Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

№28

град Шумен, 06.02.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Шуменският административен съд, в публичното заседание на двадесети януари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

Председател: Кремена Борисова                     Членове:ХристинкаДимитрова

                                                                              Маргарита Стергиовска

при секретаря В.Р.

и с участие на прокурор Д. Долапчиевот ШОП

като разгледа докладваното от председателя Кремена Борисова КАНД 520 по описа на 2013 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба от ТД на НАП – гр. Варна, депозирана чрез ст. юрисконсулт В.М., срещу решение № 719/21.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 994/2013г. по описа на същия съд. С оспорения съдебен акт е отменено Наказателно постановление № 55902-F-058686/05.06.2013г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на СД “Р.90 К.С.”, представлявано от К.К. на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

Касаторът счита, че съдебното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорващият счита, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на наказателното постановление.Излага и доводи за безспорната установеност на нарушението и относно липсата на основание за квалифициране на правонарушението като „маловажно” по см. на чл. 28 от ЗАНН. Предвид инвокираните съображения отправя искане за отмяна на съдебния акт и за потвърждаване на имуществената санкция. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна, СД “Р.90 К.С.”***, в съдебно заседание се представлява от К.К., който оспорва касационната жалба.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура аргументира становището, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, същита се явява неоснователна, по следните съображения:

С процесното решение съдът е отменил Наказателно постановление № 55902-F-058686/05.06.2013г. на директора на офис Шумен при ТД на НАП - гр. Варна, с което на СД “Р.90 К.С.”, представлявано от К.К., на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

        За да постанови съдебния си акт съдът е установил следната фактическа обстановка:

СД “Р.90 К.С.”*** е със седалище и адрес на управление: гр.Шумен,  и се представлява от К.Д.К..

На 30.04.2013г. в офис Шумен на ТД на НАП - гр. Варна била получена годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2012г. от СД “Р.90 К.С.”***, заведена с Вх. № 274351300417065. От страна на свидетеля С.К.И. било установено, че дружеството – жалбоподател, в качеството си на данъчно задължено лице, не е изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 2012г. в законоустановения срок, визиран в цитираната разпоредба - до 01.04.2013г., тъй като 31.03.2013г. бил неприсъствен ден. За констатираното нарушение на 30.04.2013г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с № F-058686, като актосъставителят посочил, че с горното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, във вр. чл. 261, ал. 1 от ЗКПО. Актът бил съставен в присъствието на представляващият дружеството - нарушител, като впоследствие бил предявен и подписан от него с възражение, че СД не е осъществявало дейност, като посочил, че влошеното му здравословно състояние го е препятствало от срочното изпълнение на приписаното му задължение. Впоследствие били депозирани и писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и на материалите в административнонаказателната преписка бил издаден и процесния санкционен акт.

След като съобразил така установените факти, районният съд достигнал до извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи изначално НП. Съдът счел още, че приобщените доказателства установяват с категоричност извършване на административно нарушение по см. на чл. 261, ал. 1 от ЗКПО от страна на санкционирания субект. Независимо от това, съдебният състав счел, че деятелността разкрива белезите на „маловажен случай” на административно нарушение по см. на чл. 28 от ЗАНН и АНО е бил длъжен, вместо да санкционира лицето, да му отправи предупреждение, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. С оглед на това, съдът приел, че НП се явява незаконосъобразно и като такова го отменил.

Установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка се споделя напълно от настоящия касационен състав. Същият намира, че въз основа на нея решаващият съд е направил правилни и законосъобразни изводи, като не е допуснал сочените от касатора нарушения на закона при издаване на обжалвания акт. При обективно възприетата фактическа обстановка по делото, съдът е изградил правилни изводи за съставомерност на констатираното деяние, както и за безспорната установеност на дееца. Касационната инстанция кредитира напълно и мотивите на въззивния съд относно приложимостта на чл. 28 от ЗАНН спрямо настоящата деятелност. Действително е налице неизпълнение в срок на задължение, произтичащо от разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, доколкото годишата данъчна декларация е депозирана в НАП на 30.04.2013г., т.е. извън установения за целта срок, който факт не се оспорва и от санкционирания субект. От друга страна АНО е бил длъжен преди да пристъпи към стриктното приложение на адмнистративнонаказателната норма да прецени налице ли са били предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, съобразявайки спецификите на конкретния казус, което обаче той не е сторил. Следва да се отбележи, че доколкото е невъзможно правната норма да обхване абсолютно всички възможни житейски ситуации, законодателят се е постарал да създаде общите правила, от които са допустими и е възможна проявата на изключения. Именно затова, като коректив е създадена нормата на чл. 28 от ЗАНН, даваща възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание, след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат предвид особеностите на административнонаказателното производство. По смисъла на този нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи” на административни нарушения от съответния вид. В настоящия казус извод относно приложимостта на института на „маловажността” може да бъде изведен при внимателен прочит на приобщените писмени доказателства. Както правилно е отбелязал и районният съд, по делото е приложено заверено копие от годишната декларация, от прочита на която е видно, че санкционираният период не е осъществявал дейност и не е реализирал приходи или разходи през отчетния период. От друга страна, правилно съдът е ценил като обстоятелство, обосноваващо приложението на чл. 28 от ЗАНН факта, че до момента лицето не е санкционирано за подобно нарушение, както и напредналата възраст на представляващия дружеството. В този смисъл следва да се посочи, че декларацията е подадена, макар и със закъснение по инициатива на субекта на 30.04.2013г., което индикира, че неизпълнението му има инцидентен характер, а не налага извод за тенденциозност в поведението му. Тези обстоятелства не са в състояние изцяло да оневинят дружеството за констатираното нарушение, но несъмнено трябва да бъдат ценени като факти, обосноваващи по-ниска обществена опасност на дееца и деянието. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че деянието на нарушителя може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО, а посочените в чл. 12 от ЗАНН цели биха били постигнати и без да бъде ангажирана административнонаказателната му отговорност, като постановеното решение, с което е приложен институтът на маловажността, ще окаже предупредително въздействие върху дееца.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, от АПК, Шуменският административен съд

Р   Е    Ш    И   :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 719/21.11.2013г. на Шуменския районен съд, постановено по ВНАХД № 994/2013г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       /п/                                                 ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                                                        2./п/

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 06.02.2014 г.