Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е 

№48

град Шумен, 18.02.2014г. 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на десети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

Председател: Кремена Борисова                      Членове:  Христинка Димитрова

                                                                                          Маргарита Стергиовска 

при секретаря С.А. и с участие на окръжния прокурор Д.Долапчиев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 28 по описа за 2014г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от «Мускат» ЕООД с , седалище и адрес на управление гр.Търговище,  представлявано от управителя Н.Н.Н., депозирана чрез процесуален представител и пълномощник адв. Н.В., срещу решение № 119/03.12.2013г., постановено по ВНАХД № 266/2013г. по описа на Районен съд – Велики Преслав. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 27-2703562/19.04.2013г. на Директора на дирекция «Инспекция по труда» - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от Кодекса на труда (КТ), във вр. чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл.52 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), във връзка с чл.2, ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за «риска трудова злополука» на «Мускат» ЕООД - Търговище е наложено административно наказание «имуществена санкция» в размер на 250 лева. В жалбата са изложени аргументи за незаконосъобразност на атакуваното решение, по същество свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че е налице представителна власт на упълномощеното лице да представлява дружеството при съставяне на АУАН и връчване на НП. Изразено е несъгласие и с извода на съда досежно липса на нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от страна на административно наказващия орган, изразяващо се според касатора в непосочване на дата и място на нарушението. С оглед изложените съображения е отправено искане касационната инстанция да отмени атакувания съдебен акт и да постанови ново решение, отменящо наказателното постановление.

Ответната страна - Дирекция «Инспекция по труда» - гр. Шумен, представлявана в съдебно заседание от юрисконсулт В. оспорва жалбата и излага аргументи, обосноваващи законосъобразност на съдебното решение.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като излага подробни аргументи за правилност на съдебното решение. Предлага същото да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се приема за неоснователна по следните съображения:

Предмет на касационно оспорване е решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 27-2703562/19.04.2013г. на Директора на ДИТ - гр.Шумен, с което на «Мускат» ЕООД - Търговище е наложено административно наказание «имуществена санкция», за това, че при осъществяване на неговата дейност, в качеството му на работодател, не е застраховал за риска «трудова злополука» работещите като «работник сглобяване на детайли» в предприятието за производство на дограма 5 лица, а именно – Б.К.А., Р.И.С., И.А.М., К.Т.К. и Е.Р.Н.. Нарушението е  констатирано на 14.03.2013г. при извършване на проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на дружеството «Предприятие за производство на ПВЦ и алуминиева дограма» в гр.Велики Преслав, Промишлена зона и на 21.03.2013г. при проверка на документи в Дирекция «Инспекция по труда». В хода на същата контролните органи са установили, че работниците в предприятието не са застраховани за риска «трудова злополука». За констатираното нарушение против дружеството е съставен АУАН  № 27-2703562/22.03.2013г. Същият е предявен и връчен на И.Д.И. – нотариално упълномощен представител на дружеството. Въз основа на съставения АУАН е издадено наказателно постановление, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева. Както актосъставителят, така и административно наказващият орган са посочили, че нарушението е извършено на 14.03.2013г. в гр. Велики Преслав.

Въз основа на събраните доказателства, районният съд приел за безспорно установено, че санкционираният правен субект като не е застраховал работниците за риска «трудова злополука», на 14.03.2013г. чрез бездействието си е осъществил състава на посоченото в АУАН и НП административно нарушение. Съдът е изложил подробни аргументи, въз основа на които е отклонил като неоснователни възраженията на дружеството за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство. Според мотивите на обжалваното решение отговорността на санкционираното юридическо лице, в качеството му на работодател, е ангажирана за безспорно установено неизпълнение на задължение, при липса на съществени процесуални нарушения в хода на административно наказателното производство, с оглед на което наказателното постановление се явява правилно и законосъобразно.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал нарушение на материалния закон при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното деяние. Касационният състав споделя изводите на районния съд, че в случая в хода на административно наказателното производство по издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът и наказателното постановление съдържат всички, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е описано подробно с посочване на всички елементи от фактическия му състав и обстоятелствата, при които е извършено. Описаните в акта за установяване на административното нарушение факти са възпроизведени изцяло в издаденото въз основа на него наказателно постановление, като са подведени под правилната правна квалификация. В случая административното наказание е наложено за нарушение на чл.52 от ЗЗБУТ, според която норма, работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска «трудова злополука» за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. По силата на чл.2, ал.1 от Наредбата за задължително застраховане на работниците и служителите за риска «трудова злополука» на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. Правилно съдът, позовавайки се на обнародваната в Държавен вестник Заповед № РД-01-865/30.10.2012г. на МТСП и предвид констатацията на проверяващите органи досежно характера на извършваната дейност, а именно «предприятие за производство на алуминиева и ПВЦ дограма», е приел, че извършваната от търговеца икономическа дейност е с трудов травматизъм над средния за страната за 2013г., с оглед на което същият е следвало задължително да застрахова своите работници за риска «трудова злополука». В случая при проверката, извършена от контролните органи на ДИТ – Шумен в производствен обект на «Мускат» ЕООД – гр.Търговище, находящ се в гр. Велики Преслав, е установено, че работниците (поименно посочени в наказателното постановление) са упражнявали трудовите си задължения, а дружеството в качеството си на работодател не е застраховал същите за риска «трудова злополука» в разрез с разпоредбата на чл.52 от ЗЗБУТ и чл.2, ал.1 от НЗЗРСРТЗ.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за незаконосъобразност на съдебното решение, предвид неправилната квалификация от страна на съда на констатираното процесуално нарушение, допуснато от административно наказващия орган при издаване на наказателното постановление и изразяващо се в неточно посочване на датата на нарушението. В тази насока следва да се отбележи, че изпълнителното деяние на административното нарушение е осъществено под формата на бездействие. От обективна страна нарушението е налице през целия период, който започва да тече след изтичане на срока, в който задълженият субект не е изпълнил задължението си да застрахова работниците за риска «трудова злополука», до датата на изпълнение на задължението. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че към момента на проверката – 14.03.2013г. работодателят не е сключил договор за застраховка по отношение на работници, упражняващи трудови функции на рисково място, при което съществува опасност за живота и здравето им. След като дружеството има качеството «работодател» по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и развива икономическа дейност, отличаваща се с трудов травматизъм, по-висок от средния за страната за 2013г., същото безспорно е било задължено да застрахова своите работници за риска «трудова злополука». Макар и нормативно да не е предвиден конкретен срок за сключване на такава застраховка, предвид предназначението на същата, а именно - да осигури риска от упражняваната дейност, валидно сключена такава следва да е налице във всеки момент, в който работниците упражняват труд, т.е. всеки работник следва да е застрахован за трудова злополука от момента на започване на работа. Доколкото по делото е установено по несъмнен начин, че към датата на проверката по отношение лицата Б.К.А., Р.И.С., И.А.М., К.Т.К. и Е.Р.Н. не е била налице такава застраховка, санкционираното дружество действително е допуснало неизпълнение на административно задължение, установено с разпоредбата на чл.52, ал.1 от ЗЗБУТ. Предвид изложеното, правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на работодателя за нарушение, извършено именно на тази дата. Анализът на цитираните доказателства обосновава извода за съставомерност на санкционираното деяние на плоскостта на приложения от наказващия орган административно наказателен състав.

Наведените в касационната жалба доводи за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, съдът намира за неоснователни. Аргументите се свеждат до твърдение, че АУАН, въз основа на който е издадено процесното НП, е съставен в присъствие не на управителя на дружеството, а на негов пълномощник, който не  бил изрично упълномощен да получава и подписва АУАН, което съставлявало нарушение на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Касационният съд констатира, че към материалите по въззивното дело е приобщено като доказателство копие на нотариално заверено на 18.01.2013г. пълномощно, по силата на което Н.Н.Н. в качеството си на управител и представляващ на «Мускат» ЕООД- гр.Търговище  е упълномощил И.Д.И. да го представлява пред различни институции и административни органи, в това число пред Инспекция по труда. Доколкото в пълномощното не е изрично посочено, че упълномощеното лице има право да подписва и получава актове за установяване на нарушения, настоящата инстанция приема, че е налице процесуално нарушение при съставянето на акта, но то не е от категорията на съществените – за да е така следваше това нарушение да препятства или ограничава правото на защита на санкционираното лице. Обстоятелството, че не са били налице условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, за да се състави актът в отсъствие на нарушителя е процесуално нарушение, но актът е надлежно предявен на пълномощник на санкционираното лице, което се потвърждава от представеното и приложеното към делото като писмено доказателство пълномощно с нотариална заверка на подписа и санкционираното лице е имало възможност да упражни в пълна степен своето право на защита, като депозира възраженията си срещу него както при съставяне на акта, така и в писмен вид. Възражението е въпрос на избор и от факта, че не е сторил това, не би могъл да черпи права от липсата на процесуални действия от негова страна. Предвид изложеното Шуменският административен съд счита за несъстоятелни съображенията за нарушение и неспазване изискванията на чл.40 и чл.42 от ЗАНН. Актът и издаденото въз основа на него наказателно постановление отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН и в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това законовото изискване за връчване на НП срещу подпис на санкционирания е още една гаранция за неговото право на защита, за да може той при несъгласие да го атакува по съдебен ред. Видно от събраните по делото доказателства, в конкретния случай независимо, че и НП е връчено на упълномощеното лице, правото на защита не е нарушено, доколкото постановлението е обжалвано и то в законоустановения срок.

Горното мотивира настоящият състав да приеме, че касационната жалба се явява неоснователна. Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Като е приел, че наказателното постановление е издадено за неизпълнение на задължение, което е безспорно установено, при липса на съществени процесуални нарушения, поради което и следва да бъде потвърдено, районният съд е постановил своя съдебен акт при правилно приложение на материалния закон по смисъла, вложен в чл.348, ал.1, т.1 и ал.2 от НПК, във вр.с чл.63, ал.1 от ЗАНН. Служебната проверка по чл.218, ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон.

С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Шуменският административен съд 

Р   Е    Ш    И   : 

            ОСТАВЯ В СИЛА решение № 119 от 03.12.2013г., постановено по ВНАХД № 266/2013г. по описа на Районен съд – Велики Преслав.

            Решението е окончателно. 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1./п/ 

                                                                                                            2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 18.02.2014 г.