл.94 ал.2 от ЗИ. Не съществува необходимост номерата на двете посочени заповеди за съвпадат, при положение, че визират компетентността на различни участници в административно-наказателното производство - тази на актосъставителя и на наказващия орган, респективно констатираното от касатора различие в акта и издаденото въз основа на него наказателно постановление, не обуславя незаконосъобразността на същото. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че заповед с посочения в НП номер не е приобщена към материалите по делото, но доколкото по същото е приложена Заповед № А-476/16.08.2012 г. и от последната е видно, че Началникът на Регионален отдел град Варна в ГД «Метрологичен надзор» към ДАМТН е от кръга на оправомощените от Председателя на ДАМТН да издават наказателни постановления за нарушения по чл.85 от ЗИ, няма съмнение, че процесното наказателно постановление е издадено от компетентен наказващ орган, както обосновано е приел и районният съд.

            Горното мотивира настоящия състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, съдебният състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

                        Водим от горното, Шуменският административен съд 

                                             Р  Е  Ш  И : 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 179/05.12.2013 г., постановено  НАХД № 530/2013 г. по описа на Районен съд град Нови пазар.

            Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1/п/

                                                                                                         2/п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 25.02.2014г.