Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№2

град Шумен, 31.01.2014г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на петнадесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав: 

                                    Административен съдия: Снежина Чолакова           

при участието на секретаря Ж.С., като разгледа докладваното от административния съдия АД № 174 по описа за 2013 година на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.14б, ал.1 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП) и чл.45, ал.4 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ).

Образувано е по оспорване от Ш.О.Х., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез адв.Р.М. от ШАК, против Заповед № РД 09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП), гр.Велики Преслав. С цитираната заповед на основание чл.14а, ал.3 от ЗСП и чл.45, ал.4 от ЗИХУ на оспорващата е наредено да възстанови сума в размер общо на 3398,15 лева, в т.ч. главница 2408,97 лева и лихви към 31.05.2013г. - 989,18 лева, представляващи неправомерно получени социални помощи и месечни добавки, както следва: 1. Месечни помощи по ППЗСП и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ, в размер на 2048,39 лева, в т.ч. главница - 1395,00 лева и лихви – 653,39 лева; 2. Помощи, получавани по реда на Наредба № РД 07-5 от 2008г., в размер общо на 1349,76 лева, в т.ч. главница 1013,97 лева и лихви 335,79 лева.

В жалбата се изразява несъгласие с оспорваната заповед, като постановена при неправилно приложение на закона. Навеждат се доводи, че оспорващата е представила пред органите за социално подпомагане Експертно решение № 3300/159 от 24.08.2001г. на ТЕЛК-гр.Шумен, определящо 80 % трайно намалена работоспособност, а не последващото Експертно решение № 0354/056 от 10.04.2002г. на НЕЛК-гр.София, отменящо решението на ТЕЛК – гр.Шумен и намаляващо процента на трайно намалена работоспособност на 50%, тъй като не е получавала решението на НЕЛК-гр.София и не е била запозната с него. На второ място се сочи, че с представеното от нея решение на ТЕЛК-гр.Шумен е определен срок на инвалидността до 01.08.2004г., след която дата служителите на ДСП-гр.Велики Преслав е следвало да й изискат последващ документ, да й откажат или да преустановят плащанията. След като това не е сторено по вина на съответните служители и е продължило изплащането на социални помощи и добавки, не е налице основание да се иска връщането им от оспорващата, поради нейната добросъвестност при получаването им. Налице е и изрично позоваване на изтекла давност досежно част от претендираната главница и начислените върху същата лихви. Навеждат се и доводи за допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, изразяващо се в това, че в заповедта е указан седемдневен срок за оспорването й, в разрез с изискванията на АПК, което е нарушило правото й на защита. Въз основа на изложените доводи се отправя искане съдът да се произнесе с решение, отменящо изцяло атакувания индивидуален административен акт, а алтернативно – частично отменящо същия досежно погасените по давност главница и лихви. В съдебно заседание и в представени писмени бележки оспорващата, чрез процесуалния си представител адв.Р.М. от ШАК, поддържа жалбата. Моли съда да се произнесе с решение, с което да отмени атакуваната заповед като неправилна и незаконосъобразна.

Ответникът - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Р.Р. и в приложени писмени бележки, оспорва жалбата. В тази връзка твърди, че същата е недопустима поради депозирането й след изтичане на регламентирания в чл.14б, ал.1 от ЗСП седемдневен срок, доколкото атакуваната с нея заповед е връчена на Ш.О.Х. на 09.07.2013г., а жалбата срещу нея е подадена по пощата на 17.07.2013г. Сочи се също, че в случая не е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, предвиждаща удължен срок за оспорване, тъй като цитираната разпоредба изисква кумулативна липса на посочен в акта срок на обжалване и орган, пред който следва да се обжалва, а в случая е посочен срокът за оспорване на заповедта. По съществото на спора се излагат доводи за законосъобразност на атакувания акт, предвид обстоятелството, че в качеството си на лице с 50% трайно намалена работоспособност, жалбоподателката не е имала право на социалните помощи и добавки, чието възстановяване е разпоредено с оспорваната заповед. Излагат се и доводи, че същата е била запозната с решението на НЕЛК-гр.София, след като го е получила, видно от представената по делото обратна разписка. Изразява се и несъгласие с доводите, че срокът на инвалидността е бил определен до 01.08.2004г., доколкото съгласно разпоредбите на § 2 от ПЗР на ППЗСП и чл.14, ал.2 от ППЗИХУ, лицата с определени вид и степен на увреждане 50 и над 50 %, установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО, както и лицата с намалена работоспособност, навършили възраст за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО в срока на действие на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок на инвалидността. Оспорват се и доводите за изтекла погасителна давност, доколкото сроковете на същата започвали да текат от момента на откриване на нанесените щети на Републиканския бюджет, а това е моментът на извършване на проверка и обективиране на направените в рамките на същата констатации с нарочен констативен протокол. Въз основа на изложените аргументи се отправя искане за оставяне на жалбата без разглеждане, а алтернативно – за отхвърлянето й като неоснователна.

Шуменският административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

С Експертно решение (ЕР) № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен (ТЕЛК-гр.Шумен), на Ш.О.Х. била определена 80 % трайно намалена работоспособност за заболяването „Есенциална хипертония, артериална хипертония ІІІ ст., сърдечно-мозъчна форма умерена степен, кор хипертоникум сн ІІІ фк”, със срок на инвалидността до 01.08.2004г. Посоченото решение било обжалвано пред горестоящия административен орган – НЕЛК-гр.София, който с Експертно решение № 0354/056 от 10.04.2002г. на специализиран състав по сърдечно-съдови болести при НЕЛК-гр.София, отменил решението на ТЕЛК-гр.Шумен в частта досежно определената степен на увреждане на оспорващата, като й определил 50% трайно намалена работоспособност. Цитираното решение било съобщено на Ш.О.Х. на 22.04.2002г., видно от приобщеното към доказателствения материал по делото известие за доставяне с обратна разписка, като не се твърди ЕР на НЕЛК-гр.София да е било обжалвано, респективно е влязло в законна сила.

            С молба-декларация вх.№ 355 от 27.06.2002г. (л.67) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна целева помощ за транспортно обслужване по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), като приложила към същата Експертно решение № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, с което й е определена 80% намалена работоспособност (НР). С решение № 355/27.06.2002г. на ръководителя на ДСП-гр.Върбица (л.66) на Ш.Х. била отпусната месечна целева помощ в размер на 6 лева, считано от 01.05.2002г. Въз основа на това решение на оспорващата е била изплатена общо сумата от 48 лева, за периода 01.05.-31.12.2002г.

            С молба-декларация вх.№ 270 от 14.02.2003г. (л.63) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна целева помощ за транспортно обслужване по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), като приложила към същата ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, с което й е определена 80% НР. Със заповед № 270/28.02.2003г. на директора на ДСП-гр.Върбица (л.62) на оспорващата била отпусната парична помощ в размер на 6 лева месечно, считано от 01.02.2003г. до 01.07.2003г., а със заповед № 270/04.09.2003г. (л.61) била отпусната помощ в размер на 6 лева месечно, считано от 01.08.2003г. до 31.12.2003г. Въз основа на посочените две заповеди на оспорващата е била изплатена общо сумата от 60 лева.

            С молба-декларация вх.№ 494 от 15.01.2004г. (л.58) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна целева помощ за транспортно обслужване по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), като приложила към същата ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, с което й е определена 80% НР. Със заповед № 404/05.02.2004г. на директора на ДСП-гр.Върбица (л.57) на оспорващата била отпусната парична помощ в размер на 6 лева месечно, считано от 01.01.2004г. до 31.12.2004г. Въз основа на посочената заповед на оспорващата е била изплатена общо сумата от 72 лева.

            С молба-декларация вх.№ 506 от 14.04.2005г. (л.55) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна добавка са социална интеграция за транспортни услуги, като декларирала, че е с 80% НР, удостоверявайки посоченото обстоятелство с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. Със заповед № 506/18.04.2005г. (л.54) на директора на ДСП-гр.Върбица на оспорващата била отпусната месечна добавка за социална интеграция по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ (за транспортни услуги) в размер на 6 лева, считано от 01.01.2005г. до 31.05.2005г., а със заповед № 506/04.07.2005г. (л.53) й била отпусната месечна добавка за социална интеграция в размер на 8,25 лева, за периода от 01.06.2005г.-31.12.2005г. Въз основа на посочените заповеди на оспорващата е била изплатена общо сумата от 87,75 лева.

            С молба-декларация вх.№ 352 от 02.02.2006г. (л.51) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, като декларирала, че е с 80 % НР, удостоверявайки посоченото обстоятелство с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. Със заповед № 352/07.02.2006г. (л.50) на директора на ДСП-гр.Върбица на оспорващата била отпусната добавка по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ в размер на 8,25 лева месечно, считано от 01.02.2006г. до 31.12.2006г. Въз основа на посочената заповед на оспорващата е била изплатена общо сумата от  90,75 лева.

            С молба-декларация № 7/05.01.2007г. (л.48) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги, като декларирала, че е с 80 % НР, удостоверявайки това обстоятелство с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. Въз основа на същата, със Заповед № 7/10.01.2007г. (л.47, на гърба) на директора на ДСП-гр.Велики Преслав, на оспорващата била отпусната месечна добавка за социална интерграция по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ в размер на 8,25 лева месечно, считано от 01.01.2007г. до 28.02.2010г. Размерът на определената добавка бил увеличен на 9,75 лева, считано от 01.01.2009г. до 28.02.2010г., със Заповед № 7/10.02.2009г. (л.47) на Директора на ДСП-гр.Велики Преслав. Въз основа на посочените заповеди на оспорващата е била изплатена общо сумата от  334,50 лева.

            С молба-декларация № В-94/29.04.2010г. (л.45) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги (чл.25, ал.1 от ППЗИХУ) и за диетично хранене и лекарствени продукти (чл.29 от ППЗИХУ), като приложила към същата ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, удостоверяващо, че има определена 80% НР, пожизнено. Въз основа на същата, със Заповед № В-94/17.05.2010г. (л.44, на гърба) на директора на ДСП-гр.Велики Преслав на оспорващата била отпусната месечна добавка за социална интерграция по чл.25, ал.1 от ППЗИХУ в размер на 9,75 лева месечно, считано от 01.04.2010г. до 31.03.2015г.; както и месечна добавка за социална интеграция по чл.29 от ППЗИХУ, в размер на 9,75 лева месечно, считано от 01.04.2010г. до 31.03.2015г. Въз основа на посочената заповед на оспорващата е била изплатена общо сумата от  702 лева, за периода от 01.04.2010г. до 31.03.2013г. С последваща заповед № В-94/25.04.2013г. (л.44) на Директора на ДСП-гр.Велики Преслав, на основание чл.34, ал.1 от ППЗИХУ, изплащането на отпуснатите месечни добавки било прекратено, считано от 01.04.2013г., поради обстоятелството, че лицето има издадено ЕР № 0354/056 от 10.04.2002г. на НЕЛК-гр.София, с което определената от ТЕЛК-гр.Шумен 80% НР е намалена на 50%.

            С молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх.№ 1052/11.08.2008г. (л.41) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009г., като декларирала, че е с НР от 71% до 90%, установена с решение на ТЕЛК и удостоверила декларираното обстоятелство с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. Въз основа на същата, със Заповед № 1052/16.09.2008г.(л.40) на Ш.О.Х. била отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009г. в размер на 282,50 лева. Въпросната целева помощ била отпусната въз основа на социален доклад по молба-декларация № 1052/11.08.2008г.(л.115), в който е посочено, че лицето отговаря на нормативните изисквания за получаване на целевата помощ, тъй като средномесечният доход на същото е 209,69 лева, при диференциран минимален доход за отопление (ДМДО), определен съобразно декларираната от Ш.Х. 80% НР,  в размер на 223,74 лева. Размерът на помощта след отпускането й е увеличен на 382,50 лева (т.е. с още 100 лева), съгласно чл.5, ал.1 от ПМС № 261/27.10.2008 г. за допълнителни бюджетни кредити за 2008 г., обн.ДВ бр.95/2008г., в сила от 23.10.2008г., както и указателно писмо Изх.№ 9100-235/04.11.2008г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане (л.158). Обсъжданата целева помощ в общ размер от 382,50 лева, била изплатена на Ш.О., както следва: 282,50 лева на 30.09.2008г. и 100,00 лева на 28.01.2009г. (справка за изплатените помощи и добавки и начислените върху тях лихви, изготвена от директора на ДСП-гр.Велики Преслав – л.111 - на гърба).

            С молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх.№ 612/20.07.2009г. (л.36) Ш.Х. поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010г., като приложила към същата ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, удостоверяващо, че е с 80% НР. Въз основа на същата, със Заповед № 612/24.08.2009г.(л.35), на Ш.О.Х. била отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010г., в размер на 276,15 лева. Въпросната целева помощ била отпусната на база изготвен социален доклад по молба-декларация № 612/20.07.2009г.(л.116), в който е посочено, че лицето отговаря на нормативните изисквания за получаване на целевата помощ, тъй като средномесечният доход на същото е 220,25 лева, при диференциран ДМДО, определен съобразно декларираната от него 80% НР, в размер на 264,42 лева. Отпуснатата целева помощ, в общ размер от 276,15 лева, била изплатена на Ш.О., както следва: 110,46 лева на 25.08.2009г. и 165,69 лева на 25.01.2010г. (справка за изплатените помощи и добавки и начислените върху тях лихви, изготвена от директора на ДСП-гр.Велики Преслав – л. 111-на гърба).

С молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление вх.№ В-552/18.08.2011г. (л.32) Ш.О.Х. поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012г., като декларирала, че е с НР от 70% до 89,99%, удостоверявайки посоченото обстоятелство с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. Въпросната целева помощ била отпусната въз основа на социален доклад по молба-декларация В-552/18.08.2011г.(л.117), в който е посочено, че лицето отговаря на нормативните изисквания за получаване на целевата помощ. В тази връзка, след справка досежно регистрираните доходи на оспорващата, социалният работник е установил, че средномесечният доход на същата, формиран от получените от нея доходи за предходните шест месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация, е  в размер на 132,73 лева (разяснителна записка – л.144). Така определеният индивидуален доход е изчислен само на база на доходите на оспорващата през предходните 6 месеца преди месеца, в който е депозирана молбата-декларация, тъй като съпругът й е починал на 24.04.2011г. (справка от НБД”Население” – л.147), а съгласно указателно писмо изх.№ 9100-162/08.07.2003г. на изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане(л.153), в случаите, когато единият съпруг почине в рамките на 6-месечния период преди месеца, през който е подадена молба-декларация за отпускане на целева помощ,  средномесечният доход на правоимащото лице се изчислява само на базата на доходите, реализирани от него, без да се включват доходите на починалия съпруг. В случая от извършената в НОИ справка (л.151) се е установило, че през релевантния период за определяне на средномесечния доход Ш.О. е получила единствено пенсия с общ размер 796.38 лева, формираща средномесечен доход в размер на 132,73 лева, т.е. под ДМДО в размер на 145,08 лева, определен съобразно декларираната от последната 80% НР. С оглед на това, със Заповед № В-552/31.08.2011г.(л.31) на оспорващата била отпусната целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2011/2012г., в размер на 289,60 лева. Отпуснатата целева помощ, в общ размер от 289,60 лева, била изплатена на Ш.О., както следва: 115,84 лева на 25.09.2011г. и 173,76 лева на 25.01.2012г. (справка за изплатените помощи и добавки и начислените върху тях лихви, изготвена от директора на ДСП-гр.Велики Преслав – л. 111-на гърба).

С молба-декларация вх.№ В 1182/09.08.2012г. (л.29) за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, оспорващата поискала отпускане на посочената помощ, като декларирала, че е с НР от 70% до 89,99%, удостоверявайки този факт с ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен. По тази молба със Заповед № В-1182/25.09.2012г. (л.111) е отказано изплащане на целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013г., поради установен средномесечен доход в размер на 148.01 лева, надхвърлящ ДМДО в размер на 145,08 лева. Цитираната заповед е издадена въз основа на социален доклад по молба-декларация с вх.№ В1182/29.08.2012г.(л.118), в който е посочено, че лицето не отговаря на нормативните изисквания за получаване на целевата помощ, тъй като средномесечният доход на същото е 148,01 лева, при диференциран ДМДО, определен съобразно декларираната от него 80% ТНР, в размер 145,08 лева, т.е. го надхвърля с 2,93 лева. Впоследствие въз основа на горепосочената молба-декларация вх.№ В 1182/09.08.2012г., със заповед № В-1182/16.04.2013г. (л.79) на Директора на ДСП-гр.Велики Преслав, на основание чл.3, ал.1, във вр.с чл.1, ал.2, т.2 от ПМС 85/05.04.2013г. за еднократно подпомагане на лица и семейства (ДВ бр.35/12.04.2013г.), на Ш.Х. била отпусната целева помощ в размер на 65,72 лева. Същата била изплатена на 25.05.2013г.

По данни на ответната страна, обективирани в писмо рег.№ ДА-01-2256/15.11.2013г.(л.106), на 18.04.2013г. от РКМЕ-гр.Шумен било получено на ръка копие от ЕР на НЕЛК № 0354/056 от 10.04.2002г., от което служителите на ДСП-гр.В.Преслав установили, че представяното от Ш.О. ЕР № 3300/159/24.08.2001г. на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”, АД, гр.Шумен, удостоверяващо, че същата е с 80% НР, е отменено с горепосоченото ЕР на НЕЛК, като с последното степента на увреждане на лицето е намалена на 50%.

С писмо изх.№ І-1257/29.04.2013г., вх.№ 92/0065 от 07.05.2013г. (л.25), изготвено по повод отправено запитване от директора на ДСП-гр.Велики Преслав, Директорът на НЕЛК – гр.София го уведомил, че оспорващата Ш.Х. е получила ЕР № 0354/056 от 10.04.2002г., на 22.04.2002г., като приложил известие за доставяне с обратна разписка № 7173 (л.25, на гърба).

След получаване на въпросната информация, със заповед № РД-09/0110 от 23.05.2013г.(л.24) Директорът на ДСП-гр.Велики Преслав назначил комисия, която да извърши проверка на досието за подпомагане по ППЗИХУ и ППЗСП на оспорващата.

Определената за целта комисия изготвила констативен протокол № 94 ШШ/0007 от 29.05.2013г.(л.22), съдържащ констатации за неправомерно получени от Ш.Х. помощи и месечни добавки по реда на ППЗСП, ППЗИХУ и Наредба № РД 07-5/2008г. По-конкретно, в същия е посочено, че оспорващата е удостоверявала намалената си работоспособност с ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”АД, гр.Шумен, определящо 80% НР, което обаче е било отменено с ЕР на НЕЛК-гр.София, с което на Ш.Х. е била определена 50% намалена работоспособност за трайно увреждане, с водеща диагноза „Есенциална хипертония”, при които оспорващата няма право на месечни добавки по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), респ. на добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 и чл.29 от ППЗИХУ, както и на целева помощ за отопление по реда на Наредба № РД 07-5/2008г. Протоколът бил съобщен на оспорващата на 10.06.2013г.(видно от известие за доставяне с обратна разписка на л.23).

Несъгласна с него, Ш.Х. депозирала възражение № 94ШШ/0008 от 13.06.2013г.(л.20), в което посочила, че не е знаела за съществуването  на въпросното ЕР на НЕЛК-гр.София, отменящо представяното от нея ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен. Заявила също, че решението на ТЕЛК-гр.Шумен определя срок на инвалидността до 01.08.2004г., което означава, че след посочената дата не е имало основание за изплащане на помощи и месечни добавки, като това е сторено поради недоглеждане от служителите на ДСП-гр.В.Преслав. С оглед на това е заявила, че не дължи възстановяване на получените суми, позовавайки се и на изтекла погасителна давност.

По повод депозираното възражение, назначената от ответната страна комисия изготвила констативен протокол № 8003/0064 от 05.07.2013г.(л.18), в който приела аргументите на оспорващата за неоснователни, считайки, че оспорващата е била запозната с ЕР на НЕЛК-гр.София, с което определената й НР от 80% е намалена на 50%, доколкото същото й е било съобщено с известие за доставяне с обратна разписка, на 22.04.2002г. Изложени са и доводи, че не е имало основание да не се зачита представеното от Ш.Х. *** след изтичане срока на определената с него намалена работоспособност, на основание § 2 от ППЗСП и § 8в от ЗИХУ.

Въз основа на събраните в хода на административното производство доказателства, Директорът на ДСП-гр.Велики Преслав издал Заповед № РД 09/0133 от 08.07.2013г. (л.16), с която наредил Ш.О.Х. да бъде лишена от целева помощ за отопление по Наредба № РД 07/5/2008г. за срок от две години, считано от 01.06.2013г. или до окончателното възстановяване на недобросъвестно получените средства за социално подпомагане.

На същата дата Директорът на ДСП-гр.В.Преслав издал и Заповед № РД-09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ (предмет на настоящия спор), с която наредил Ш.О.Х. да възстанови неправомерно получените социални помощи и месечни добавки за социална интеграция, получени за периода 2002г.-2013г., на обща стойност: главница – 2408,97 лева и лихви върху получените суми към 31.05.2013г. – 989,18 лева, в това число: 1. Месечни помощи по ППЗСП и месечни добавки за социална интеграция по ЗИХУ: главница 1395,00 лева и лихви към 31.05.2013г. - 653,39 лева, на обща стойност 2048,39 лева; 2. Помощи, получавани по реда на Наредба № РД  07-5 от 2008г. (целеви помощи за отопление): главница 1013,97 лева и лихви към 31.05.2013г. – 335,79 лева, на обща стойност 1349,76 лева.

            Посочените по-горе Констативен протокол № 8003/0064 от 05.07.2013г., Заповед № РД 09/0133 от 08.07.2013г. и Заповед № РД-09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, били изпратени на оспорващата с едно писмо и й били съобщени на 09.07.2013г., видно от приложеното по делото известие за доставяне с обратна разписка (л.77).

            Несъгласна със Заповед № РД-09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на ДСП-гр.В.Преслав, оспорващата я обжалвала с жалба № 94ШШ/0010 от 19.07.2013г. по описа на ДСП-гр.В.Преслав, депозирана по пощата на 17.07.2013г. (видно от известие за доставяне № 187873/PS970000DKT3Q – л.91 и дубликат на бележка за плащане № 187873/PS970000DKT3Q – л.99).

            Към административната преписка е установена последваща жалба № 94ШШ/0011 от 24.07.2013г. по описа на ДСП-гр.В.Преслав (л.71б), депозирана от Ш.О.Х. срещу Заповед № РД-09/0133 от 08.07.2013г. на Директора на ДСП-гр.Шумен, която с определение от 26.07.2013г.(л.70) е отделена от материалите по настоящото дело, в отделно производство. Видно от приложеното от оспорващата страна определение от 11.09.2013г. по АД № 192/2013г. на ШАС (л.90) и от изготвената служебна справка с Рег.№ СД-01-174/14.01.2014г. (л.146), въпросната заповед е предмет на оспорване по посоченото дело, като същото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, във вр.с чл.144 от АПК до приключване на настоящото АД № 174/2013г. с влязъл в сила съдебен акт.

С оглед на това, предмет на оспорване по настоящото дело се явява Заповед № РД-09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на ДСП-гр.В.Преслав.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата срещу Заповед № РД-09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на ДСП-гр.В.Преслав, е процесуално допустима.

Същата е подадена от надлежна страна – адресат на акта и срещу подлежащ на оспорване индивидуален административен акт.

От приложеното по делото писмо Рег.№ ДА-01-1651/05.08.2013г. по описа на ШАС (л.76) на Директора на ДСП-гр.Шумен е видно, че заповедта не е била предмет на оспорване по административен ред пред директора на РДСП-гр.Шумен. Липсата на обжалване по административен ред не е пречка за допустимостта на съдебното й оспорване, доколкото се касае за индивидуален административен акт, с който е разпоредено възстановяване на недобросъвестно получени месечни добавки за социална интеграция за транспортни услуги и лекарствени средства по ЗИХУ и ППЗИХУ (за периодите преди 2005г. – по ППЗСП), както и целеви помощи за отопление по реда на Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление (Наредба № РД-07-5/2008г.). Възстановяването на недобросъвестно получени добавки за социална интеграция е уредено в чл.45, ал.4 от ЗИХУ, като не е предвиден специален ред за оспорването на административните актове, издадени на цитираното основание, поради което същите подлежат на оспорване по общия такъв, регламентиран в АПК. Аналогично е положението досежно административните актове за възстановяване на целеви помощи за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., доколкото недобросъвестно получените такива подлежат на възстановяване по реда на чл.14а и чл.14б от ЗСП (чл.6 от Наредба № РД 07-5/2008г.), който процесуален ред е приложим и за социалните помощи по ППЗСП. Съгласно чл.14б, ал.1 от ЗСП, заповедта по чл. 14а, ал. 3 от ЗСП подлежи на обжалване по реда на АПК. Доколкото в чл.148 от АПК е предвидена изборност на реда за оспорване, обжалването на заповедта по административен ред не е задължителна предпоставка за съдебното оспорване.

На следващо място, съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок. В същата се съдържа следното указание за нейното оспорване: ”Заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК в 7-дневен срок от деня на получаването”. Т.е. е посочен само срокът за нейното обжалване, но не и органът, пред който подлежи на обжалване, като указанието за оспорване „по реда на АПК” не съставлява изпълнение на изискването на чл.59, ал.2, т.7 от АПК (в т.см.опр.№ 7136/20.05.2011г. на ВАС по адм.д.№ 3448/2011г., VІ отд.). Непосочването в административния акт на реквизитите, регламентирани в чл.59, ал.2, т.7 от АПК, както и непълното им посочване (както е сторено в случая, доколкото е отразен само срок за оспорване), поражда неяснота и затруднения при упражняването на правото на оспорване, поради което в този случай е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно чийто текст, когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. В тази връзка съдът не споделя довода на административния орган, че цитираната разпоредба е приложима само при кумулативна липса на указан срок на обжалване и орган, пред който актът се обжалва, тъй като този извод не произтича от логическото тълкуване на цитираната разпоредба. На първо място, удълженият срок за обжалване е регламентиран в чл.140, ал.1 от АПК, озаглавен „Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване”, което означава, че същият е приложим във всички случаи на нередовно съобщаване по смисъла на цитираната разпоредба, а в настоящия казус безспорно е налице такова, предвид непосочване пред кой орган може да се оспори административният акт. На второ място, удълженият срок за обжалване е предвиден от законодателя с цел да обезпечи възможността на лицето, засегнато от конкретен административен акт, да защити правата си чрез неговото оспорване в случаите на недобросъвестно изпълнение от страна на административния орган на вменените му от процесуалния закон задължения. Не може да се приеме, че на същото се обезпечава в пълен обем възможността да упражни надлежно правото си на жалба, след като не му е известно до кого следва да депозира жалбата си, предвид и регламентираната в приложимите в случая процесуални разпоредби изборност на оспорване. По-конкретно, административният акт може да се обжалва както пред директора на РДСП-гр.Шумен, така и пред Административен съд-гр.Шумен, като преценката в тази насока е изцяло на жалбоподателя. Същият обаче е лишен от възможността да направи тази преценка, след като в издадения административен акт не фигурира надлежно указание в тази насока. От друга страна, посочването в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва актът е задължение на административния орган, който не може да черпи права от факта, че не е изпълнил това свое задължение. Не е без значение и факта, че с обжалвания акт е разпоредено възстановяване както на недобросъвестно получени социални помощи по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.) и целеви помощи за отопление по Наредба № РД-07-5/16.05.2008г., в който случай законодателят предвижда, че актът подлежи на обжалване по реда на чл.14б, ал.1 от ЗСП, регламентиращ 7-дневен срок за оспорване, така и на недобросъвестно получени добавки за социална интеграция по чл.25, ал.1 и чл.29 от ППЗИХУ, в който случай заповедта подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. в 14-дневен срок (арг. от чл.149, ал.1 от АПК). При това положение, доколкото възстановяването на същите е разпоредено с един административен акт, е следвало административният орган да укаже по-дългия приложим срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК, вместо по-краткия такъв по чл.14б, ал.1 от ЗСП, респективно, независимо от направената от него преценка, следва да се приеме, че в случая е приложим 14-дневният срок за оспорване.

С оглед всичко изложено съдът приема, че доколкото административният акт е бил съобщен на Ш.О.Х. на 09.07.2013г., а жалбата срещу него – депозирана по пощата на 17.07.2013г., същата се явява подадена в законоустановения срок и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество, същата е частично основателна - в частта й, с която оспорващата е задължена да възстанови получените помощи и добавки за сумата над 1910,22 лева главница и за сумата над 408,03 лева лихви, респективно за общата сума над 2318,25 лева до пълния претендиран размер от 3398,15 лева. В останалата й част жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

            Атакуваната заповед е издадена от компетентен административен орган. Със същата е разпоредено възстановяване на социални помощи за транспортно обслужване по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.); месечни добавки за социална интеграция по чл.25 от ППЗИХУ (за транспортни услуги) и по чл.29 от ППЗИХУ (за диетично хранене и лекарствени средства); както и целеви помощи за отопление по чл.1 от Наредба № РД-07-5/2008г. и ПМС № 85/05.04.2013г. Съгласно чл.14а, ал.3 от ЗСП (приложим и досежно целевите помощи за отопление – чл.6 от Наредба № РД-07-5/2008г.), в случай на констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Същевременно в чл.45, ал.4 от ЗИХУ е посочено, че недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. Липсата на изрична разпоредба, сочеща органа, който следва да разпореди възстановяването им, се явява основание да се приеме, че възстановяването на недобросъвестно получените месечни добавки е в правомощията на органа, който е компетентен да разпореди отпускането им и доколкото това е директорът на съответната Дирекция „Социално подпомагане” (чл.42, ал.7 от ЗИХУ), посоченият административен орган е овластен и да постанови възстановяването на изплатените суми, при проявена недобросъвестност на лицето при получаването им. На следващо място, оспорващата е с постоянен адрес в с.Ловец, общ.Върбица, обл.Шумен, което населено място попада в териториалната компетентност на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав (т.141 от Приложението към чл.7, ал.3 от Устройствения правилник на Агенцията за социално подпомагане”). С оглед на всичко изложено и доколкото автор на административния акт е Директорът на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав, същият е издаден от материално и териториално компетентен орган.

Заповедта е издадена в изискуемата от чл.59, ал.1 от АПК писмена форма и притежава визираните в чл.59, ал.2 от с.к. реквизити. Като фактическо основание за нейното издаване е посочено недобросъвестно получаване от лицето на месечни помощи по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ и целеви помощи по Наредба № РД 07-5/2008г., предвид съзнателното посочване от страна на Ш.О.Х., че притежава 80% намалена работоспособност, въпреки определената й такава в размер на 50%. В тази връзка както в заповедта, така и в констативните протоколи, въз основа на които е издадена същата и на които административният орган изрично се е позовал, е отразено, че оспорващата  е получила въпросните помощи и добавки въз основа на заявена от нея 80% намалена работоспособност, удостоверена с ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен с № 3300 от 159/24.08.2001г., което ЕР обаче е било отменено с ЕР на НЕЛК-гр.София с № 0354 от 056/10.04.2002г. и на оспорващата е определена 50% намалена работоспособност,  като последната е уведомена за въпросното решение на 22.04.2002г., удостоверено с известието за доставяне с обратна разписка на същото. Посочено е, че с действително притежаваната от оспорващата намалена работоспособност (50%), последната не е отговаряла на нормативните изисквания за получаване на отпуснатите й помощи и добавки. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите на чл.14а, ал.3 от ЗСП, както и чл.45, ал.4 от ЗИХУ.

С оглед всичко изложено, съдът приема, че при постановяване на административния акт не са допуснати съществени нарушения на изискванията за форма.

Непрецизното посочване в заповедта на реда за нейното оспорване (предвид неотразяване на органа, пред който подлежи на обжалване), безусловно съставлява нарушение на чл.59, ал.2, т.7 от АПК, но това нарушение не е съществено, доколкото законодателят е предвидил удължен срок за обжалване в случаите на нередовно съобщаване на акта (чл.140, ал.1 от АПК), което обезпечава възможността на адресата на акта, при проявяване на дължимата грижа от негова страна, да защити правата си в пълен обем.

При издаване на атакуваната заповед са спазени предвидените в ЗСП, ЗИХУ и правилниците за приложението им административно-производствени правила. Административното производство е инициирано въз основа на постъпила информация от РКМЕ-гр.Шумен, че Ш.О.Х. е с 50% намалена работоспособност съгласно ЕР на НЕЛК-гр.София с № 0354/056 от 10.04.2002г., получено от последната на 22.04.2002г. Въз основа на същата, съобразно чл.14а, ал.1 от ЗСП  и чл.45, ал.4 от ЗИХУ, във вр.с чл.35а, ал.1 от ППЗСП административният орган е разпоредил извършването на проверка на длъжностно лице от дирекцията – със заповед № РД 09/0110 от 23.05.2013г. За правно релевантните факти е съставен констативен протокол ( № 94 ШШ/0007 от 29.05.2013г. ) от оправомощени лица, в който са обективирани установените от тях отрицателни предпоставки за отпускане на социални помощи по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ и целеви помощи по Наредба № РД-07-5/2008г. Протоколът е съобщен на оспорващата на 10.06.2013г. (известие за доставяне на л.23), като й е разяснена възможността по чл.35а, ал.3 от ППЗСП да представи писмени възражения срещу него пред Директора на ДСП в 3-дневен срок. Последната се е възползвала от тази възможност, депозирайки възражение № 94 ШШ/0008 от 13.06.2013г. По изложените във възражението обстоятелства е извършена проверка от длъжностни лица от ДСП-гр.В.Преслав, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № 8003/0064 от 05.07.2013г. Административният орган е издал атакувания административен акт, след запознаване с резултатите от проверката и въз основа на установените в рамките на същата обстоятелства, т.е. не е допуснал нарушения на административно-производствените правила.

Досежно съответствието на заповедта с материалния закон и с целта на закона, съдът намира следното:

С атакуваната заповед административният орган е задължил оспорващата да възстанови получени от нея месечни помощи за транспортни услуги по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.); добавки за социална интеграция за транспортни услуги по чл.25 от ППЗИХУ; добавки за социална интеграция за диетично хранене и лекарствени продукти по чл.29 от ППЗИХУ, целеви помощи за отопление по реда на Наредба № РД-07-5/2008г. за отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г., 2011/2012г. и еднократна помощ по чл.1, ал.2, т.2 от ПМС № 85 от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства.

Между страните по делото не се спори относно обстоятелството, че за посочените в оспорената заповед периоди от време на жалбоподателката Ш.Х. са били отпуснати и същата е получавала описаните по-горе добавки и помощи. Не се спори и относно размера на получените суми, като по делото са ангажирани доказателства както досежно размера на същите, така и досежно датите на тяхното изплащане. Спорът се свежда до това дали оспорващата е действала недобросъвестно при получаването им, респективно дали дължи тяхното възстановяване, както и досежно факта дали същите са погасени по давност.

По отношение на п.І от заповедта, с която се претендира възстановяване на месечни помощи по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.) и социални добавки по чл.25 и 29 от ППЗИХУ, на обща стойност 2048,39 лева, в т.ч. главница – 1395,00 лева и лихви – 653,39 лева:

Съгласно чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.ДВ бр.115/2004г., в сила от 01.01.2005г.), през релевантния за казуса период от м.май 2002г.-м.декември 2004г.вкл., месечна целева помощ за транспортно обслужване се е изплащала на инвалидите със 71 на сто или над 71 на сто намалена работоспособност и на инвалидите с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто, които са били със заболявания на долните крайници.

Считано от 01.01.2005г. добавката за транспортно обслужване е била предвидена в чл.42, ал.2, т.1 от ЗИХУ(ДВ бр.81/2004г.), като условията и редът за определянето й са били регламентирани в чл.25 от ППЗИХУ. По силата на посочения нормативен текст, същата се е изплащала на инвалидите със 71 на сто или над 71 на сто намалена работоспособност и на инвалидите с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто със заболявания на долните крайници. Въпросната разпоредба е била отменена с Решение № 7623 на ВАС на РБ - ДВ, бр. 58 от 2006 г., в сила от 18.07.2006 г. в частта относно израза „71 и над 71 на сто”, в резултат на което от посочената дата добавката се е дължала на лица с трайни увреждания с трайно намалена работоспособност (т.е. 50 и над 50 на сто – арг. от § 1, т.2 от ДР на ЗИХУ).

Със ЗИДЗИХУ, обн. ДВ бр.97/01.12.2006г., в сила от 04.12.2006г., били приети нови разпоредби – чл.42а и чл.42б от ЗИХУ, според които месечната добавка по чл.42, ал.2, т.1 (за транспортно обслужване) се дължи на лицата с трайни увреждания със затруднения в придвижването, с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто (чл.42а, т.1) и на лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност (чл.42б, т.2).

От изложеното е видно, че според приложимите нормативни разпоредби, в периода от м.май 2002г. до м.декември 2004г. вкл. (при действието на чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.ДВ бр.115/2004г., в сила от 01.01.2005г.)) и считано след обнародване на ЗИДЗИХУ, обн. ДВ бр.97/01.12.2006г., в сила от 04.12.2006г., право да получат добавка за транспортно обслужване са имали лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност, както и тези с намалена работоспособност (НР) от 50 до 70 на сто, но само ако са били със затруднения в придвижването.

От приложеното по делото ЕР № 0354/056 от 10.04.2002г. на НЕЛК-гр.София е видно, че на оспорващата е била определена 50% НР. Посоченото решение е било съобщено на последната на 22.04.2002г., не се твърди да е било обжалвано и е влязло в сила. При това положение при действието на цитираните разпоредби Ш.Х. не е отговаряла на нормативните изисквания за получаване на добавка за транспортно обслужване, тъй като не е била със 71 и над 71 на сто НР, а притежаваната от нея 50 на сто НР не е била свързана със затруднения в придвижването (обстоятелство, което е видно от диагнозата на лицето, посочена в ЕР на НЕЛК – гр.София като основание за определяне степента на увреждане на лицето, както и от мотивите към посочения административен акт ). Това на свой ред означава, че през периода м.май 2002г.-м.декември 2004г. вкл. и от м.януари 2007г. до м.март 2013г. вкл. оспорващата е получила месечни помощи, респ.добавки за транспортно обслужване, без да са били налице материално-правните предпоставки за това.

Не така стои въпросът за добавките за транспортни услуги, изплатени през 2005 и 2006г. През периода след изменението на чл.25 от ППЗИХУ с Решение № 7623 на ВАС на РБ, в сила от 18.07.2006 г., до влизане в сила на ЗИДЗИХУ, обн. ДВ бр.97/01.12.2006г., в сила от 04.12.2006г., право на добавки за транспортно обслужване са имали лицата с трайни увреждания по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗИХУ – с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност. Преди тази дата ограничението, въведено в чл.25 от ППЗИХУ също не е подлежало на приложение, поради противоречието му с нормативен акт с по-висша юридическа сила - § 1, т.2 от ДР на ЗИХУ. При това положение за посочения период (2005-2006г.) в качеството си на лице с трайни увреждания по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗИХУ, доколкото е била с 50 на сто намалена работоспособност, оспорващата е имала право на въпросните добавки, което означава, че същите са получени в съответствие с приложимите материално-правни разпоредби, респективно претенцията на административния орган за възстановяване на добавките са транспортно обслужване за 2005г. и 2006г. е в противоречие с материалния закон.

На следващо място, със Заповед № В-94/17.05.2010г. на оспорващата, наред с добавката за транспортно обслужване, е била отпусната и добавка по чл.42, ал.2, т.7 от ЗИХУ, респ. чл.29 от ППЗИХУ (месечна добавка за диетично хранене и лекарствени продукти), считано от м.април 2010г. Тази добавка е била получавана до м.март 2013г. вкл., след което изплащането й е било прекратено със заповед № В-94/25.04.2013г. По силата на чл.42ж от ЗИХУ, право на същата имат лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на сто НР. Доколкото оспорващата не е отговаряла на визираните в цитираната разпоредба условия за получаване на тази добавка, предвид обстоятелството, че е била с 50% НР, същата й е била изплащана в горепосочения период в нарушение на материалния закон.

По отношение на п.ІІ от заповедта, с която се претендира възстановяване на целеви помощи по Наредба № РД-07-5/2008г. и ПМС № 5/30.05.2013г., на обща стойност 1349,76 лева, в т.ч. главница – 1013,97 лева и лихви – 335,79 лева:

От събраните по делото доказателства се установява, че оспорващата е получавала целева помощ за отопление през отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г. и 2011/2012г., а за сезон 2012/2013г. й е отказана такава, като впоследствие е получила еднократна помощ по ПМС № 85 от 5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства, отпускана на лица, на които е отказано изплащане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2012/2013г. поради надхвърляне на диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) до 10 лева (чл.1, ал.2, т.2 от постановлението).

Съгласно чл.2 от Наредба № РД-07-5/2008г., право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация, е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход за отопление (ДМДО) и отговарят на условията по чл.10 и чл.11 от ППЗСП. ДМДО се изчислява на база гарантирания минимален доход(ГМД) за страната и индивидуален коефициент, в зависимост от това в коя от визираните в чл.2, ал.4 от наредбата хипотези попада лицето, заявило изплащане на такава помощ. От приобщените по делото молби-декларации за отпускане на  целева помощ за отопление е видно, че за всички периоди, за които е претендирала целева помощ за отопление (отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г., 2011/2012г. и 2012/2013г.), оспорващата е представяла пред административния орган отмененото от НЕЛК-гр.София ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”АД, удостоверяващо, че същата е с 80 % намалена работоспособност, прилагайки го към депозираните от нея молби-декларации. Въз основа на тези данни при определяне на ДМДО е съобразяван коефициентът, регламентиран в чл.2, ал.4, т.15 от наредбата (в актуалната му към датата на отпускане на съответните помощи редакция) - за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 223,2 на сто от ГМД, на чиято база е преценявано, че оспорващата има право на целева помощ за отопление.

Такава помощ обаче не би била отпусната на оспорващата за съответните периоди, ако на административния орган е било известно, че Ш.О. е с 50% НР. Това е така, доколкото при действителната степен на нейното увреждане, спрямо нея не би бил приложим коефициентът, регламентиран в чл.2, ал.4, т.15 от наредбата – 223,2 на сто от ГМД (приложим за лица с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто), а този по чл.2, ал.4, т.14 от с.н. – 183,6 на сто от ГМД.

По-конкретно, видно от социалния доклад към молбата-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2008/2009г., при декларираната от лицето 80% НР и съобразно приложения от административния орган коефициент по чл.2, ал.4, т.15 от Наредба № РД-07-5/2008г., ДМДО на Ш.Х. е в размер на 223,74 лева, при средномесечен доход от 209,69 лева, т.е. ДМДО надхвърля дохода на лицето, което е основание за отпускане на целева помощ за отопление. При определянето му обаче съобразно действителната степен на увреждане на оспорващата (50% НР, определена с ЕР на НЕЛК-гр.София), явяваща се основание и спрямо нея да се приложи коефициента по чл.2, ал.4, т.14 от Наредба № РД-07-5/2008г., ДМДО е в размер на 201,96 лева /(183,6+183,6).55:100 – двукратното посочване на коефициента произтича от факта, че съпругът на оспорващата е бил с 66% НР, а 55 лева е ГМД за 2008г. съгласно чл.1, ал.1 от ПМС № 51 от 29.03.2005 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход и размера на еднократната целева помощ за ученици, записани в първи клас на държавно или общинско училище, за 2005 г./. Доколкото при действителната степен на увреждане на здравето на Ш.Х., средномесечният доход на семейството за предходните 6 месеца в размер на 209,69 лева е надхвърлял ДМДО в размер на 201,96 лева, това е било пречка на оспорващата да бъде отпусната целева помощ за отопление, по аргумент от разпоредбата на чл.2, ал.4, т.14 от Наредба № РД-07-5/2008г.

Същото е положението и досежно целевата помощ за отопление, отпусната за отоплителен сезон 2009/2010г. – ДМДО на лицето съобразно декларираната от него 80% НР е 264,42 лева, при средномесечен доход от 243,16 лева, т.е. ДМДО на оспорващата надхвърля средномесечния доход на семейството й и се явява основание за отпускане на целева помощ за отопление. Съобразно действителната степен на увреждане на оспорващата обаче (50%) и прилагане коефициента по чл.2, ал.4, т.14 от Наредба № РД-07-5/2008г., ДМДО е в размер на 238,68 лева /(183,6+183,6).65:100 – 65 лева е ГМД, считано от 01.01.2009г., съгласно ПМС № 6 от 15.01.2009 г. за определяне на нов месечен размер на гарантирания минимален доход/, т.е. средномесечният доход на лицето надхвърля ДМДО, явяващо се пречка за отпускане на целева помощ за отопление.

Аналогично е положението досежно целевата помощ за отопление, отпусната за отоплителен сезон 2011/2012г. – за посочения период е отпусната целева помощ за отопление на оспорващата въз основа на определен ДМДО при приложен коефициент по чл.2, ал.4, т.15 от Наредба № РД-07-5/2008г.- 223,2 на сто, от 145,08 лева, спрямо средномесечен доход на лицето от 132,73 лева. Приложимият съгласно действителната степен на увреждане на Ш.Х. ДМДО (183,6 на сто) обаче се равнява на 119,34 лева, т.е. ДМДО е по-нисък от средномесечния доход на лицето в горепосочения размер /(183,6.65):100, тъй като към този период съпругът на оспорващата е починал и ДМДО на преживелия съпруг се определя само съобразно неговия статус/. В тази връзка следва да се отбележи, че в социалния доклад към молбата-декларация за отпускане на целева помощ за сезон 2011/2012г. е посочено, че ДМДО на оспорващата е 191,93 лева. Не това е релевантният доход обаче, подлежащ на съобразяване и действително съобразен от административния орган (видно от приложената разяснителна записка – л.149 и справката за регистрираните доходи на Ш.О.Х. – л.151), тъй като посочената сума е била изчислена при включване и на доходите на съпруга на оспорващата, починал в рамките на 6 месечния период, предшестващ месеца, през който е подадена молбата-декларация от оспорващата. Съгласно указателно писмо изх.№ 9100-162/08.07.2003г. на изпълнителния директор на АСП (л.153), в случаите, когато единият съпруг е починал в шестмесечния период преди подаване на молбата-декларация, неговият доход не следва да се взема предвид при изчисляване на дохода по чл.11, ал.2 от Наредба № 5 от 30.05.2003 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление. Цитираната наредба е отменена с Наредба № РД-07-5/2008г., но текстът на чл.11, ал.1 от същата е възпроизведен в чл.2, ал.1 от Наредба № РД-07-5/2008г., поради което въпросното указание е приложимо и при действието на последната, което е и напълно логично, тъй като при изчисляване на ДМДО на преживелия съпруг няма как да се вземе предвид и индивидуалния коефициент, приложим за починалия съпруг, което изключва съобразяването и на дохода на последния. С оглед на това и доколкото през релевантния 6 месечен период оспорващата е получила пенсии в общ размер 796,38 лева, средномесечният й доход е в размер на 132,73 лева, т.е. под ДМДО, определен при съобразяване на декларираната от Ш.Х. 80% НР, респективно над ДМДО при съобразяване на действителната 50% НР на лицето.

Същото е положението и досежно изплатената на основание ПМС № 85/5.04.2013 г. за еднократно подпомагане на лица и семейства, еднократна помощ в размер на 65,72 лева. Съгласно чл.1, ал.2, т.2 от посоченото ПМС, въпросната целева помощ се дължи на лица и семейства, които са подали молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителния сезон 2012/2013 г., на които е издадена заповед за отказ единствено на основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД 07-5 от 2008 г., поради установен средномесечен доход за предходните 6 месеца, надхвърлящ със сума под или равна на 10,00 лв. индивидуално определения ДМДО. Видно от доказателствата по делото, на оспорващата е отказано да бъде отпусната целева помощ за отопление, тъй като доходът й превишава ДМДО, като превишението е под 10 лева – при ДМДО 145,08 лева, средномесечният доход на лицето е 148,01 лева. ДМДО в посочения размер обаче е изчислен на база декларирана от оспорващата 80% НР, удостоверена с отмененото ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен и приложен индивидуален коефициент по чл.2, ал.4, т.15 от Наредба № РД-07-5/2008г. При съобразяване на действително притежаваната НР на лицето обаче (50%), приложение е следвало да намери коефициентът, посочен в чл.2, ал.4, т.14 от Наредба № РД-07-5/2008г., при което ДМДО на лицето би бил 119,34 лева /(183,6.65):100/. При това положение средномесечният доход на лицето е надхвърлял действително приложимия ДМДО с 28,67 лева, т.е. повече от 10 лева, което изключва правото на лицето да получи целевата помощ по ПМС № 85 от 5.04.2013 г.

От изложеното следва, че при действително притежаваната от оспорващата 50% намалена работоспособност, същата не е имала право на целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г. и 2011/2012г., както и на целева помощ по ПМС № 85 от 5.04.2013 г. за отоплителен сезон 2012/2013г., респективно изплатените й такива са получени от нея без правно основание.

Или, в обобщение на изложеното, съдът приема, че оспорващата е получила без правно основание добавките за транспортно обслужване за периода м.май 2002г.-м.декември 2004г. вкл. и за периода м.януари 2007г.-м.март 2013г. вкл.; добавките за диетично хранене и лекарствени продукти за периода м.април 2010г.-м.март 2013г.; целевите помощи за отопление за отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г. и 2011/2012г.; както и еднократната целева помощ по ПМС № 85 от 5.04.2013 г., за отоплителен сезон 2012/2013г.

Това обстоятелство налага обсъждане на въпроса дали изплатените за посочените периоди суми подлежат на възстановяване, заедно с лихвите.

Съгласно чл.45, ал.4 от ЗИХУ, недобросъвестно получени средства за месечни добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания (т.е. със законната лихва, съобразно Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания). С други думи, предпоставка за възстановяване на получените помощи и добавки за транспортно обслужване, респ. за диетично хранене и лекарствени продукти, е наличието на получени такива без правно основание, при проявена недобросъвестност от получилото ги лице.

Досежно недобросъвестно получените целеви помощи за отопление, приложение намират чл.14а и чл.14б от ЗСП (чл.6 от Наредба № РД-07-5/2008г.), като според чл.14а, ал.3 от ЗСП, при констатирана недобросъвестност директорът на дирекция "Социално подпомагане" издава мотивирана заповед за възстановяване на получената социална помощ заедно със законната лихва. Принудителното изпълнение на заповедта по чл. 14а, ал. 3 се допуска по искане на Дирекция "Социално подпомагане" по реда на ГПК (чл.14б, ал.2 от ЗСП). Този процесуален ред е приложим и досежно помощите по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.).

Съдът, в унисон с тезата на административния орган, приема, че при получаване на въпросните добавки оспорващата е действала недобросъвестно. Видно от приложените молби-декларации за съответните периоди, последната е декларирала, че е с 80 % намалена работоспособност, удостоверявайки заявеното обстоятелство с ЕР на ТЕЛК № 3300/159/24.08.2001г. Въпросното ЕР на ТЕЛК обаче е било отменено с ЕР на НЕЛК № 0354/056 от 10.04.2002г., като на лицето е определена 50% намалена работоспособност. Същото е било получено от оспорващата на 22.04.2002г., който факт е удостоверен в писмо изх.№ І-1257/29.04.2013г. на директора на НЕЛК (л.25). Същият се установява и от приложеното към писмото известие за доставяне с обратна разписка № 7173 (л.25-на гърба), от което е видно, че на посочената дата ЕР на НЕЛК е връчено лично на Ш.О.Х. ***. Въпросните документи са приобщени към доказателствения материал по делото без оспорване, като същите, в качеството си на официални удостоверителни документи, удостоверяват с обвързваща доказателствена сила факта, че оспорващата е била уведомена за решението на НЕЛК на посочената дата. При това положение твърденията на последната, че не е знаела за съществуването на въпросното решение, не съответстват на действителното фактическо положение и правилно не са били кредитирани от административния орган. След получаване на ЕР на НЕЛК на 22.04.2002г., оспорващата е следвало да уведоми компетентния административен орган за неговото наличие. Вместо това тя е продължила да декларира, че е с 80% намалена работоспособност, удостоверявайки посоченото обстоятелство с отмененото ЕР на ТЕЛК, което е безспорно доказателство за нейната недобросъвестност. Досежно получената целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2009/2010г. следва да се отбележи, че в молбата-декларация оспорващата е посочила, че здравословното й състояние е удостоверено с решение на ТЕЛК/НЕЛК, определило й НР от 50% до 70,99% НР. Това обстоятелство не изключва недобросъвестността на лицето. От една страна, като приложение към въпросната молба-декларация Ш.Х. е представила именно ЕР на ТЕЛК при „МБАЛ-Шумен”АД, удостоверяващо наличие на 80 % НР (л.38 от делото). От друга страна, основание за отпускане на целевата помощ е не само молбата-декларация на лицето, но и приложените към нея документи от молителя, както и извършената въз основа на тях социална анкета и изготвения социален доклад от социален работник. По-конкретно, въз основа на молбата-декларация социален работник извършва социална анкета и изготвя социален доклад по чл. 27 ППЗСП, съдържащ мотивирано предложение за отпускане или отказ на целева помощ (чл.4, ал.2 от Наредба № РД-07-5/2008г. , ред. ДВ, бр. 67 от 2008 г., в сила от 29.07.2008 г.). Т.е. целевата помощ се отпуска след проверка на декларираните обстоятелства и приложените от молителя документи. От съдържанието на социалния доклад по молба-декларация вх.№ 612/20.07.2009г. (л.116) е видно, че при извършване на проверката социалният работник е разполагал единствено с ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен, приложено от оспорващата към молбата-декларация и удостоверяващо, че последната е с 80% НР. Това обстоятелство изрично е отразено в социалния доклад и е послужило като основание за приложение на коефициента по чл.2, ал.1, т.15 от Наредба № РД-07-5/2008г. (223,2 на сто). Това означава, че целевата помощ е отпусната на оспорващата поради обективираното от нея неправомерно поведение, изразяващо се в удостоверяване на здравословния й статус с ЕР на ТЕЛК, сочещо 80 % НР, т.е. поради представени от лицето неверни данни досежно действителното му здравословно състояние. И доколкото недобросъвестността на лицето се преценява въз основа на цялостното му поведение и доколко това поведение е станало причина за отпускане на целева помощ без правно основание, в конкретния случай няма съмнение, че Ш.О.Х. е проявила недобросъвестност при получаване на въпросната целева помощ за отоплителен сезон 2009/2010г., явяващо се основание за нейното възстановяване.

            В тази връзка съдът намира за неоснователни твърденията на оспорващата за допусната грешка от служителите на ДСП, които са приемали представеното от нея решение на ТЕЛК като доказателство за степента на намалената й работоспособност и след крайната дата на инвалидизиране, посочена в него – 01.08.2004г.

            Съгласно § 2 от ПЗР на ППЗСП (ред.ДВ, бр. 133 от 1998 г., актуална към датата на инвалидизацията на оспорващата), лицата, които са получили група инвалидност след навършване на пенсионна възраст (60 години за мъжете и 55 години за жените) или които са я навършили в срока по решението на ТЕЛК/ЦТЕЛК, ползват правата пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок.

            В същия смисъл е и разпоредбата на чл.14, ал.2 от ППЗИХУ (ред. ДВ бр.31/2005г.), според която, в случаите, когато степента на НР на лицето с трайно увреждане е установена, след като то е навършило възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, или лицето с трайно увреждане придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди изтичането на срока на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, срокът на експертното решение се приема за пожизнен.

В приложените по делото молби-декларации за отпускане на помощите и добавките е видно, че още през 2002г. Ш.Х. е декларирала, че е пенсионер. Съгласно чл.68, ал.1 от КСО (ДВ бр. 110 от 1999 г., в сила от 1.01.2000 г.), право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 55 години и 6 месеца за жените, а в ал.2 е посочено, че от 31 декември 2000 г. възрастта по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 6 месеца за жените до достигане на 60 години. През 2000г. оспорващата, родена на ***г., е била на 56 години (навършени на 28.06.2000г.), което означава, че е била навършила възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди издаването на експертното решение. А това означава, че независимо от срока на експертното решение, по силата на чл.14, ал.2 от ППЗИХУ, респ.§ 2 от ПЗР на ППЗСП, увреденото лице ползва правата си пожизнено, поради което правилно ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен е било съобразявано от административния орган при неговата преценка за отпускане на помощите и добавките (разбира се, доколкото не е разполагал с информация, че същото не е породило правни последици, поради отмяната му от горестоящия орган). Нещо повече, и самата оспорваща е продължила да представя въпросното решение и след изтичане срока на инвалидността, посочен в него, което означава, че е била наясно, че този срок е пожизнен (обстоятелство, изрично декларирано от нея в молби-декларации № 506/14.04.2005г., № 352/02.02.2006г., № 7/05.01.2007г., № В-94/29.01.2010г.). А и доколкото Ш.Х. сама е декларирала, че е с 80% намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК-гр.Шумен, след като е знаела, че същото е отменено, това е достатъчно, за да обоснове недобросъвестността й при получаване на помощите и добавките, предмет на оспорваната заповед, дори и ако административният орган беше направил неправилна преценка досежно срока на инвалидността на лицето.

Проявената недобросъвестност при получаване на посочените по-горе помощи и добавки, явяваща се основание за възстановяване на недобросъвестно получените суми, налага обсъждане и на втория спорен въпрос по делото – дали и в каква част същите са погасени по давност, предвид направеното изрично изявление на оспорващата в тази насока. В тази връзка ответната страна твърди, че давността тече от момента на откриване на нанесените щети на Републиканския бюджет, а именно момента на извършване на проверка и описване на резултатите от нея в нарочния констативен протокол.

Съдът не споделя този извод. В чл.45, ал.4 от ЗИХУ е посочено единствено, че недобросъвестно получените добавки и помощи се възстановяват с лихвата по реда за събиране на държавните вземания. В чл.14б, ал.2 от ЗСП пък е казано, че заповедта за възстановяване на недобросъвестно получени помощи подлежи на принудително изпълнение по реда на чл.418 от ГПК. Това налага необходимостта от преценка какъв вид държавно вземане е процесното такова – публично или частно. Според установената съдебна практика, вземането, установено със заповед за връщане на неправомерно получена помощ или добавка, представлява частно държавно вземане на плоскостта на неоснователното обогатяване, по аргумент от чл.162, ал.4 от ДОПК, доколкото не е включено изрично в кръга на публичните такива в разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК(в т.см. опр. № 70/29.07.2012г. по АД № 38/2012г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС; решение № 16482/11.12.2013г. по АД № 12881/2013г. на ВАС). Поради това и по аргумент от чл.163, ал.2 от ДОПК, по отношение на давността за вземането на недобросъвестно получени помощи и добавки по ЗИХУ (респ. по чл.21, ал.1 от ППЗСП(отм.)) и целевите помощи по Наредба № РД-07-5/2008г. са приложими разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД. Съгласно чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. В случая няма друг срок, предвиден в специален закон. Началният момент, от който тече давността, е този, от който сумата, представляваща недобросъвестно получена социална помощ, е изплатена и усвоена от получателя. Това е така, доколкото в случая е налице неоснователно обогатяване, при което, след като жалбоподателката не е отговаряла на изискванията на чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.), респ. на чл.42б, т.2 и чл.42ж от ЗИХУ, Наредба № РД-07-5/2008г. и ПМС № 85 от 5.04.2013 г., е налице изначална липса на основание за получаване на сумите, а полученото без основание подлежи на връщане веднага и вземането е изискуемо веднага  – чл.114, ал.1 от ЗЗД. В този смисъл, релевантният момент, от който започва изчисляването на давностния срок за възстановяване на неоснователно получената сума, е датата на нейното получаване. Приложимостта на чл.110 от ЗЗД налага и преценка при какви условия следва давността да се счита прекъсната или спряна. Според настоящия съдебен състав, в случая приложение следва да намери текста на чл.116, б.”б” от ЗЗД – давността се прекъсва при предявяване на иск или възражение или на искане за почване на помирително производство. За възстановяване на недобросъвестно получени помощи не е необходимо административният орган да предявява иск, доколкото той е овластен в тези случаи да издаде заповед, с която да разпореди възстановяването на сумата, като след влизането й в сила тази заповед става изпълнително основание, чиито последици са същите, както тези на влезлия в сила съдебен акт, постановен въз основа на предявения иск (арг. от чл.268 от АПК). Т.е., издаването на заповед следва да се приравни на предявяване на иск по смисъла на чл.114, б.”б” от ЗЗД, респективно следва да се приеме, че на датата, на която административният орган е издал заповедта, предмет на оспорване по делото – 08.07.2013г., давността се счита прекъсната и е започнала да тече нова такава (чл.114, ал.2 от ЗЗД). А това от своя страна означава, че погасени по давност са всички помощи и добавки, получени повече от пет години преди датата на издаване на заповедта, т.е. преди 08.07.2008г. По делото е приложена писмена справка, съдържаща информация досежно датите, на които са изплатени всички претендирани помощи и добавки (л.107). От същата е видно, че преди 08.07.2008г. са получени месечните добавки за транспортно обслужване за 2002г.-2007г. вкл., както и тези, получени за периода м.януари 2008г.-м.май 2008г. вкл.(последната добавка за м.май 2008г. е изплатена на 30.06.2008г.) Това означава, че същите са погасени по давност и като такива не подлежат на възстановяване от оспорващата. Погасяването по давност на главното вземане обуславя и недължимост на акцесорното такова, т.е. на начислените върху тях лихви, поради което и те подлежат на отмяна (чл.119 от ЗЗД).

От изложеното следва, че заповедта в частта й с която е разпоредено връщане на главница в размер на 498,75 лева, представляваща изплатени на оспорващата добавки за транспортно обслужване до м.май 2008г. включително, ведно с начислените върху посочената главница лихви на стойност 459,78 лева (данни за които се съдържат в справка на л.107 от делото), следва да бъде отменена поради погасяване по давност на посочените вземания. В тази връзка следва да се припомни, че за част от тези вземания (изплатените добавки за периода 2005г. и 2006г.), поначало претенцията за възстановяването е неоснователна, предвид обстоятелството, че с оглед приложимите към този момент материално правни разпоредби, оспорващата е имала право на тези добавки (което подробно е обсъдено по-горе). Но дори и да се приеме, че същите не са се дължали на оспорващата, не подлежат на възстановяване и на още едно основание - поради погасяването им по давност.

Що се касае за добавките и помощите, получени след 08.07.2008г. – месечни добавки за периода от м.юни 2008г. (получена на 30.07.2008г.) до м.март 2013г. вкл., целеви помощи за отопление за отоплителни сезони 2008/2009г., 2009/2010г., 2011/2012г. и еднократна помощ по ПМС № 85 от 5.04.2013 г. за отоплителен сезон 2012г./2013г., с оглед констатираното прекъсване на давността на 08.07.2013г. и факта, че към тази дата давността за връщането им не е била изтекла (с оглед изплащането им в рамките на 5-годишния давностен срок), същите не са погасени по давност и подлежат на възстановяване в установения по делото размер, а именно – месечни добавки по п.І от заповедта – главница на обща стойност 896,25 лева; и помощи по п.ІІ от заповедта – главница в размер на 1013,97 лева.

Доколкото обаче лихвите върху посочените главници (по І и ІІ от заповедта) се погасяват с изтичане на тригодишен давностен срок, по арг. от чл.111, б.”в” от ЗЗД и с оглед установената дата на прекъсване на давността – 08.07.2013г., лихвите, начислени върху част от сумите за периода преди 08.07.2010г., се явяват погасени по давност и като такива не се дължат. Поради това лихвите, начислени върху добавките, изплатени за периода м.юни 2008г.-м.май 2010г. вкл., в размер общо на 94,10 лева за целия претендиран период от датата на изплащането им до 31.05.2013г., следва да бъдат редуцирани до размера от 69,17 лева (която сума представлява законната лихва върху главницата от 233,25 лева, представляваща месечни добавки за периода от м.юни 2008г. до м.май 2010г. вкл., изчислена за периода 08.07.2010г.-31.05.2013г.), а остатъкът над тази сума до пълния претендиран такъв от 94,10 лева, в размер на 24,93 лева, следва да бъде отменен, като погасен по давност (размерът на лихвите за периода 08.07.2010г.-31.05.2013г. е изчислен от съда въз основа на изготвените от административния орган справки на л.161, съдържащи данни за лихвите за посочения период поотделно за главница от 8,25 лева, 9,75 лева и 19,50 лева).

Предвид изложеното, административният акт в частта му по п.І, с който Ш.Х. е задължена да възстанови месечни помощи по чл.21, ал.1 от ППЗСП (отм.) и добавки за социална интеграция по чл.25 и чл.29 от ППЗИХУ, за сумата над 896,25 лева главница до пълния претендиран размер от 1395,00 лева и над 168,68 лева лихви до пълния претендиран размер от 653,39 лева, е издаден в противоречие с материалния закон и преследваната от него цел, поради което следва да бъде отменен в тази му част. В останалата му част досежно претендираните за възстановяване по п.І от заповедта суми в размер на 896,25 лева главница и 168,68 лева лихви, административният орган е постановил своето волеизявление в съответствие с приложимите материални разпоредби и целта на закона.

Що се касае до административния акт в частта му по п.ІІ, с която се претендира възстановяване на изплатени целеви помощи за отопление на стойност: главница - 1013,97 лева и лихви към 31.05.2013г. – 335,79 лева, доколкото претендираната главница не е погасена по давност (както беше отбелязано и по-горе), същата подлежи на възстановяване в пълния й размер от 1013,97 лева. Доколкото обаче част от лихвите върху целевите помощи за отоплителен сезон 2008/2009г. (в размер на 382,50 лева главница) и за 2009/2010г. (в размер на 276,15 лева главница) са погасени по давност, а лихвите върху посочените главници за периода 08.07.2010г.-31.05.2013г. са в размер на 113,42 лева за целевата помощ, отпусната за сезон 2008/2009г. и 81,88 лева за целевата помощ, отпусната за сезон 2009/2010г.(съобразно изчисленията, направени от административния орган в таблица 3 на л.161), разликата до пълния претендиран размер от 192,02 лева лихви върху за целевата помощ за 2008/2009г., респ. 99,72 лева лихви върху целевата помощ за 2009/2010г., следва да бъде отменен. Това означава, че начислената лихва по п.ІІ от атакуваната заповед за сумата над 239,35 лева до пълния претендиран размер от 335,79 лева следва да бъде отменена, доколкото в тази му част административният акт е издаден в нарушение на материалния закон (претендираните лихви в отменения размер  от 96,44 лева са погасени по давност). В останалата й част досежно претендираните за възстановяване суми в размер на 1013,97 лева главница и 239,35 лева лихви, административният орган е постановил своето волеизявление в съответствие с приложимите материални разпоредби и целта на закона.

В обобщение на изложеното съдът приема, че атакуваният административен акт се явява издаден в нарушение на материалния закон в частта му досежно претендираната главница над 1910,22 лева (изчислена на база подлежащата на възстановяване главница по п.І в размер на 896,25 лева и по п.ІІ в размер на 1013,97 лева) и претендираните лихви до 31.05.2013г. над 408,03 лева (включваща подлежащите на изплащане лихви по п.І в размер на 168,68 лева и по п.ІІ в размер на 239,35 лева), поради което подлежи на отмяна в тази му част. В останалата му част, с която по п.І от заповедта се претендира главница в размер на 896,25 лева и лихви в размер на 168,68 лева, а по п.ІІ – главница в пълния претендиран размер от 1013,97 лева и лихви в размер на 239,35 лева, на обща стойност: главница – 1910,22 лева (896,25+1013,97) и лихви до 31.05.2013г. – 408,03 лева (168,68+239,35), административният акт се явява издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и изискванията за форма, както и при съблюдаване на материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу него в тази му част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

             Водим от горното и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, съдът 

Р     Е     Ш     И   :

ОТМЕНЯ по жалба на Ш.О.Х., ЕГН **********,***, Заповед № РД 09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав, в частта й, с която Ш.О.Х., ЕГН ********** е задължена да възстанови недобросъвестно получени суми над 1910,22 лева главница и над 408,03 лева лихви, или общо над 2318,25 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш.О.Х., ЕГН **********,***, срещу Заповед № РД 09/0134 от 08.07.2013г. за възстановяване на недобросъвестно получена социална помощ, издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане”, гр.Велики Преслав, в останалата й част.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България - гр. София в 14 (четиринадесет) дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.138, във вр.с чл.137 от АПК.  

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ 

 Забележка: Към датата на публикуване решението не е влязло в законна сила.